№ 409
гр. Ловеч, 26.08.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и шести
август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВАН И.
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
в присъствието на прокурора Ц. М. П.
като разгледа докладваното от ИВАН И. Частно наказателно дело №
20244300200312 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК.
Постъпила е молба от М. В. М., с която моли да бъде условно
предсрочно освободен. Излага, че има болен баща и майка. Моли да бъде
условно предсрочно освободен.
Упълномощеният от Началника на Затвора Ловеч инспектор „РД“ Г.Д.
счита, че подадената молба е неоснователна и моли същата да бъде оставена
без уважение по изложените доводи в становището представено от Началника
на Затвора-Ловеч.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч зам.окр.прокурор Ц. П.
счита, че не са налице доказателства за поправянето и превъзпитанието на
лишения от свобода, поради което моли молбата на М. В. М. да бъде оставена
без уважение.
В съдебно заседание служебно назначеният защитник на М. В. М. - адв.
Р. К. от ЛАК, моли да бъде уважена молбата, тъй като са налице условията на
чл. 70 от НК. Прави възражение, че изготвения социален доклад е шаблонен и
лишен от конкретика и спокойно би могъл да бъде използван за друг лишен от
свобода. Възразява, че не са налице доказателства за реално извършена
превъзпитателна дейност с подзащитния му, като сочи, че не следва в негов
ущърб да бъде приемано доказателството, че същият се е отказал да работи.
1
Лишеният от свобода М. В. М. в съдебно заседание се явява лично,
поддържа молбата и моли да бъде освободен условно предсрочно.
Настоящата инстанция като съобрази постъпилата молба, становището
на страните заявени пред нас и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
От фактическа страна:
В момента затворникът изтърпява наказание лишаване от свобода
наложено с Присъда от 21.08.2023 г. по НОХД № 5988/2023 год. по описа на
РС-София в размер на 2 години лишаване от свобода, от което наказание към
днешна дата е изтърпял 10 месеца и 10 дни, от предварителен арест 6 месеца и
26 дни, фактически изтърпял 1 година, 5 месеца и 6 дни, от работа 10 дни, или
ВСИЧКО 1 година, 5 месеца и 16 дни и има ОСТАТЪК от 6 месеца и 14 дни.
Установено е по делото, че към датата на съдебното заседание лишения
от свобода е изтърпял фактически повече от половината от наложеното
наказание лишаване от свобода.
От приложеното към делото становище от ГДИН Затвора-Ловеч е видно,
че лишения от свобода М. е постъпил в затвора на 05.05.2023 г. Рискът от
рецидив при постъпването е с високи стойности – 90 т. с дефицитни зони –
криминално минало, отношение към правонарушението, взаимоотношения,
образование и обучение, трудова заетост, управление на финанси и доходи,
начин на живот и обкръжение, междуличностни проблеми и умения за
мислене. Рискът от вреди е среден за обществото.
При последваща оценка на риска от рецидив се запазват високите
стойности, като проблемните зони остават същите без положителна
промяна.рискът от сериозни вреди отново е със среди стойности.
Планът на присъдата не се изпълнява, тъй като М. няма желание, а и
липсва ресурс за промяна на нагласите и дефицитите. Няма нагласа за трудова
ангажираност, предпочита да постига нещата по лесен и ненатоварващ начин,
реализирайки престъпления.
М. попада за пореден път в МЛС. Поведението му е нагло, арогантно, не
спазва установените правила и норми, с постоянни претенции към
администрацията на затвора. Одобрен е за работа във фирма „Еврокварт“, но
чрез декларация от 23.06.2024 г. е отказал да полага трудова дейност. Подал е
молба да продължи обучението си в СУ „Димитър Митев“ към Затвора –
Ловеч. Относно мероприятията в групата не проявява никакъв интерес.
За времето на престоя си е наказван два пъти със Заповед №
219/14.03.2024 г. с писмено предупреждение и Заповед № 42/03.06.2024 г. с
извънредно дежурство по поддържане чистотата и хигиената за срок от 7 дни.
Поощрения няма.
Началникът на Затвора в становището сочи, че през периода на престоя
му в затвора не се наблюдават положителни промени в поведенчески план.
2
Липсва устойчива мотивация за промяна в модела на поведение. Липсва
критичност към действията. Представя се като елементарен в разсъжденията
си, повърхностен в мисленето, ситуативен в действията си. Не умее да
предвижда последиците от поведението си в по-широк план, а самоконтролът
не е рационално обусловен. Нагласите му са в посока задоволяване на
първичните нужди, не разбира и не приема, че поведението му може да веди
някому. Трудно му е да осъзнае факторите и причините довели до
правонарушения. Роля има и липсата на позитивни социални модели за
подражаване. Процесът на корекционно въздействие не е дал положителен
резултат и се отчита сериозна необходимост от продължаване на
индивидуалната работа по проблемните личностови зони.
Становището на Началника на Затвора е, че планираните корекционни
дейности не са изпълнени, което показва, че не са налице достатъчно
доказателства за поправяне на М. и изразява отрицателно становище молбата
за условно предсрочно освобождаване да бъде уважена.
В доклада на инспектор СДВР И. Н. е отразено, че М. не осъзнава
важността на извършените правонарушения. Не спазва установени правила и
норми. Необходим е контрол върху поведението на М.. Не се възползва от
достатъчно дадените му възможности. Поведението му се диктува от
моментното желание.
От правна страна:
Съдът, като съобрази постъпилата молба от лишения от свобода,
становището от ГДИН Затвора-Ловеч и доказателствата по делото счита, че
молбата на М. В. М. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
От направения анализ на всички доказателства за цялостното поведение
на М. обосновават извод, че не са налице предпоставките визирани в чл. 70, ал.
1 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на същия, тъй
като не е налице втората предпоставка необходима за уважаване молбата му.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.1 от НК лицето следва да е дало
доказателство за своето поправяне. Законът е дал ясна дефиниция за
доказателства за поправяне в нормата на чл. 439а от НПК, а именно това са
всички обстоятелства, които сочат добро поведение, участие в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности,
социализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.
Доказателствата за поправянето се установяват в оценките на осъдения по чл.
155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата
по чл. 156 от същия закон, както и всички други източници на информация за
поведението на осъдения по време на изтърпяването на наказанието. Това
налага изследване на цялостното поведение на осъденото лице по време на
престоя му в затвора.
Съгласно чл. 70, ал. 1 от НК, за да бъде постановено условно предсрочно
освобождаване на лишения от свобода, следва същият да е изтърпял не по-
малко от половината от наложеното му наказание. В настоящия случай това
3
формално изискване е налице, тъй като М. е изтърпял повече от половината от
наложеното наказание. Фактически изтърпяването на повече от половината от
наложеното наказание не е единствения и решаващ критерии, който следва да
се отчита при преценка за допускането на условно предсрочно
освобождаване.
Съдът приема, че не са налице доказателства за трайни положителни
промени в поведението на осъдения. Съгласно установената съдебна практика
- ПВС № 7/85 изм. с ПВС № 8/87 констатацията, че осъденият е показал
примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно
положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и
дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието, с
оглед промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и
липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес. Съдът приема,
че е необходимо да продължи поправителното въздействие в затворническото
общежитие при Затвора Ловеч по отношение на М., тъй като не са налице
трайни доказателства за промяна в неговото поведение, които да сочат, че
същия се е превъзпитал и поправил, не са постигнати целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК с изтърпяната част от наложеното наказание, поради
което не е налице втората кумулативна дадена предпоставка, посочена в чл.
70, ал. 1 от НК.
В тази връзка, настоящата инстанция приема предвид посочените по-
горе доказателства, че не са налице останалите изисквания за условно
предсрочно освобождаване. С поведението си не е доказал, че наказанието
лишаване от свобода му е оказало нужното корекционно въздействие.
Колкото до направеното възражение от страна на защитника адв. К., че
социалният доклад е изключително шаблонен, съдът приема за неоснователен,
тъй като в качеството на свидетел до разпит е допуснат именно изготвилият го
ИСДВР И. Н., който в показанията си категорично сочи, че и към настоящия
момент рискът от рецидив е висок, както и че към настоящия момент
осъдения не разбира мотивите за криминалното си поведение, формално смята
присъдата за справедлива и не е налична промяна в оценката на риска, както и
че не е налично желание за промяна на криминалното му поведение, какъвто
извод на ИСДВР Н. се подкрепя и от издадените заповеди за дисциплинарни
наказания Заповед № 219/14.03.2024 г. и Заповед № 42/03.06.2024 година.
Колкото до направените възражения от страна на осъдения М. М.,
касаещи негативно отношение от страна на Началник сектор ЗО „Атлант“,
както и на останалите заемащи ръководни длъжност в Затвора – Ловеч лица,
както и за упражнено физическо насилие спрямо него, настоящата инстанция
счита, че от една страна не са предмет на доказване по настоящето
производство, а от друга страна същите следва да бъдат отправени към
Министерството на правосъдието и Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ – София за вземане на отношение.
Относно соченото от страна на осъдения М., че е с тежко семейно
4
положение и баща му се намира в крайно влошено здравословно състояние, от
страна на лишения от свобода не са представени доказателства, но решаващ
критерии за уважаване и респективно не уважаване молбата за условно
предсрочно освобождаване е от значение наличието на доказателства, че
постигнати целите на наказанието, с оглед промяната на личността и
поведението на осъденото лице, както и липсата на рискове, което е в защита
на обществения интерес, което обстоятелство определено не е налично в
настоящия казус, предвид посоченото от ИСДВР в социалния доклад и
потвърдено в разпита му в качеството на свидетел по настоящето дело, че и
към настоящия момент е налице висок риск от – 90 точки /л. 13/.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че следва да бъде оставена без
уважение молбата на лишения от свобода М. В. М. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка 6 месеца и 14 дни от наложеното
му наказание с Присъда от 21.08.2023 г. по НОХД № 5988/2023 г. по описа на
РС-София в размер на 2 години лишаване от свобода лишаване от свобода,
като неоснователна.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 440, ал.1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения М. В. М. – роден на
***** г. в гр. ***** ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на ОСТАТЪКА от 6 месеца и 14 дни от наложеното му
наказание с Присъда от 21.08.2023 г. по НОХД № 5988/2023 год. по описа на
РС-София в размер на 2 години лишаване от свобода лишаване от свобода,
като неоснователна.
Определението подлежи на обжалване от осъдения и от Началника на Затвора -
Ловеч, и на протест от прокурора в 7-мо дневен срок от днес пред Апелативен съд - гр.
Велико Търново, по реда на Глава XXII.
Определението се изпълнява незабавно след изтичане срока за
обжалване освен, ако е подаден протест, което не е в интерес на осъдения.
Препис от определението да се изпрати на лишения от свобода, на
Ловешка окръжна прокуратура и Затвора - гр. Ловеч.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
5