№367
Гр. Перник, 05.10.2020
година.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на четиринадесети
септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия:
Ивайло Иванов
при
съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно
дело № 313 по описа за 2020 година на Административен съд – Перник, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 – чл. 161
от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба
на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „***“
№ 44, главен път Перник – Радомир, представлявано от управителя П.А.М., чрез
адвокат Ц.В. *** против Ревизионен акт № Р-22001419005279-091-001/19.12.2019
година издаден от В.А. В. на длъжност началник на
сектор „Ревизии“, възложил ревизията и Н.Ц.Р.на длъжност главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията, който е потвърден с Решение № 378/10.03.2020
година на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно
– осигурителна практика“ София.
Жалбоподателят твърди, че така издадения РА, потвърден
с решението на директора на Дирекция „ОДОП“ София е постановен при неправилно
приложение на материалния закон и практиката на СЕС. Моли съда да отмени изцяло
РА, потвърден с решение на директора на Дирекция „ОДОП“ София, като
незаконосъобразен, неправилен и необоснован.
В проведеното съдебно заседание на 14.09.2020 година
процесуалния представител на жалбоподателя адвокат Б.Д.от АК София поддържа
изцяло подадената жалба. Моли съда да отмени издадения РА, потвърден изцяло с
решението на директора на Дирекция „ОДОП“ София, като постановен при неправилно
приложение на материалния закон. Претендира присъждане на направените съдебни
разноски по приложен списък.
В проведеното съдебно заседание на 14.09.2020 година
ответникът по жалбата – директора на Дирекция „ОДОП“ София редно призован не се
явява, представлява се от главен юрисконсулт М.М., която оспорва жалбата, като
неоснователна и недоказана, по подробно изложени доводи. Моли съда да я
отхвърли. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от процесуалния представител на жалбоподателя. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна прокуратура Перник, редовно уведомена за
възможността за встъпване в настоящото производство, не изразява становище по
жалбата.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен
състав, след като обсъди доводите на
страните и прецени приетите по делото писмени доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена от лице с активна процесуална легитимация в срока по
чл. 156, ал. 1 от ДОПК, поради което следва да се разгледа по изложените в
същата доводи.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Административното производство по издаване
на оспорения ревизионен акт е започнало със Заповед
за възлагане на ревизия /ЗВР/ №Р-22001419005279-020-001 от 09.08.2019 година, с
която е възложено извършването на ревизия на „***“ ЕООД за установяване на
задължения за данък върху добавената стойност за периодите от 01.04.2019 година
до 30.06.2019 година. Заповедта е връчена на 14.08.2019 година по реда на чл. 29,
ал. 4 от ДОПК, във връзка с чл. 30, ал. 6 от ДОПК на обявения от жалбоподателя
електронен адрес. Определен е тримесечен срок за извършване на ревизията, който
е приключил на 14.11.2019 година. Ревизията е възложена от В.А. В., на длъжност
началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София,
оправомощена на основание чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК със Заповед № РД-01-818
от 10.05.2019 година на изпълнителния директор на ТД на НАП София.
За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен
доклад /РД/ № Р-22001419005279-092-001 от 28.11.2019 година, връчен по електронен
път на 02.12.2019 година. Дружеството не е подало възражение по чл.117, ал. 5
от ДОПК. Установено от проверяващите органи по приходите, че дружеството –
жалбоподател е вписано в Търговския регистър на Агенцията по вписванията на 25.09.2018
година като ЕООД с наименование „***“, с управител П.А.М., с посочен предмет на
дейност – търговия с горива. Дружеството е регистрирано лице по ЗДДС от
12.10.2018 година. Счетоводството на дружеството се осъществява в съответствие
с изискванията на Закона за счетоводството и при съобразяване с основните
счетоводни принципи. Счетоводството се извършва от „***“ ЕООД, с управител К.И.К..
В РД е установено, че в хода на извършените насрещни проверки не е установено
реалното продаване на стоките/услугите, което е от значение за доказване
прехвърлянето на собственост върху родовоопределените вещи, каквито са фактурираните
от „***“ ЕООД стоки, а именно „Гипсови плоскости с подсилена здравина12.5 мм“
по фактура № 6 от 10.04.2019 година с ДО 101 500 лева и ДДС 20 300 лева. Установено
е, че дружеството – доставчик /„***“ ЕООД/ не разполага със складови бази и
обекти в които съхранява и продава посочената стока. Нямат назначени работници,
които да обезпечат декларираната дейност. Не е установено реално наличие на
стоков поток. Документите представени от ревизираното лице не удостоверяват
реално възникнало данъчно събитие и изпълнена от посоченото лице облагаема
доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС. За ревизираното лице не е
възникнало право на данъчен кредит по процесната фактура, тъй като дружеството
не може да докаже придобиването и наличието на стоката, нито реалното
извършване на доставката на стока, документирана с цитираната фактура. Ревизираното
дружеството „***“ ЕООД не е получило стоките от дружеството – доставчик, което се
потвърждава и от липса на доказателство че стоката физически е напуснала
територията на страната. Целта на извършената насрещна проверка на доставчика и
изисканите данни от ревизираното дружество за доставката, по която ползва
данъчен кредит е да се установят доказателства за извършване на горецитираната
доставка, съгласно изискванията на чл. 6 от ЗДДС. В хода на ревизията, ревизираното
лице не е доказало реално извършена доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС на „Auto Look Express“ LTD,
Великобритания, VAT GB *********. Доказване
реалността на доставката е необходимо условие за признаване на правото на
данъчен кредит на основание чл. 68 от ЗДДС. Юридическия факт, с който законът
свързва задължението на доставчика за начисляване на ДДС и от друга страна
възникването на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя по
доставката, е възникването на данъчно събитие. Според легалната дефиниция на
чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, данъчно събитие е доставката на стоки или услуги,
извършена от данъчно задължени по този закон лица. Ревизиращият екип е приел,
че представените доказателства не са достатъчни да обосноват по един безспорен
начин осъществяването на доставките. Ако липсва доставка по смисъла на ЗДДС
липсва и данъчно събитие и следователно не възниква нито задължение за
начисляване на данъка, нито право на приспадане на данъчен кредит. Ето защо е
прието, че въз основа на изложените факти и на основание чл. 68, ал. 1,т. 1 и
чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във връзка с чл. 6 от ЗДДС и чл. 25, ал. 1 от ЗДДС,
след да се откаже на „***“ ЕООД правото на приспадане на данъчен кредит по
фактура, издадена от „***“ ЕООД, в размер на 20 300 лева. Установено е, че за ревизираните
периоди не са констатирани различия с декларираните от лицето данни, като за
данъчен период месец 05.2019 година е подадена СД вх. № 14001259973/12. 06.2019
година с резултат ДДС за внасяне 95.00 лева; за данъчен период месец 06.2019 година
е подадена СД вх. № 14001262977/10.07.2019 година с резултат ДДС за внасяне 77.00
лева. На основание чл. 175 от ДОПК. във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за
невнесените суми са определени лихви общо в размер на 104.41 лева, съгласно
прилежен лихвен лист /Приложение № 3/.
Въз основа на издадения РД в срока по чл.
119, ал. 2 от ДОПК е бил издаден Ревизионен акт /РА/ №
Р-22001419005279-091-001/19.12.2019 година. С процесния РА е установено, че срещу РД дружеството не е подало
възражение, като констатациите на последния са неразделна част от РА. С РА са
приети и потвърдени фактическите и правни изводи установени с РД по посочените
в него периоди и размери на непризнат данъчен кредит. С оспорения РА на
дружеството не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 20
300 лева за данъчен период месец 04.2019 година по фактура № 6 от 10.04.2019
година, издадена от „***“ ЕООД, ЕИК ***. В резултат на това за ревизираните
данъчни периоди е установен данък за внасяне общо в размер на 1 956.57
лева и лихви в размер на 116.91 лева, при деклариран от жалбоподателя данък за
възстановяване в размер на 18 343.43 лева. РА е връчен на дружеството по
електронен път на 20.12.2019 година.
В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК издадения РА е обжалван от ревизираното
дружество изцяло пред директора на Дирекция „ОДОП“ София при ЦУ на НАП.
С Решение № 378 от 10.03.2020 година, постановено в
срока по чл.
155, ал. 1 от ДОПК директора на Дирекция „ОДОП“ София е потвърдил Ревизионен
акт /РА/ № Р-22001419005279-091-001/19.12.2019 година,
в оспорената част на установения резултат по ЗДДС за месец април 2019 година
и определените лихви за забава за ревизираните данъчни периоди – месец април, месец
май и месец юни 2019 година.
Така издаденото
решение е постановено от компетентен орган, в изискуемата се форма и при спазване
на административно – процесуалните правила.
С Определение от
04.06.2020 година, постановено в закрито заседание настоящия съдебен състав е
разпределил доказателствената тежест между страните, включително назначаването
на съдебно – счетоводна експертиза. В проведеното съдебно заседание на
14.09.2020 година процесуалния представител на жалбоподателя е заявил, че се
отказва от допуснатата съдебно – счетоводна експертиза и е помоли съда да я
заличи. По така направеното искане настоящия съдебен състав е постановил
определение, с което е заличил експертизата.
С молба вх. №
1766/25.06.2020 година процесуалния представител на жалбоподателя е представил
писмени доказателства, между които и приемно – предавателен протокол от
10.04.2019 година, договор за доставка от 10.04.2019 година и споразумителен
протокол от 10.06.2019 година, по които настоящия съдебен състав е открил
производство по оспорването на подписа на подписа на управителя на „***“ ЕООД в
проведеното съдебно заседание на 29.06.2020 година. В тази връзка процесуалния
представител на жалбоподателя в проведеното съдебно заседание на 14.09.2020
година е заявил, че се отказва да се ползва от посочените по – горе писмени
доказателства, поради което същите следва да бъдат изключени от
доказателствения материал по делото.
При така установените факти, настоящия съдебен състав на Административен
съд – Перник като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт, достигна до следните правни изводи:
Предмет на спор в
настоящето съдебно производство е реалното извършване на документираната
сделка.
Наличието на реална
доставка е материално правното изискване за възникване на правото на приспадане
на данъчен кредит, съобразно нормите на правото на Европейския съюз, а именно
Директива 2006/112/ЕО от 28.11.2006 година, относно общата система на данъка
върху добавената стойност /Директива 2006/112ЕО/, така и съобразно националното
законодателство. Липсата на доставка е основание да се откаже това право,
поради нарушение на основни принципи на системата на облагането с ДДС, а именно
изискването за реална икономическа дейност и данъчен неутралитет. Целта на облагането
с ДДС е да бъдат освободени от данъчна тежест само реалните търговски сделки.
Съгласно нормата на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС – доставка на стока по смисъла на този
закон е прехвърлянето на правото за собственост или друго вещно право върху
стоката. Предвид съдържанието на понятието, когато се касае за доставка на
стоки е необходимо установяването на редица относими обстоятелства, включително
това, че ревизираното дружество е получило стоки от съответния вид, количество
и качество, че доставчикът е разполагал с тези количества и видове стоки към
момента на извършване на доставките, че е било осигурено място за складиране,
както и да се устави начина на транспортирането им. Съгласно разпределената
доказателствена тежест с Определение от 04.06.2020 година и на основание чл.
170, ал. 1 от АПК изцяло в тежест на ревизирания субект е да докаже твърдения
от него благоприятен положителен факт, каквото е наличието на доставка на
стока. Липсата на доставка е от категорията на отрицателните факти. С оглед на
това доказването й може да се извърши само посредством установяване на
съвкупност от положителни доказателствени факти, обосноваващи такъв извод. От
събраните по административната преписка писмени доказателства доставката по
спорната фактура не е реално извършена от издателя на фактурата – „***“ ЕООД. Налице
е фиктивен характер на фактурираната сделка, който извод следва от анализа на събраните
по административната преписка писмени доказателства. В проведеното съдебно
заседание на 14.09.2020 година настоящия съдебен състав изключи от
доказателствения материал по делото, представените от жалбоподателя писмени
доказателства, а именно приемно – предавателен протокол от 10.04.2019 година,
договор за доставка от 10.04.2019 година и споразумителен протокол от 10.06.2019
година. От това следва, че не е имало реално предаване на стоката на настоящия
жалбоподател. В потвърждение на заключението за наличие на фиктивно фактуриране
при липса на реална търговска сделка са обстоятелствата, констатирани във
връзка с „***“ ЕООД и характеризиращи дружеството като субект, който не
извършва реална икономическа дейност. Установено е, че дружеството е дерегистрирано
на основание чл. 176 от ЗДДС, във връзка с данъчни нарушения, няма лица наети
на трудов договор и не е декларирало наличие на търговски обект, а за 2018 година
е заявило, че не е извършвало търговска дейност. Ето защо правилно приходната
администрация е отказала право на приспадане на данъчен кредит по процесната
фактура, издадена от „***“ ЕООД. На следващо място този извод не се опровергава
от представените документи, целяши да докажат наличие на последваща доставка – вътрешнообщностна
