СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
02.05.19г.
Софийски градски съд
І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа в съдебно
заседание на 04.04.19г.
/с участието на секретаря Д. Цветкова/
гражданско дело № 8198/17г.
и констатира следното:
Предявен е иск от „Р.“
ЕООД против „Т.“ ЕООД с правно основание чл. 108 от ЗС – за
ревандикация на: поземлен имот с идентификатор 68134.505.3016 /поземлен имот
съставляващ парцел, УПИ XVІ,
в кв. 1 по плана на град София, м. „НПЗ Военна рампа – изток“/, находящ се в
град София, р-н Сердика, Илиянци, с площ от 219 кв.м. /по скица, а по
нотариален акт с площ от 204 кв. м./, при съседи: имоти с идентификационни
номера 68134.505.3015, 68134.505.3000, 68134.505.93, заедно с построената в
имота сграда на 2 етажа с идентификатор 68134.505.3016.1, със застроена площ от
100 кв. м. /по скица, а по нотариален акт с площ от 96 кв. м./, с предназначение
– за енергопроизводство /трафопост/; чл. 59 от ЗЗД за сумата общо 45 000
лева /обезщетение за периода 03.09.13г. – 26.07.17г./; чл. 86 от ЗЗД за сумата
10 000 лева.
Съображенията на
страните са изложени по делото.
Искът по чл. 108 от ЗС е
основателен:
Ищецът е придобил
собствеността върху процесните недвижими имоти /терен и сграда/ - с влязло в
сила постановление на ПИ от 19.08.13г. Събраният по делото доказателствен
материал /писмен, гласен и експертен – преценен в съвкупност и в контекста на
твърденията на ответника/ удостоверява, че: както през процесния период
/03.09.13г. – 26.07.17г./, така и към момента - „Т.“ ЕООД обитава
/ползва, владее/ спорните имоти. Приетата по делото техническа експертиза
установява еднозначно, че е налице идентичност между придобитите от ищеца /с
горното постановление/ имоти и тези, които се обитават /владеят/ от ответника
към момента /съответно и през процесния период/. Липсват доказателства
/съответно и твърдения/ към момента ответното дружество да се легитимира като
собственик на имотите по деривативен способ – на основание на правна сделка
/представените в тази връзка писмени доказателства удостоверят такъв факт към
по - ранен момент: ответникът е придобил процесните имоти чрез правна сделка,
но впоследствие е отчуждил чрез апорт собствеността върху тях в полза на друг
правен субект, а именно - „Т.- ТРИ“ ЕООД/. Липсват надлежни доказателства –
ответникът да се легитимира като собственик на имотите и по оригинерен способ.
В тази връзка:
Събраният доказателствен
материал /писмен, гласен и експертен – преценен в съвкупност/ установява, че:
В резултат на проведено
изпълнително производство /завършило с посоченото по-горе постановление за
възлагане/ - спорните имоти са били осребрени от патримониума
на „Т.- ТРИ“ ЕООД /придобило процесната
собственост от ответника по силата на посочения апорт/ и именно по отношение на
това дружество органът по изпълнението е извършил въвод
във владение в полза на ищеца /съгласно отбелязването в протокол на ЧСИ от 26.08.13г./. С оглед това в случая следва да
се приеме, че –
не ответникът, а посоченото друго дружество /именно в качеството си на субект,
придобил собствеността върху имотите от „Т.“ ЕООД по силата на правна сделка – апорт/ е осъществявало
фактическа власт върху собствеността си /до приключването на изпълнителното производство
с посочените – постановление за възлагане и въвод във
владение/. Този извод следва да бъде направен – дори и да се приеме /каквато е
защитната теза на ответника, в каквато връзка са събрани и свидетелски
показания/, че горният въвод не е бил извършен реално
в полза на ищеца /спрямо „Т.- ТРИ“ ЕООД/
- доколкото:
Тезата, че въпреки
извършването на апорта ответникът е запазил
фактическата власт върху имотите - не кореспондира с житейската логика. Тази
теза от друга страна не намира категорична опора и в събраният по настоящото
дело доказателствен материал /писмен и гласен – преценен в съвкупност/.
С оглед изложеното: възражението
на ответника по чл. 79 от ЗС следва да се окачестви като – неоснователно.
Възраженията на
ответника досежно незаконосъобразността на проведената публична продан не могат
да бъдат обсъдени в настоящото производство /с оглед наличието на специален
законов ред за контрол върху действията на ЧСИ – по чл. 435 от ГПК/.
Горните обстоятелства
удостоверяват предпоставките по чл. 108 от ЗС /ищецът е собственик на
процесните недвижими имоти, ответникът владее към момента същите, липсват
доказателства за наличие на правно основание за това – в това число и по
смисъла на чл. 79 от ЗС/. С оглед това – ревандикационният иск следва да бъде
уважен.
Основателен е и искът по
чл. 59 от ЗЗД:
Горните обстоятелства в
случая се явяват релевантни и към разпоредбата на цитираният законов текст
/събраният доказателствен материал установява, че през процесния период
ответникът е осъществявал без основание фактическа власт спрямо процесните
имоти/, поради което е препятствал възможността на ищеца да извлича ползи от собствеността
си /обогатил се е без основание за сметка на „Р.“ ЕООД/. С оглед това - искът
по чл. 59 от ЗЗД /който се явява удостоверен по размер от приетата по делото
техническо-оценителна експертиза/ следва да бъде уважен изцяло.
Акцесорният иск по чл.
86 от ЗЗД е неоснователен:
В хипотезата на чл. 59
от ЗЗД законна лихва се дължи при условията на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. По делото
липсват доказателства /съответно и твърдения/ ответникът да е бил канен да
плати процесната сума на ищеца, поради което в случая следва да бъде присъдена
само законната лихва /за периода – след завеждане на делото/.
Съдът,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по иска на „Р.“ ЕООД против „Т.“ ЕООД, че
ищецът е собственик на: поземлен
имот с идентификатор 68134.505.3016 /поземлен имот съставляващ парцел, УПИ XVІ, в кв. 1 по плана на град София, м.
„НПЗ Военна рампа – изток“/, находящ се в град София, р-н Сердика, Илиянци, с
площ от 219 кв.м. /по скица, а по нотариален акт с площ от 204 кв. м./, при
съседи: имоти с идентификационни номера 68134.505.3015, 68134.505.3000,
68134.505.93, заедно с построената в имота сграда на 2 етажа с идентификатор
68134.505.3016.1, със застроена площ от 100 кв. м. /по скица, а по нотариален
акт с площ от 96 кв. м./, с предназначение – за енергопроизводство /трафопост/.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД да предаде на „Р.“ ЕООД владението върху описаните
недвижими имоти.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД да плати на „Р.“ ЕООД сумата общо 45 000 лева
/обезщетение за периода 03.09.13г. – 26.07.17г./; законната лихва върху нея от 27.06.17г.
до цялостното й изплащане и 4 855 лева– съдебни разноски /съразмерно на
уважените искове/.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86
от ЗЗД.
ОСЪЖДА „Р.“ ЕООД да
плати на „Т.“ ЕООД 236 лева – съдебни разноски /съразмерно
на отхвърлените искове/.
Решението подлежи на
обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: