Р Е Ш Е Н И Е
№
193
25.01.2024г. град Кюстендил
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският административен съд
на
петнадесети януари две хиляди двадесет
и четвърта година
в
открито съдебно заседание в следния състав:
Административен съдия: МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
при секретаря Светла Кърлова
като разгледа докладваното
от съдия Алексова-Стоилова
административно
дело № 237 по описа на съда за 2023г.
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.73 от
ЗУСЕФСУ.
Адв.Д.М.З. *** като пълномощник на ОБЩИНА ТРЕКЛЯНО, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление ***, представлявана от кмета обжалва решение
за определяне на финансова корекция №BG05M90P001-2-002-0285/54
от 10.07.2023г. на главния директор на ГД ЕФМПП в МТСП и РУО на ОП „Развитие на
човешките ресурси“ /РЧР/ 2014-2020, с което за нарушение на чл.70, ал.1, т.3 от
ЗУСЕСИФ /сега ЗУСЕФСУ/ е извършена финансова корекция в общ размер от
35 404.38лв. Релевира основанията за оспорване
по чл.146, т.3 и т.4 от АПК във вр. с чл.73, ал.4 от
ЗУСЕФСУ. Нарушението на процедурата е поради неспазване на срока по чл.73, ал.3
от ЗУСЕФСУ. Противоречието с материалния закон е поради липса на нередност по
чл.2, т.36 от Регламент №1303/2013, т.к. не е доказано нарушение на принципа за
добро финансово управление по чл.2, ал.1 от ЗУСЕФСУ и по-конкретно - на
принципа за ефикасност. Оспорва се верността на 7 бр. Протоколи за вземане на обяснения
от лица по чл.85б, ал.3, т.4 от ПУДМВР като неотговарящи на действителното
правно и фактическо положение по проекта. Твърди се, че сочените от органа
нарушения при изпълнението не проекта не индикират
заложена, но непостигната цел, т.к. целите на проекта са осъществени с неговото
реализиране. По отношение размера на наложената ФК се счита, че органът не е
направил преценка на характера на евентуалното нарушение. Моли се за отмяна на
решението. Претендират се деловодни разноски.
В с.з. и писмена защита пълномощникът на жалбоподателя
поддържа жалбата. Претендира деловодни разноски по списък.
В с.з. и писмена защита пълномощникът на ответния главен
директор на ГД ЕФМПП в МТСП и РУО на ОП РЧР 2014-2020 оспорва жалбата като
неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Кюстендилският административен съд,
след запознаване с жалбата, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена
следната фактическата обстановка по спора:
Между МТСП чрез главния директор на
ГД ЕФМПП и РУО на ОП РЧР 2014-2020 и община Трекляно на основание чл.45, ал.2
от ЗУСЕСИФ /сега ЗУСЕФСУ/ на 31.08.2016г. е сключен административен договор за
предоставяне на БФП, процедура BG05MPO001-2.002 „Независим живот“ по проектно предложение BG05MPO001-2.002-0285 „Звено за социални услуги – достоен и независим
живот“. Предоставената БФП е в максимален размер до 438 253лв. Срокът на
изпълнение е 21 месеца, считано от 01.09.2016г. Бенефициерът
следва да изпълни поетите ангажименти съобразно договора и предвидените в
проекта цели /т.3.24 от договора/. Съгласно т.3.25 от договора при изпълнението
се спазват на принципите за икономичност, ефикасност, ефективност, публичност и
прозрачност. Одобреното проектно предложение
надгражда изпълнен договор по Схема за БФП
„Помощ в дома“ по ОП РЧР 2007-2013 и създаденото Звено, предоставящо социални
услуги в домашна среда. Реализирането на проекта е насочено към повишаване
качеството на живот на лица с увреждания и техните семейства, и лица над 65г. с
ограничения или в невъзможност за самообслужване, които са целева група.
Предвижда се обслужване на минимум 40 лица и осигурена работна заетост на 23
лица, включващи персонала за управление на Звеното за социални услуги и
предоставящите услугите в домашна среда. Персоналът за предоставяне на услугите
се състои от 10 лични асистенти, 5 социални асистенти и 5 домашни помощници.
