РЕШЕНИЕ
№ 260006
гр.Поморие, 13.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Поморийски районен съд, гражданска колегия, в открито заседание на 05
август през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ : Ивайло Бъчваров
при участието на
секретаря Йовка Тодорова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 693 по описа за
Постъпила е молба от
ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс”С.А.
клон България гр.София, чрез пълномощника юрисконсулт Н.М., против ответника С. ***. В исковата молба се
твърди, че в изпълнение на сключен на 15.03.2018 договор за револвиращ кредит,
ищецът е предоставил на ответницата кредитен
ресурс в размер на 700 лв., като за усвояването му е издал кредитна карта MasterCard със същия кредитен лимит. Твърди се, че така
предоставената карта била активирана от ответницата на 29.03.2018 г. и същата ползвала суми от
кредитния лимит на картата, като след 01.05.2018 г., преустановила обслужването
на кредита, като са останали дължими общо 806,76 лв. главница и
лихви. Иска се да се приеме за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата 751.61 лв. - главница по договор за кредит; 55.15 - възнаградителна лихва за периода от
01.05.2018г. до 11.10.2018г.; 38.15 - мораторна лихва за периода от
11.10.2018г. до 11.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 24.04.2019год., за които суми е била
издадена заповед №149/25.04.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №335/2019 г. по
описа на ПРС, връчена на ответницата по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Иска се и
присъждане на разноските направени в заповедното и настоящото производство. При
условията на евентуалност, в случай, че предявеният установителен иск не бъде
уважен, се предявява осъдителен иск срещу ответницата за същите суми. Представя
доказателства.
Правното основание на предявените при условията на обективно съединяване установителни
искове е по чл.422 от ГПК, вр. чл.79 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, а на предявеният при
условията на евентуалност осъдителен иск е по чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1
от ЗЗД.
Исковата
молба е приета за разглеждане и препис от нея ,ведно с приложените
доказателства е изпратен на ответника .
В срока по чл.131 ГПК назначеният на ответника особен представител е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по
основание и размер и моли за тяхното отхвърляне.
Ищецът, редовно призован, не изпраща представител в с.з.В
писмена молба поддържа иска и моли за неговото уважаване.
Ответницата се представлява в с.з. от особен
представител- адвокат, който оспорва иска и моли за неговото отхвърляне.
За да се произнесе по така предявеният иск , съдът взе
предвид следното:
По
делото е представен в препис договор CARD-*********
от 15.03.2018 г. за потребителски
револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта сключен между ищеца в качеството на кредитор
по договора и ответницата в качеството
на кредитополучател по договора.
Съгласно условията на договора ищецът отпуска на ответницата-кредитополучател
револвиращ кредит в размер на 700 лв. и издава кредитна карта „Мастъркард“,
чрез която кредотополучателят осъществява отдалечен достъп до отпуснатия
револвиращ кредит, като извършва теглене в брой от банкомати, плащане чрез
терминални устройства и други услуги достъпни през посочените устройства. В
договора е уговорено възнаграждение за кредитора- 35% годишна лихва и
съответните такси за обслужване и теглене на пари в брой.Уговорена е и
минимална месечна погасителна вноска от 60 лв. съобразно размера на кредита
предоставен по договора, дължима в случай на ползване на кредитен ресурс. От
предоставения револвиращ кредит е заплатена сумата 187,06 лв. за стока закупена от търговец, а именно
телевизор марка LG24mt49bt,
като остатъкът от 100 лв. е заплатен от ищцата в брой, за което е издаден
представения служебен бон от 15.03.2018 г. от Технополис България ЕАД. Представен
е и договор за застраховка на плащанията по кредитни карти, сключен между
Кардиф Животозастраховане, клон България в качесвото на застраховател и ответницата в качеството на застраховано
лице, по който ответницата се задължила да заплаща застрахователна премия в
размер на 0,62 % от ползвания кредитен лимит по процесната кредитна карта,
която сума се удържа от предоставения кредитния лимит. Представена е обратна
разписка за извършено на 27.03.2018 г. връчване на документи изпратени от ищеца
на ответницата. По делото е извършена съдебно счетоводна експертиза, видно от
заключението, на която от отпуснатия кредит е усвоена сума в общ размер на 695
лв., от които 179 лв. стоков кредит за покупка от Технополис ЕАД; изтеглени суми в брой в общ
размер на 500 лв. и 16 лв. за АТМ транзакции. Размерът на задълженията начислени
на ответницата към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, а
именно за периода от 15.03.2018 г. до 14.092018 г. е общо 806,76 лв., като тази
сума се формира от стоков кредит за покупка на телевизор -179 лв.; 20,38 лв.
лихва върху стоков кредит, ; 500 лв. изтеглени в брой;16 лв.-такси за теглене
на АТМ; 24,23 лв.- застрахователни премии за периода от 13.04.-14.09.2018 г.;
24,00 лв. – месечни такси за обслужване на кредита за периода 13.04.-14.09.2018
г. и 43,15 лв. месечна лихва за периода от 15.08.14.09.2018 г. От така
дължимата обща сума 806,76 лв. вещото лице е посочило, че главницата е в размер
на 751,61 лв. и възнаградителна лихва 55,15 лв. за периода от 15.08-11.10.2018
г..
Предвид
така установените факти и като съобрази разпоредбите на закона , съдът направи
следните правни изводи: В производството по чл.422 от ГПК следва да се установи
съществуването на изискуемо и ликвидно вземане в полза на ищеца, към момента на приключване на съдебното
дирене, като следва с оглед нормата на чл.235 от ГПК да съобрази и фактите
настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
които са от значение за спорното право. В случая се твърди , че вземането е
възникнало на основание сключен между страните договор за потребителски револвиращ кредит,
издаване и ползване на кредитна карта. При
така изложените твърдения в исковата молба, следва да се обсъди въпроса относно
съществуването на посочения договор и неговите правни последици във връзка със
задълженията на страните. В случая за успешното провеждане на иска, ищецът
следва при условията на пълно и главно доказване да установи съществуването на
договора за револвиращ кредит, усвоен с кредитна карта, ползването на суми в
твърдения размер от кредитния лимит на картата, както и факта на осъществяване
на всички предпоставки по договора въз основа ,
на които е възникнало правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем
и размера на претендираното вземане. В конкретния случай в чл.17 от договора е
предвидено, че при просрочване на две или повече месечни вноски считано от
падежната дата на втората непогасена вноска, вземането става предсрочно
изискуемо в целия му размер. По делото не се установява ответницата да е
заплащала каквито и да е вноски по процесния договор, поради което са налице
условията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост следва да се обяви на
длъжника и едва след това, в случай, че длъжника не изпълни задължението си
доброволно, кредиторът може да иска издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение и съответно установяване съществуването на вземането по
заповедта в производство по чл.422 от ГПК. В случай, че предсрочна изискуемост не е била обявена на
длъжника по друг начин, кредиторът може да предяви осъдителен иск срещу
длъжника, като с връчване на препис от исковата молба, се счита обявена на
длъжника предсрочната изискуемост на задължението, включително и когато
връчването е извършено на особен представител назначен на длъжника, като в този
смисъл е и практиката на ВКС обективирана в решение №198/18.01.2019 г. по
т.д.№193/2018 г. по описа на ВКС, І т.о.. По делото липсват доказателства, че
ищецът е обявил на длъжника вземането си по процесния договор за револвиращ
кредит за предсрочно изискуемо преди подаване на заявлението за издаване на заповед
по чл.410 от ГПК, доколкото няма данни представената последна покана(л.47) да е
достигнала до ответницата, нито пък са представени доказателства, че
ответницата е уведомена по друг начин за предсрочната изискуемост на вземането
по договора. Поради това и предявеният
установителен иск по чл.422 от ГПК за приемане за установено по отношение на
ответницата, че дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед №149/25.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК по ч.гр.д. №335/2019 г. по описа на ПРС, следва да се остави без
уважение. В този случай съдът следва да разгледа предявеният при условията на
евентуалност осъдителен иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумите
претендирани в заповедното производство, за които е отхвърлен установителния иск по чл.422 от ГПК.
По осъдителните
искове с правно основание по чл.79, ал. от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, съдът прие
следното:
Представеният
договор за револвиращ кредит съобразно с изискванията на чл.10 от ЗПК е сключен
в писмена форма и в него са описани основните елементи на договора- предмет,
срок, права и задължения на страните, поради
което съдът прие, че е породил облигационна връзка между страните със
съответните права и задължения за всяка от тях съобразно с уговореното по
договора. Доколкото претендирания размер на вземането по договора за револвиращ
кредит е обусловено от ползването от ответника на конкретни суми от
предоставения кредитен ресурс, следва при условията на пълно и главно доказване
ищецът да докаже, че ответникът е усвоил суми от този ресурс, включително и с
предоставената му кредитна карта, както и конкретния размер на тези суми, който
понастоящем се претендира. По делото от
заключението на извършената съдебно-счетоводна експертиза, което е обосновано и
не възниква съмнение в неговата правилност, поради което съдът го кредитира, се
установява, че кредитния ресурс е предоставен към момента на подписване на
договора, като от него е заплатена сума от 179 лв. отпусната на ответницата
като стоков кредит за закупуване на стока от търговец и са удържани месечни
вноски по този кредит, в които е включено и възнаграждение за кредитора. От
същото заключение се установява, че с картата са изтеглени в брой общо 500 лв.
от АТМ, поради което съдът прие за доказано, че същата е била предоставена във
владение на ответницата, като при установения факт на ползване на картата за
теглене на пари в брой от АТМ е ирелевантна за настоящия спор точната дата, на
която е предоставена картата. От заключението на вещото лице се установява, че
общия размер на задължението е 806,76 лв., от които 751,61 лв. главница, в
която са включени усвоените по стоковия кредит с възнаграждението за кредитора
и извършените транзакции на суми с дължимите такси за теглене в брой и
обслужване на кредита, както и дължимите застрахователни премии по договора за
застраховка и 55,15 лв.- възнаградителна лихва по договора за периода от
15.08.2018 г. до 11.10.2018 г. Предвид това,че предсрочната изискуемост е
обявена с исковата молба, следва на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД да се присъди
и обезщетение за забава в размер на законната лихва от 14.01.2020 г. – датата
на връчване на исковата молба на особения представител до окончателното
изплащане на сумата, като следва да се отхвърли иска за присъждане на
обезщетение за забава в размер на 38,15 лв. за периода от 11.10.2018 г. до
11.04.2019 г..
Поради
изложеното съдът прие, че искът е основателен и следва да се уважи за сума в
общ размер от 806,76 лв., от които 751,61 лв. главница
и 55,15 лв.- възнаградителна лихва по
договора за периода от 15.08.2018 г. до 11.10.2018 г..
По
направените искания за присъждане на разноски на страните, съдът прие следното
: Ищецът е направил разноски както следва:в настоящото производство -875 лв.,
от които д.т. -125 лв.;юрисконсултско възнаграждение -100 лв.;възнаграждение за
особен представител- 300 лв. и възнаграждение на вещо лице-350 лв. Предвид изхода от спора, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 853,45
лв. съобразно с уважената част от иска. Що
се отнася до разноските в размер на 75 лв. направени в заповедното производство
по ч.гр.д №335/2019 г. по описа на ПРС, предвид отхвърлянето на иска по чл.422
от ГПК, искането за присъждането им следва да се остави без уважение.
Мотивиран от изложеното Поморийски районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
ИСКА предявен от ищеца БНП
Париба Файненс С.А., Париж рег.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А. , клон България“, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление гр..., представлявано
от заместник управителя Д.Д. да се приеме за установено по
отношение на ответника С.С.С., ЕГН**********,*** , съществуването
на вземане в полза на ищеца, по заповед
№149/25.04.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №335/2019 г. за сумата 751.61 лв.
- главница по договор за потребителски кредит;
55.15 лв. - възнаградителна лихва за периода от
01.05.2018г. до 11.10.2018г.; 38.15 лв. -
мораторна лихва за периода от 11.10.2018г. до 11.04.2019г., ведно със законната
лихва върху главницата считано от
24.04.2019год.-датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА ответницата С.С.С.,
ЕГН********** да заплати на ищеца „БНП Париба Файненс С.А., Париж рег.№*********, чрез БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България“, ЕИК ....,
със седалище и адрес на управление гр...., представлявано
от заместник управителя Д.Д., сума в общ размер 806,76 лв.,
от които 751,61 лв. главница по договор CARD-*********
от 15.03.2018 г. сключен между страните, ведно с 55,15 лв. договорна лихва за периода от 15.08.2018
г. до 11.10.2018 г., както и обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху присъдената главница за периода от 14.01.2020 г. – датата на връчване на
исковата молба на особения представител до окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ ИСКА в частта му касаеща претенцията за присъждане
на обезщетение за забава в размер на 38,15 лв. за периода от 11.10.2018 г. до
11.04.2019 г..
ОСЪЖДА ответницата С.С.С., да заплати на ищеца „БНП Париба Файненс С.А., Париж рег.№*********, чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А. , клон България“, със седалище и адрес на управление гр.
София сумата 853,45 лв., представляващи разноски в настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на
разноски в останалата му част над уважения размер до претендирания размер от
875 лв..
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца „БНП Париба Файненс С.А., Париж рег.№*********, чрез БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“, със седалище и адрес на управление гр.
София, за осъждане на ответника С.С.С. да му заплати сумата 75 лв., представляваща направени разноски в заповедното
производство по ч.гр.д №335/2019 г. по описа на Районен съд гр.Поморие
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
гр.Бургас в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :