Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София, 13.01.2021 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., IІІ-В
състав, в закрито съдебно заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: МАРИЯ ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ ч.гр.дело № 10929 по описа за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК- З.“ АД,
гр.София, подадена чрез пълномощника адв. С.С.- длъжник по изпълнително дело № 20208510400849 по описа на ЧСИ М.П.срещу постановление за разноски с изх.№ 29773 от 11.06.2020 год. по
изпълнително дело № 20208510400849 по описа на ЧСИ М.П., с което е отказано да се намали размера на
приетото за събиране адвокатско възнаграждение от 2360, 64 лв., както и е
отказано да се намали размера на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ, с искане същото да бъде
отменено, като неправилно и
незаконосъобразно. В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалваното
постановление за разноски. Прави се
искане за отмяна на обжалваното постановление и намаляване на размера на
адвокатското възнаграждение на взискателя до размер на сумата от 200 лв., както
и за коригиране на размера на начислената по т.26 от ТТРЗЧСИ пропорционална
такса. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
Ответникът по частната жалба и взискател по изпълнението- М.З.Х., чрез
пълномощника си адв.Б.К.в писмено
възражение,
оспорва частната жалба и моли съда да я остави без
уважение, като неоснователна.
ЧСИ М.П.е изложил мотиви по обжалваните действия на основание чл.436, ал.3 от ГПК, в които поддържа становище за
неоснователност на частната жалба.
Софийски градски съд,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително дело № 20208510400849 по описа на ЧСИ М.П.е образувано на 02.06.2020 г. по молба на М.З.Х., подадена чрез пълномощника адв. К.И., въз основа на
изпълнителен лист от 22.05.2020 г., издаден от Софийски градски съд, І-13 състав по гр. дело № 2564/2018 г., срещу ЗАД “ОЗК
З.“ АД, ЕИК ******за заплащане на сумите посочени в него.
С покана за доброволно
изпълнение изх. № 28545/02.06.2020 г., която обективира
произнасянето на съдебния изпълнител по разноските, са определени разноските по изпълнението дължими от длъжника в полза на взискателя в размер на
2360,64 лв., разноски по изпълнителното дело-
адвокатско възнаграждение с включен ДДС, изчислено от съдебния изпълнител на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, във връзка с Наредба № 1/2004
г. на ВАС, както и 6656,47 лв., такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към
16.06.2020 г.
На 05.06.2020 год. на длъжника ЗАД “ОЗК З.“ АД, гр.София е
редовно връчена покана за доброволно изпълнение.
В
срока за доброволно изпълнение, длъжникът ЗАД “ОЗК З.“ АД, гр.София, чрез своя
пълномощник адв.С.С.е депозирал на 09.06.2020 год. писмено възражение по
процесното изпълнително дело, с което е направено възражение за прекомерност на
определените разноски в поканата за доброволно изпълнение, в частта на дължимо
адвокатско възнаграждение на взискателя, като е поискано същото да бъде
намалено съобразно предвидените в Наредба № 1/ 09.07.2004 год., минимални
размери, както и да бъде коригирана начислената по т.26 от Тарифа за таксите и
разноските към ЗЧСИ пропорционална такса.
С постановление за разноски с изх.№ 29773
от 11.06.2020 год., издадено от ЧСИ М.П.е отказано да се намали размера на
приетото за събиране адвокатско възнаграждение от 2360, 64 лв., тъй като същото
е в минимални размери по чл.10, т.1 и 2, вр. чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №
1/2004 г. на ВАС, представляващо възнаграждение от 100 лв. за образуване на
изпълнително дело и 1867,20 лв. за процесуално представителство по делото, с
включен ДДС в размер на 20 %, както и е
отказано да се намали размера на таксата по т.26 ТТРЗЧСИ.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Частната
жалба е
подадена в едноседмичния срок по чл.436,
ал.1 от ГПК
от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния
изпълнител - постановление за разноските /чл.435,
ал.2 от ГПК/,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36
от Закона за адвокатурата. Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата е
приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните - така определение № 403/ 01.12.2008 г. по ч.гр.дело № 1762/
2008 г. на
ВКС, V г. о.
В процесния случай длъжникът обжалва отказа на ЧСИ да намали
разноските за адвокатско възнаграждение поради прекомерност, както и отказа на
ЧСИ да намали размера на таксата по т.26
ТТРЗЧСИ. Видно от данните по изпълнителното дело
задължението не е погасено от длъжника в цялост доброволно или най-късно в
срока за доброволно изпълнение. Длъжникът не е заплатил дължимата сума по
издадения изпълнителен лист на взискателя, нито в срока за доброволно
изпълнение, нито към момента на подаване на частната жалба, по която е образувано
производството по настоящето дело. С оглед на което, съдът приема, че на
взискателя се дължи възнаграждение не само за образуване на
изпълнителното дело съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, но и за извършване на
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело, и
извършване на действия за удовлетворяване на вземанията по чл.10, ал.1, т.2 от
Наредба № 1/2004 г. /1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2/.
Минималният размер на възнаграждението, определен по посочения в Наредбата
начин възлиза на сумата от
2422,89 лв. с включен ДДС. Ето защо, определеното от
ЧСИ М.П.по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на сумата
от 2360,64 лв. с включен ДДС за пълномощника на взискателя по чл.10, ал.1, т.1
и т.2 от Наредба № 1/2004 г., не се явява прекомерно, поради което частната жалба
се явява неоснователна. В тази връзка начислената от ЧСИ такса по т.26 ТТРЗЧСИ
също не следва да бъде редуцирана.
С оглед на изложеното, частната жалба на
„Застрахователно акционерно дружество ОЗК- З.“ АД, гр.София, подадена чрез
пълномощника адв. С.С.- длъжник по изпълнително дело № 20208510400849 по описа на ЧСИ М.П.срещу постановление за
разноски с изх.№ 29773 от 11.06.2020 год. по изпълнително дело № 20208510400849 по описа на ЧСИ М.П., се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О.,
ІІІ-В състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като
неоснователна частната жалба на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК- З.“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:***, подадена чрез пълномощника адв. С.С.- длъжник по изпълнително дело №
20208510400849 по описа на ЧСИ М.П.срещу постановление за разноски с изх.№ 29773 от 11.06.2020
год., издадено от ЧСИ М.П.по изпълнително дело № 20208510400849 по описа на ЧСИ М.П., с рег.№ 851, с
район на действие СГС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.