Р Е Ш Е Н И Е
№ 77
гр. Н., 07.11.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – Н. в съд в публичното си заседание на четвърти ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИНА НИКОЛОВА
СЕКРЕТАР: Диана Славова
като разгледа докладваното от съдия Николова АНХД № 327 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
В нея жалбоподателят Б.А.М. *** твърди, че не е доволен от издаденото от Началника на РУ Н. НП № 19-0280-000713/16.09.2019 г., с което му е наложена глоба в размер на 50 лв., за виновно нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят не оспорва, че на посочената в акта и в НП дата е управлявал посоченото МПС, но сочи, че въпреки недоброто си здравословно състояние е имал поставен обезопасителен колан. Твърди, че всъщност акта му бил съставен за това, че неправилно си бил свалил предпазния колан, а не защото не го бил поставил.
Жалбоподателят сочи, че е нарушен чл. 53, ал.1 от ЗАНН, т.к не било установено по безспорен начин поведението на водача и му е наложено наказание без да са налице обективните и субективните признаци на нарушението. В акта не било посочено дори едно доказателство, установяващо посоченото нарушение.
Прави възражение, че е налице маловажен случай на нарушение, т.к с оглед на липсата или незначителността на вредните последици, нарушението се явява такова от по – ниска степен, поради което следва да се приложи чл. 11 от ЗАНН
Жалбоподателят сочи, че НП се явява незаконосъобразно и следва да се отмени.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител в открито съдебно заседание.
Като съобрази всички събрани по делото доказателства, съдът счете за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.1 от ЗАНН от легитимирано лице, имащо правен интерес за обжалва горепосоченото наказателно постановление и се явява процесуално допустима.
На 06.07.2019 г. в с. П. е съставен АУАН Серия GA № 28208, с който е установено от актосъствителя Йоно Д. и в присъствието на свидетелите Л.Й. и С. И., че на същата дата, около 10,50ч., в с. П., по ул. „***“ в посока от КПП П. към центъра на селото, Б.М. управлява собствения си лек автомобил „Фолксваген Пасат“ 2,0 ТДИ, с рег. № ***, като не спазва задължението си да използва обезопасителен колан, с който е оборудван управляваният автомобил.
В акта е посочено е, че водачът виновно е нарушил чл. 137а, ал.1 от ЗДвП.
Иззети са като доказателство контролен талон № 49300131.
Жалбоподателят е подписал акта, като е посочил, че има възражения, но не са посочени конкретно какви са те. В указания 3 –дневен срок също не са представени писмени възражения по акта.
Въз основа на този акт наказващият орган е издал наказателно постановление № 19-0280-000713/16.09.2019 г. на Началника на РУ К., с което за нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП. на с което е наложил на жалбоподателя, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал.4, т.7, пр.1-во от ЗДвП е наложена глоба от 50лв.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 07.10.2019 г.
Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от съответните компетентни за това органи. Същите съдържат изискуемите реквизити, съгласно чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и са издадени в съответствие със закона.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът прие за безспорно установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, притежаващ СУМПС № *********, със срок на валидност до 28.02.2022 г. за категориите В АМ.
На 06.07.2019 г. в с. П., полицейските служители актосъствителя Й. Д. и в присъствието на свидетелите Л.Й. и С. И. осъществявали контрол на движението по пътищата, когато забелязали, че паркираният до този момент, пред местна агроаптека, л.а „Фолксваген Пасат“ потегля, като водачът му предприема маневра и потегля назад за да излезе и да потегли, като в този момент е преминавала по пътното платно линейка, без звуков и светлинен сигнал, и водачът на лекия автомобил е щял да й отнеме предимството по пътя за движение. След подаден от линейката звуков сигнал на водача на лекия автомобил, същия подал напред и се върнал на мястото си, а линейката преминала безпрепятствено. Тази ситуация на пътя насочила вниманието на полицейските служители, които видели, че водачът на автомобила, жалбоподателят не е поставил обезопасителния си колан при управлението на ППС. Когато жалбоподателят видял полицейският екип вдигнал едната си ръка и хванал горната лента на колана, който бил предварително заключен в механизма за прихващане, и го изтеглил пред гърдите си. Служителите видели това, отишли към водача и го спрели за проверка. На дясната седалка, до водача седяла жена.
При поискване на документите на водача и на автомобила, жалбоподателят отново изтеглил отпред назад горната лента и се навел да вземе документите си.
При проверката служителите установили, че коланът бил предварително закопчан зад гърба на водача.
Така описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото гласни доказателства, както от разпитаните трима актосъствител и свидетели по акта, така и от съпругата на жалбоподателя, която е била в колата и която описва и посочва с ръка как съпругът й е премахнал, поставения колан. Свидетелката Е. С. казва „с дясната ръка над главата си изкара колана и посегна към джапката да си вземе документите“. Същата онагледява казаното и показвайки с какви действия съжителят й е поставил колана си – с движение на ръката отгоре на долу. Свидетелката казва и още за жалбоподателя „видя полицаи и трябва да го слага“, което показва, че същия е поставил по своя си начин колана, едва след като видял полицаите, а не при самото му тръгване с автомобила.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото установява, че водачът не е бил поставил обезопасителния колан, с който е оборудван лекият му автомобил по посочения от закона начин.
Това поведение на жалбоподателят представлява нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, съгласно който водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
Законът в ал.2, предвижда изключения от това задължение на водачите и пътниците в автомобилите, което се отнася освен до бременните жени и до лицата, чието физическо състояние не позволява използването на обезопасителен колан; лицата с трайни увреждания на горни крайници и/или опорно-двигателния апарат, които управляват моторни превозни средства, адаптирани съобразно техните нужди и т.н.
В жалбата се сочи, че водачът бил със свръхтегло, което затруднявало поставянето на колан, а св. Е. С. казва, че жалбоподателят „има здравословно проблеми с теглото, не може да диша, като го слага“. По делото не са представени никакви медицински документи от страна на жалбоподателя, установяващи наличието на основателни причини той да не използва обезопасителен колан, като наличие на заболявания, които да са несъвместими с поставянето му.
По делото от страна на жалбоподателят не са представени никакви медицински документи, установяващи както наднорменото му тегло, така и наличие на заболяване, което да е несъвместимо с постаняването на обезопасителен колан. Представените в проведеното по делото съдебно заседание медицински документи също не установяват наличието на състояние, което е несъвместимо с поставянето на колан. От проведеното ехографско изследване са установени единствено данни за стеатоза на черния дроб, а не както сочи св. С., че не можел да диша (предполагаема причина за което би било заболяване на белите дробове или на сърцето). Посоченото в медицинското удостоверение като диагноза, че жалбоподателят имал „предсърдно мъждене – резидивиращ тип“, също не е посочено, че обуславя някакви двигателни или други ограничения.
Съгласно чл. 300 от НПК, приложим по силата на чл. 84 от ЗАНН, че присъдата не може да почива на предположения, то съдът приема, че тезата на защитата на жалбоподателя за наличието на състояние, което не му позволява да използва колан е предположение, което е недоказано и в резултат на което, съдът приема, че в действителност е налице посоченото от административнонаказващия орган нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП.
Съдът обсъди и аргументите относно наличието на маловажност на деянието на жалбоподателя и намери, че такова не е налице. Изводът на съда се крепи на установената фактическа обстановка по делото, в която от особено важно значение е поставянето на обезопасителния колан. Същия е бил предварително закопчан за заключващия механизъм на седалката без в автомобила да има водач, така че, когато седне на седалката водача, той само прехвърля горната лента на колана пред гърдите си, очевидно в случаите когато види полицаи, както сочи и св. С., при което коланът остава неправилно поставен, без да прихваща тялото в три опорни точки, а само в две (по диагонал от горе вляво и долу вдясно), като коланът не преминава през точката долу вдясно. Това показва трайно неправомерно поведение на водача – жалбоподател, който е респектиран единствено от възможните санкции на пътя, а не от необходимостта да спазва правилата за движение по пътищата и пътната безопасност.
В този смисъл, съдът намира, че не е налице маловажност на нарушението, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Предвид на гореизложеното, съдът намира издаденото НП за законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-0280-000713/16.09.2019 г. на Началник РУ К., с което на Б.А.М. с ЕГН ********** ***, живущ ***, за нарушение на 137а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50лв. (петдесет лева).
Решението подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 211 от АПК пред Административен съд Ш. в 14 (четиринадесет) - дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.
Районен съдия: …………………..….......…
Галина Николова