Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр.
Ловеч, 12.03.2019 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, въззивен граждански състав, в публично заседание на дванадесети
февруари през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА,
ЧЛЕНОВЕ: И.ИЧКА КОНСТАНТИНОВА,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
при секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА, докладчик чл.съдия Ангелова, като разгледа в.гр.д.№ 533/2018г.и за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК, вр.с чл.45 от ЗЗД и ЗГорите.
С Решение № 402/04.10.2018г.,пост.по гр.д.№
2445/2017г., РС-Ловеч е отхвърлил иска
на В.Б.
***, против Н.В.П. *** и Х.К.Х. ***, с правно основание чл.45 от ЗЗД, за
заплащане солидарно на сумата 5 000 лева,
представляващи стойността нанесените му щети от незаконна сеч и продажба
на дървесина от собствените му гори, ведно с компенсаторните лихви върху
сумата, дължащи се от деня на събитието – 19.11.2013 год. /датата на издаване
на първото позволително за сеч/, до окончателното й изплащане, ведно със законната
лихва от постановяване на решението до окончателното й изплащане, като неоснователен
и недоказан. С решението съдът е отхвърлил претенцията на В.Б.Б. против Н.В.П. и
Х.К.Х. за заплащане на съдебно-деловодни разноски в размер на 1 538,52
лева, съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК, като неоснователна
и недоказана. В.Б.Б. е осъден
да заплати на Х.К.Х. общо сумата 550 лева, представляваща съдебно-деловодни
разноски.
Срещу
решението е постъпила въззивна жалба от В.Б.Б.,като го обжалва изцяло. Счита,че
е неправилно, необосновано, изводите на
съда не кореспондират със събраните доказателства. Сочи,че въпреки приетото
заключение на съдебната експертиза,съдът не го е съобразил и анализирал,а е
отхвърлил изводите на експерта. Вещото
лице се е запознало на место с
изсечената гора и е направило проверка на издадените позволителни за сеч в РДГ,
констатирайки,че именно в процесните гори е извършена незаконна сеч. В
експертизата подробно са обяснени какви нарушения са извършени при издаване на
позволителните. Акцентира,че първото позволително е било издадено още преди да
се е снабдил с удостоверенията за наследници и скици за горите. Също позволителните
не са подписани от издателя им, вероятно,защото са издадени без съгласието на
собствениците на горите. Твърди,че не отговаря на истината и вписаното,че са
издадени на Х.Х. като пълномощник на В.Б.. Категорично е доказано,че липсва
писмен договор за възлагане на сечта и в този смисъл е заключението на
съдебната експертиза. Допълва,че при сечта не е съобразено и обстоятелството,че
горите попадат в района на „Натура 2000 в Деветашко плато”, където са
предвидени ограничения за сечта. Показателно е било поведението на ответниците
пред първата инстанция,като вторият предложил спогодба,а първият не се е явил в
съдебните заседания. Двамата ответници не са ангажирали доказателства. Първият -
въпреки задължението си да пази издадените от него документи в продължение на 5
години,не ги е представил. Сочи,че към делото е приложено и ДП №141/2014г.по
описа на МВР-Ловеч,в хода на което двамата ответници са признали,че са
извършили сечта в горите,който факт отново е доказан с назначената там съдебна
експертиза, с констатации за т.н.”гола сеч”. Там изрично е записано желанието
на Х.Х. да плати сумата от продажбата на дървесината,но в момента нямал пари. Затова
и Прокуратурата стигнала до извода,че се касае за граждански деликт и е наложено
административно наказание на първия ответник.
Не споделя и извода на съда,че ангажираните от него
свидетели не са доказали по категоричен начин участието на ответниците в
изсичането на горите. В показанията си св.С. С. потвърждава в какво състояние е
била гората преди четири години и след извършената т.н.”гола сеч”,а именно
дърветата се били изсечени до корен.
Твърди,че противоправното деяние е доказано
категорично с показанията на свидетелите и съдебната експертиза. Позволителните
са издадени в нарушение на Наредба №8/05.08.2011г.за сечта в горите,тъй като не
са съставени констативни протоколи и технологичен план,няма писмен договор за
възлагане,няма превозни билети,не е поставена контролна горска марка,не е
посочен склад,в който се съхранява дървесината и не е уведомен за това.
Протоколите за освидетелстване на сечището са подписани от лесовъда и са
регистрирани в информационната система на ИАГ без в действителност да е
извършил огледа на место и да е осведомил някой от собствениците. Никой от
ответниците не твърди да е предал някаква дървесина на ищеца. Обяснява, че
размера на претенцията си е определил при 559 лв.на декар.
Не споделя и извода на съда за липса на
причинно-следствена връзка между причинената ми вреда и дейността на ответниците.
Изтъква,че позволителните са издадени именно за процесните гори,ответниците са
действали виновно,тъй като са знаели,че нямат договор за възлагане с договаряне
на цената и сроковете. Заключава,че нанесената му вреда е последица от тяхното
противоправно поведение и е налице пряка причинно-следствена връзка. Позовава
се и на нормата на чл.54,ал.2 от Наредба №8/2011г.,като сочи,че е искал да
сключат договор за възлагане и след това да уреди отношенията си с останалите
съсобственици по реда на ЗС.
Допълва,че отв.инж.Н.П. не е представил на вещото
лице издадените от него документи за сечта,въпреки задължението му да ги
съхранява в срок от 5 години. По този начин създава пречки за събиране на
доказателства.Това му поведение не е съобразено от първоинстанционния съд.
По изложените съображения моли да се отмени
обжалваното решение и се постанови ново,с което претенцията му се уважи изцяло
и му се присъдят направените разноски.
В срок е постъпил отговор от Х.К.Х.,чрез адв.А.М.-ЛАК. Счита въззивната жалба за неоснователна и
моли да се остави без уважение. Не се съгласява с тезата,че изводите на съда не
съответстват на представените доказателства. Сочи,че за извършването на сечта, цената,
начина на плащане,лицето,на което следва да се плати стойността на добитата
дървесина-при съобразяване,че ищецът не е единствен наследник и кой следва да
плати,не е имало писмен договор. Имало е устна уговорка между В.Б. и И. Й., Х.Х.
да извършат сеч и да заплатят на Б. по 22 лева на пространствен кубик добита
дървесина. Това се доказва от показанията на св.Г., който е знаел, че още през
2013г. и 2014г. Б. е търсил човек,който да изсече гората. От съдебната
експертиза се установява,че сечта е извеждана съгласно издадените позволителни
и не са допуснати нарушения. Вещото лице е дало заключение,че при секача Х. извършеният добив отговаря на
издадените му документи и няма нарушения. Констатирал е и в двата имота сеч от
неизвестен извършител с давност 2 години,което от датата на огледа съотнася към
2016г. От всички документи по делото се установява,че Х. е приключил със сечта
към 17.03.2014г., поради което не следва да носи отговорност за нанесена от
другиго щета.
Възразява,че ищецът дори в исковата молба не е
посочил кога е следвало да се извърши плащането. Няма данни Б. да е отправял
към Х. писмена или устна покана за плащане на сумата и компенсаторна лихва.
Затова и следва да се приеме,че длъжникът изпада в забава едва след като бъде
поканен. Счита,че ищецът е формулирал твърде неясно претенцията си, без да е
конкретизирал каква е главницата и каква търсената „компенсаторна лихва”.
Съгласява се с довода на съда,че ищецът не е
конкретизирал каква е неговата идеална част, до която търси обезщетение за
сечта в съсобствените гори.
Счита,че не е доказана причинно-следствената връзка
между противоправно поведение и причинената на ищеца вреда. Не се обосновава и
твърдението за солидарна отговорност.Липсата на твърдения за обуславящите и
обусловени факти прави невъзможно установяването на причинно-следствена връзка.
По изложените съображения моли да се потвърди
обжалваното решение. Моли да му се присъдят направените в производството
разноски.
Постъпил е отговор и от Н.В.П.. Възразява срещу твърдението на
въззивника,че не се е явявал в съдебните заседания,като сочи,че не е търсен на
актуалния му постоянен адрес-***. Неявяването му в съдебните заседания обяснява
с неправилното му призоваване и счита,че вина за това има изцяло ищецът, посочил
погрешен адрес. Потвърждава наличието на ДП №141/2014г.по описа на РУ на
МВР-Ловеч,което е било прекратено. За нуждите на полицията са изисквани и е
предоставил в оригинал всички документи по сечта и са останали към нея.
Съгласява се с извода на РС-Ловеч за липса на причинно–следствена връзка между
евентуалното противоправно деяние и настъпилата вреда. Счита,че неправилно
ищецът е заявил претенции за обезщетяване по отношение и на имоти,които не са
изключително негова собственост. Не се съгласява с твърдението,че не е указал
съдействие на вещото лице. Възразява, че в телефонен разговор съпругата му е
обяснила,че той е в болница и при възможност ще му ги предостави. По изложените
съображения моли да се остави без уважение въззивната жалба.
В съдебно заседание възизвникът
се явява лично и с пълномощник адв.Б.-***,като поддържат възизвната жалба и
молят да се уважи. В отговор на дадените от съда указания правят
доказателствени искания. Пълномощникът представя
писмена защита.
Лично се явява и
въззиваемият Н.В.П.. Моли да се отхвърли жалбата и потвърди първоинстанционното
решение. Представя писмени бележки.
Въззиваемият Х.Х. се
представлява от пълномощник адв.А.М.-***,като поддържа отговора и моли да се
потвърди първоинстанционното решение. Пълномощникът представя писмени бележки.
От събраните по делото
доказателства- приложените по гр.д.2445/2017г. по описа на РС-Ловеч,както и представените
пред настоящата инстанция копие от Постановление с №647/2015г. от
05.06.2015г.на Апелативна прокуратура Велико Търново, Постановление с
изх.І1889/2014г. от 15.04.2016г.на Районна прокуратура Ловеч, приложеното
Досъдебно производство №141/2014г.по описа на МВР-Ловеч,по пр.№1889/2014г.на
РП-Ловеч, допълнителното заключение на съдебната лесотехническа експертиза с
в.л.инж.А. П. К., при съобразяване и на становищата на страните, преценени
поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
По допустимостта на въззивното производство
съдът се произнесе с определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е
обоснована. Въззивната жалба е подадена е в срок и от легитимирано лице.
Отговаря на изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я
приема за редовна. Своевременно са представени и отговорите на въззивната
жалба.
При проверката си по реда на
чл.270 от ГПК въззивната инстанция не
открива пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост
на първоинстанционното решение.
С оглед на това съдът
преминава към проверка по реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на
атакуваното решение.
По
същество.
Не се спори по делото,че ищецът В.Б. е единствен
законен наследник на В. Д. Н., б.ж. на с.К., Ловешка област, починал на
11.01.1971г.(у-ние за наследници с изх.№9/20.01.2016г. на Населено място-с.К.).
В полза на наследодателя е постановено Решение №7/17.07.2000г.на ОСЗ-Летница, с
което на основание чл.13,ал.5 от ЗВСГЗГФ,му е признато правото на собственост
върху гори и земи от горския фонд и възстановяване в нови реални граници по
чл.4 от ЗВСГЗГФ, между които и имот №324031 по КВС на землището с площ 1
900 дка, представляващ широколистна гора, намиращ се в м.”Дупките” и имот с №324151
по КВС на землището с площ 3 049 дка, представляващ широколистна гора, намиращ
се в м.”Пашалов обруг”. Върху решението е отбелязано,че е влязло в законна сила,
издадени са скици и таксационни характеристики. Представени са скици на
имотите.
Не се спори,че
ищецът е също един от законните наследници на С. Б. П., б.ж.на с.К., Ловешка
област, починал на 23.04.1993г.(у-ние за наследници с изх.№161/26.09.2017г. на
Населено място-с.К.). В полза на наследодателя е постановено Решение
№7/17.07.2000г. на ОСЗ-Летница, с което на основание чл.13, ал.5 от ЗВСГЗГФ му
е признато правото на собственост върху гори и земи от горския фонд и възстановяване
в нови реални граници по чл.4 от ЗВСГЗГФ, между които е имот №324153 по ВКС
на землището с площ 4 000 дка, представляващ широколистна гора, намиращ се в
м.”Пашалов обруг”. Върху решението е отбелязано,че е влязло в законна сила,
издадени са скици и таксационни характеристики. Представена е скица на имота.
По делото е
представено Позволително за сеч № 0146581 от 19.11.2013г., с което на осн.
чл.108 от ЗГ, се разрешава на Х.К.Х., представител на В.Б., да извърши сечта в
отдел №293, подотдел р, имот с кад.№40943.324.151, землището на с.К., площно
сечище от
Представено е и
Позволително за сеч № 0146585/19.11.2013г.,с което на основание чл.108 от ЗГ,
се разрешава на Х.Х., представител на В.Б., да извърши сечта в отдел № 293,
подотдел г, имот с кад.№40943.324.31, землището на с.К., площно сечище от
Представено е и
Позволително за сеч №0159637/23.01.2014г.,с което на основание чл.108 от ЗГ, се
разрешава на Х.Х., представител на В.Б., да извърши сечта в отдел № 293,
подотдел г, имот с кад.№40943.324.31, землището на с.К., площно сечище от
Представено е и
Позволително за сеч №0146576/19.11.2013г., с което на основание чл.108 от ЗГ,
се разрешава на Х.Х., представител на В.Б., да извърши сечта в отдел №293,
подотдел р, имот с кад.№40943.324.153, землището на с.К., площно сечище от
От приложеното Досъдебно производство №141/2014г.по описа на
МВР-Ловеч,по пр.№1889/2014г.на РП-Ловеч се установява,че по случая е било
образувано наказателно производство срещу неизвестен извършител,за престъпление
по чл.235,ал.1,вр.с чл.26,ал.1 от НК. След извършеното разследване с
Постановление от 15.04.2016г.на РП-Ловеч,със заключение,че липсват данни за
търсене на наказателна отговорност,поради което и на основание
чл.243,ал.1,т.1,вр.с чл.24,ал.1,пр.2-ро от НК, производството е прекратено.
Постановлението е потвърдено с Определение №311/04.05.2016г., пост.по НЧД
№499/2016г.на РС-Ловеч и с Определение № 178/10.06.2016г., пост.по ВЧНД
№170/2016г.на ОС-Ловеч.
Ищецът е ангажирал и свидетели. От тях св.Г.Г.
е свързал ищеца с отв.Х.,през 2013г.,по повод сеч в горите на с.К.. Свидетелят
С.С. възпроизвежда споделеното му от ищеца за извършената сеч в имотите му- „Познавам
ищеца и баща му.В тази местност,където са горите ,и аз имам в близост мой
имот-гора и съм съсед на тази гора.Аз замолих В.(ищеца) да отиде и да види и
моята гора,но тя беше само маркирана,а неговата изсечена. Неговата гора беше
10дк и беше изсечена неговата гора.Изсечена гола сеч напълно ниско.Това беше
преди 4 години..” Свидетелят П.Й. е пряк очевидец на състоянието на имотите
след извършената сеч - „..Аз имам трактор и отидохме с трактора,заведох го в
гората. В.Б. ми каза : „Тази гора е моя.Някой я е изсякъл. Видяхме гората
изсечена и видяхме израстъци от нея.Млада гора беше прораснала..Да речем,че е
някъде преди 4-ри години сме ходили..”
Съдът намира,че показанията на свидетелите са
ясни и точни, не противоречат на останалите събрани доказателства,поради което ги
приема за обективни и гради изводите си на тях.
В първата инстанция е назначена съдебна
лесотехническа експертиза на в.л.инж.А.К., който след проверка на терен,
заключава,че в процесните имоти е извършвана сеч на два пъти.Първият етап е бил
2013-2014г.,въз основа на представените по делото позволителни за сеч и в
рамките на предвижданото в Лесоустройствения проект, като е извършена подбирка
и краткосрочно постепенна сеч-осеменителна фаза.В имотите е извършена и втора
сеч-приблизително преди 2 години,когато е изсечено всичко-т.н.”гола сеч”.
Експертът потвърждава,че имотите попадат в границите на Европейската екологична
мрежа „Натура
При така установената фактическа
обстановка,въззивният състав намира,че съдът е бил сезиран с иск с правно
основание чл.45 от ЗЗД. Ищецът твърди,че с действията си двамата ответници са
му нанесли вреди,изразяващи се в стойността на добитата,продадена и незаплатена
му дървесина,с обем 52 пл.куб.м. Първоначално претенцията е била за сумата от 8
463лв., а в хода на делото,по реда на чл.214 от ГПК, е намалена на
5 000лв. Претендира и законната лихва от датата на издаване на първото
позволително за сеч- 19.11.2013г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът предявява претенцията
като изключителен собственик на имотите,наследствени от В. Д. Н., б.ж. на с.К.,
Ловешка област, починал на 11.01.1971г.(у-ние за наследници с
изх.№9/20.01.2016г. на Населено място-с.К.)- имот №324031 по КВС на
землището с площ 1 900 дка, представляващ широколистна гора, намиращ се в
м.”Дупките” и имот с №324151 по КВС на землището с площ 3 049 дка,
представляващ широколистна гора, намиращ се в м.”Пашалов обруг”. Също и като
един от наследниците на С. Б. П., б.ж.на
с.К., Ловешка област, починал на 23.04.1993г.(у-ние за наследници с
изх.№161/26.09.2017г. на Населено място-с.К.),по отношение на имот №324153
по ВКС на землището с площ 4 000 дка, представляващ широколистна гора, намиращ
се в м.”Пашалов обруг”.
Установи се,че между ищеца и
отв.Х.Х. е имало разговори през есента на 2013г. по повод извършване на сеч в
трите имота. Ищецът е представил на Х. скици на имотите и удостоверенията за
наследници,но реално не са стигнали до окончателни уговорки за възлагане-обем,
вид и цената,която собственикът ще получи за добитата дървесина. Ответникът Х.
не оспорва водените предварителни разговори,но твърди,че са постигнали уговорка
за 22 лв.на куб.м.на добита дървесина. Не се доказа реално да са подписали
договор за възлагане, съгласно
изискванията на чл.54,ал.1 от Наредба №8/2011г. за сечите в горите и чл.186,ал.2
от ЗГ. Не се доказа да е имало и сключен договор между собственика и лицето, регистрирано
и извършващо лесовъдска практика, съгласно изискването на чл.108,ал.1,т.4 и
ал.2 от ЗГ- с отв.Н.П.. Последният не оспори,че именно той е издал позволителните
за сеч, въз основа на които отв.Х. е извършил сечта в имотите на ищеца. Не
обори твърдението,че е издал позволителните за сеч без необходимите съгласно
чл.54 от Наредба №8/2011г. документи. Не се представиха и доказателства да са
издавани и превозни билети за извозване на добитата дървесина.
Налице са обаче категорични
доказателства за реално извършена от отв.Х. сеч в периода,за който ищецът и
свидетелите говорят на водени преддоговорни отношения-есента на 2013 и началото
на 2014г. Сам по себе си фактът,че тази сеч е извършена в обем,отговарящ на
предвижданията на ЛУП, не променя факта,че е налице правонарушение-при добита
дървесината-реално собственикът не е получил стойността й. От своя страна
ответниците не представиха доказателства дървесината да е била
съхранявана,както е посочено на склад (временен склад до стопански двор) в
протоколите за освидетелстване.
Така въззивният състав
приема,че факта на извършена през 2013-2014г. сеч в трите имота на
ищеца,извършена от отв.Х. и възложена от отв.П.,чрез издадените позволителни за
сеч, се установява категорично-потвърждава се от констатацията на експерта при
огледа на место,от показанията на свидетелите.
Установен е и следващият
елемент на непозволеното увреждане-„противоправността”. Изразява се в
нарушаване на общата забрана да не се вреди другиму. Липсата на конкретни
уговорки с ищеца за извършване на добива и продажбата на дървесина определя
действията им като противоправни и водещи до накърняване правата му на
собственик. Въпреки дадената възможност,извършената проверка и от експерта по
СЛТЕ, не представиха доказателства да са спазили установената в ЗГ и Наредба
№8/2011г.за сечите в горите, процедура по легитимиране на сечта. Видно е,че е
въведена обусловена процедура с изискване за легитимиране на изявления на
участващите лица-собственик, секач, лесовъд, РДГ, спазването на която гарантира
законността на извършената сеч. За последното съставът няма правомощия да се
произнася, при наличието на прекратяване на наказателното производство.
Независимо от това констатациите в тази насока потвърждават съпричастността на
ответниците в причиняването на вредата на ищеца.
Доказан е и умисълът за
противоправно лишаване на ищеца от собствената му гора. От съществено значение
е обстоятелството,че и двамата ответници се занимават професионално в тази
сфера,което поставя като изискване да са запознати с реда и процедурите, с
които следва да се легитимира сечта. Ответниците,чиято е доказателствената
тежест,съгласно чл.45,ал.2 от ЗЗД да оборят презумпцията, не ангажираха
доказателства да са изпълнили условията
на ЗГ и Наредба №8/2011г.,да са се снабдили с всички изисквани документи за
извършване на сечта и едва въз основа на тях да са предприели реалния добив.
На следващо място-не доказаха
да са платили на собственика стойността на добитата от имотите му дървесина-т.е.
да са възстановили вредата. Съставът се съгласява с ангажирането на солидарната
им отговорност,при съобразяване,че действията им са били обвързани и обусловени
и взаимно са довели до вредоносния резултат. Вредата е настъпила като резултат
от съвместната им дейност,поради което и отговорността им е солидарна.
При така ангажираните
доказателства въззивният състав приема,че претенцията с правно основание чл.45
от ЗЗД е доказана по категоричен и убедителен начин,което налага уважаването й
в претендирания от ищеца размер- 5000лв.,съгласно изменението на иска пред
първата инстанция и заключението на
в.л.по СЛТЕ за стойност на добитата дървесина в размер на 6 215лв.
Основателна е и претенцията за
присъждане на компенсаторна лихва на основание чл.84,ал.3 от ЗЗД,от датата на
издаване на първото позволително за сеч-19.11.2013г.
Затова и решението на РС-Ловеч
следва да се отмени изцяло,като въззивният състав намира,че неправилно съдът е
преценил,че не са ангажирани доказателства за наличие на причинна връзка между
действията на ответниците и причинената на ищеца вреда. Напротив,при изложените
по-горе мотиви,съставът намира,че такава е налице и е доказана категорично и
убедително.
При този изход на спора ищецът има право на възстановяване на направените
разноски. Така-пред РС-Ловеч е представил списък и доказателства за реално
направени разноски в общ размер от 1538.52лв.,от които държавна такса-
338.52лв., съдебна експертиза-200лв. и адвокатски хонорар от 1000лв. Пред
ОС-Ловеч се представи списък и доказателства за реално изплатени разходи от
619.26лв.,от които внесена държавна такса -169.26лв., експертиза-150лв.и
адвокатски хонорар-300лв. Ответниците следва да се осъдят да заплатят на ищеца
и тези суми солидарно.
По изложените съображения
съставът на Ловешкия окръжен съд
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение № 402/04.10.2018г.,постановено по
гр.д.№2445/2017г. по описа на РС-Ловеч,като неправилно и незаконосъобразно и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Н.В.П. с ЕГН-**********,
с постоянен и настоящ адрес *** и Х.К.Х.
с **********,*** и настоящ адрес ***, СОЛИДАРНО
ДА ЗАПЛАТЯТ на В.Б.Б. с ЕГН-**********
***, сумата 5 000 (пет хиляди)
лева, представляваща стойността
нанесените му щети от неправомерна сеч и продажба на дървесина от собствените
му гори, ведно с компенсаторните лихви върху сумата, дължащи се от деня на
събитието – 19.11.2013г. /датата на издаване на първото позволително за сеч/ до
окончателното й изплащане и ведно със законната лихва от постановяване на
решението до окончателното й изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Н.В.П. с горните данни
и Х.К.Х. с горните данни, СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на В.Б.Б. с горните данни, направените в
производството разноски по гр.д.№2445/2017г.на РС-Ловеч- в общ размер от 1538.52лв. и по
в.гр.д.№533/2018г.на ОС-Ловеч - 619.26лв.
Решението не подлежи на
касационно обжалване с оглед цената на иска и на основание чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.