№ 24023
гр. София, 16.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. ШОМОВА СТАВРУ
като разгледа докладваното от Б. СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско дело
№ 20221110126667 по описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛИ:
Ищцата Д. К. Н. твърди, че се намирала в служебно правоотношение с ответника О. М. на
длъжност „Секретар“. Със Заповед № ...../12.06.2017 г. служебното правоотношение било
прекратено, като с решение № 12237/12.09.2019 г. на ВАС, заповедта за прекратяване е била
отменена като незаконосъобразна. Ответникът издал акт за встъпване в длъжност № 09-
493/11.11.2019 г. На 12.11.2019 г. служебното правоотношение отново било прекратено
съответно със Заповед № РД-09-496/12.11.2019 г., а с решение № 2218/09.03.2022 г. на ВАС,
заповедта била отменена. За периода от 12.06.2017 г. до 12.09.2019 г., както и от 12.09.2019
г. до 09.03.2022 г., ищцата не е заемала длъжност по служебно правоотношение, поради
което била лишена от възможността да ползва законоустановен платен годишен отпуск,
възлизащ на 38 дни годишно съобразно чл. 56 и чл. 50 ЗДСл /26 дни плюс 12 дни за работа
на ненормиран работен ден/. Предвид това претендира обезщетение за неизползван отпуск в
размер от 5326 лв. за времето от 12.06.2017 г. до 12.09.2019 г., мораторна лихва върху
посочената главница в размер на 1451 лв. за периода от 12.09.2019 г. до 19.05.2022 г., както
и 5155 лв. обезщетение за неизползван годишен отпуск за периода 12.09.2019 г. - 09.03.2022
г. и мораторна лихва върху това вземане в размер на 86 лв. за периода 21.03.2022 г. –
19.05.2022 г. За времето от 24.09.2019 г. до 11.11.2019 г. ответникът не допускал ищцата до
работа, поради което претендира и обезщетение за недопускане до работа в размер на 2000
лв., ведно с мораторна лихва за периода от 11.11.2019 г. до 19.05.2022 г. в размер на 512 лв.
Претендира законната лихва върху главниците.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът о. М. е депозирал писмен отговор с твърдения
за недопустимост и неоснователност на исковете. Твърди, че родово компетентен по
настоящия спор е административният съд, съгласно чл. 124, ал. 1 от ЗДСл. Посочва, че
исковете са неоснователни, тъй като ищцата не е заемала реално длъжността по служебно
правоотношение за исковите периоди, съответно не се дължи обезщетение за неизползван
годишен отпуск. Оспорва твърденията на ищцата, че не е била допусната до работа. Моли за
отхвърляне на исковете.
След извършената проверка по чл. 140 ГПК, съдът приема, че искът за обезщетение за
неползван годишен отпуск е допустим, исковата молба редовна, процедурата по чл. 131 ГПК
е изпълнена, поради което и на основание чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 от ГПК следва да се
1
насрочи делото в открито съдебно заседание, като се уведомят страните за изготвения
проект за доклад.
Относно иска за присъждане на обезщетение поради недопускане до работа, съгласно
т. 6 от Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г.,
ОСГК и Първа и Втора колегия на ВАС, „Делата по искове за вреди от недопускане на
възстановен държавен служител да изпълнява съответната длъжност са подсъдни на
административните съдилища“. Поради това така предявеният иск е подсъден на
административните съдилища. Ето защо производството по делото по този иск следва да се
прекрати и то да се изпрати на надлежния съд, в случая Административен съд София-град
/местнокомпетентен съобразно настоящия адрес на ищцата/.
По доказателствата:
Следва да се приемат представените от ищцата с исковата молба писмени
доказателства, които са допустими и относими към делото. Следва да се допусне ССчЕ
относно размера на обезщетенията за неизползван отпуск /съобразно размера на основната
заплата, определена на държавния служител към датата на прекратяване на служебното
правоотношение/ и относно мораторните лихви.
Поради това и на основание чл.140, вр. чл. 146 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта относно предявените от Д. К. Н.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес адрес гр. София, ......, против О. М., с адрес
гр. М., пл.Трети март“ № 32, искове за заплащане на обезщетение за недопускане до работа
в размер на 2000 лв. и мораторна лихва в размер на 512 лв. за периода от 11.11.2019 г. до
19.05.2022 г.
ИЗПРАЩА делото относно тези искове по компетентност на Административен съд
София-град.
Определението в прекратителната част може да се обжалва в едноседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРИЕМА проект за доклад по делото относно останалите искове, както следва:
ПРЕДМЕТ на делото са искове с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗДСл и чл. 86 ЗЗД.
В ТЕЖЕСТ НА ИЩЦАТА е да докаже: че е съществувало служебно
правоотношение между страните, че ищцата е била уволнена незаконосъобразно за
процесните периоди и възстановена на работа поради отмяната на уволненията със съдебни
решения, че за нея е възникнало право на платен годишен отпуск, който не е използвала,
размер на полагащото се обезщетение, настъпила забава на ответника за изпълнение на
паричното задължение.
В ТЕЖЕСТ НА ОТВЕТНИКА е да докаже възраженията си, респ. плащане.
ОТДЕЛЯ като безспорни обстоятелствата относно съществувало между страните
служебно правоотношение, по силата на което ищцата заемала длъжността „Секретар“ при
ответника, както и че ищцата е била уволнена в периодите 12.06.2017 г. - 12.09.2019 г. и
12.09.2019 г. - 09.03.2022 г., а впоследствие възстановена на заеманата длъжност.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на съдебносчетоводна експертиза, която да даде заключение
относно размера на обезщетенията за неизползван отпуск /съобразно размера на основната
заплата, определена на държавния служител към датата на прекратяване на служебното
правоотношение/ и относно мораторните лихви. НАЗНАЧАВА за вещо лице В. СТ., при
2
депозит в размер на 260 лв. от бюджета на съда. Да се призове за с.з.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 02.11.2022 г. от 10.50 ч., за когато да се
призоват страните, като им се изпрати и препис от настоящото определение, а на ищеца и
препис от писмения отговор.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ по тяхна преценка за
доброволно уреждане на спора, като им указва, че постигането на спогодба посредством
взаимни отстъпки от всяка от страните ще доведе до бързото и ефективно приключване на
спора помежду им и ще благоприятства процесуалните и извънпроцесуалните им
взаимоотношения, както и че при постигане на спогодба на основание чл. 78, ал. 9 ГПК се
дължи държавна такса в половин размер.
Преписи от исковата молба с доказателствата към нея, отговора и доказателствата
към него и настоящото определение да се изпратят на АССГ след влизане в сила на
определението в прекратителната му част.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Б.Шомова/
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3