Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 1541

 

гр.Пловдив  12.09.2013 г.

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,   ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ,

VІІІ – ми граждански състав, в закрито заседание на дванадесети

септември през  две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ 

ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА

МИХАЕЛА ЛАЗАРОВА

 

като изслуша докладваното от съдията Р.Андреева гр.д.№ 2590/2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

               Производството е образувано по жалба на длъжника К.Б.М. и съпругата му В.Й.М.,***  против действията на ЧСИ Людмила Мурджанова с рег.№ 819 и р-н на д-ие ПОС по изп.д.№ 197/2013 г., а именно налагане на възбрана върху недвижим имот – апартамент с идентификатор 56784.529.39.4.19, находящ се в гр.Пловдив бул.”Цариградско шосе” № 58, ет.7, ап.19,  който те смятат за несеквестируем. Молят атакуваното действие на ЧСИ да се отмени.

Ответникът по жалбата „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – гр.Пловдив чрез юрк. И. П. е взел становище за недопустимост и неоснователност на жалбата.

ЧСИ в писмените си мотиви е взел становище за недопустимост и неоснователност на жалбата.

Пловдивският окръжен съд, VІІІ гр. състав, като се запозна с доводите на страните, мотивите на ЧСИ и материалите по приложеното изпълнително дело, намира следното:

Жалбата изхожда от надлежни страни, постъпила в предвидения от закона срок за обжалване и е насочена против подлежащо на обжалване действие на ЧСИ. Според нормата на чл.435, ал.2 ГПК, длъжникът може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което той смята за несеквестируемо. На основание чл.503, ал.3, предл. второ от ГПК, това право има и съпругът-недлъжник, когато изпълнението е насочено върху вещ в съпружеска общност. Налагането на възбрана върху собствен на длъжника имот в рамките на изпълнителното производство, макар и да има обезпечителен характер, може да се приеме и като такова действие на съдебния изпълнител по насочване на изпълнението спрямо възбраненя имот, тъй като се предприема именно за обезпечаване на вземането на взискателя, което вземане подлежи на принудително изпълнение по образуваното изпълнително производство. Ето защо, Пловдивският окръжен съд приема жалбата за процесуално допустима.

По същество:

Производството по изп.д.№ 197/2013 г. на ЧСИ Людмила Мурджанова с рег.№ 819 и р-н на д-ие ПОС е образувано по молба на взискателя „ЕВН България Топлофикация” ЕАД – гр.Пловдив против длъжника К.Б.М. въз основа на изпълнителен лист от 28.09.2012 г., издаден по ч.гр.д.№ 3956/2012 г. на ПРС със заповед за изпълнение, а предмет на изпълнението е парично вземане в размер от общо 615,43 лв., както и разноски от 125 лв. С молбата за образуване на изпълнителното производство е поискано от взискателя ЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника и да определи начина на изпълнение. Направена е служебно справка за имущественото състояние на длъжника, като е приложена справка от СВп-Пловдив за периода от 01.01.1992 г. до 14.02.2013 г., според която за длъжника К.М. е било налице едно вписване по книгата за прехвърляния на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот – съответна част от апартамент с площ от 88,92 кв.м. в гр.Пловдив бул.”Цариградско шосе” № 58,ет.7, ап.19. Като купувачи на имота са отбелязани длъжникът К.М. и  В.Й.М.. В.Й.М. е съпруга на длъжника, видно от изисканите от ЧСИ данни – население, а семейството на длъжника е четиричленно и се състои от двамата съпрузи и двете им деца, които не са навършили пълнолетие.

На 29.07.2013 г. длъжникът е уведомен за служебно наложена от ЧСИ възбрана върху ½ ид.част от описания недвижим имот, представляващ СОС с идентификатор 56784.529.39.4.19.

За този имот жалбоподателите считат, че съставлява несеквестируемо имущество.

В мотивите на ЧСИ е застъпил становището, че длъжникът не е предоставил данни дали притежава и друг жилищен имот. Това становище не се споделя от настоящия съдебен състав. В тежест на ЧСИ е да събере данни за имущественото състояние на длъжника, който не би могъл да доказва отрицателен факт – в случая липсата на друг жилищен имот.

Ето защо, доколкото по изпълнителното дело няма данни длъжникът да притежава и друг жилищен имот, годен за обитаване, който да задоволява жилищните нужди на семейството му освен процесното жилище, спрямо което е насочено принудителното изпълнение, съдът приема същия за несеквестируем. Несеквестируемостта на имуществото се състои в това, да не бъде третирано едно лице антихуманно тогава, когато не е изпълнило доброволно свое имуществено задължение и когато по искане на негов кредитор се пристъпи към принудително изпълнение. Целта е да се гарантира на длъжника, че принудата върху него ще бъде упражнена в такива рамки, които да не застрашават съществуването му – на него и неговото семейство - и възможността да преживява нормално за в бъдеще.

Ето защо предвид тези данни  съдът намира, че са налице условията на чл.444, т.7 от ГПК, съгласно който е налице несеквестирумост на жилището на длъжника, когато той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него, което е годно да задоволи жилищните им нужди.

В тази фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е основателна,  а действията на съдия-изпълнителя като неправилни и незаконосъобразни ще бъдат отменени.

По изложените мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

                                                          

ОТМЕНЯ действията на ЧСИ Людмила Мурджанова с рег.№ 819 и р-н на д-ие ПОС по изп.д.№ 197/2013 г. по налагане на възбрана върху собствен на длъжника К.Б.М. недвижим имот – ½ ид.част от апартамент с идентификатор 56784.529.39.4.19, находящ се в гр.Пловдив бул.”Цариградско шосе” № 58,ет.7, ап.19.

Решението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: