Решение по дело №2502/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 692
Дата: 10 декември 2021 г. (в сила от 10 декември 2021 г.)
Съдия: Иван Александров Анастасов
Дело: 20215300502502
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 692
гр. Пловдив, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20215300502502 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Прокуратура на
Република България против решение № 262129/30.07.2021г. по гр.д.№ 15148/2020г. на
ПдРС, ІІ гр.с., с което прокуратурата е осъдена да заплати на въззиваемия ИВ. К. Б. сумата
от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
следствие на повдигнатото му незаконно обвинение по досъдебно производство №
279/2020г. по описа на 4-то РУ при ОД на МВР-***, пр.пр. № 6580/2020г. по описа на РП-
гр.*** за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, както и сумата от 600 лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за
правна защита, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 10.10.2020
г. до окончателното изплащане, както и сумата 620 лева съдебни разноски. Във въззивната
жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Сочи се, че претендираните вреди са недоказани, като липсват доказателства и за наличието
на причинно следствена връзка с повдигнатото обвинение. Изложени са подробни доводи в
тази насока. Сочи се също така, че при определяне на обезщетението не е следвало да се
взема предвид факта на 24- часово задържане на въззиваемия, което било преди образуване
на досъдебното производство и не по разпореждане на прокуратурата. Иска се цялостна
отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковете.
От въззиваемия ИВ. К. Б. е подаден отговор на въззивната жалба, с който се
поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Оспорени са всички
1
доводи във въззивната жалба, като са изложени съответни съображения за това.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 15148/2020г. на ПдРС, ІІ гр.с. е образувано по искова
молба от И.Б. против Прокуратура на Република България, с която е предявен иск с правна
квалификация чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за присъждане на горепосочените обезщетения. В
исковата молба се твърди, че с Постановление от 18.07.2020г. И.Б. бил привлечен в
качеството на обвиняем за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, затова, че на 17.07.2020г. в
гр.Пловдив бил управлявал лек автомобил „Мазда“ след употреба на наркотични вещества-
амфетамини, като му определена мярка за неотклонение „подписка“. Образуваното
досъдебно производство било прекратено поради липса на престъпление с Прокурорско
постановление от 01.10.2020г., тъй като в хода на разследването се установило, че Б. не бил
употребил наркотични вещества. В резултат от незаконното обвинение той претърпял
значителни неимуществени вреди. Още при образуването на наказателното производство и
задържането му за срок от 24 часа изпитал силен страх и притеснение, тъй като бил с чисто
съдебно минало, не употребявал наркотици и за него било непонятно защо проверката с
дрегера е отчела положителен резултат. Задържането в ареста го шокирала и се отразила
негативно на психичното му състояние. На следващия ден при полицейската регистрация
отново изпитал силен душевен дискомфорт, неудобство и притеснение. Отвеждането му за
фотографиране, снемане на пръстови отпечатъци и ДНК го накарали да се почувства като
престъпник и го унизили. Още по- силно неудобство въззиваемият изпитал от разкриването
пред близките и познатите му, че срещу него се води досъдебно производство. Повдигнатото
обвинение се отразило негативно и на работното му място, поради цялостен спад на тонуса
и работоспособността му. В месеците до прекратяване на наказателното производство И.Б.
изпаднал в *****, която цялостно се отразила на личния му живот. Не можел да спи,
постоянно бил притеснен от това, че родителите му възприели много зле ситуацията. В
резултат от незаконното обвинение претърпял и имуществени вреди, които се изразявали в
заплатеното от него адвокатско възнаграждение в размер от 600 лева за оказване на правна
защита и съдействие по досъдебното производство.
С подадения от Прокуратурата писмен отговор на исковата молба исковете изцяло се
оспорват. Твърди се, че липсват доказателства за датата, на която постановлението за
прекратяване на наказателното производство е влязло в сила, от който момент би била
дължима законната лихва. Претенцията за неимуществени вреди се оспорва, като
прекомерно завишена, с оглед на изключително краткия срок, в който приключило
досъдебното производство, и предвид липсата на интензивни действия по разследване с
участие на обвиняемия. Освен това се сочи, че Прокуратурата не следва да носи отговорност
за задържането за срок от 24 часа, което било извършено от полицейски служители по реда
на ЗМВР.
От приетите по първоинстанционното дело материали по Досъдебно производство №
279/2020г. по описа на *** РУ на МВР-гр.**** се установява, че с писмо от 20.07.2020г. от
полицейското управление Районна прокуратура-гр.*** е уведомена, че с проведен разпит на
2
свидетел е започнато бързо досъдебно производство срещу въззиваемия за престъпление по
чл.343б, ал.3 от НК. Налице е докладна записка от 18.07.2020г. от ст.инспектор А. Д. до
Началника на *** РУ на МВР-гр.****, в която е отразено, че във връзка с провеждана
специализирана полицейска операция автопатрул на полицейското управление в състав С. Б.
и А. Г. спряли за проверка лек автомобил „Мазда“, управляван от И.Б.. При проверката
служителите забелязали, че зениците на водача са разширени. Установили също така, че
същият е обявен за общодържавно издирване. Поради това Б. и Г. съпроводили въззиваемия
до сградата на *** РУ На МВР, където при направен тест се установило, че Б. има
положителен резултат за употребен амфетамин. След това той бил откаран в УМБАЛ"***",
където дал кръвна проба. Със заповед от 17.07.2020г. на мл.инспектор А. Г. въззиваемият е
задържан в *** РУ на МВР за срок от 24 часа. На 18.07.2020г. той е привлечен като
обвиняем с постановление на разследващия полицай Г. Ц.. На същата дата като свидетели са
разпитани двамата полицаи от автопатрула. С постановление от 19.07.2020г. на
разследващия полицай е назначена химическа /токсилогична / експертиза. Заключението по
експертизата е изготвено на 10.08.2020г., като категоричният извод на вещото лице е, че в
дадените от въззиваемия към 1 часа на 18.07.2020г. проби от урината и кръвта му няма
наличие на наркотични вещества. С Прокурорско постановление от 16.09.2020г. срокът на
разследването по досъдебното производство е продължен с един месец, считано от
17.09.2020г., с оглед предстоящо предявяване на разследването. Протокол за предявяване на
разследването на обвиняемия, в присъствието на упълномощения от него адв.С.М., е
съставен на 25.09.2020г.. Досъдебното производството е изпратено на РП-гр.*** със
заключително мнение от разследващия полицай за прекратяването му поради липса на
престъпление. С Прокурорско постановление от 01.10.2020г. на РП-гр.*** досъдебното
производство е прекратено.
По първоинстанционното дело е разпитан свидетеля В. А. / без родство/, който сочи,
че с И.Б. са приятели от около 6- 7 години. През лятото на 2020г. Б. му споделил, че полицаи
са го спрели за проверка, докато карал, и му направили тест за наркотици, който дал
положителен резултат за амфетамин. Оспорил резултата и дал кръвна проба. Бил много
притеснен за това, как ще реагират родителите и приятелите му, които били много против
наркотиците. Самият той- И.Б., не употребявал наркотици и също бил против употребата
им. На родителите си дори не разказал за случилото се. Притеснявал се също така как ще се
придвижва до работа, защото до работното му място нямало обществен транспорт.
Страхувал се да не излезе положителна и кръвната проба и да го съдят. Бил подтиснат и не
особено общителен. Това продължили три- четири месеца, докато да станат ясни
резултатите от кръвната проба, които били отрицателни.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вреди,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или, че извършеното деяние не е престъпление. Безспорно е, а и
3
събраните доказателства се установява, че на въззиваемия е повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и след близо два месеца и половина наказателното
производство е прекратено поради липса на престъпление. Без съществено значение за
спора по делото е това доколко въобще прокурорът от РП-гр.***, с когото разследващият
полицай е съгласувал привличането на въззиваемия като обвиняем, е могъл и/или е бил
длъжен да се усъмни в резултата от направения в *** РУ на МВР тест за наркотици.
Отговорността по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ има обективен характер и не е в зависимост от
това, са били налице законен повод и достатъчно данни по смисъла на чл.208 и чл.211 от
НПК за образуване на наказателно производство.
Относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва на
първо място да се отбележи, че Прокуратурата категорично не носи отговорност за
претърпените от въззиваемия болки и страдания от 24- часовото му задържане, тъй като
същото е осъществено преди образуване на досъдебното производство, по реда на ЗМВР, по
инициатива на органите на полицията и без каквото и да било участие на прокурор. Следва
да се отчете и обстоятелството, че след извършените на 18.07.2020г. действия с участието на
въззиваемия И.Б.- привличане на същия като обвиняем и провеждане на разпит спрямо него
не са извършени никакви други действия чак до 25.09.2020г., когато му е предявено
разследването. Наложена му е и най- леката мярка за неотклонение „подписка“. От друга
страна обаче обвинението включва употреба на наркотици- факт, особено унизителен и
притестнителен за Б., тъй като, както се установява от свидетелските показания, той не
употребява наркотици. И той и приятелите му имат негативно отношение към употребата на
наркотични вещества. На л.7 по досъдебното производство е налице характеристична
справка за И.Б., видно от която към 18.07.2020г. той е работел като **** в „****“ЕООД, не е
осъждан и е нямал криминални прояви. Тези данни напълно подкрепят показанията на
свидетеля А. относно изпитваните от Б. притеснения и страх. Тези притеснения и страх са се
подсилвали от продължилата повече от два месеца неизвестност относно резултатите от
изследването на кръвната проба и урината, иззети от въззиваемия. Досъдебното
производство е могло да приключил скоро след изготвяне на 10.08.2020г. на заключението
по химикотоксилогичната експертиза, но поради някакви неопределени причини това не се
е случило. В резултат от това терзанията на въззиваемия относно това, дали отправеното му
обвинение ще бъде подкрепено с доказателства са продължили поне до предявяване на
разследването, като през това време той несъмнено е бил подтиснат и тревожен, независимо
от вътрешната си убеденост, че не е бил употребил наркотик. Ето защо, настоящата съдебна
инстанция намира, че определения от ПдРС размер на обезщетение е адекватен спрямо
претърпените от И.Б. болки и страдания.
Претенцията за имуществени вреди в размер от 600 лева се установява пряко и
категорично, както по основание, така и по размер, от наличните по досъдебното
производство № 279/2020г. / л.41 и л.42/ пълномощно за адв.С.М. да представлява и
защитава И.Б. по посоченото производство и договор за правна защита и съдействие от
24.09.2020г., удостоверяващ договарянето и заплащането в полза на адв.М. на
4
адв.възнаграждение в размер от 600 лева. Ето защо обжалваното решение ще следва да бъде
потвърдено изцяло, като в полза на въззиваемия бъдат присъдени направените от него
съдебни разноски за адвокатска защита във въззивното производство в размер от 600 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262129/30.07.2021г. по гр.д.№ 15148/2020г. на ПдРС, ІІ
гр.с., с което Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.***** е осъдена да заплати
на въззиваемия ИВ. К. Б. от гр.*****, ЕГН: ********** сумата от 1000 лева, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в следствие на повдигнатото му
незаконно обвинение по досъдебно производство № 279/2020г. по описа на 4-то РУ при ОД
на МВР-***, пр.пр. № 6580/2020г. по описа на РП-гр.*** за престъпление по чл. 343б, ал. 3
от НК, както и сумата от 600 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита по досъдебното
производство, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 10.10.2020 г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр.***** да заплати на
въззиваемия ИВ. К. Б. от гр.*****, ЕГН: ********** сумата от 600 лева- съдебни разноски
във въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5