доставка /ВОД/. Видно от предоставения отговор от данъчната администрация на
Великобритания, соченият като купувач – „Auto Look Express“ LTD е липсваш
търговец. Съгласно определението, съдържащо се в чл. 2, т. 1 от
Регламент/ЕО/№1925/2004 на Комисията от 29.10.2004 година за определяне на подробни
правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент /ЕО/№ 1798/2003 на
Съвета относно административното сътрудничество в областта на данъка върху
добавената стойност, „липсващ търговец“ означава търговец, регистриран като
данъчнозадължено лице за целите на ДДС, което потенциално, с намерение за
измама, придобива или създава впечатление, че придобива стоки или услуги, без
да заплаща ДДС и доставя тези стоки или услуги с ДДС, без да превежда дължимото
ДДС на съответния национален орган. СЕС многократно се е произнасял досежно
недопускането на злоумишлени практики при прилагането на Директива 2006/112/. Освен
информацията предоставена от данъчната администрация на Великобритания, в
подкрепа на извода за фиктивния характер на документираните ВОД са и
представените от превозвача документи. Видно от пътните листове, те не съдържат
данни за вида на превозваните стоки. Посочено е ЧМР, но не и номер и дата на
съответната международна товарителница. Не са посочени конкретно мястото на
товарене и разтоварване. В товарителниците не е посочено лицето, подписало за
получател. Приложени са заявки за транспорт, със заявител „Auto Look Express“
LTD,адресирани до „Бултранс 2018“ ЕООД. Превозвачът не е представил неманипулируеми
документи, например доказателства за платени винетни такси за ползване на
пътищата на Република Румъния и доказателства за направени разходи за гориво.
Липсват и доказателства за фактическо наличие на фактурираните стоки, предвид
фактите и обстоятелствата констатирани във връзка с „***“ ЕООД.
Поради всички изложени
по – горе съображения се налага изводът, че за процесната фактура за доставка
на стока, издадена от „***“ ЕООД, за настоящия жалбоподател не е възникнало
правото на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т.
1 от ЗДДС, във връзка с чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, а именно изискването за наличие
на реално извършена доставка, поради което така постановения отказ е
законосъобразен.
С оглед на изложените мотиви настоящия съдебен състав намира,
че обжалвания Ревизионен акт Ревизионен акт №
Р-22001419005279-091-001/19.12.2019 година издаден от
В.А. В. на длъжност началник на сектор „Ревизии“, възложил ревизията и Н.Ц.Р.на
длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, който
е потвърден с Решение № 378/10.03.2020 година на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“
София се явява правилен и законосъобразен, поради правилното приложение
на материалния закон, с оглед на което така подадената жалба следва да се
отхвърли като неоснователна.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото направеното искане от страна
на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените
съдебни разноски следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 161, ал.
1, изр. трето от ДОПК, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения направеното
искане от страна на процесуалния представител на ответната страна главен
юрисконсулт М.М. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се
уважи, като жалбоподателя заплати на ответника сумата от 1 142.50 /хиляда сто
четиридесет и два лева и петдесет стотинки/.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 160,
ал. 1 от ДОПК настоящия съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. „***“
№ 44, главен път Перник – Радомир, представлявано от управителя П.А.М. срещу Ревизионен акт № Р-22001419005279-091-001/19.12.2019
година издаден от В.А. В. на длъжност началник на
сектор „Ревизии“, възложил ревизията и Н.Ц.Р.на длъжност главен инспектор по
приходите – ръководител на ревизията, който е потвърден с Решение № 378/10.03.2020
година на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно
– осигурителна практика“ София, с който на жалбоподателя не е признато
право на приспадане на данъчен кредит в размер на 20 300 лева за данъчния период
месец април 2019 година и са определение лихви за забава в общ размер на 116.91
лева за данъчните периоди месец април, месец май и месец юни 2019 година, като
неоснователна.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Перник, кв. „***“ № 44, главен път Перник – Радомир,
представлявано от управителя П.А.М. да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно
– осигурителна практика“ /ОДОП/ София при Централно управление на НАП, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Аксаков“ № 21 съдебни разноски в
размер на 1 142.50 /хиляда сто четиридесет и два лева и петдесет стотинки/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд
на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/