Р Е Ш
Е Н И Е
№
……..
гр. Плевен, 16.02.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия - ДЕВЕТИ н.състав, в открито съдебно заседание на пети февруари,
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА ЯКИМОВА
при участието на
секретаря Валя Стоянова, като разгледа докладваното от съдията АНД №2152/2020г.
по описа на РС-Плевен, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Производството е образувано по жалба
от „П.И Д. Н.Н.И Г.” АД, ЕИК:***,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Л. ***Ч. и П.К.Н. - ***(на
дружеството, срещу Наказателно постановление №480405-F513192 от 27.11.2019г., издадено от ***на ***, с което на жалбоподателя на
основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС,
за извършено нарушение по чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, е
наложена имуществена санкция в размер на 700 /седемстотин/лв.
С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. В съдебно заседание за дружеството – жалбоподател, представител не се
явява. Същото депозира становище по делото, с което заявява, че поддържа
жалбата. В жалбата се твърди,че нарушението
не е извършено, т.к. във бензиностанцията е ведомствената
, извършва се зареждане на горива единствено
на МПС н. ***и в обекта не се обслужват
външни клиенти, като по този начин не се извършват покупко- продажби на стоки и горива. Излагат се аргументи за допуснати съществени процесуални нарушения по чл.42
т.3,чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и в насока липса на осъществен състав на нарушение и
наличие на хипотезата на маловажен случай по чл.28 ЗАНН. Алтернативно
се иска намаляване на санкцията.
За административнонаказващият орган, редовно
призован, в съдебно заседание се явява юрк. ***. Същата пледира потвърждаване на НП, като твърди
безспорна установеност на нарушението.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа
страна следното:
На 13.09.2019г. във ведомствена
бензиностанция ***находяща се в ***, стопанисвана и
експлоатирана от ***ЕИК*** по чл. 16а ал.3 от Наредба №Н-18/2006г. на МФ била извършена проверка, съвместно с органите
на БИМ и се установило, че в наличната
в обекта КДФО се съхраняват дневни финансови
отчети от ***( на ***(и ИН на ***(. Съгласно
свидетелство за регистрация ***(на ***(и ***(е регистрирано на 17.06.2019г.
При
проверката в ИФ на НАП било установено че ***(
е дерегистрирана на 13.06.2019г.
При проверката били изискани и представени
клен от 28.06.2019 до 08.07.2019г., от 31.07.2019г. до 07.08.2019г. и от
30.08.2019г. до 07.09.2019г. от ***на ***(и ***(.
Установено било, че липсват месечни
финансови отчети за юни, юли и август. От ЗЛ били изискани с ПИП
сер. АА №0373424/13.09.2019г. кленове за
периодите: от 31.01.2019г. до 07.02.2019г., от 28.02.2019г. до 07.03.2019г., от
29.03.2019 до 08.03.2019г., 29.03.2019 до 08.04.2019г, от 30.04.2019г. до
07.05.2019г. и от 31.05.2019 до 07.06.2019г. Поради огромния размер на
кленовете, същите били представени по ел. път,
подписани с ел.подпис, т.к. е ***било бракувано и се намирало при сервизната фирма.
На
03.10.2019г. упълномощено лице е предоставило обяснение за работния процес на
ведомствената бензиностанция ***(. Не
отпечатвайки съкратен отчет на фискалната памет от действащото към ***(и ИН на
ФП №58005877 в обекта за периода 01.06.2019-30.06.2019г. в срок до 7 дни от
изтичане на месец юни (до 07.07.2019г.), ***(е
нарушило състава на чл. 41, ал. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ.
За
резултатите от проверката е бил съставен на основание чл. 110, ал. 4 във вр.
чл.50, ал. 1 от ДОПК, Протокол за извършена проверка №0373424/13.09.2019г.
Възприемайки така описаната фактическа обстановка АНО е издал процесните АУАН и НП. Въз основа на така съставения АУАН
впоследствие било издадено НП ***( на ***на ***, с
което за нарушението на чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, на
осн. чл.185, ал. 2 вр. ал.1 от ЗДДС, на дружеството-жалбоподател била наложена
имуществена санкция в размер на 700лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените
доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не
се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така
установените факти.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните
правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния
срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна
по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от Наредба Н-18/ 2006 г. на МФ, в 7-дневен срок след изтичане на всеки месец
и година лицето по чл. 3 отпечатва съкратен отчет на фискалната памет на всяко
устройство в обекта за съответния период.
Съгласно разпоредбата
на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС лице, което извърши или допусне
извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба- за физическо лице, което не е търговец в размер от
300,00 до 1000,00 лева, или имуществена санкция- за юридическите лица и
едноличните търговци - в размер от 3000,00 до 10 000,00 лева. Когато
нарушението не води до не отразяване на приходи се налага санкциите по чл.185, ал.1
от ЗДДС. Нормата е бланкетна, поради което наказващият орган е
посочил за нарушение нормата на чл. 41, ал. 1 от Наредба Н-18/2006г. на МФ.
В настоящия случай е
констатирано, че на 13.09.2019г. при
извършената проверка, в наличната в обекта КДФО се съхраняват дневни
обороти финансови отчети от ***( на ***(и ИН
на ***(. Съгласно
свидетелство за регистрация ***(на ***(и ***(е регистрирано на 17.06.2019г. В този смисъла деянието правилно е
квалифицирано като нарушение на чл.41, ал. 1 от Наредба Н-18/ 2006г. на МФ.
В жалбата се твърди,че
нарушението не е извършено, т.к. във ведомствената бензиностанция в гр. ***(,
се извършва зареждане на горива единствено на МПС н. ***и в обекта не се обслужват
външни клиенти, като по този начин не се
извършват покупко- продажби на стоки и горива. Предвид тези аргументи
дружеството твърди, че АУАН и в обжалваното ***(, с ЕИК ***, е извършило
нарушение на разпоредбите на чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н- 18/2006 г. на МФ, т.к.
не е отпечатан съкратен отчет от фискалната памет от действащото към ***(и ИН
на ***( в обекта за периода от 01.06.2019 г. - до 30.06.2019 г. в срок от 7 дни
от изтичане на месец юни (до 07.07.2019 г.). Но тъй като в обекта не са се извършвали сделки - покупко-продажба на
стоки и горива, в системата на ЕСФП е била заложена „условна цена“ в размер на 1 лв. с
ДДС при зареждане на 1 литър гориво, независимо от вида на горивото - Бензин
А-95 Н и Дизелово гориво. Въвеждането на единична цена е изискване за
функциониране на софтуера на ЕСФП. Сочи се,че съгласно счетоводната политика на
дружеството изписването се извършвало по метода FIFO
/първа входяща - първа изходяща/, по реално осчетоводената стойност е била отразена
във фактурите за покупка на съответното гориво.Дневните финансови отчети са
били приложени в касовите книги, били са налични и предоставени при проверка.
НАП е получила пълна информация за количествата горива, заредени в деня на
обекта - ведомствена бензиностанция, посредством осигурена постоянна
дистанционна връзка между ЕСФП и НАП и съобразно изискванията на НАРЕДБА № Н-
18/2006 г. Тези аргументи дружеството -
жалбоподател, излага като своя защитна
позиция.
Съдът намира за
несъстоятелни тези доводите на
дружеството – жалбоподател. Независимо,че не извършват продажба на гориво, пак
трябва да да спазват ЗДДС. Чл.118 ал.4
от ЗДДС препраща към Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. В т.7 се
предвижда,че Министърът на финансите издава наредба, с която се определят: 7.
(нова - ДВ, бр. 24 от 2018 г.) изискванията към софтуера за управление на
продажбите в търговските обекти и към производителите, разпространителите и
ползвателите на такъв софтуер; ал. 8 гласи,че Данъчно задължено лице, което
извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника
за собствени нужди с течни горива, е длъжно да регистрира и отчита зареждането
по реда на наредбата по ал. 4.
При посочената установеност на фактите, съдът намира, че
извършването на нарушението, за което жалбоподателят е санкциониран с
наказателното постановление, за доказано по несъмнен начин. На първо място ***(-гр.
***, представлявано от П.К.Н. и Л. ***(Ч. е годен субект на административното
нарушение по Наредба № Н-18/13.12.2006 г. Нарушението е формално и с осъществяването на изпълнително
му деяние, същото е било довършено. Тъй като с наказателното постановление се
ангажира отговорността на юридическо лице, то въпросът за вината не подлежи на
изследване в процеса.
Не са допуснати
сочените нарушения по чл.42 т.3,чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, а нарушението
е описано ясно и по начин даващ възможност на наказаното лице да разбере какво
е нарушението му, кога е извършено и какво е наказанието за него.
Критерият, по който се разграничават съществените от несъществените нарушения, е преценката
доколко това нарушение е
довело до накърняване на правото
на защита на наказаното лице. В наказателното
постановление се съдържа подробно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено. Това е позволило в достатъчна степен на санкционираното дружество да разбере
за какво го санкционират, респ. да организира адекватно и ефективно защитата си, за което
сочат всички доказателства
по делото от момента на подписване
на акта за установяване на административно нарушение до
момента на подаване на въззивната
жалба и разглеждането й от съда.
Навеждат се доводи,
че в случая е налице маловажно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като в
НП е отбелязано без излагане на конкретни мотиви, че не са налице предпоставки
за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Макар и нарушението на чл.41, ал.1 от Наредба №
Н-18/2006 г. да е от типа формални нарушения, дружеството излага аргументи, че
са налице предпоставки, нарушението да бъде определено като маловажно нарушение
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Приложението на чл. 28 от ЗАНН не е изключено при
формалните административни нарушения, каквото е нарушението по чл.41, ал.1 от
Наредба № Н-18/2006 г., като преценката следва да бъде направена с оглед
степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В
конкретния случай, тъй като обектът е вътрешноведомствена бензиностанция, в
който не се извършват покупко-продажби на горива, подробни дневни отчети са
били своевременно отпечатани и данните са достъпни до НАП чрез дистанционната
връзка прави деянието с изключително ниска степен на обществена опасност.
Според Съда този
аргумент също не може да бъде възприет. Нарушението не е маловажно. При
доказано извършване на нарушението, за което е ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, съдът намира, че
наказващият орган правилно е приел, че извършеното деяние не представлява
маловажен случай на административно нарушение. За да бъде деянието маловажен
случай, трябва да се установи, че то представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Тази
преценка се прави с оглед липсата или незначителността на вредни последици или
на други смекчаващи обстоятелства, които обаче винаги представляват конкретни
факти от обективната действителност и поради това тяхното съществуване следва
да бъде установено по делото, както и по какъв начин тяхното проявление се
отразява върху степента на обществена опасност. Преценката дали едно
административно нарушение представлява маловажен случай винаги трябва да почива на конкретни факти,
т.е. винаги трябва да бъде установено с какво конкретното деяние разкрива
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от същия вид. Липсата на настъпили вредни последици в резултат от
деянието не е обстоятелство, обосноваващо такъв по-нисък интензитет на
обществената опасност. Законодателят е предвидил административно-наказателната
отговорност в случаите на формално нарушение да се реализира след самия факт на
извършване на деянието, без да е предвидил необходимост от настъпване на някакъв
допълнителен резултат. По тези съображения съдът намира, че обстоятелството, че
не са настъпили вредни поледици, не води до маловажност на процесния
случай, тъй като и обикновените случаи на нарушения от този вид разкриват
същата степен на обществена опасност.
Съдът намира обаче, че наложеното наказание
е неправилно индивидуализирано и несъобразено с критериите по чл. 27, ал.2
от ЗАНН. В случая безусловно е следвало наложеното наказание да бъде
определено в минималния размер на санкцията по чл.185, ал.1
от ЗДДС, тъй като извършеното нарушение е за първи път, а търговецът
е оказал пълно съдействие на органите на НАП и продажба на горива не е
извършвана на външни лица. Очевидно в своята съвкупност тези обстоятелства
водят до извода за определяне на наказание към минимума от 500 лв. по чл. 185, ал.2
вр.ал.1 от ЗДДС.
Така мотивиран, на
основание чл.63, ал.1, предл.2 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №480405-F513192/ 27.11.2019г.,
издадено от ***на ***, с което на жалбоподателя „П.И Д. Н.Н.И Г.” АД, ЕИК:***,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Л. ***Ч. и П.К.Н. - ***(на
дружеството, за извършено нарушение по чл.41, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ, на основание чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер
на 700 /седемстотин/лв. като НАМАЛЯВА РАЗМЕРА
на наложената санкция на 500 / петстотин/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд – гр.Плевен в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: