МОТИВИ
към Присъда № 54/24.11.2017г. по НОХД № 1166/2017
г. по описа на Плевенски ОС:
ОП-Плевен е повдигнала обвинение срещу
Н.Р.М. *** за това,че на 13.11.2017
година в с.***, област Плевен, на Т-образно кръстовище между ул. „Витоша“ и ул.
„България“ срещу дом № 21, направил опит да даде подкуп: дар от 2 броя банкноти
с номинал от 10 лв. със серийни номера БТ5932718 и БП5797168 на длъжностно лице
– полицейски орган – Д.К.И. - полицейски инспектор в РУМВР - гр. Гулянци, за да
не изпълни задълженията си по служба по съставяне на АУАН за установени
административни нарушения по чл.157,
ал.8, чл.137а, чл.100, ал.1,т.1 от ЗДвП и отнемане на СУМПС, като
деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини – престъпление
по чл.304а, пр.3 вр. с чл.304, ал.1 вр. с чл.18 от НК.
Производството е при условията на
Глава XXIV от НПК – „Бързо производство“.
Подсъдимият Н.Р.М. нередовно призован
не се явява в съдебно заседание.Видно от представената докладна записка рег.№
270р-9596/ 24.11.2017г. на РУП-Гулянци Н.М. не е бил открит на установения по делото
адрес,а в хода на извършената справка в информационните масиви на МВР е
установено,че същият е напуснал пределите на страната на 23.11.2017. в 10:10 ч.
като пътник в автобус с рег.№ ЕН 8814 ВС.
Съдебното производство е протекло при
условията на чл.269,ал.3,т.4,б.“а“ от НПК с оглед липсата на сведения за
местоживеенето на подсъдимия.
Процесуалният представител на
ОП-Плевен намира обвинението за доказано по несъмнен начин като излага
фактическа обстановка кореспондираща с изложената в обвинителния акт.Подчертава
обстоятелството,че деянието е останало недовършено с оглед отказа на
полицейския служител – св.Д.И. да приеме предложената му облага като намира,че на подсъдимия следва да бъде
наложено наказание лишаване от свобода към средния размер при наличието само на
отегчаващи вината обстоятелства – предходни осъждания,за които не е настъпила
реабилитация, както и процесуалното му поведение след привличането му като
обвиняем и свързано с осуетяване на предприетото спрямо него наказателно
преследване.По отношение на кумулативно предвиденото наказание глоба моли за
определяне на наказание около минимума с оглед данните на влошено материално
положение на Н.М.,а по отношение на веществените доказателства – два броя
банкноти с номинал от 10 лв. моли да бъде приложена разпоредбата на чл.307а от НК.
Служебният защитник на подсъдимия –
адв. Д.Д. *** практически изразява становище, че е реализиран състава на вмененото
на Н.М. обвинение и не изразява критично отношение към предложената от
прокурора санкция като се обосновава с поведението на подзащитния му, което е
индикирало явното му намерение да не участва в наказателното производство с
оглед законо-установените и известни му параметри на наказанието.
Съдът,
след като обсъди доказателствата и становището на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Н.Р.М. е роден на *** ***, с последен известен адрес - село Биволаре, община Долна Митрополия,
български гражданин, с основно образование, работи, женен , осъждан, ЕГН **********.
На 13.11.2017 г. Н.Р.М. управлявал лек автомобил марка
„Ситроен С15Е“ с рег.№ЕН 9023СС в с.***, област Плевен.Към 12,35 часа се
намирал в района на Т-образно кръстовище, образувано от улиците „Витоша“ и
„България“ в същото населено место.
По същото
време свидетелите Д.К.И. – полицейски инспектор в РУМВР-гр.Гулянци и младши
инспектор С.С.Н. – младши полицейски инспектор в РУМВР-гр.Гулянци, изпълнявали
служебните си задължения по безопасност на движението на територията на с.***,
област Плевен със служебен автомобил марка „КИА“ с Дк№СВ 9945 КА като изградили
контролно-пропускателен пункт на посоченото кръстовище.
Около 12,35
часа на визираната дата свидетелят Д.И.
забелязал управлявания от подсъдимия лек автомобил да се движи по ул.
„България“ и подал сигнал със стоп-палка за спиране. Н.М. спрял автомобила
срещу дом №21 на ул. „България“. Свидетелят Д.И. забелязал, че М. управлява без
поставен обезопасителен колан и след като поискал документите за проверка се
обадил в оперативно-дежурната част в РУМВР-гр.Никопол и поискал да бъде
извършена проверка по информационните фондове на МВР за подсъдимия. При
прегледа на представените документи полицейският служител установил, че М. не
носи контролен талон към свидетелството за управление на МПС. При извършената
проверка било установено, че подсъдимия има неплатена глоба в размер на 100 лв.,
наложена с наказателно постановление №17-0305-000304/10.09.2017 г. на Началника
на РУМВР-гр.Никопол за административно нарушение по Закона за движение по
пътищата. Свидетелят И. обяснил на Н.М., че ще му бъде съставен акт за
установяване на извършените от него административни нарушения по ЗДвП, както и
че ще му бъде иззето свидетелството за правоуправление на МПС заради
неплатената глоба. Двамата полицейски служители седнали в служебния автомобил
като оставили вратите на същия отворени,а И. започнал да съставя акта за
установяване на административно нарушение. Н.М. се приближил до полицейския
автомобил, казал на полицейските служители: „Не ми взимайте книжката!“ и
хвърлил в автомобила до краката на св. Д.И. 2 броя прегънати на две банкноти със
серийни номера БТ5932718 и БП5797168, всяка с номинал от 10 лв. Свидетелят
Стефан Н. слязъл от полицейския автомобил, поставил белезници на ръцете на
подсъдимия и уведомил по телефона за случилото се Началник на РУМВР-гр.Гулянци
и дежурния разследващ полицай.
По повод
горното бил извършен оглед на местопроизшествието, при който върху гумената стелка
пред предна дясна седалка на полицейския автомобил били намерени и иззети 2 броя прегънати банкноти със серийни номера
БТ5932718 и БП5797168, всяка с номинал от 10 лв.
Горната фактическа обстановка се
установява от показанията на разпитаните
свидетели - Д.И. и С.Н. и приложените
писмени доказателства по делото – протокол за оглед на местопроизшествие от
13.11.2017г. с фотоалбум към него,АУАН бл.№ 0372150/ 13.11.2017г.,бюлетин за
съдимост,характеристична справка, удостоверение №316р-36033/14.11.2017г. на МВР
– Плевен за заеманото длъжностно положение и приложените към него копия от типови длъжностни
характеристики за длъжността „полицейски инспектор“ в съответната
разновидност,Заповед № 310з-2854/08.08.2017г. на Директор на ОД на МВР-Плевен,с
която са определени поименно длъжностните лица компетентни да съставят актове
за установяване на административни нарушения по ЗДвП,седмичен график за
13-19.11.2017г. за работата на полицейските инспектори при РУ на
МВР-Гулянци,справка за жалбоподателя като водач от региона,разписка на „Изипей“
АД относно внасяне на сумата от 100 лв. по НП 17-0305-000304/10.09.2017г.,ЗПАМ
№ 17-0270-000197/13.11.2017г.
От показанията на свидетеля Д.И. се установява
изградения съвместно със С.Н. *** при който на 13.11.2017г. спрели подсъдимия с
управляваното от него превозно средство и след като констатирали липсата на
поставен предпазен колан предприели документална проверка и извършили
информативна справка с дежурната част на РУ на МВР-Никопол от които се
установило,че Н.М. има незаплатени глоби,което е основание за пристъпване към
изземване на свидетелството му за правоуправление.Пак от тези гласни доказателства се установява,че
това обстоятелство било доведено до знанието на подсъдимия ситуиран в близост
до служебния автомобил,който отправил молба:“Не ми вземайте
книжката!“,продиктувана от необходимостта да продължи да изпълнява трудовите си
задължения като превозва хранителни продукти /боза,бел.с.д./, и която молба
съпроводил с приближаването към мястото в полицейския автомобил където седял Д.И.
и хвърлянето на банкноти с номинал от 10 лв.,които паднали на стелката до
десния му крак по време, в което същия изписвал текстовата част на АУАН,което
провокирало действията на С.Н. по задържането на подсъдимия и уведомяването за
случая на РУ на МВР-Гулянци във връзка, с което била изпратена дежурна група от
експерт и разследващ полицай. Показанията
на свидетеля са обективни,логически издържани и кореспондират както със
съставения АУАН бл.№ 0372150/13.11.2017г.,огледния протокол от процесната дата
и фотоалбума към него,така и със справката за жалбоподателя като водач от региона и показанията на свидетеля С.Н..Видно
от последните по време на документалната проверка и информационната справка по
отношение на подсъдимия като водач на
МПС същия хвърлил смачкани банкноти с номинал от 10 лв. в краката на Д.И. с
молба да не му се изземва СУМПС въпреки неплатените от него глоби,по повод на
което същия предприел незабавно действия по неговото задържане и уведомяване на
дежурния разследващ полицай и началника на полицейското управление.Показанията
на Н.И. кореспондират с находките от огледа – два броя банкноти с номинал от 10
лв., тяхното местоположение и състояние
– на предна дясна стелка в патрулния автомобил,сгънати и леко смачкани, и
напълно хармонират с гласните доказателства събрани при разпита на св. С.Н.,
поради което се кредитират изцяло от съда.
При така установената фактическа
обстановка съдебният състав приема, че с деянието си подсъдимият е осъществил
от обективна и субективна страна състава на чл.304а,пр.3 вр. с чл.304,ал.1 от НК,
тъй като от фактите по делото се установява, че е дал подкуп /дар/ в размер на 20
лева на свидетеля Д.К.И.,за да го мотивира същия да не изпълни
задълженията,които службата му налага.В конкретния случай – наличието на
неплатени глоби /предприето е последващо плащане на сумата от 100 лв. по НП
17-0305-000304/10.09.2017г., видно от приложената разписка на „Изипей“
АД/,управлението без поставен обезопасителен колан и без контролен талон към СУМПС са налагали свидетеля Д.И. да вземе
отношение по констатираните от него
административни нарушения,което същия е и сторил като е предприел
съставяне на АУАН.
Д.И. е длъжностно лице измежду
визираните от чл.304а от НК,същия видно от
представената длъжностна характеристика и Заповед № 310з-2854/08.08.2017г. на Директор
на ОД на МВР-Плевен има компетентност да съставя АУАН по ЗДвП,а паричната сума
е предоставена във връзка очакването на подсъдимия И. да не констатира по официален ред извършените от
него административни нарушения и не му изземе свидетелството за
правоуправление. Последното фактическо действие би довело до невъзможност Н.М. да изпълнява трудовите си
задължения в хармония с нормативния регламент като разкарва хранителни продукти
с процесния лек автомобил.Законът не поставя изискването дарът да бъде предложен
словесно,като е възможно това да стане по всякакъв начин,стига да бъде
манифестирано по ясен и разбираем за
адресата начин желанието на дееца да предостави неследващия се дар.
Изпълнителното деяние на подкупа е
недовършено,понеже макар и подсъдимия да е прекратил фактическата си власт
върху банкнотите,то не е установена такава от свидетеля Д.И.,т.к. предлаганата
облага е отказана.Следователно позовавайки се разпоредбата на чл.18,ал.1 от НК
ОП-Плевен правилно и в синхрон с Постановление № 8/1981г. на ВКС,както и с
актуалната съдебна практика е приложила материалния закон.
Деянието е извършено при форма на вина
пряк умисъл като деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици от своите действия и е искал
тяхното настъпване.
При определянето на вида и размера на
наказанието съобрази от една страна високата обществена опасност на този вид
деяния,които засягат нормалното функциониране на държавния апарат и нормалното
изпълнение на служебните функции от засегнатите длъжностни лица,както и
негативното отражение върху техния авторитет.
Предвиденото наказание е лишаване от
свобода до 10 години и глоба до 15 000 лева. Съдебният състав се съгласява
с казаното от прокурора,че предходните осъждания на подсъдимия и процесуалното
му поведение насочено към избягване на наказателно преследване – М. е напуснал
пределите на страната в деня на
пренасянето на делото в съдебната му фаза следва да се третират като отегчаващи
вината обстоятелства.Твърдението на ОП-Плевен, че не е настъпила реабилитация
за осъжданията на Н.М. и че отсъстват смекчаващи вината обстоятелства не може
да бъда възприето от съда по следните съображения.Подсъдимият е реабилитиран по
право на основание чл.86,ал.1,т.1 от НК за осъждането му по НОХД № 840/95г. на
РС-Плевен и по реда на чл.87 от НК за това по НОХД № 63/2011г. на
РС-Сливница,които осъждания следва обаче да се отчитат от съда като
характеристични данни.Осъжданията на Н.М. по НОХД № 35/05г. на РС-Сливница и
НОХД № 3053/12г. на РС-Плевен несъмнено
следва да се регистрират като отегчаващи вината обстоятелства наред със
справката за наложени му наказания по ЗДвП,която го обрисува като системен
нарушител на правилата на ЗДвП и характеристичните данни сочещи регистрирани спрямо
него криминални прояви – 5 на брой по част от които обаче е осъждан.От друга
страна видно от последните,а и показанията на разпитаните свидетели, подсъдимият
е бил трудово ангажиран и опита му да даде подкупа е свързано с опасенията
му,че няма да може да работи и се
препитава,което макар и неоневиняващо обстоятелство смекчава наказателната
репресия,която следва да бъде приложена към него.Съдът на следващо место цени
като смекчаващо вината обстоятелство проявеното още при задържането на Н.М.
разкаяние,за което свидетелства и С.Н.:“Казваше,че е направил голяма глупост.“
/л.12,гръб/.
Настоящето деяние като специфика и начин на извършване и
при отчитане на възприетата квалификация по чл.18,ал.1 от НК допълнително се
отразява на степента на вината и конкретната
обществена опасност,което определи извода на съда на подсъдимия да бъде
наложено наказание на основание чл.304а, пр.3 вр. с
чл.304, ал.1 вр. с чл.18 вр. с чл.54 от НК в размер на седем месеца лишаване от
свобода, което следва да бъде достатъчно за постигане на целите на
индивидуалната и генерална превенция.Предходното осъждане на Н.М. по НОХД № 35/05г.
на РС-Сливница на наказание лишаване от свобода,за което няма настъпила
реабилитация препятства приложението на института на условното осъждане,а и
принципно дори да нямаше законова пречка съдебната биография на този подсъдим
изключва възможността за постигане на трайни корекции в поведението му
посредством проявата на неоправдана от доказателствата по делото
снизходителност.Режимът на изтърпяване на наказанието следва да бъде строг с
оглед предприетите и успешни на този етап действия по укриване от наказателно
преследване от Н.М. – чл.57,ал.2 вр. с ал.1,т.3 от ЗИНЗС.
Размерът
на глобата следва да бъде съобразен с имотния статус,доходи и ангажименти на
дееца,но доколкото по делото няма доказателства в тази насока,изключая това,че
подсъдимият работи като разнася боза,а минимума на глобата не може да бъде
по-малък от 100 лв. съда приема,че следва да му наложи наказание глоба в размер
на 300 лева.
При
този изход на делото съдът отне на основание чл.307а от НК в полза на държавата
предмета на престъплението - 2 броя банкноти всяка с номинал от 10 лв. и
серийни номера БТ5932718 и БП5797168 - на съхранение при ОП – Плевен.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: