№ 192
гр. Стара Загора, 13.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско
дело № 20225500500246 по описа за 2022 година
Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на И.Д.Д. от гр.В., чрез
адв.К.К. от АК В. против Решение № 260014 от 04.03.2022г., постановено по
гр.д. № 896/2021г. по описа на Районен съд – Казанлък.
Въззивницата е останала недоволна от решението на
първоинстанционния съд. Счита постановеното решение за неправилно и
незаконосъобразно. Излага подробни съображения. Сочи, че за да отхвърли
предявения иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД, решаващият съд е
приел, че по делото не са събрани доказателства в подкрепа на направеното
искане и че не могло да се установи, че предадените парични средства са
предадени като заем. Считат твърденията на съда за несъстоятелни по
съображения, които излага подробно.
Претендира отмяна на обжалваното решение, с което е отхвърлен
предявения иск с правно основание по чл.240 от ЗЗД и постановяване на ново,
с което бъде уважен иска в пълен размер. Претендира и присъждане на
направените по делото съдебни-деловодни разноски пред настоящата
инстанция.
Доказателствени искания не са направени.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от другата
1
страна Д.С.С. от с.Е., ***.
След извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 ГПК във
връзка с чл.260 и чл.261 ГПК съдът намира въззивната жалба за допустима и
редовна, поради което същата следва да бъде разгледана по съществото си
относно нейната материална основателност.
Съдът, като обсъди доказателствата по делото, преценени всяко
поотделно и същевременно с това в тяхната съвкупност и съобрази
приложимия закон, намери за установено следното:
Пред първоинстанционният съд е била установена следната фактическа
обстановка:
По делото пред първостепенния съд са били приети следните писмени
доказателства : заверени копия на: платежно нареждане за паричен превод от
ПИБ АД - В. от 11.06.2019 г.; Извлечение по А1 кредитна карта за отчетен
период 01.06.2019 г. - 31.08.2019 г., с титуляр Д.; извлечение с № 2 от
„Експресбанк“ от 28.02.2020 г., с титуляр И.Д.Д.; телепощата с изх. № 10 на
Български пощи“ от 05.06.2020 г., ведно с известието за доставяне; разписка
за прием на пощенски паричен превод от Еконт - 6 бр. с №№
71880002839825; № 71880003019254; № 71880002439568; № 71880002435160;
№ 71880002643293; № 71880002413637; извлечение от разплащателна сметка
от Експресбанк с титуляр И.Д.Д. от 05.03.2021 г. - 7 стр.; разпечатка от
писмена кореспонденция от мобилен телефон на ищцата с ответника;
По делото са събрани и проверени в хода на процеса и съответните
гласни доказателства чрез разпита на свидетеля О.Г.С.. Познавал се с И. от
няколко години, били в приятелски отношения. Знаел, че делото било срещу
неин бивш приятел Д.С., който се занимавал с продажба на авточасти.
Заявява, че преди няколко години И. „му даде заем от около 9 000 лева“ .
Парите били дадени за закупуване на авточасти и през 2019г. за закупуване на
автомобили. Лицата, на които била платила И. по „Еконт“, за които бил
виждал разписки са от С. 2 бр. за цена 1 1000 лева и П. 1 бр. за.600 лева.
Спомнял си, че И. платила и мобилен климатик на стойност 600 лева. Сочи,
че в началото на 2019г. или може би до края на 2019г. „над 2000 лева му е
дала, на части по 100, по 200, 300 лева е превеждала“. Сумата, която
коментирали като общ сбор била около 9000 лева, в периода 2019г.
Присъствал на два пъти в „Еконт“, когато е плащала. Сумата от около 900
лева била дадена чрез “банка, ръчно даване по 100 и по 200 лева, превод по
„Еконт“. От И. знаел, че сумата била дадена в заем. Показвала му договор,
който искала да сключи, както и кореспонденция между тях двамата, че това
2
са пари в заем. Не знаел кога трябвало да се върнат парите.
По делото е назначена и изслушана съдебно - техническа експертиза
която е депозирала писмено заключение, което не е оспорено от страните и
съдът възприема същото като компетентно и добросъвестно изготвено. От
заключението на експертизата, че е налице писмена кореспонденция между
ищцата и ответника проведена в чат комуникационната мрежа на Facebook
Messenger. Кореспонденцията е започнала на датата 29.10.2019г. в 17 : 51 часа
и е приключила на 29.10. 2019г. в 17 : 53 часа. От отговорите на вещото лице
дадени в съдебно заседание се установява, че потребител с име Д.С. е
отговорил на И.Д.. Вещото лице заявява, че всеки който има достъп до
профила му, би могъл да напише.
Предявени са няколко обективно кумулативно съединени иска на
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД общо за сумата от
9158 лева по Договори за заем от различни дати и за различни суми, като
същите са подробно посочени и описани в обстоятелствената част на исковата
молба на ищеца и въззивник И. И. Д..
В тежест на ищцата е да докаже сключените договори за заем т.е.
предаването на сумите, подробно посочени в исковата молба на ищцата и
въззивница Д., както и съответно настъпилата изискуемост на всеки един от
тях.
В тежест на ответника е да докаже плащането си или съответно
правопогасяващите възражения за унищожаемост на договорите поради
грешка, измама или насилие /принуда/ и други.
В тежест на ищеца е да докаже настъпилата изискуемост и размера на
съответните суми давани като заеми. В тежест на ответника е да докаже
правопогасяващите си възражения, ако са налице такива. Първостепенният
съд правилно и мотивирано е разпределил доказателствената тежест между
страните в производството и е дал съответните указания и на двете страни по
делото.
За да отхвърли предявения иск с правно основание чл.240, ал.1 от ЗЗД,
решаващият съд е приел, че по делото не са събрани доказателствата в
подкрепа на направеното искане и че не е могло да се установи, че
предадените парични средства са предадени именно като заем. Въззивната
инстанция намира твърденията и изводите на първоинстанционния съд за
несъстоятелни и необосновани поради следните съображения:
На първо място по делото е представено писмено платежно нареждане
за касов паричен превод с № 014DCNF191620004 от 11.06.2019г., издадено от
ПИБ гр.В., с което въззивницата Д. е превела от личната си сметка по сметка
на ответника Д.С.С. сумата 4000 лева, като в графата основание за превода е
посочено ясно и точно основанието на този превод, а именно „предоставяне
на заем". Истинността на този официален документ, съгласно разпоредбата на
3
чл.186 от ГПК, не е оспорена от ответната страна. Твърдението на съда, че не
било доказано тази сума да е постъпила по сметка на ответника, не отговаря
на истината.
В графата в чия полза е преводът е посочена банкова сметка с титуляра
Д.С.С.. Освен това, видно от приетите от съда и неоспорени извлечения по
сметката на въззивницата Д., от датата 08.07.2020г., издадени от Експресбанк,
клон В., ответникът е превел от своята сметка по сметката на ищцата сумата
152 лева на 23.03.2020г. и сумата 52 лева на 07.02.2020г. с основание
„връщане на заем", което обстоятелство по безспорен начин доказва, че
между страните е наличен твърдения още в исковата молба договор за заем.
Този факт оборва твърдяното от съда, че не се доказва връщането на част от
дадения заем в размер на 204 лева. Защото решаващият първостепенен съд не
е споделил и отчел съдържанието на официален документ, който доказва по
безспорен и категоричен начин заемните правоотношения между страните.
От заключението на допуснатата, неоспорена от страните и приета от
първостепенния съд като доказателство по делото съдебно-техническа
експертиза по безспорен начин се установява, че ответникът в писмен вид е
признал, че дължи на въззивницата Д. посочената от самия него сума 9802
лева и че “да не се притеснява за тях”, т.е., че ще и ги върне.
Твърденията на съда, че написаното от телефона на въззиваемия не се
доказва да е извършено от него, е меко казано несериозно. Вещото лице в
заключението си посочва, че е установило по безспорен начин профилите
на ищцата и ответника във „Фейсбук" и ги идентифицирал с техните
имена и телефони. Това е безспорно установено по един убедителен начин.
Неправилно и необосновано съдът не е дал вяра на заключението, което сочи,
че изводите на съда противоречат на събраните и проверените в хода на
процеса доказателства.
Нещо повече, не отговоря на истината твърдяното от съда, че от
изпратената покана от ищцата до ответника за връщането на дадената в заем
сума не се установява наличието на облигационната връзка между страните
във връзка със сключен между тях договор за заем. Напротив, в поканата ясно
и четливо е записано следното: „във връзка със сключени между нас трайни
договори за заем....", което доказва, че поканата е за връщане на дадена в заем
парична сума, а не за нещо друго. Поканата е изпратена в съответствие
именно с разпоредбата на чл,240, ал.4 от ЗЗД.
Приложените към исковата молба писмени доказателства, като
документи за парични преводи по еконт, платежни нареждания, извлеченията
от разплащателни сметки и други документи в своята съвкупност, и
подкрепени от показанията на свидетеля и изводите на вещото лице по
допуснатата и приета от съда съдебно-техническа експертиза, доказват
наличието на сключени договори за заем между ищцата и ответника и са
4
доказателство за предаване на парите.
По отношение на изводите на съда, че от доказателствата по делото не
се установи нито един от елементите на фактическия състав на договора за
заем въззивният съд възприема следното:
Съдебната практика възприема разбирането, че договорът за заем за
потребление е реален договор. Той се счита за сключен не в момента, когато
между страните е постигнато съгласието, а едната страна да заеме, а другата
да получи в заем пари или други заместими вещи, а едва когато въз основа на
това валидността на договора за заем не се изисква спазване на някаква
форма, поради което простото съгласие, придружено с предаването, е
достатъчно за действителността на договора. Това становище изцяло се
подкрепя както от практиката на съдилищата в страната, така и от
множеството решения на ВКС на РБ.
И не на последно място въззивният съд следва да посочи и
обстоятелството, че ОС Стара Загора е отменил определение под №
260549/16.03.2021г. на първоинстанционния съд за допускане на
предварително обезпечение в частта, в която е определена гаранция в размер
на 1300 лева. Отмяната на определената парична гаранция от решаващия съд
недвусмислено доказва, че по делото са представени убедителни писмени
доказателства по смисъла на чл.391, ал.1, т.1 от ГПК, което
обстоятелство отново оборва тезата на първоинстанционния съд, че по
делото не са налични доказателства в подкрепа на исковата молба.
В тази насока са и оплакванията във въззивната жалба на
жалбоподателката, по които въззивният съд намира за установено и още
следното:
Относно възраженията на жалбоподателката, че първоинстанционният
съд неправилно е приел, че ответникът по исковата молба не е доказал
възраженията си по процесните договори за заем, настоящата инстанция
намира, че в отговора на исковата молба, подадена от въззиваемия,
жалбоподателката твърди за няколко сключени процесни договори за заем.
От друга страна представеното по делото заверено копие от платежното
нареждане за касовия паричен превод с № 014DCNF191620004 от
11.06.2019г., издадено от ПИБ гр.В., с което по един убедителен начин се
доказва, че въззивницата Д. е превела от личната си сметка по сметка на
ответника Д.С.С. сумата 4000 лева, като в графата основание за превода
е посочено ясно и точно основанието на този превод, а именно
„предоставяне на заем". Истинността на този официален документ,
съгласно разпоредбата на чл.186 от ГПК, не е оспорена от ответната
страна. Твърдението на съда, че не било доказано тази сума, да е постъпила
по сметка на ответника, не отговаря на истината и се явява неоснователно и
недоказано. Същото заверено копие има силата на оригинал за самото
5
производство и при условие, че не се оспорва нито подписите, нито е видно
да има поправки в същото платежно нареждане.
В настоящото производство, както и на първоинстанционното
производство, въззиваемият и ответник не е оспорил автентичността на
процесното нареждане, т.е. не е оспорил подписите, положени от ищцата
върху него, поради тази причина следваше с всички допустими
доказателствени средства да докаже тяхната унищожаемост на визираните с
отговора на исковата молба основания.
В първоинстанционното решение съдът действително е разгледал
поотделно всяко едно възражение, но е достигнал до неправилните и
незаконосъобразни правни изводи, които в никакъв случай не са съобразени
със събраните по делото доказателства. Въззивницата от своя страна е
доказала факта на реалното предаване на процесните суми по отделните
договори за заем, както с горепосочените писмени доказателства, така и с
горецитираните свидетелски показания, а така също и с със заключението на
съдебно-техническата експертиза. В този смисъл наведените възражения в
писмената защита на въззиваемия С. и неговия пълномощник по делото са
неоснователни и необосновани, като решението на РС-Казанлък, което не е
обусловено и не отговаря на доказателствата по делото, е неправилно и
незаконосъобразно.
Предмет на делото се явяват именно дължимите от въззиваемия
вземания към въззивницата Д., именно точно към нея като заемодател,
представляващи дължимия заем, който заемодателката е предоставил на
заемателя. Договорът за заем се явява реален договор по своя правен характер
и с предаването на заемната сума договорът се счита за валидно сключен.
Първоинстанционният съд от своя страна е дал възможността на
въззиваемия и ответник Д.С.С. да обоснове и докаже всички свои възражения,
относно твърдяната от него недължимост на процесните заеми, но в нито
едно от проведените съдебни заседания пред този съд, въззиваемият С. не е
успял да установи това свое твърдение.
Настоящата инстанция приема, че в производството и пред първата и
пред въззивната инстанция безспорно се установи, че е налице
ДЪЛЖИМОСТ от страната на въззиваемия С. на заетата и невърната от него
обща сума от 9158 лева. В тази насока съгласно гореизложеното следва
извода, че основното и главно задължение на заемополучателя по договора за
паричен заем се явява именно връщането на заетата от заемодателя сума.
По делото безспорно се установява, че въззиваемия не е върнал тази
сума на неговия заемодател. Върнал е единствено и само сумата от 152 лева,
за което са налице безспорни писмени доказателства /преводни нареждания
на лист 8 от първоистн. дело/, но и които ищцата не е включила в исковата си
молба, тези върнати и погасени като заем суми от въззиваемия С..
6
В този смисъл първоинстанционният съд неправилно е приел, че на
посоченото основание претендираните от ищцата и въззивница суми са
недължими и като такива не следва да бъдат присъдени в нейна полза.
Предвид изложените обстоятелства въззивната инстанция следва да
отмени обжалваното решение, с което е отхвърлен предявения иск с правно
основание по чл.240 от ЗЗД и да постанови ново решение, с което да уважи
иска в пълния му размер.
Предвид гореизложените съображения, въззивната инстанция намира,
че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно и като такова
следва да бъде изцяло отменено.
По отношение на разноските по делото пред въззивната инстанция,
въззивният съд счита, че на основание чл.78, ал.1 и чл.273 от ГПК и
въззиваемия следва да бъде осъден да заплати на въззивницата, направените
от последната разноски по делото, пред двете съдебни инстанции, които
възлизат общо в размер на 2349.93 лева, от които за първата инстанция общо
сумата от 1366,62 лева, съобразно представения списък на разноските по
чл.80 от ГПК, представен пред тази инстанция /на лист 71 от първоинст.
дело/, представляващи адвокатското възнаграждение, платената ДТ за
завеждане на делото и платения депозит за вещото лице от тази въззивница
пред първата инстанция, както и сумата пред въззивната инстанция общо в
размер на 983,31 лв., посочени в представения списък на разноските на
разноските по чл.80 от ГПК, от които сумата от 800 лева, представляваща
адвокатското възнаграждение, заплатено от въззивницата Д. по сключения с
адв. К.Й. К. от Адв. колегия – Стара Загора договор за правна защита и
съдействие от 10.05.2022 год. /на лист 17 от делото/, в който е определен и
размера на адвокатското възнаграждение по делото на тази страна, както и
представения по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК, а също така и
заплатената ДТ за въззивното обжалване в размер на 183,31 лева.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 260014 от 04.03.2022г., постановено по
гр.д. № 896/2021г. по описа на Районен съд – Казанлък, като НЕПРАВИЛНО
и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и вместо това ПОСТАНОВЯВАВА:
ОСЪЖДА Д.С.С., ЕГН **********, с адрес село Е., *** да заплати на
И.Д.Д., ЕГН **********, с адрес град В., ***, на основание чл. 240, ал. 1 от
ЗЗД сумата в общ размер на 9 158 лева /девет хиляди сто петдесет и осем
лева/ по договори за заем, предоставен в периода 17.01.2019г. до 15.11.2019г.,
ведно със законната лихва върху същата сума, считано от датата на подаване
7
на исковата молба в съда - 16.03.2021 г. до окончателното й изплащане, както
и сумата от 2349,93 лв. /две хиляди триста четиридесет и девет лева и 93 ст./,
представляваща направените от въззивницата разноски по делото, пред
първата и пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8