РЕШЕНИЕ
№ 430
гр. Враца, 30.11.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 16.11.2021г. /шестнадесети
ноември две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря МАРГАРИТКА
АЛИПИЕВА и с участието на прокурора
ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА КАН дело №
416 по описа на АдмС – Враца за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 208
и сл. от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба от Комисия за финансов надзор гр. София, против Решение № 260187/26.05.2021
г. на Районен съд - Враца, постановено по АНД № 237 по описа за 2021 г., с
което е отменено издаденото от касатора НП № Р-10-83/04.02.2021 г. за налагане на имуществена санкция в размер на
10 000 лева на „И..“ АДСИЦ гр. Враца, на основание чл. 31, ал. 3, т. 2,
вр. ал. 1, т. 2 от Закона за дружествата със специална инвестиционна цел, отм.,
ДВ бр. 21 от 12.03.2021 г. (ЗДСИЦ) за нарушение на чл. 4, ал. 2, вр. чл. 21,
ал. 2 от същия закон.
В жалбата са изложени
подробни съображения за неправилност на обжалваното решение, поради
постановяването му в противоречие с материалния закон – касационни основания по
чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Твърди се за неправилно, приетото от съда, че не
са представени категорични доказателства, от които да се установява, че за
всяко от извършените 19 плащания е налице воля за сключване на нов договор за
заем. Твърди се, че неправилно при формиране на изводите си за незаконосъобразност на НП,
съдът се е позовал на показания на свидетел, заинтересован от изхода на делото,
а от друга е недопустимо, предвид изричната забрана в чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, със свидетелски показания да се установяват договори на стойност по-голяма
от 5000 лева. Отправя се искане за отмяна на оспореното решение на районния съд
и постановяване на друго, с което НП да бъде потвърдено. Претендира се
заплащане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
В с.з. касаторът, чрез
процесуалния си представител ст. ю.к. И.Г. подържа касационната жалба по
изложените в нея съображения и моли да бъде уважена. Счита, че решението на въззивния
съд не е добре мотивирано и същият, в
разрез с доказателствата, погрешно е приел, че няма извършено административно
нарушение. Претендира разноски за първа и втора инстанция.
Ответникът по касационната жалба - „И.п.“ АДСИЦ гр. В., чрез
процесуалния си представител адв. Л.Я., в представеният писмен отговор и депозирано
становище по хода на делото и съществото на спора, оспорва жалбата, като
неоснователна и прави искане за нейното отхвърляне. Счита, че решението не
страда от пороци и е правилно и законосъобразно. Правилно РС е кредитирал
показанията на управителя на дружеството контрагент, като лице, което формира
волята на юридическото лице, доколкото визираното в НП нарушение, всъщност
представлява плащане по един стар договор за заем, а не сключване на нова
сделка за нов такъв. Поддържа за безспорен факта, че заемодателят не е кредитна
институция и е недопустимо наказващия орган едва в съдебната фаза да променя
изпълнителното деяние на твърдяното нарушение. От ключово значение е отделянето
на факта дали става въпрос за сключване на нов договор за заем, сключен на
конкретна дата или става въпрос за изпълнение по едно съществуващо вече
правоотношение. По тези съображения и изложените в писмения отговор и пред
първата инстанция се прави искане за оставяне в сила на решението на
РС-Враца.
Участващият в касационното производство
прокурор дава мотивирано заключение за
основателност на жалбата, а оспореното решение на РС намира за неправилно. Излага
съображения, че в случая се касае действително за сключване на един реален договор
и последиците от него настъпват в момента на извършване на превода, като всеки
един превод представлява нов договор в нарушение на установените в чл. 21, ал.
4 от специалния закон забрани. Волята на страните следва да бъде извличана от
действията им по извършените преводи, направени без възражения, като сумите са
приети, а не чрез събиране на гласни доказателства и то от разпит на свидетели,
които са свързани със съответните дружества. Отправя искане към съда жалбата да
бъде уважена.
Настоящият касационен
състав, като взе предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и
съображения от страните и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218,
ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения
срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА като
съображенията за това са следните:
Предмет на
делото е
решение № 260187/26.05.2021 г., постановено по АНД № 237 по описа на Районен
съд – Враца за 2021 г., с което е отменено НП №Р-10-83/04.02.2021 г. на
Председателя на Комисия за финансов
надзор София, за налагане на имуществена санкция в размер на 10 000 лева на
„И.п.“ АДСИЦ гр. В., на основание чл. 31, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗДСИЦ
отм. за нарушение на чл. 4, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 2 от същия закон.
Отговорността на „И.п.“ АДСИЦ
гр. В. е била ангажирана за това, че на 11.03.2019 г., в нарушение на разпоредбите
на ЗДСИЦ отм. е сключило сделка за получаване на заемни средства в размер на
9000 лева с „Борса имоти“ ЕООД гр. Враца, което дружество не е банка, в
нарушение на чл. 4, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 2 от ЗДСИЦ отм.
Съдът е проявил
процесуална активност и е събрал относими към спора доказателства, въз основа
на които правилно е установил
фактическата обстановка, а именно: „И.П.“ АДСИЦ има издаден лиценз за извършване на
дейност като дружество със специална инвестиционна цел (ДСИЦ), което инвестира
паричните средства, набрани чрез издаване на ценни книжа, в недвижими имоти.
На 15.10.2012 г.
санкционираното дружество сключва с „Борса имоти“ ЕООД гр. Враца, което не е
кредитна институция, договор за заем, по силата на който при условията на
кредитна линия е предоставена сумата от 120 000 лева, със срок на
погасяване 24 месеца, с опция за удължаване от още 12 месеца. С няколко анекса
максималната стойност на предоставената в заем сума е увеличена, като с Анекс №
3 от 05.07.2015 г. е достигнала размер
от 1 800 000 лева, срокът на договора е удължен до 15.10.2020 г., с
опция за удължаване от още 12 месеца. Превежданите суми достигнали посочения в
договора размер от 1 800 000 лева, но преводите продължили и в
периода от 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. дружеството получило 8 пъти заемни
средства на каса. В Комисията за финансов надзор е представен приходен касов
ордер № 4/11.03.2019 г., удостоверяващ получаването от страна на „И.П.“ АДСИЦ
на сума в размер на 9000 лева от „Борса имоти“ ЕООД, с основание „получен заем
по договор за заем“. АНО е приел, че с достигането на уговорения лимит от
1 800 000 лева в Анекс № 3 от 05.07.2015 г. и при липсата на нов
анекс или друг документ, удостоверяващ промяна в размера на предоставения заем,
всеки следващ превод, включително касово предоставяне на средства, представлява
нов договор за заем между двете дружества и всеки от тях определил като отделно
нарушение, за което наложил съответна имуществена санкция.
Въззивният съд е
приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в кръга на
предоставените им правомощия, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, съдържат
задължителните реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и описанието на нарушението,
така както е отразено, не накърнява по никакъв начин правото на нарушителя,
поради което не е допуснато нарушение в административно-наказателната
процедура.
Изследвайки
материално-правната законосъобразност на оспореното НП, въззивният съд е счел,
че не е извършено нарушение на чл. 4, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 2 от ЗДСИЦ отм.
Съдът е обосновал извода, че при наличието на вече сключен договор за заем на
15.10.2012 г. и извършени редица плащания с идентично основание /получен заем
по договор за заем/, констатирането на предоставена парична сума над лимита на
договора не е достатъчно, за да се обоснове наличието на воля за сключване на
нов договор за заем и да се изключи по категоричен начин предоставянето на
паричната сума да е извършено по вече съществуващия договор за заем. В тази
връзка съдът се е позовал и на показанията на св. М.Т., според които всички
парични средства са били превеждани на основание сключения между страните
договор през 2012 г. Приел е, че не е изяснено и обстоятелството защо
наказващият орган е констатирал деветнадесет отделни нарушения, подлежащи на
самостоятелно санкциониране и мотивирайки се в този смисъл съдът е отменил оспореното
пред него НП като незаконосъобразно.
Касационният състав не възприема
изводите на въззивния съд за неправилно прилагане на закона при издаването на
оспореното НП, независимо от правилно установената фактическа обстановка.
Безспорно установено
е, че началното салдо към 01.01.2019 г. по сметка 159-4, отразяваща заемните
средства, получени от настоящия ответник от „Борса имоти“ ЕООД е в размер на
1 853 398 лева, като чрез тази сума е достигнат и дори надвишен
лимита на предвидените в Анекс №3/05.07.2015 г. заемни средства, които следва
да се получат по договора от 15.10.2012 г.
Няма доказателства за
увеличаване на тази сума с последващ анекс, нито се поддържа становище това да
е сторено. При така констатираното всяка следваща платена сума, предоставена
като заем, е сделка извън параметрите на този договор.
Не се спори, че на 11.03.2019
г. с приходен касов ордер № 4/11.03.2019 г. дружеството е получило от „Борса
имоти“ ЕООД сумата 9 000 лева и че
тази сума е дадена в заем, като такова основание е вписано „получен заем по
договор за заем“. Необосновано
първостепенният съд се е позовал на показанията на свидетелката М. Т.,
от една страна, защото като представляващ дружеството-заемодател е
заинтересована от изхода на спора, от друга страна, не може със свидетелски
показания да се установяват или опровергават факти, за които са налице писмени
доказателства. Освен това, отговорността на
ЮЛ е безвиновна, така че в това производство не следва да се установява
субективния елемент на осъщественото изпълнително деяние. АНО е обсъдил
защитната теза на санкционираното дружество и обосновано се е произнесъл защо я
приема за несъстоятелна. Тези изводи се споделят напълно от касационната
инстанция, тъй като в Търговския закон (ТЗ), чиито разпоредби определят
правилата, на които следва да се подчиняват търговските дружества при
осъществяване на сделки между тях, е
предвидено, че за действителността на търговските сделки е необходима писмена
или друга форма, само в случаите, предвидени в закон. В ТЗ не са уредени отношенията
между търговците при сключване на договори за заем, поради което правилно АНО е
приел, че при наличието на препращащата разпоредба на чл. 288 изр. първо от ТЗ
към гражданското законодателство, в тези случаи ще важат правилата на ЗЗД относно
договорите за заем. В гражданското право безпротиворечиво се приема, че договорът за заем е реален, за действителността
му не се изисква специална форма и
същият се счита сключен с предаването на заеманата сума. Независимо от
факта, че след датата 01.01.2019 г., когато е достигнат лимита на предоставените
заемни средства под формата на кредитна линия, са извършвани няколко превода на суми с вписано основание „получен
заем по договор за заем“, не може да се приеме, че се касае до едно нарушение, тъй като реалното
предаване на сумата представлява изпълнение по отделен договор, както
законосъобразно е приел АНО.
Касационният състав приема, че правната квалификация на нарушението е
определена правилно по чл. 4, ал. 2 от ЗДСИЦ отм., която норма е императивна и
забранява на ДСИЦ да извършват други търговски сделки извън посочените в ал. 1
и пряко свързаните с тяхното осъществяване, освен ако не са позволени от специалния
закон. Осъществяването на сделки за заем на парични средства от търговски дружества,
които не са банкови институции, не е
позволено от закона и такъв извод се прави от разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ДСИЦ
отм., която норма е свързана с нормата на чл. 4, ал. 2. Имуществената санкция е
наложена въз основа на съответната санкционна норма, в минималния предвиден
размер, което я прави и справедлива. Административнонаказателното производство
е проведено при действието на ЗДСИЦ от
2003 г., който е отменен с влизането в сила на ЗДСИЦДС на 16.03.2021 г., но в
сега действащия закон няма разпоредби, свързани с установеното нарушение и
наложената имуществена санкция, които да са по-благоприятни за нарушителя. В
чл. 5, ал. 2 от сега действащия закон е предвидено, че дружествата със
специална инвестиционна цел не могат да извършват други дейности, извън
посочените в ал. 1, освен ако не са разрешени от закон. Понятието „дейност“ е
по-широко от понятието „търговска сделка“, като последната се явява част от
дейността, поради което не може да се приеме, че тази забрана е отпаднала при
сега действащото законодателство. Възможността на дружествата със специална цел
да получават кредити само от банкови институции е посочена в чл. 26, ал. 2 от
ЗДСИЦДС. Санкционната норма на чл. 31, ал. 3, т. 2 от отменения закон е възпроизведена и в
нормата на чл. 65, ал. 3, т. 2 от ЗДСИЦДС и за същото нарушение предвижда
същото по размер наказание.
АНО е обсъдил и възможността за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като е приел, че случаят не може да се приеме за маловажен, тъй като
поради формалността на нарушението не следва да се изследва въпроса дали от него са настъпили вредни
последици, както и че то не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи от този вид. Посочено е, че към дружествата със
специална инвестиционна цел законодателят е предвидил по-високи изисквания и
ограничения, спазването на които е гаранция за стабилност на финансовите
отношения в страната. Като е достигнал до други изводи и е приел оспореното
пред него НП за незаконосъобразно, вследствие на което го е отменил, въззивният
съд неправилно е приложил материалният закон и е постановил неправилен съдебен
акт, който следва да бъде отменен.
След отмяната на решението касационната инстанция следва да се произнесе
по съществото на спора, тъй като при постановяването му не са допуснати
съществени процесуални нарушения и не се налага установяване на факти, за които
писмените доказателства не са достатъчни. По изложените по-горе
съображения оспореното НП следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора и
своевременно направено искане пред въззивната и касационната инстанция, на
касатора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева
за двете инстанции, съобразно чл. 27е от Наредбата за правната помощ, вр. чл. 37
от Закона за правната помощ вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 144 от АПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. чл. 348
ал. 1, т. 1 от НПК, Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260187/26.05.2021 г., постановено
по АНД № 237 по описа на Районен съд
Враца за 2021 г., с което е отменено № Р-10-83/04.02.2021 г., издадено
от Председателя на Комисия за финансов надзор гр.София, за налагане на
имуществена санкция в размер на 10 000 /десет
хиляди/ лева на „И.п.“ АДСИЦ гр.В. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА НП № Р-10-83/04.02.2021г., издадено от
Председателя на Комисията за финансов надзор гр.София, за налагане на
имуществена санкция в размер на 10 000
/десет хиляди/ лева на „И.п.“ АДСИЦ гр. В.
ОСЪЖДА „И.п.“ АДСИЦ гр. В. ДА ЗАПЛАТИ на Комисия за финансов надзор гр. София сумата от 200 (двеста)
лева, юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.