РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 09.05.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на четиринадесети март две
хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 15578/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 161006/30.11.2017 г., предявена от „В.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, против П.П.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
Й.Д.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
К.Т.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, И.М.С.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, Д.М.Д.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** и Н.С.С.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***.
Ищецът
твърди, че на 27.10.2008 г. е сключил договор за продажба на недвижим имот, по
силата на който П.П.С., Й.Д.Г., К.Т.Г., И.М.С. и Д.М.Д. прехвърлили на ищеца,
собствените си съответно 1/3 ид.ч. (първия ответник), 1/6 ид.ч. (втория
ответник) и по 1/18 ид.ч. на третия, четвъртия и петия ответник, или общо 2/3
идеални части от следния недвижим имот, находящ се в гр. София, СО - район
„Слатина“, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ 1 500 кв. м., пл. № 730, кв.
101, по плана на гр. София, местност „Христо Смирненски – Слатина, ул.
„Кривина“, одобрен с Протокол № 24/30.03.2001 г., Решение № 70 (идентичен със
стар имот с пл. № 730, местност „Слатина – Христо Смирненски“ до квартал 53 по
преходна регулация, при граници на имота: изток – път ж.п. коловоз, запад – Д. С.Ш.,
север – ж.п. линия и проектиран път, юг – Д. Т.С., с всички приращения в имота.
Уговорената продажна цена била общо в размер на 100 000 евро, от които в
съответствие с притежаваните идеални част, ответниците получили както следва: П.П.С.
– 50 000 евро, Й.Д.Г. – 25 000
евро, К.Т.Г. – 8 333,33 евро, И.М.С. – 8 333,33 евро и Д.М.Д. –
8 333,33 евро.
Договорът
бил сключен във формата на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 37,
том II, рег. № 8000, дело № 185/2008 г. по описа на нотариус с рег. № 400 от
НКРБ, вписан в АВп, с вх. рег. №
78252/27.10.2008 г., акт. № 137, том CXCIII, дело № 53983/2008 г.
Ищецът
твърди, че на 02.09.2010 г., е сключил договор за продажба на недвижим имот, по
силата на който Н.С.С. е продала на ищеца собствената си, придобита по
наследство и завет, 1/3 ид. ч. от описания недвижим имот. Уговорената продажна
цена била в размер на 71 000 евро.
Договорът
бил сключен във формата на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 165,
том I, рег. № 4857, дело № 150/2010 г. по описа на нотариус с рег. № 199 от
НКРБ, вписан в АВп, с вх. рег. № 39439
от 02.09.2010 г., акт № 50, том CI, дело № 22851 от 2010 г., партидна книга том
№ 121143.
На
18.11.2010 г., срещу „В.“ ЕООД била
предявена искова молба на „Т.“ АД, въз основа на която било образувано гр. д. №
3994/2011 г. по описа на СГС, 19-ти
състав. С решение от 06.01.2014 г. по гр. д. № 3994/2011 г. на СГС, било
признато за установено, че „В.“ ЕООД и Н.С.С. не са собственици на описания
недвижим имот, а Решението № 367/1970 г. на Поземлената комисия, с което на
наследниците на С.С.е била възстановена собствеността върху описания недвижим
имот, е било обявено за нищожно. С оглед нищожността на решението на ПК, ответниците не са могли да прехвърлят на
ищеца собствеността върху имота. Решението от
06.01.2014 г. по гр. д. № 3994/2011 г. на СГС влязло в сила на
10.12.2015 г.
С
оглед на горното, ищецът твърди, че за него е налице правен интерес от
разваляне на посочените договори за покупко-продажба, сключени с ответниците.
Освен това, договорите за продажба не породили вещен ефект по отношение на
ищеца, поради което последният счита, че на основание чл. 189, ал. 1 ЗЗД,
ответниците следва да му възстановят получената от тях продажна цена.
Предвид
изложеното, ищецът моли, да бъде постановено решение, с което да бъдат
развалени описаните договори за продажба на недвижим
имот, както и ответниците да бъдат осъдени да му заплатят, получената от тях
продажна цена (съобразно допуснатото наа 14.03.2022 г. увеличение в размера на
исковете, направено с молба от 03.12.2020 г., л. 103) както следва:
–
П.П.С. – сумата от 50 000 евро,
–
Й.Д.Г. – сумата от 25 000 евро,
–
К.Т.Г. – сумата от 8 333.33 евро,
–
И. М.С. – сумата от 8 333.33 евро,
–
Д.М.Д. – сумата от 8 333,33 евро,
–
Н.С.С. – сумата от 71 000 евро.
Сумите
се претендират ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното плащане.
В
срока по чл. 131 от ГПК, ответниците са депозирали отговор на искова молба.
Ответниците оспорват исковете с възражението, че са неоснователни. Считат, че
изложените в исковата молба обстоятелства не са подкрепени с достатъчни
доказателства. Твърдят, че при извършването на сделките продавачите са се
легитимирали като собственици на продаваните идеални части на имота с
Нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 191, том VII, дело №
5517/1998 г., който бил съставен въз основа на Решение № 367/25.06.1997 г. на
ПК „Слатина“ и на основание универсално правоприемство от общия им наследодател
С.П.С.. Сочат, че преди съставянето на горепосочения титул за собственост на
ответниците, от С. О. – район „Слатина“ им били издадени редица документи,
установяващи правото им да си възстановят собствеността върху имота, предмет на
разпоредителните сделки между страните в настоящото производство. Ответниците
сочат, че не са били уведомени от СО – район „Слатина“ за пречки да бъдат
признати за собственици на процесния недвижим имот, като от поведението на
общинската администрация било ясно, че ответниците безпроблемно ще се сдобият
акт, установяващ тяхната материална легитимация за бъдещи разпоредителни сделки
с имота. Ответниците считат, че по
силата на чл. 191, ал. 2 от ЗЗД в качеството си на продавачи, не отговарят за
съдебното отстранение на ищцовото дружество, тъй като не са били привлечени по
гр. д. № 3994/2011 г. по описа на СГС, I ГО, 19-ти състав, поради което и не
носели отговорност, че купувачът е бил отстранен от недвижимия имот. Молят
исковете да бъдат отхвърлени.
С. О. - трето
лице помагач на страната на ответниците оспорва исковете.
Съдът приема от фактическа и правна страна
следното:
Предявени
са обективно и субективно съединени искове с правна квалификация чл. 87, ал. 3
от ЗЗД, вр. с чл. 189, ал. 1, изр. 1-во ЗЗД и чл. 55, ал.1,
предл.3 ЗЗД, вр. чл. 189, ал.
1, изр. 2-ро, предл. 1 ЗЗД.
Относно
исковете по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, вр. с чл. 189, ал. 1, изр. 1-во ЗЗД:
Съгласно чл. 189, ал. 1, изр. 1-во ЗЗД, ако
продадената вещ принадлежи изцяло на трето лице, купувачът може да развали
продажбата по реда на чл. 87. Развалянето на договорите, с които се
прехвърлят вещни права върху недвижими имоти става по съдебен ред - чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Съгласно задължителните
разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 1/2019 г. от 02.07.2021 г. на
ОСГТК на ВКС, договорът за прехвърляне на вещни права върху чужд недвижим имот
не се разваля по право по силата на влязло в сила решение за съдебно
отстранение срещу приобретателя на имота и иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е допустим.
Поради това и предявените искове следва да се разгледат по същество.
За
основателно на исковете по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, вр. с чл. 189, ал.
1, изр. 1-во ЗЗД, ищецът следва да установи следните предпоставки:
1/ Да е сключен валиден договор за покупко-продажба с ответниците, с предмет –
вещни права върху описания недвижим имот; 2/. Да са налице самостоятелни вещни
права на трети лица върху процесния имот, които да са противопоставими на
продавача, съответно – купувача като негов частен правопроемник. Без значение е дали евикцията е осъществена
или евентуална, тъй като законът не прави разлика между реализирана или
предстояща евикция (решение № 261 от
9.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 390/2012 г., II г. о., ГК, решение № 424 от
24.01.2012 г. по гр. д. № 1872/2010 г., ВКС, IV г. о. и др.).
По
делото не се спори, че между ищеца и ответниците са били сключени посочените в
исковата молба договори, с твърдяното съдържание.
Не
се спори и че с влязло в сила решение от
06.01.2014 г. по гр. д. № 3994/2011 г. на СГС, е било признато за установено,
че „В.“ ЕООД и Н.С.С. не са собственици на описания недвижим имот.
Тези
факти са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по
делото (с определението от 27.08.2018 г.), а и се установяват от представените
по делото доказателства:
На
27.10.2008 г., е сключен договор за продажба на недвижим имот, по силата на
който П.П.С., Й.Д.Г., К.Т.Г., И.М.С. и Д.М.Д. са прехвърлили на ищеца, собствените си,
съответно 1/3 ид.ч. (първия ответник), 1/6 ид.ч. (втория ответник) и по 1/18
ид.ч. на третия, четвъртия и петия ответник, или общо 2/3 идеални части от подробно
описания ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ 1 500 кв. м., пл. № 730, кв. 101, по
плана на гр. София, местност „Христо Смирненски – Слатина, ул. „Кривина“. Договорът
е бил сключен във формата на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 37,
том II, рег. № 8000, дело № 185/2008 г. по описа на нотариус с рег. № 400 от
НКРБ (л. 7 и сл.).
На
02.09.2010 г., е сключил договор за продажба на недвижим имот, по силата на
който Н.С.С. е прехвърлила на ищеца, 1/3 ид. ч. от същия недвижим имот.
Договорът е бил сключен във формата на нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 165, том I, рег. № 4857, дело № 150/2010 г. по описа на нотариус с рег.
№ 199 от НКРБ (л. 10).
С
решение от 06.01.2014 г. по гр. д. № 3994/2011 г. на СГС, ГО, 19 състав, е било
признато за установено, по иск на „Т.“ АД, че „В.“ ЕООД и Н.С.С. не са
собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 730,
с площ от 1 500 кв. м., заснет под № 730,
в кв. 101, по регулационния план на „Слатина“, местност „Христо Смирненски
– Слатина, ул. „Кривина“.
Решението
на СГС е влязло в сила на 10.12.2015 г. – същото е потвърдено с решение №
2383/19.12.2014 г. по гр.д. № 2923/2014 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10
състав, което не е допуснато до касационно обжалване – с определение №
635/10.12.2015 г. по гр.д. № 5055/2015 г. на ВКС, І ГО.
Следователно ищецът е съдебно отстранен от закупения от него имот,
поради което и е налице предвиденото в чл. 189, ал.
1, изр. 1 ЗЗД основание за разваляне на двата договора.
За разваляне на договора за продажба поради евикция е от значение
единствено налице ли е била такава. Дали продавачът е участвал в процеса по
евикция на купувача си е без значение за правото на последния да развали
договора по реда на чл.189 ЗЗД (в настоящия случай е участвал само последният
ответник). Участието, съгласно разпоредбата на чл. 191 ЗЗД, е от значение
единствено за обема на имуществената отговорност на продавача. Ако е участвал в
процеса по съдебното отстранение, продавачът отговаря и за присъдените на
третото лице плодовете и за съдебни разноски и няма право на възражение за зле
воден процес. Ако не е участвал, не отговаря за плодовете и разноските по
делото (а само за продажната цена, разноските по договора и необходимите и
полезни разноски за вещта ), ако докаже възражението си за зле воден процес от
купувача по делото за съдебното му отстранение (съгласно приетото решение №
10426/18.06.2021 г. по в.гр.д. № 1284/2020 г. на САС, ГО, 12 състав, влязло в
сила на 04.08.2021 г.).
Възраженията на ответниците, в тази връзка, са неоснователни, тъй като
законът не предвижда като изискване за уважаване на иска, прехвърлителите да са
добросъвестни или не.
Относно
исковете по чл. 55, ал.1, предл. 3
ЗЗД, вр. чл. 189, ал. 1, изр. 2-ро,
предл. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 189, ал. 1, изр. 2-ро, предл. 1-во ЗЗД, при разваляне на продажбата на основание чл. 189, ал. 1, изр. 1-во ЗЗД,
продавачът е длъжен да върне на купувача платената цена. Това е частен случай
на хипотезата, уредена в разпоредбата на чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, предвиждаща, че
всеки е длъжен да върне онова, което е
получил с оглед на отпаднало основание. Следователно разглежданите искове биха били основателни, ако ищецът
докаже: получаване на престацията, съществуване на основанието при
получаване на престацията и отпадане на основанието с обратна сила, например
при унищожаване на договора, прекратяване при настъпване на предвидено условие, а в случая - разваляне.
Плащането на цената по двата договора за покупко-продажба е факт, признат от кредитора на това вземане,
а имено – от прехвърлителя. Признанието е обективирано в двата нотариални акта,
а в настоящото производство ответниците не оспорват, че са получили
посочената в исковата молба съответна част от продажната цена, и този факт е
отделен като безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните
по делото (с определението от 27.08.2018 г.). С развалянето на двата договора
отпада и основанието за извършеното плащане. Следователно, исковете са
основателни и следва да се уважат в предявените размери. Сумите са дължими
ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до
окончателното плащане.
Неоснователно
е възражението на ответниците за погасяване на вземанията на ищеца поради
изтичането на предвидения в закона давностен срок. Вземанията, произтичащи от фактическите
състави на неоснователно обогатяване, се погасяват с изтичането на петгодишната
давност по чл. 110 ЗЗД. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. При третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД
основанието е налице към момента на извършване на престацията, поради което тя
не може да се иска обратно, докато то съществува. Затова вземането става
изискуемо от деня, в който отпада основанието (т. 7 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на
Пленума на ВС). А основанието отпада с разваляне на договора, което
става с влизане в сила на настоящото съдебно решение, което се илюстрира от
обстоятелството, че преди да развали договора по реда на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, купувачът не може да предяви иск за връщане на цената на отпаднало
основание.
Относно
разноските:
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има само ищецът.
Ищецът
е представил доказателства за извършени разноски в
размер на
8700 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие от 21.05.2020 г., приложен на лист 156 от делото. В
съдебно заседание на 14.03.2022 г., пълномощникът на ответниците е направил
възражение за прекомерност на възнаграждението и е поискал същото да бъде
намалено на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Съгласно
чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс,
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не
по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Разпоредбата
на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата
предвижда, че размерът на възнаграждението трябва да е справедлив и обоснован и
да не бъде по - нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет
размер за съответния вид работа. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т.3 от ТР № 6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012г., ОСГТК, при
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото
в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. В настоящия
случай, платеното адвокатско възнаграждение и под предвидения наредбата
минимален размер, поради което и с оглед на цитираните разпоредби, не следва да
бъде намалявано, респ. безпредметно е да се изследва фактическата и правна
сложност на спора.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се присъди сумата от 21490.88 лева, включваща: първоначално
платена държавна такса - 1760 лв. (л. 36), допълнително платена държавна такса
– 11 030.88 лв. (л. 101) и платено адвокатско възнаграждение – 8700 лв.
(л.156).
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
РАЗВАЛЯ, на основание чл. 87, ал. 3
от ЗЗД, вр. с чл. 189, ал. 1, изр. 1-во ЗЗД, договора от 27.10.2008 г., сключен във формата на нотариален акт
за продажба на недвижим имот № 37, том II, рег. № 8000, дело № 185/2008 г. по
описа на нотариус с рег. № 400 от НКРБ, вписан в АВп, с вх. рег. №
78252/27.10.2008 г., акт. № 137, том CXCIII, дело № 53983/2008 г., с който П.П.С.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, Й.Д.Г.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, К.Т.Г.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, И.М.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
Д.М.Д., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
са продали на В.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, собствените си съответно 1/3 ид.ч.
(първия ответник), 1/6 ид.ч. (втория ответник) и по 1/18 ид.ч. на третия,
четвъртия и петия ответник, или общо 2/3 идеални части от следния недвижим
имот, находящ се в гр. София, СО - район „Слатина“, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
площ 1 500 кв. м., пл. № 730, кв. 101, по плана на гр. София, местност
„Христо Смирненски – Слатина, ул. „Кривина“, одобрен с Протокол № 24/30.03.2001
г., Решение № 70 (идентичен със стар имот с пл. № 730, местност „Слатина –
Христо Смирненски“ до квартал 53 по преходна регулация, при граници на имота:
изток – път ж.п. коловоз, запад – Д. С.Ш., север – ж.п. линия и проектиран път,
юг – Д. Т.С., с всички приращения в имота.
РАЗВАЛЯ, на основание чл. 87, ал. 3
от ЗЗД, вр. с чл. 189, ал. 1, изр. 1-во ЗЗД, договора от 02.09.2010 г., сключен във формата на нотариален акт
за продажба на недвижим имот № 165, том I, рег. № 4857, дело № 150/2010 г. по
описа на нотариус с рег. № 199 от НКРБ,
вписан в АВп, с вх. рег. № 39439 от 02.09.2010 г., акт № 50, том CI,
дело № 22851 от 2010 г., партидна книга том № 121143, с който Н.С.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
е продала на „В.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, собствената си 1/3 ид.ч. от следния
недвижим имот, находящ се в гр. София, СО - район „Слатина“, а именно: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с площ 1 500 кв. м., пл. № 730, кв. 101, по плана на гр. София,
местност „Христо Смирненски – Слатина, ул. „Кривина“, одобрен с Протокол №
24/30.03.2001 г., Решение № 70 (идентичен със стар имот с пл. № 730, местност
„Слатина – Христо Смирненски“ до квартал 53 по преходна регулация, при граници
на имота: изток – път ж.п. коловоз, запад – Д. С.Ш., север – ж.п. линия и
проектиран път, юг – Д. Т.С..
ОСЪЖДА П.П.С., с ЕГН: **********, с адрес: ***, Й.Д.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***,
К.Т.Г., с ЕГН: **********, с адрес: ***, И.М.С.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, Д.М.Д.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** и Н.С.С.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплатят на „В.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, на основание чл. 55, ал.1,
предл. 3 ЗЗД, вр. чл. 189, ал.
1, изр. 2-ро, предл. 1 ЗЗД, както следва:
–
П.П.С., с ЕГН: **********, сумата от 50 000
евро, представляваща
платената по разваления договор от 27.10.2008 г. част от продажната цена,
–
Й.Д.Г., с ЕГН: **********, сумата от
25 000 евро, представляваща платената по разваления договор от 27.10.2008
г. част от
продажната цена,
–
К.Т.Г., с ЕГН: **********, сумата от
8 333.33 евро, представляваща платената
по разваления договор от 27.10.2008 г. част от продажната цена,
–
И.М.С., с ЕГН: **********, сумата от 8 333.33
евро, представляваща
платената по разваления договор от 27.10.2008 г. част от продажната цена,
–
Д.М.Д., с ЕГН: **********, сумата от 8 333,33
евро, представляваща
платената по разваления договор от 27.10.2008 г. част от продажната цена, и
–
Н.С.С., с ЕГН: **********, сумата от 71
000 евро, представляваща
платената по разваления договор от 02.09.2010 г. продажна цена,
ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от 30.11.2017 г. до окончателлното
плащане.
ОСЪЖДА П.П.С., с ЕГН: **********,
Й.Д.Г., с ЕГН: **********, К.Т.Г., с ЕГН:
**********, И.М.С., с ЕГН: **********, Д.М.Д., с ЕГН: **********, и Н.С.С.,
с ЕГН: **********, да заплатят на „В.“
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 21490.88 лева
– разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на С. О., с адрес: гр.
София, ул. „**********- трето лице
помагач на ответниците.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: