Р Е Ш Е Н И Е
№ 308
гр. Пловдив 25.02.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ – ХVІІ н. с., в публично заседание на двадесети
февруари две хиляди и двадесета година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВАН МИНЧЕВ
при участието на
секретаря МАРИЯНА РУДЕВА като разгледа докладваното от съдията АНД № 7856/2019
г. по описа на РС Пловдив – ХVІІ н. с., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление № 19-1030-009129/12.08.2019 г. на *** Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Н.Д.С. с ЕГН ********** *** са
наложени административни наказания лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство за срок от 3 /три/ месеца и глоба в размер на 1000 /хиляда/
лв. за нарушение по чл.58 т.3 от ЗДВП /Закон за движение по пътищата/ на
основание чл.178Ж ал.1 пр.1 от ЗДВП.
Жалбоподателят Н.Д.С. се явява лично в
съдебно заседание и с упълномощен процесуален представител – адв. Т.Т. ***.
Прави се искане до Съда за отмяна на обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно – с аргумент за допуснати в хода на административното
производство съществени процесуални нарушения, довели до засягане правото на
защита на наказания и състоящи се в непълно описание на обстоятелствата на
нарушението. Не се оспорва движението с управляваното пътно превозно средство в
лентата за принудително спиране на автомагистралата, но се изтъква като причина
за това авария – моментна техническа неизправност. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив не
изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било
санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Жалбоподателят Н.Д. *** е правоспособен водач на моторни превозни
средства от 1989 г. с придобити категории „С”, „В”, „СЕ”, „М”, „АМ”, „ТКТ” и
„ВЕ”.
На 14.07.2019 г. жалбоподателят Н.С. управлявал товарен автомобил влекач
„Волво 460” с рег. № *** с прикачено полуремарке с рег. № *** по автомагистрала
„Тракия”, като се движел в посока гр. София. В 20.54 ч. *** при Сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив установили, че в пътен участък от
автомагистралата на км. 149 – ти С. се движи с управлявания от него товарен
автомобил в лентата за принудително спиране – крайна дясна лента. *** го
последвали и след като той не се включил в активните ленти на пътното платно за
движение го спрели на 149 – ти км. за извършване на проверка. От ***, бил
съставен на жалбоподателя С. акт – АУАН Серия GA № 17701/14.07.2019 г., за прието за извършено
нарушение по см. на чл.58 т.3 от ЗДВП – която законова норма въвежда забраната
за движение в лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното
превозно средство или при здравословен проблем за водача или пътниците. При
предявяването на акта на нарушителя С. последният вписал, че няма възражения.
Възражения против АУАН били направени в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН, като в тях се посочвало като причина за навлизането в лентата за
принудително спиране и движението по нея възникнало изписване на таблото за
проблем с трансмисията, изискващ временно спиране и изключване на двигателя на
товарния автомобил. По тези възражения била възложена проверка на *** Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив, по която проверка след приключването
й била изготвена докладна записка до *** на Сектор „Пътна полиция“ гр. Пловдив
със становище за неоснователността на възраженията и с предложение за издаване
на наказателно постановление спрямо С. като нарушител.
Въз основа на АУАН и останалите материали по административната преписка
било издадено атакуваното наказателно постановление. Според изложените
обстоятелства и в АУАН, и в НП нарушението по чл.58 т.3 от ЗДВП се състояло в
управление на моторното превозно средство влекач „Волво 460” с рег. № *** с
полуремарке с рег. № *** по автомагистрала „Тракия” в посока гр. София в
лентата за принудително спиране. Нито актосъставителят в АУАН, нито
административно – наказващият орган в НП посочили сред изложените обстоятелства
на нарушението дали са налице или липсват предвидените от законодателя
изключения за забраната за движение в лентата за принудително спиране по
автомагистрала – относно повреда на
пътното превозно средство или евентуално здравословен проблем за водача или
пътниците. При подвеждане на изложените /непълно според настоящата инстанция/
обстоятелства на приетото от административно – наказващият орган в НП
административно нарушение по чл.58 т.3 от ЗДВП бил вписан като правен извод за
обективната съставомерност на деянието като административно нарушение текста на
същата законова разпоредба на чл.58 т.3 от ЗДВП.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на: АУАН, възражение, докладни записки, справка за
нарушител/водач, оправомощителна заповед, известие за доставяне.
Като годно писмено доказателство се ползва от
съда съставения АУАН Серия GA № 17701/14.07.2019 г. – като редовно съставен АУАН, ползващ се с
доказателствената си сила съобразно чл.189 ал.2 от ЗДВП, без ангажиране на никакви
доказателства от страна на страната жалбоподател по опровергаване на отразеното
в самия акт. Освен твърденията на наказания С. в подадените от него възражения
против АУАН и в съдебно заседание лично от него и от упълномощения му
процесуален представител по делото не са ангажирани никакви доказателства в
подкрепа на тези твърдения – относно причината за движение в лентата за
принудително спиране – да е било заради възникнало
изписване на таблото за проблем с трансмисията.
При така възприетата и изложена фактическа обстановка Съдът прие, че
жалбоподателят Н.Д. *** на 14.07.2019 г. е управлявал като водач пътно превозно
средство – товарен автомобил влекач „Волво 460” с рег. № *** с прикачено
полуремарке с рег. № ***, по автомагистрала „Тракия” в посока гр. София, като в
20.54 ч. на пътен участък км.149 – 147 – ми се е движел в лентата за
принудително спиране. Това безспорно установено поведение от страна на
наказаното лице С., което не се и оспорва от жалбоподателя, не е достатъчно, за
да се приеме, че чрез същото се осъществява състав на административното
нарушение по чл.58 т.3 от ЗДВП, въвеждаща забрана за такова движение в лентата
за принудително спиране по автомагистрала. Съгласно чл.58 т.3 от ЗДВП „При
движение по автомагистрала на водача е забранено: 3. да се движи или спира в
лентата за принудително спиране, освен при повреда на пътното превозно
средство, както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в
превозното средство;”. Законодателят в цитираната норма е предвидил – с изм. ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., изключения
от въведената обща забрана, а именно при повреда на пътното превозно средство,
както и при здравословни проблеми на водача или пътниците в превозното средство,
при наличието на което и да е от тези изключения административна отговорност за
водача на пътно превозно средство в лентата за принудително спиране на
автомагистрала не може да се носи. Това пък изисква при ангажиране на
административна отговорност спрямо лице водач на пътно превозно средство за
нарушение по чл.58 т.3 от ЗДВП да не е налице никое от тези изрично предвидени
от законодателя изключения и липсата на тези изключения да се посочи изрично в
наказателното постановление, респ. с АУАН преди това. При непълното излагане на
обстоятелствата на конкретното нарушение по чл.58 т.3 от ЗДВП, в това число
непосочването че не е налице за нарушителя никое от изключенията по чл.58 т.3
от ЗДВП – нещо което дори е указано и в санкционната норма на чл.178А ал.1 от
ЗДВП, съставлява неизпълнение в пълен обем на задължение по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН за административно – наказващ орган при издаването на НП и на такова по
чл.42 т.4 от ЗАНН за актосъставител при съставянето на АУАН. Неизпълнението на
тези задължения по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и чл.42 т.4 от ЗАНН в хода на едно
административно производство съставляват съществени процесуални нарушения, тъй
като засягат правото на защита на субектът, подведен по административна
отговорност.
Доколкото в случая и АУАН, и НП не съдържат всички с оглед правната
съставомерност за нарушение по см. на чл.58 т.3 от ЗДВП обстоятелства на това
нарушение, предвид посочената по – горе липса на изложения, Съдът прие, че
атакуваното наказателно постановление се явява несъответно на Закона, а като
такова и следва да бъде отменено, с което и ще отпадне предприетата реализация
на административна отговорност спрямо жалбоподателя С..
Относно направеното в съдебно заседание в хода на съдебното
производство искане на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане
в полза на наказания на направените от него разноски по делото с оглед така
очерталия се изход на производството – при отмяна на атакуваното наказателно
постановление, същото искане се явява според съда основателно и следва да бъде
уважено. Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН „В съдебните производства по ал.1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.“, а според чл.143 ал.1 от АПК „Когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.“. В конкретния случай процесуалното представителство
на жалбоподателя в производството по делото е осъществено от адвокат, като
съгласно приложено на л.4-гръб от съдебното производство заверено копие на
договор за правна защита и съдействие от 21.11.2019 г. е било договорено
възнаграждение в размер на 300 лева, изплатено според изрично отбелязване в
договора в брой. Този размер от 300 лв. е съобразен с чл.18 ал.2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид
отмяната на обжалваното НП № 19-1030-009129/12.08.2019 г. и налични
доказателства за направени по делото разноски от страна на жалбоподателя С. за
адвокатско възнаграждение по процесуално представителство по делото в размер на
300 лв. платени в брой, съдът следва да възложи тези разноски в тежест на
юридическото лице, в чиято структура е административният орган издал процесното
наказателно постановление – в тежест на Областна дирекция на МВР гр. Пловдив
/по аргумент от чл.37 ал.2 от ЗМВР/, доколкото и Сектор Пътна полиция“ гр.
Пловдив не е самостоятелно юридическо лице. ОД на МВР гр. Пловдив не е страна
по делото, но присъждането й на разноските по делото се следва от Закона – в
съответствие с чл.63 ал.3 от ЗАНН вр. чл.143 ал.1 от АПК вр. §.1 т.6 от ДР на
АПК.
Мотивиран от горното РС Пловдив ХVІІ н. с.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1030-009129/12.08.2019
г. на *** Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Пловдив, с което на Н.Д.С. с
ЕГН ********** *** са наложени административни наказания лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство за срок от 3 /три/ месеца и глоба в
размер на 1000 /хиляда/ лв. за нарушение по чл.58 т.3 от ЗДВП /Закон за
движение по пътищата/ на основание чл.178Ж ал.1 пр.1 от ЗДВП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Пловдив с адрес гр. Пловдив ул.
„Княз Богориди“ № 7, БУЛСТАТ *********, ДА ЗАПЛАТИ на Н.Д.С. с ЕГН ********** ***
сумата от 300 /триста/ лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр.
Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.Р.