Наетите лица са назначени по трудов договор с длъжностни характеристики. За всеки
потребител се изготвя индивидуален план за грижи, съобразно оценката на
потребностите и необходимостта от ползване на интегрирани почасови услуги за
социално включване в общността и в домашна среда. Индивидуалният план се
изготвя с участие на потребителя, заедно с медицинско лице и консултант. Със
стартирането на дейността се сключват договори с потребителите за предоставяне
на услуги. Персоналът на Звеното за социални услуги разработва графици за
предоставяне на услугите на всяко наето лице, които съдържат видовете услуги,
честотата и лицата на които ще се предоставят. Ежедневно при посещение в дома
на потребителя срещу подпис се удостоверява получаването на услугите.
Общината е разработила Правила за предоставяне на социални и
здравни услуги по договора за БФП, съдържащи посочените в проектното
предложение процедури и документация. Уреден е ред за подаване на жалби от
потребители посредством регистър на жалбите. За всеки потребител и заето по
проекта лице се създава лично досие. Разработена е система за вътрешен
мониторинг, която включва периодични ежемесечни посещения в дома на потребителя
посредством график на мониторингови посещения.
Документите се намират в електронните носители на л.62 от делото.
Проектът е изпълнен и са изплатени дължимите финансови
средства по ИМП №4-8, приложени в електронните носители по делото /техническа и
финансова част/.
След изпълнението на проекта, на 08.08.2018г.
в МТСП е постъпил сигнал за нередности по проекта. След извършена проверка на
място ответникът е изготвил Доклад от 30.08.2018г. до заместник-министъра на
труда и социалната политика с предложение за извършване на съвместна проверка с
Дирекция АФКОС - МВР поради съмнения за реалното изпълнение на проекта. С последващ доклад от 28.01.2019г. са установени 14 потребители
с получени услуги съгласно предвиденото в проекта и 7 потребители, за които липсва
изпълнение. На 28.02.2019г. е установена нередност по проекта през периода
01.09.2016г.–01.06.2018г. по чл.65 от Регламент 1303/2013г. С решение за
определяне на финансова корекция рег.№ BG05MPO001-2.002-0285/33 от 21.10.2020г. на основание чл.73, ал.3 от ЗУСЕСИФ ответникът е установил
четири нарушения при изпълнението на проекта, като първото е за неизпълнение от
7 доставчици на услуги на задълженията, разписани във Формуляра за
кандидатстване. За установените нарушения органът е определил ФК, като за
първото нарушение на основание чл.70, ал.1, т.10 от ЗУСЕСИФ е извършил ФК в
размер на 35 404.38лв. БФП, включваща счетени за допустими разходи по ИМП
№4-8. С решение №2/05.01.2022г. на КАС по адм.д.№263/2021г.
съдът е отхвърлил оспорването от общината по чл.149, ал.5 от АПК срещу посоченото
решение на органа с искане за прогласяване като нищожно. С решение
№7654/09.08.2022г. на ВАС по адм.д.№1656/2022г. решението
на КАС е отменено в частта за определената ФК по чл.70, ал.1, т.10 от ЗУСЕСИФ и
решението на органа в тази част е обявено за нищожно.
Административното производство по издаване на оспореното по
настоящето дело решение е образувано във връзка с решението на ВАС по адм.д.№1656/2022г., за което органът е издал писмо до кмета
на общината с рег.№ BG05MPO001-2.002-285/52 от 30.03.2023г.
С писмо рег.индекс 365/13.04.2023г. кметът на общината е възразил срещу основанието
за налагане на ФК с твърдения, идентични с посочените в жалбата.
С оспореното решение на ответника №BG05M90P001-2-002-0285/54 от 10.07.2023г. на основание чл.73, ал.1 във вр. с ал.3 и чл.72 от ЗУСЕСИФ по т.1 е установено нарушение
на чл.70, ал.1, т.3 от ЗУСЕСИФ при изпълнението на проекта. В т.2 от диспозитива
на решението нарушението е посочено като неизпълнение от лицата, предоставяли
услугите на задълженията съгласно разписаното във Формуляра за кандидатстване,
които са получили възнаграждения за неположен труд. Органът е посочил, че с
изплащането на възнагражденията е нарушен принципа за добро финансово
управление по чл.2, ал.1 от ЗУСЕСИФ във вр. с §70 от
ЗИДЗУСЕСИФ във вр. с чл.4, §8 от Регламент /ЕС/
№1303/2013г. на ЕП и Съвета, като в случая е нарушен принципа за ефикасност. По
т.3 от решението за установеното нарушение на основание чл.72, ал.3 от ЗУСЕСИФ
и чл.2, ал.3 от Наредбата за посочване на нередности във вр.
с чл.70, ал.1, т.3 от ЗУСЕСИФ е определена ФК по пропорционалния метод в размер
на 100%, съгласно т.2 от приложение №2 към чл.2, ал.3 от Наредбата от
стойността на разходите за възнаграждения на П. Д.а С., Н. С. К., М. Х. Х., Е.
А. С., И. С. З., М. В. С. и Г. Л. В.. По т.3 от решението на основание чл.75, ал.1,
изр.2 от ЗУСЕСИФ е извършена ФК в общ размер 35 404.38лв. БФП, в това
число счетените за допустими суми по ИМП №4-8. По т.4 от решението на основание
чл.71, ал.1 от ЗУСЕСИФ е отменена предоставената БФП за 35 404.38лв. и по
т.5 е даден срок за възстановяване на сумата по наложената ФК.
Във фактическите обстоятелства по
оспореното решение органът е мотивирал неизпълнението на услугите за 7-те потребители
по данните от съвместните проверки от служители на органа и служители на
дирекция АФКОС в МВР, чиито резултати са обективирани в докладите от проверките
и в Протоколи за вземане на обяснения от лица на основание чл.85б, ал.3, т.4 от
ПУДМВР, както следва:
1.Ц. С. Г.– с назначен социален
асистент П. Д.а С.. Потребителят е посочил, че за около година лицето го е
посещавало около 5 пъти, като предимно са разговаряли помежду си и няколко пъти
й е цепело дърва.
2.С. Т. Е. – с личен асистент Н. С.
К.. Лицето е назначено служебно от общината, без да е подавал документи за
това. Същата е идвала по веднъж на 2-3 седмици, като за някои от услугите е
заплащано. От средата на м.12.2017г. до 07.03.2018г. Евтимов е бил в гр.София, която информация е
потвърдена от сестра му.
3.Р. /погрешно посочена като Р./ С.
К. – с личен асистент М. Х. Х. /внук/. Потребителят е получавал услугите, но по
време на срещата е споделила, че внукът й е идвал по веднъж на седмица,
понякога и по-рядко, т.к. живее далеч и няма възможност постоянно да пътува.
4.П. С. Н. – с домашен помощник Е.
А. С.. Потребителят сочи, че лицето го е посещавало 2-3 пъти седмично и
предимно е помагала в пазаруването и е „горе-долу доволен“.
5.В. Х. Н. – със социален асистент И.
С. З.. Потребителят сочи, че не е получавала помощта, а през м.02.2017г. Зарев е
дошъл и поискал да подпише графиците, в които да удостовери, че е получавала
услугите, което отказала да направи. Зарев е предложил да бъде асистент, взел е
личната й карта и е подал молба в общината, за да го назначат.
6.С. С. З. – с домашен помощник М.
В. С.. Не е получавал услугата. Единствено е каран 2-3 пъти в гр.Кюстендил
срещу заплащане.
7.По информация от кмета на с.Уши,
община Трекляно в проекта са включени лицата Л. В. Б. и М.Н.Б., а синът им – Г.
Л. В. е назначен за личен асистент. Адресната регистрация на тР.та е в селото, но живеят целогодишно в гр.Кюстендил и
реално услугата, която се предоставя е в града, а не в населеното място по
проекта.
Според органа отчетените разходи за
възнаграждения не са използвани за изпълнение на „Дейност на Звено за социални
услуги – предоставяне на иновативни комплексни услуги“ през периода
01.12.2016г.-31.05.2018г. и не са допринесли за постигане на целите на
дейността и на проекта. Мотивите на органа за наложената 100% ФК е поради пълно
неизпълнение на задълженията на назначените 7 лица по проекта, получили
възнаграждения в общ размер, съответен на размера на ФК. Органът е приел за
неоснователни възраженията на бенефициера и
представените декларации от потребителите и заетите лица на л.45-50, сочейки,
че документите от проверките са официални писмени документи по чл.179, ал.1 от ГПК и обстоятелствата в тях не са опровергани от декларациите като частни
свидетелстващи документи, които са изготвени за процедурата по определяне на ФК
и че потребителите са зависими от общината лица като ползватели на общински
услуги.
Решението е връчено на адресата на 17.07.2023г. по ИСУН
2020, а жалбата по делото е подадена на 21.07.2023г.
Със заповед №РД-03-2/01.12.2020г. на министъра на труда и
социалната политика издателят на оспореното решение Ц. И. С. на основание чл.9,
ал.5, изр.2 от ЗУСЕСИФ е определен за РУО по ОП РЧР 2014-2020, включително с
правото да издава актове за определяне на ФК по ЗУСЕСИФ. Със заповед №РД-03-7/20.04.2021г.
министъра е изменил предходната заповед поради промяна в заеманата от Спасов длъжност
от заместник главен директор на главен директор на дирекцията.
В съдебно заседание на 13.11.2023г. при условията на чл.193,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК съдът е открил
производство по оспорване на съдържанието на 6бр. Протоколи за вземане на
обяснения от лице на основание чл.85б, ал.3, т.4 от ПУДМВР за посочените в акта
потребители на социалните услуги. Протоколите се намират л.260, 261, 264, 267,
269 и 270 от делото. Съдът е допуснал до разпит петима от потребителите. Поради
смъртта на С. С. З., В. Х. Н., Р. С. К. и Ц. С. Г./удостоверена с
препис-извлечения от актове за смърт/ и увреденото здравословно състояние на П.
С. Н. /удостоверено с ЕР на ТЕЛК №1754/30.08.2016г. на МБЛА „Д-р Никола
Василиев“ АД – гр.Кюстендил/ съдът е приобщил само показанията на св.М.Н.Б.. Свидетелката
сочи, че сина й Г. Л. В. е назначен за личен асистент на нея и съпруга й Л. В.
Б. през 2016-2017г. Лицата живеели на село и синът им ги гледал там, а не в
гр.Кюстендил. Полаганите грижи от сина били ежедневни в рамките на уговореното
и за всичко им помагал. Показанията на свидетелката съдът намира за обективни и
достоверни, т.к. не противоречат на писмените доказателства по делото.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от
посочените по-горе доказателства.
С оглед установената фактическа
обстановка, съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежен правен
субект с право на обжалване по чл.147, ал.1 от АПК, пред компетентния за
разглеждането й съд в преклузивния срок по чл.149,
ал.1 от АПК във вр. с препращането от чл.73, ал.4 от
ЗУСЕФСУ.
В резултат на служебната проверка по
чл.168, ал.1 от АПК съдът установява, че оспореното решение е незаконосъобразен
административен акт. Съображенията за това са следните:
По компетентността на органа:
Решението изхожда от оправомощен
орган в пределите на неговата законова компетентност по място, време и степен.
Предметният обхват в чл.1, ал.1, т.4 от ЗУСЕФСУ определя закона като приложим
по отношение правилата за налагане на финансови корекции във връзка с
управление на средствата от ЕФСУ, с които е финансирана ОП РЧР 2014-2020. Съгласно
чл.9, ал.1 и ал.5 от ЗУСЕФСУ органи за управление и контрол на средствата от ЕФСУ
са управляващите органи /УО/, счетоводни органи и одитните
органи. Част от дейностите, възложени на УО включват извършване на финансови
корекции. Ръководител на УО е ръководителят на администрацията или
организацията, в чиято структура се намира УО или определено от него лице.
Правомощията на ръководител на УО могат да се упражняват и от овластено от органа лице. Приложената по делото заповед
№РД-03-2/01.12.2020г. на министъра на труда и социалната политика, изменена със
заповед №РД-03-7/20.04.2021г. досежно длъжността на
органа удостоверява осъществена законова делегация в полза на издателят на
оспореното решение. Издателят е с предоставени правомощия на РУО по програмата.
Съгласно чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ финансовата корекция се определя по основание и
размер от РУО.
По формата на акта:
При издаване на решението са спазени изискванията на чл.73,
ал.1 и ал.3 от ЗУСЕФСУ за мотивирана писмена форма с обсъждане на възраженията
от бенефициера. Решението отговаря и на общите
изисквания за писмена форма по чл.59, ал.2 от АПК. Съдържа имената и длъжността
на издателя, неговия адресат, има фактически и правни основания за издаване и
ясно формирано волеизявление на органа. Налице е корелация между фактически
обстоятелства и разпоредителна част.
По административната процедура:
Решението е издадено при спазване на процедурата по чл.73,
ал.2 и ал.3 от ЗУСЕФСУ. Преди издаване на решението органът е дал възможност на
бенефициера да представи писмени възражения по
установеното нарушение, по основателността и размера на ФК. Писмото на органа BG05MPO001-2.002-285/52 от 30.03.2023г. е поставило начало на
административното производство за издаване на оспорения акт и в него се
съдържат всички обективирани в акта фактически обстоятелства по преписката. В
изпълнение на общите правила по чл.35 и чл.36 от АПК решението е издадено от
органа след изясняване на фактите и обстоятелствата по случая, събиране на
относимите доказателства и осигуряване възможност на засегнатото лице за
участие и защита.
Неоснователно жалбоподателят твърди за незаконосъобразност
на акта поради нарушаване на срока по чл.73, ал.3 от ЗУСЕФСУ, т.к. срокът е
инструктивен и с неговото изтичане не се погасява правото на органа да издаде
акта, нито се нарушава правото на защита на бенефициера.
По материалния закон:
Решението обаче противоречи на материалния закон.
Нормата на чл.70, ал.1 от ЗУСЕФСУ въвежда правило за пълна
или частична отмяна на финансовата подкрепа със средства от ЕФСУ чрез
извършване на ФК при наличие на конкретно посочени основания. Едно от тези
основания по чл.70, ал.1, т.3 от ЗУСЕФСУ е свързано с нарушаване на принципите
за добро финансово управление в съответствие с изискванията на чл.33, чл.36, §1
и чл.61 от Регламент /ЕС/ 2018/1046г. във вр. с чл.4,
§8 от Регламент /ЕС/ №1303/2013г. В конкретния случай, основанието по чл.70,
ал.1, т.3 от ЗУСЕСФСУ органът е свързал с нарушаване на принципа по чл.33, §1,
б.„б“ от Регламента. Според съюзната норма, бюджетните кредити се използват в
съответствие с принципа за добро финансово управление и се изпълняват при
спазване на принципите за икономичност, ефикасност и ефективност, като принципът
за ефикасност е свързан с най-доброто съотношение между използваните ресурси,
предприетите дейности и постигането на целите. Използването на бюджетните
кредити се съсредоточава върху ориентираното към резултатите изпълнение и за
тази цел целите на програмите и на дейностите се определят предварително, а
напредъкът по отношение на постигането на целите подлежи на мониторинг
посредством показатели за изпълнението.
Разпоредбата на чл.70, ал.1, т.3 от ЗУСЕФСУ е приложима към ОП РЧР 2014-2020 с
оглед действието на §70 от ПЗР към ЗИД на ЗУСЕФСУ /ДВ, бр.51/2022г., в сила от
01.07.2022г./.
Определението за „нередност“ по чл.2, т.36 от Регламент /ЕС/
№1303/2013г. съдържа три елемента: 1.действие или бездействие на икономически
оператор, 2.което води до нарушение на правото на ЕС или на националното право,
свързано с прилагане на правото на ЕС и 3.което има или би имало за резултат
нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза чрез отчитането на неоправдан
разход в общия бюджет. Нормата на чл.70, ал.2 от ЗУСЕФСУ препраща за случаите
на нередности към нормативен акт на МС. Този акт е Наредбата за посочване на
нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и
процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на
ЗУСЕСИФ /сега ЗУСЕФСУ/. Приложение №2 към чл.2, ал.3 от Наредбата съдържа
изброяване на нарушенията и процентен показател на приложимите ФК. Съгласно т.2
от Приложението, при нарушаване на принципите по чл.4, §8 от Регламент
1303/2013, който е принцип за добро
финансово управление в съответствие с изискванията на чл.33, чл.36, §1 и чл.61
от Финансовия регламент, дължимата ФК е 100%, който размер в съответствие с
принципа на пропорционалност може да бъде намален на 25, 10 или 5 на сто,
когато естеството и тежестта на индивидуалното или системното нарушение не
оправдава определяне на по-висок размер.
Страните не спорят и от доказателствата по делото се
установява, че община Трекляно е икономически оператор по чл.2, т.37 от
Регламент /ЕС/ №1303/2013г., т.к. участва в изпълнението на помощта от ЕФСУ. В
качеството на икономически субект, страна по договора за субсидия по
програмата, общината е осъществила действия по предоставяне на иновативни
комплексни услуги чрез дейността на Звено за социални услуги и е разходвала
безвъзмездното финансиране от ЕФСУ. Налице е първия елемент от определението за
нередност по съюзното право.
Спорът е относно наличието на втория елемент от
определението за нередност по Регламент №1303/2013г., т.е. дали има нарушаване
на чл.70, ал.1, т.3 от ЗУСЕФСУ на принципа за добро финансово управление по
чл.33, §1, б.“б“ от Регламент 2018/1046
и по-конкретно – нарушаване на принципа за ефикасност при предоставяне на услугите.
Съвкупният анализ на доказателствата по делото установява,
че тезата на органа за неизпълнение на задълженията на лицата, предоставяли
услугите, а от тук и за получени възнаграждения за неположен труд е недоказана.
За да приеме липса на предоставени услуги за 7-те потребители органът се позовава
на Протоколите за вземане на обяснения по чл.85б, ал.3, т.4 от ПУДМВР, които
съдържат данни за 6 от 7-те случаи. Липсва протокол по отношение дейността на
личния асистент Г. Л. В. по отношение на родителите му Л. В. Б. и М.Н.Б.. За
тази дейност органът приема като достоверна информацията от кмета на с.Уши,
община Трекляно, която информация не фигурира в годна документална форма по
преписката и се опровергава от показанията на св.Божилова, приобщени по делото.
Показанията на свидетелката във връзка с относимите от преписката документи в
електронните носители на л.62 от делото установяват, че с договори №ПЖ-ЗУ-О7А и
№ПЖ-ЗУ-О7Б от 05.12.2016г. между общината, потребителите и личния асистент е
договорено предоставяне на почасови социални услуги от звеното в общината въз
основа на съставени за потребителите индивидуални планове от 05.12.2016г.
Дейността е осъществявана до 01.06.2018г., когато договорът е прекратен поради
изчитане на срока на проекта. Съгласно 2бр. графици за мониторингови
посещения през м.05.2017г. и м.11.2017г., при посещенията на общинските
служители на 10.05.2017г. и 10.11.2017г. е констатирано предоставяне на
услугите в домашна среда съгласно договорите, като потребителите са доволни от
предоставените услуги. Верността на записванията се потвърждава от свидетелката
при разпита й в съдебно заседание. При този доказателствен материал, недоказана
е тезата на органа за неположен труд от личния асистент Г. Л. В. и за това, че
възнаграждението на лицето не е използвано за изпълнение на дейността и целите
по проекта и договора за БФП. За останалите 6 лица от оспореното решение
изводите на съда са следните:
Оспорените от жалбоподателя Протоколи по чл.85б, ал.3, т.4
от ЗУДМВР са изготвени в съответната документална форма от длъжностни лица с
подписите на същите и като такива представляват официални писмени документи с
материална доказателствена сила, която съдът следва да зачете. В същото време
обаче в преписката се съдържат официални писмени документи със същата
доказателствена сила за противното. Колизията в съдържанието на документите не
е преодоляна и води до недоказаност на тезата на органа. Това се отнася за
потребителите по т.2, т.5 и т.6 от оспореното решение. В Протокола на л.261 за
обяснения от потребителя по т.2 С. Т. Е. лицето обяснява, че личния асистент Н.
С. К. идва веднъж на 2-3 седмици, като за около 3 месеца потребителят не е
живял по мястото на услугата. В същото време в Протокола на л.83 личният
асистент обяснява, че ежедневно е изпълнявал задълженията по договора, за което
е подписван графика от потребителя. Видно от документите в електронния носител,
договорът за услугата е сключен на 01.02.2017г. със срок на действие до
01.06.2018г. /Договор №НЖ-ЗУ-16В/01.02.2017г./, като в рамките на този договор
със заповед №НЖ-34-82/30.11.2017г. на кмета на общината на К. е разрешен платен
годишен отпуск за 10 дни през периода 01.12.2017г.-14.12.2017г., през което
време на лицето не е начислявано трудово възнаграждение във фиша на общината за
м.12.2017г., в който фигурират отработени само 8 дни. Във фишовете за
м.01.2018г. и м.02.2018г. лицето фигурира с пълни отработени месеци.
Следователно, противоречието в съдържанието на двата Протокола за обяснения от
потребителя по т.2 и личния му асистент не е преодоляно. Изводите на органа не
могат да почиват на предположения или на едностранчиво тълкуване на фактите. В протокола
на л.269 за обяснения на потребителя по т.5 В. Х. Н. лицето обяснява, че
социалния асистент И. С. З. не е предоставял помощта. Съгласно Протокола за
обяснения на л.282 от потребителя З. С. С., лицето е предоставяло услугите
всеки ден в нужния обем и качество. Подобно е съдържанието и на Протокола за
обяснения на л.279 от потребителя С. Г. С.. В Протокола за обяснения на л.88 от
И. С. З. същият сочи, че всеки ден е предоставял услугите на потребителите,
между които е и В. Х. Н., за което свидетелства договор №НЖ-ЗУ-31А/15.12.2016г.
за предоставяне на почасови социални услуги в звеното, находящ се в електронния
носител по делото. Договорът е прекратен на 01.06.2018г. поради изтичане срока
на проекта. Потребителката В. Х. Н. е подписала индивидуалния план от
05.12.2016г., с което се е съгласила да бъде подпомагана от И. С. З.. С оглед
на изложеното, противоречието между двата Протокола за обяснения на потребителя
и социалния асистент не е преодоляно от органа. Изводите на органа почиват на предположения.
В протокола на л.270 за обяснения на потребителя по т.6 С. С. З. лицето
обяснява, че не е получавал услугата от домашния помощник М. В. С., като същият
го е карал 2-3 пъти до гр.Кюстендил срещу заплащане. В протокола за обяснения
на л.92 М. В. С. сочи, че ежедневно по график се е грижил за потребителя, с
който е имал сключен договор №НЖ-ЗУ-38А/05.12.2016г. за предоставяне на
почасови социални услуги от звеното със срок на действие до 01.06.2018г.,
когато е прекратен поради изтичане на срока на проекта, видно от документите в електронния
носител по делото. Поради изложеното, подобно на потребителите по т.2 и т.5 от
оспореното решение противоречието между официалните писмени документи за
потребителя по т.6 не е преодоляно от органа и тезата му се явява недоказана.
По отношение на потребителя по т.1 от оспореното решение Ц.
С. Г.в Протокола за обяснения на л.264 същата обяснява, че социалния асистент П.(
Д.а С. я е посещавала рядко /5 пъти за една година/. Официалните писмени
доказателства от преписката, находящи се в
електронния носител по делото, установяват, че услугата е възникнала по Договор
№НЖ-ЗУ-36А/05.01.2016г. за предоставяне на почасови социални услуги в звеното,
прекратен със заповед на кмета от 01.06.2018г. поради изтичане на срока на
проекта. Съставен е индивидуален план за услугите в дома на потребителя.
Съгласно график на мониторингови посещения за
м.03.2018г. в дома на потребителя служителите от звеното на общината са
установили предоставяне на услугите на 23.03.2018г. в домашна среда съгласно
договора, като потребителят е бил доволен от предоставените услуги.
Следователно, записванията в графика на посещенията противоречи на обяснението
на лицето в протокола от проверката, поради което липсват безспорни писмени
доказателства за тезата на органа.
По отношение на потребителя по т.3 от оспореното решение Р. С.
К., в Протокола за обяснения на л.260 от делото същата сочи, че личният
асистент М. Х. Х. /нейн
внук/ е извършвал цялостното обслужване – храна, лекарства и е доволна от
получаваните услуги. Липсва изявление на потребителя за епизодични посещения на
лицето, противно на твърдението в акта. Документите в електронния носител
сочат, че с договор №НЖ-ЗУ-11А/09.12.2016г. общината е предоставила почасовите
социални услуги от звеното в полза на потребителя, който договор е прекратен на
01.06.2018г. поради изтичане на срока на проекта. Лицата са запознати с
индивидуалния план за предоставяне на социалната услуга в домашна среда. При
тези доказателства извода на органа за неположен труд от личния асистент е недоказан.
По отношение на потребителя по т.4 от оспореното решение П.
С. Н. в Протокола за обяснения на л.267 от делото същият сочи, че домашният
помощник Е. А. С. го е посещавала 2-3 пъти в седмицата и е помагала най-често в
пазаруването. Съгласно Протокола за обяснения на л.272 Е. А. С. е назначена за
помощник и на Д. С.Д.а /по данни на органа потребителите живеят на семейни
начала/, която потвърждава данните на потребителя П. С. Н.. Видно от
документите в електронния носител по делото, с договори №НЖ-ЗУ-57А и №НЖ-ЗУ-57Б
от 07.08.2017г. Е. А. С. е назначена за помощник на потребителите за
предоставяне на почасови социални услуги в звеното на общината. Договорите са прекратени
на 01.06.2018г. поради изтичане на срока на проекта. Съгласно графиците за мониторингови посещения през м.10.2017г. и м.05.2018г. в
дома на П. С. Н., на 10.10.2017г. и 11.05.2018г. е
констатирано, че услугите се предоставят в домашна среда съгласно договора и
потребителят е доволен от предоставените услуги. Следователно, посочените
писмени доказателства опровергават дадените от лицето обяснения в Протокола на
л.267 от делото. Изводите на органа за неположен труд от домашния помощник са
недоказани.
Отделно от горното, приложените към писмените възражения на
общината частни свидетелстващи документи на л.46-50 във вид на декларации от
потребителите, дали обясненията, личните асистенти, социалните асистенти и
домашните помощници установяват, че социалните услуги в домашна среда са
предоставяни през процесния период. Същите имат връзка с фактите по делото.
Коментираните от съда писмени и гласни доказателства в
своята съвкупност не доказват нарушаване на принципа за добро финансово
управление, противно на твърдението на органа. Съгласно принципа за ефикасност
е необходимо постигането на най-добро съотношение между използваните ресурси,
предприетите дейности и постигането на целите. С оглед разпределената от съда доказателствена
тежест в определение №454/27.09.2023г., органът не доказа, че изпълнението на
договора за БФП за посочените 7 потребители през периода
01.12.2016г.-31.05.2018г. не е в съответствие с целите на програмата. Липсва пълно
и главно доказване посредством безспорни доказателствени средства, че
потребителите реално не са получили услугата по проекта от назначените за това
лица. Следователно, разходваните средства по договора са използвани изцяло за постигане
на целите по договора.
С оглед на горното, извода на РУО в оспореното решение е
незаконосъобразен. Липсва втория елемент от определението за нередност по
Регламент №1303/2013г.
За пълнота на мотивите съдът ще посочи, че при условие на
доказано нарушение по чл.70, ал.1, т.3 от ЗУСЕФСУ, каквото в случая не е
налице, ще бъде осъществен третия елемент от определението за нередност по
Регламент №1303/2013. Еднопосочна е практиката на ВАС и СЕС, че нито
националното законодателство, нито правото на ЕС поставят като изискване
наличието на реална вреда. Нередност може да съществува и тогава, когато е
налице възможност за нанасянето на вреда на общия бюджет, като няма изискване
да се докаже наличието на точно финансово изражение. Естеството на допуснатото
нарушение не позволява да се определи неговото точно финансово отражение върху
изразходваната БПФ, поради което РУО в съответствие с чл.72, ал.3 от ЗУСЕФСУ е
приложил пропорционалния метод. В оспореното решение обаче органът е изложил съображения
за избрания процентен показател, които не се отнасят към естеството и тежестта
на евентуалното нарушение от общината. При наличие на неизпълнение на
задълженията на назначените по проекта 7 лица, органът следва да констатира
какъв е вида и обема на това неизпълнение, за да установи естеството и тежестта
на нарушението. В Протоколите за вземане на обяснения потребителите не сочат
пълно неизпълнение на договорите с общината, а за частично такова. Това налага
задължение на органа да събере относими писмени доказателства от звеното към
общината за това в кои дни социалните работници не са изпълнявали задълженията
си към лицата или ако има изпълнение в какъв обем е същото. Това означава, че
ако потребителите оспорват графиците за посещения на социалните работници,
органът следва да провери достоверността на графиците с допълнителни
доказателства. Липсата на подобни доказателства не позволява да се установи
тежестта на нарушението и съответно надлежно да се мотивира показателя за ФК по
т.2 от Приложение №2 към чл.2, ал.3 от Наредбата за посочване на нередности,
предвид възможността за намаляване на ФК в съответствие с принципа за
пропорционалност. Това води на самостоятелно основание до незаконосъобразност
на оспореното решение.
Изложеното налага отмяна на оспореното решение.
На основание чл.143, ал.1 във вр.
с §1, т.6 от ДР на АПК МТСП дължи на община Трекляно деловодни разноски в
размер на 3 773.24лв., включващи 283.24лв. ДТ и 3490лв. адвокатско
възнаграждение. Размерът на възнаграждението е под минималния размер по чл.7,
ал.2, т.4 във вр. с чл.8, ал.1 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Поради изхода от спора ответникът няма право на деловодни
разноски.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение за определяне на финансова корекция №BG05M90P001-2-002-0285/54 от 10.07.2023г. на главния директор на ГД ЕФМПП в МТСП и РУО на ОП „Развитие
на човешките ресурси“ 2014-2020, с което за нарушение на чл.70, ал.1, т.3 от
ЗУСЕСИФ на община Трекляно е извършена финансова корекция в общ размер от
35 404.38лв. БФП, която помощ е отменена.
ОСЪЖДА МИНИСТЕРСТВО
НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА да
заплати на ОБЩИНА ТРЕКЛЯНО деловодни
разноски в размер на 3 773.24лв. /три хиляди седемстотин седемдесет и три
лева и двадесет и четири стотинки/.
Решението подлежи на касационно
обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок получаване на съобщенията за
изготвянето му.
Решението да се съобщи на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: