Мотиви към ПРИСЪДА № 260032 от 25.03.2021г. по НОХД № 13/ 2021г. по описа
на ПОС
Спрямо
подсъдимият
И.Б.Е. е повдигнато
обвинение по
чл. 255 ал. 3 вр.
с ал. 1 т. 2, пр.1, т. 6 и
т. 7 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК за това, че през периода от началото на месец май 2011 г. до
13.08.2011 г. в град Пловдив, при условията на продължавано престъпление, за
3/три/данъчни периода, като управител на „К.“ ЕООД с.Т., обл.П.,
ЕИК******, с посредственото извършителство на З.П.М.-Ч.– ***,
е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи
размери за фирма „К.“ ЕООД-с.Т.-ДДС в размер на 330686,55 лева, като е
потвърдил неистина в подадени писмени декларации, които се изискват по силата
на закон и правилник за приложението му / чл.125 ал.1 от ЗДДС и чл.116 ал.1 от
ППЗДСС/, и при водене на счетоводството е съставил документи с невярно
съдържание-отчетни регистри-дневници за покупки по смисъла на чл.124 ал.1 от ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.3 от ППЗДДС, отразявайки данъчни фактури по неполучени
доставки с право на пълен данъчен кредит, издадени от „Г.П.“ ЕООД-П.
и е приспаднал неследващ се данъчен кредит, както следва:
1.
През м. май 2011 г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно
съдържание-дневник за покупките на „К.” ЕООД-с.Т., в който е отразил неполучени
доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури:
1.
№ ********** от 04.05.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 7176.00 лева с посочен доставчик „Г.П.“ ЕООД П.;
2.
№ ********** от 05.05.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 6448.00 лева с посочен доставчик „Г.П.“ ЕООД П.;
3.
№ ********** от 06.05.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 6450.00 лева с посочен доставчик „Г.П.“ ЕООД П.;
4.
№ ********** от 09.05.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 6300.00 лева с посочен доставчик „Г.П.“ ЕООД П.;
5.
№ ********** от 11.05.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 10660.00 лева
с посочен доставчик „Г.П.“ ЕООД П.;
6.
№ ********** от 12.05.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 5824.00 лева
с посочен доставчик „Г.П.“ ЕООД П.;
7.
№ ********** от 13.05.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 6420.00 лева с
посочен доставчик „Г.П.“ ЕООД П.;
8.
№ ********** от 14.05.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 5940.00 лева
с посочен доставчик „Г.П.“ ЕООД П.;
9.
№ ********** от 16.05.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 6350.00 лева
с посочен доставчик „Г.П.“ ЕООД П.;
10.
№ ********** от 17.05.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 5868.00 лева
с посочен доставчик „Г.П.“ ЕООД П.;
11.
№ ********** от 18.05.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 6420.00 лева
с посочен доставчик „Г.П.“ ЕООД П.;
12.
№ ********** от 19.05.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 6450.00 лева
с посочен доставчик „Г.П.“ ЕООД;
13.
№ ********** от 20.05.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 5590.00 лева
с посочен доставчик „Г.П.“ ЕООД П.;
14.
№ ********** от 21.05.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 5880.00 лева
с посочен доставчик „Г.П.“ ЕООД П.;
15.
№ ********** от 23.05.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 5600.00 лева
с посочен доставчик „Г.П.“ ЕООД П.;
16.
№ ********** от 24.05.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 5512.00 лева
с посочен доставчик „Г.П.“ ЕООД П.;
17.
№ ********** от 26.05.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 6450.00 лева
с посочен доставчик „Г.П.“ ЕООД П.;
18.
№ ********** от 27.05.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 6420.00 лева
с посочен доставчик „Г.П.“ ЕООД П.;
19.
№ ********** от 27.05.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 5590.00 лева
с посочен доставчик „Г.П.“ ЕООД П.;
20.
№ ********** от 28.05.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 5564.00 лева
с посочен доставчик „Г.П.“ ЕООД П.;
21.
№ ********** от 30.05.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 7600,58 лева с посочен доставчик „Г.П.“ ЕООД П.,
а
на 13.06.2011 г., е избегнал установяването
и плащането на данъчни задължения в размер 134069,55 лева, като в СД по
ЗДДС, вх.№ 1600-1743437/13.06.2011 г. за данъчен период м. Май 2011 г.,
подадена пред ТД на НАП-Пловдив, е потвърдил неистина относно размера на
получени доставки и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит
в размер на 134900,20 лева в раздел „Б” от декларацията, а действително
установеният е 387,62 лева и е променил резултата за периода като в раздел „В”
е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 443,03 лева, а действително
установеният е ДДС за внасяне в размер на 134069,55 лева, и е приспаднал
неследващ се данъчен кредит в размер на 134069,55 лева;
2.
През м. юни 2011 г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно
съдържание-дневник за покупките на „К.” ЕООД-с.Т., в който е отразил неполучени
доставки с право на пълен данъчен кредит по данъчни фактури:
1.
№ ********** от 01.06.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 5136,00 лева с посочен доставчик „Г.П.“ ЕООД ;
2.
№ ********** от 02.06.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 8112,00 лева с посочен доставчик „Г.П.“ ЕООД ;
3.
№ ********** от 07.06.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 5093,20 лева с посочен доставчик „Г.П.“ ЕООД ;
4.
№ ********** от 12.06.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 7571,20 лева с посочен доставчик „Г.П.“ ЕООД ;
5.
№ ********** от 15.06.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 5069,40 лева с посочен доставчик „Г.П.“ ЕООД ;
6.
№ ********** от 16.06.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 9718,80 лева с посочен доставчик „Г.П.“ ЕООД ;
7.
№ ********** от 17.06.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 6144,00 лева с посочен доставчик „Г.П.“ ЕООД ;
8.
№ ********** от 21.06.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 11076,00 лева с посочен доставчик „Г.П.“ ЕООД ;
9.
№ 00000001327 от 23.06.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 6432,00 лева с посочен доставчик „Г.П.“ ЕООД ;
10.
№ ********** от 24.06.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 12168,00 лева с посочен доставчик „Г.П.“ ЕООД ;
11.
№ ********** от 25.06.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 11232,00 лева с посочен доставчик „Г.П.“ ЕООД ;
12.
№ ********** от 27.06.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 16260,00 лева с посочен доставчик „Г.П.“ ЕООД ,
а
на 12.07.2011 г., е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
големи размери – 98219,11 лева като в СД по ЗДДС, вх.№ 1600-1759797/12.07.2011
г. за данъчен период м. юни 2011 г., подадена пред ТД на НАП-Пловдив, е
потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 104632,96 лева в раздел
„Б” от декларацията, а действително установеният е 620,36 лева и е променил
резултата за периода като в раздел „В” е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 5793,49 лева, а действително
установеният е ДДС за внасяне в размер на 98219,11 лева, и е приспаднал
неследващ се данъчен кредит в размер на 98219,11 лева;
3.
През м. юли 2011 г. при водене на счетоводството е съставил документ с невярно
съдържание-дневник за покупките на „К.” ЕООД-с.Т., в който е отразил неполучени
доставки с право на пълен данъчен кредит
по данъчни фактури:
1.№
********** от 01.07.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 8219,84 лева с посочен доставчик „Г.П.“ ЕООД;
2.
№ ********** от 04.07.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 12554,11 лева с посочен доставчик „Г.П.“ ЕООД;
3.
№ ********** от 06.07.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 12194,00 лева с посочен доставчик „Г.П.“ ЕООД;
4.№
********** от 08.07.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 7574,40 лева с посочен доставчик „Г.П.“ ЕООД;
5.
№ ********** от 11.07.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 13083,80 лева с посочен доставчик „Г.П.“ ЕООД;
6.
№ ********** от 13.07.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 11225,24 лева с посочен доставчик „Г.П.“ ЕООД;
7.
№ ********** от 15.07.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 11372,21 лева с посочен доставчик „Г.П.“ ЕООД;
8.
№ ********** от 15.07.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 25000.00 лева с посочен доставчик „Г.П.“ ЕООД,
а на
13.08.2011 г., е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в
големи размери – 98397,89 лева, като в СД по ЗДДС, вх.№ 1600-1781601/13.08.2011
г. за данъчен период м.юли 2011 г., подадена пред ТД на НАП-Пловдив, е
потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките
с право на пълен данъчен кредит в размер на 103201,16 лева в раздел „Б” от
декларацията, а действително установеният е 1977, 56 лева и е променил
резултата за периода като в раздел „В” е декларирал ДДС за възстановяване в
размер на 2825, 71 лева, а действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 98397,89 лева,
като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 98397,89 лева.
Прокурорът поддържа обвинението от фактическа и
правна страна, като счита, че събраните в хода на досъдебното производство
гласни и писмени доказателства изцяло подкрепят възприетата от обвинението
фактическа обстановка. Пледира за осъдителна присъда с налагане на наказание лишаване
от свобода, като изразява становище, че наказание от 3 г. лишаване от свобода, наложено
след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК с 1/3, ще съответства на отчетените
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и на обществената опасност на
деянието. Като отегчаващи обстоятелства се изтъкват наличието на други
осъждания. Заедно с това се изтъква и
наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства, които според прокурорът
следва да вземат превес над отегчаващите като: добри характеристични данни,
определящи се от трудовата ангажираност на подсъдимия, както и изтеклия период
от време. Поради това е на становище, че исканото наказание, след редукцията му
ще изпълни целите по чл.36 от НК. Счита, че са налице предпоставките на чл.66
от НК и изтърпяването на това наказание следва да бъде отложено с изпитателн
срок, който предлага да бъде определен в максимален размер от 5 години, който
срок счита, че ще въздейства предупредително спрямо подс.Е..
Защитницикът на подсъдимия –адв.Д. не оспорва фактическата
обстановка възприета от обвинението. Изразяват становище, че е
налице значителен превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия
обстоятелства, като чисто съдебно минало към момента на извършване на деянието,
добри характеристични данни, трудова ангажираност, семейно положение, както и
признанието на вината. Застъпва се твърденито, че подсъдимият е постъпил
лекомислено доверявайски се на счетоводителката, без да упражни достатъчно
контрол върху счетоводните операции. С оглед на това, защитникът пледира спрямо подсъдимият да бъде
определено наказание при условията на чл.58а, ал.1 от НК след отчитане на посочените по-горе смекчаващи
отговорността обстоятелства, в минималния размер предвиден за съответното
престъление. Намира също, че изпълнението на определеното след редукцията
наказание, следва да бъде отложено по реда на чл.66 от НК, предвид чистото съдебно минало на подсъдимят към м.
08.2011г., както и че същото ще постигне изцяло попоравителен ефект спрямо него.
Подсъдимият И.Б.Е. признава
всички факти и обстоятелства, изложени в обвинителния акт, като изразява съжаление
за извършеното и се солидаризира с искането на упълномощеният си защитник по
отношение на наказанието, заявявайки, че следва да се грижи за децата си, както
и да развива стопанската дейност, с която е ангажиран към момента. В последната си дума моли съдът да определи
наказание, което да й позволи да работи и да заплаща задълженията си.
За съвместно разглеждане в
наказателното производство не е приет граждански иск.
От
събраните по делото писмени и
гласни доказателства , преценени в тяхната
съвкупност, съдът
намира за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият И.Б.Е. е
роден на ***г. в гр.П. Живее в с.Т.,
обл.П. Българин, български гражданин е. С
основно образование е, разведен. Към момента е *** и се занимава с ***. Видно
от приложените по делото писмени доказателства-свидетелство да съдимост и
бюлетини, същият към инкриминирания период не е бил осъждан на лишаване от
свобода.
През 2007г. подсъдимият И.Б.Е. учредил дружество „К.“ ЕООД. Същото било вписано с Решение №
5948/12.07.2007 г. по ф.д №
5115/2007 г. на Окръжен съд – Пловдив, а след това получило номер по ЕИК******. Управител
и едноличен собственик на капитала бил подс.Е., а като седалище и адрес на управление - с.Т., ул.“**“ №*. Като предмет на дейност на
дружеството било вписано търговия на едро с отпадъци и скрап.
Дружеството
било регистрирано по ЗДДС на 18.02.2008 г. По това време дружеството било обслужвано
счетоводството от св.З.М.-Ч. (л.22 т.1), без да има сключен договор за това. В
последствие СД по ЗДДС и дневниците за покупки и продажби били подавани от нея
с регистриран електронен подпис, за което св.Ч. била упълномощена.
Отново
по това време дружеството ползвало наети под наем бази в с.Т. и в с.Н. с.,
общ.С. В последното село била и базата, в която били инсталирани и машините за
преработка на пластмасови отпадъци и гранулат. В базата в с.Н. с. се съхранявал
и архивът на дружеството. Там имало и обособен кабинет, където
счетоводителката, два пъти в месеца, извършвала и счетоводното обслужване. В периода
2008-2011г. дружеството имало наети работници и служители на трудови договори,
но нямало регистрирани МПС. Извършваната от „К.“ ЕООД дейност за периода била
рециклиране на отпадъчен полиетилен и търговия с отпадъчен полиетилен и
гранулат.
И през 2011г. обвиняемият
продължил да използва услугите на счетоводителя З.М.-Ч.. Целта била да има възможност за подаване на ежемесечните справки
декларации по ЗДДС. Тъй като счетоводителката имала регистриран електронен
подпис, то всички справки декларации били подавани по електронен път с този
електронен подпис.
Във
връзка с дейността си дружеството водело счетоводство съгласно законите в
страната. Фактурите с номер на документа, датата на документа, идентификационния
номер на доставчика (при покупните фактури) и на получателя (при продажните
фактури), вида на стоката или услугата, данъчната основа на доставки с право на
пълен данъчен кредит (при покупните фактури) или данъчна основа на облагаема
доставка със ставка 20% (при продажните фактури), начислен ДДС с право на пълен
данъчен кредит (при покупните фактури) или начислен ДДС 20% (при продажните
фактури) и др., били отразявани и съответно вписвани в днениците за
покупки и продажби. Стойностите по всички фактури за продажби, като общ размер на данъчната
основа за облагане с ДДС и съответно общ размер на начислен ДДС върху тях били
отразявани в Раздел „А“ (Данни за начислен ДДС) на справките-декларации, които дружеството изготвяло. В Раздел „Б“ (Данни за упражнено право на данъчен кредит) били
отразявани стойностите на всички фактури за покупки, като общ размер на
получени доставки и съответно общ размер на начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит. А в Раздел „В“
(Резултат за периода) на справката декларация били отразявани ДДС за
възстановяване или ДСС за внасяне, зависещи от разликата между ДДС по Раздел
„А“ и ДДС по Раздел „Б“. При по-голяма число на ДДС по Раздел „А“ от Раздел „Б“
– ДДС за внасяне, а при малко число – ДДС за възстановяване. Изготвените по
описания начин справки-декларации дружеството, заедно с дневниците
за покупки и продажби, съгласно чл.125 ал.1 от ЗДДС, подавало в ТД на
НАП-Пловдив, след края на всеки месец (всеки данъчен период). Изготвянето и попълването на справките-декларации и дневниците за покупки и за продажби, а в последствие и техен
подател пред ТД на
НАП-Пловдив, както беше казано по-горе, била упълномощеният счетоводител св. З.М.-Ч..
Според разпоредбата на чл.6 ал.1 от ЗДДС, доставка на
стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху
стоката.
В чл.25 ал.1 и ал.2 от ЗДДС е предвидено, че данъчно
събитие по смисъла на закона е доставката на стоки или услуги, извършена от
данъчно задължени лица, като това събитие възниква на датата, на която
собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Съгласно
чл.25 ал.5 т.1 от ЗДДС (след 2009г. ал.6), на датата на възникване на данъчното събитие, данъкът
става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното
лице да го начисли. Според чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на
данъка, която регистрираното лице има право да приспадне от данъчните си задължения
по този закон за получените от него стоки или услуги по облагаема доставка.
До м. май 2011г. дружество „К.“ ЕООД документирало
своята дейност съгласно законите в страната. При така създадените търговски отношения, като данъчно задължено лице
(ДЗЛ), дружеството се явявало лице, платец на ДДС при продажбата на стоки и/или услуги. При наличната документна дейност
дружеството, като регистрирано по ЗДДС, начислявало и внасяло дължим косвен
данък – ДДС, формиран от реалните му продажби. Съгласно нормата на чл.71 т.1 от ЗДДС, за „К.“ ЕООД едновоременно с това възниквало и правото на
приспадене на данъчен кредит (при
наличието на покупка на стоки и/или услуги), в случай че притежава данъчен
документ, съставен в съответствие с изискванията на чл.114 и чл.115 (фактури,
дебитни и кредитни известия), в който данъкът е посочен на отделен ред – по
отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател.
Тогава подс.И.Е. решил да намери начин за намаляне на данъчния резултат за съответния данъчен период и
намаляне на дължимия към държавата ДДС (дължим при последващи продажби на „К.“
ЕООД по силата на чл.85 от ЗДДС), т.е. да внесе по малко ДДС. Начина за това бил привидно да увеличи декларирания
данъчен кредит (който е повече при повече отразени в дневниците покупни
фактури, включително и нереални или неотразени продажни фактури), който да
превиши начисления данък (дължим при реалните продажби, отразени във фактури),
като разликата да представлява данък за възстановяване съгласно чл.88 ал.3 от ЗДДС, или данък за внасяне съгласно чл.88 ал.2 от ЗДДС, но в по-малък размер.
Подсъдимият решил това да стане чрез намиране на фактури (безстокови фактури),
по които, като продавач (издател на документа) да бъде вписан липсващ,
неработещ търговец или такъв, с който „К.“ ЕООД е имал търговски отношения, но нямало реални
такива през съответния данъчен период. След това да отрази тези фактури в
счетоводството си, съответно в дневника за покупки (за съответния данъчен
период). Планирал за продажбите си да издаде документи (фактури) за реално
извършени търговски сделки, които документи също да отрази в дневника за
продажби (отново за съответния данъчен период). По този начин „К.“ ЕООД щяло да получи право на приспадане на данъчен кредит от начислен ДДС по декларираните безстокови фактури през съответния данъчен период. По този начин щял да се намали дължимия за внасяне ДДС от дружеството към държавата, отразен в справките-декларции по ЗДДС, както и да се избегне
установяването и плащането на данъчни задължения за фирма „К.“ ЕООД в действителните им размери. Това подсъдимият Е. решил да стори най-напред за данъчен период м.май
2011г.
1. В изпълнение на намисленото в
началото на м.май 2011г. обвиняемият Е., по неустановен начин се снабдил с 21 фактури
за покупки на „стоки“ (19 бр. с вписана стока гранулат, 1бр. за чували и 1бр.
за авансово плащане) с посочен доставчик „Г.П.“ ЕООД – с ЕИК *********. Това били данъчни фактури с №
********** от 04.05.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 7176.00 лева, № ********** от 05.05.2011 г. с
начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 6448.00
лева, № ********** от 06.05.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 6450.00 лева, № ********** от 09.05.2011 г. с
начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 6300.00 лева, № ********** от 11.05.2011 г. с
начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на
10660.00 лева, № ********** от
12.05.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 5824.00 лева, № ********** от 13.05.2011 г. с начислен
данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 6420.00 лева, № ********** от 14.05.2011 г. с начислен
данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 5940.00 лева, № ********** от 16.05.2011 г. с начислен
данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 6350.00 лева, № ********** от 17.05.2011 г. с начислен
данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 5868.00 лева,
№ ********** от 18.05.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 6420.00 лева, № ********** от 19.05.2011 г. с начислен
данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 6450.00 лева, № ********** от 20.05.2011 г. с начислен
данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 5590.00 лева, № ********** от 21.05.2011 г. с начислен
данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 5880.00 лева, № ********** от 23.05.2011 г. с начислен
данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 5600.00 лева, № ********** от 24.05.2011 г. с начислен
данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 5512.00 лева, № ********** от 26.05.2011 г. с начислен
данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 6450.00 лева, № ********** от 27.05.2011 г. с начислен
данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 6420.00 лева, № ********** от 27.05.2011 г. с начислен
данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 5590.00 лева, № ********** от 28.05.2011 г. с начислен
данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 5564.00 лева, №********** от 30.05.2011 г. с начислен
данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 7600,58 лева.
Това Е. извършил, съзнавайки че в този
момент не се осъществява реална търговска дейност между представляваното от
него дружество и „Г.П.“ ЕООД. Т.е. нямало реално предаване на стоката от едното
дружество на другото.
Регистрацията
по ЗДДС изисквала воденето на аналитични, отчетни регистри – дневник за
покупките и дневник за продажбите. По силата на чл.124 ал.1 от ЗДДС и чл.113
ал.1 и ал.3 от ППЗДДС – регистрираните лица по този закон водят задължително
регистри – дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията
за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат
издадени съгласно изискванията на ЗДДС и ППЗДДС.
По нареждане на подс. Е., св.З.М.-Ч.
технически отразила, наред с други фактури, посочените покупни фактури в
дневника за покупки на „К.“ ЕООД за същия месец, съгласно чл.124 ал.1 от ЗДДС и
чл.113 ал.1 и ал.3 от ППЗДДС, без да знае, че тези фактури не документират
реална стопанска операция между „Г.П.“ ЕООД и „К.“ ЕООД.
В изпълнение на задълженията си по
чл.116 ал.1 от ППЗДДС (регистрираното лице е длъжно за всеки данъчен период да
подаде справка-декларация по чл.125 ал.1 от Закона по образец) и по чл.125 от ЗДДС (за всеки данъчен период регистрираното лице подава справка-декларация,
съставена въз основа на отчетните регистри по чл.124, с изключение на случаите
по чл.157), подсъдимият Е. наредил на св.З.М.-Ч. да изготви проект на
справка-декларация, в която да включи и посочените по-горе фактури. В
изпълнение на задълженията си св.З.М.-Ч., за отчетния период м.май 2011г.,
изготвила проект на справка-декларация. В нея, в раздел „А“ (Данни за начислен
данък върху добавена стойност - продажби) тя отразила общ размер на данъчната
основа за облагане с ДДС 672285,91 лева и начислен ДДС в размер на 134457,17
лева. В раздел „Б” (Данни за упражнено право на данъчен кредит - покупки),
отразила данъчната основа на доставки с право на пълен данъчен кредит в размер
на 674500,94 лева и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит
в размер на 134900,20 лева. В посочените стойности в раздел „Б” били включени и
стойностите и съответно ДДС на посочените по-горе фактури с издател „Г.П.“ ЕООД
с данъчна основа
672 562.90 лева и
ДДС – 134 512.58 лева. Това
отразяване довело и до промяна в раздел „В“ (Резултат за периода), в който било
отразено ДДС за възстановяване в размер на 443,03 лева, вместо ДДС за внасяне в
размер на 134069,55 лева, съгласно ССчЕ, която е изключила стойностите на
посочените по-горе фактури, като такива по нереални сделки. Проектът на
справката-декларация и проекта на дневника за покупки (включително и дневника
за продажби) били одобрени от подс.Е..
На 13.06.2011 г. св.З.М.-Ч. (по силата
на упълномощаването от обв.Е.) подала по електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив
справка-декларация по ЗДДС, дневника за покупки и дневника за продажби, с
информацията отразена в самата СД и в двата дневника. Всички подадени документи
били входирани с №16001743437
от 13.06.2011 г.
за данъчния период м.май 2011г.
По описания по-горе начин подс.Е. е
потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 134900,20 лева в раздел
„Б” от декларацията, а действително установения, е 387,62 лева (разлика между
ДДС по декларирани всички доставки - 134900,20 лева и ДДС по доставките по посочените
по-горе фактури с издател „Г.П.“ ЕООД – 134512.58 лева) и променил резултата за периода,
като в раздел „В” декларирал ДДС за възстановяване в размер на 443,03 лева
(което е разликата между ДДС по всички продажни фактури – 134457,17 лева и ДДС
по всички покупни фактури – 134900,20 лева), а действително установеният е ДДС
за внасяне в размер на 134069,55 лева (разлика между ДДС по фактурите на „Г.П.“
ЕООД – 134512,58 лева и декларирания ДДС за внасяне – 443,03 лева), и е
приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 134069,55лева.
Приспадайки декларирания данъчен кредит
от начисления за периода ДДС (м.май 2011г.) по неполучена доставка от „Г.П.“
ЕООД, подс.Е. постигнал целта да редуцира дължим ДДС, начислен по доставките,
по които дружество „К.“ ЕООД се явявало продавач, което довело до минимизиране
на данъчния резултат за данъчен период м.май 2011г. По посочения начин,
описаните в дневника за покупките на „К.“ ЕООД фактури с доставчик „Г.П.“ ЕООД
са оказали влияние в посока намаляване на дължимия ДДС за същия данъчен период.
В конкретния случай за данъчно събитие е посочено- доставка на стоки
(неуточнени какви). Въпреки, че формално са били съставени документи за
закупуването на стоки, то доставка не е имало, тъй като реално тези стоки не са
били закупени от подсъдимия за „К.“ ЕООД от „Г.П.“ ЕООД.
Съобразно чл.70 ал.5 от ЗДДС, не е
налице право на данъчен кредит за данък, който е бил начислен неправомерно от
издателя на фактурите.
Назначената в досъдебното производство
ССчЕ дава заключение, че в раздел „Б” от декларацията са били отразени
доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 134900,20 лева, а
действително установения е 387,62 лева и е бил променен резултата за периода,
като в раздел „В” е бил отразен ДДС за възстановяване в размер на 443,03 лева,
при действително установен ДДС за внасяне в размер на 134069,55 лева, и е бил
приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 134069,55лева.
По описания по-горе начин, с подадената
справка-декларация за м.май 2011г., подс.И.Е. е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения за „К.“ ЕООД в размер на 134069,55лева.
2. В изпълнение на намисленото в
началото на м.юни 2011г. обвиняемият Е., по неустановен начин се снабдил с 12
бр. фактури за покупки на стоки (гранулат) с посочен доставчик „Г.П.“ ЕООД – с ЕИК *********. Това били данъчни фактури с №**********
от 01.06.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит
в размер на 5136,00 лева, №********** от 02.06.2011 г. с начислен данък при
доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 8112,00 лева, №**********
от 07.06.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит
в размер на 5093,20 лева, №********** от 12.06.2011 г. с начислен данък при
доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 7571,20 лева, №**********
от 15.06.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит
в размер на 5069,40 лева, №********** от 16.06.2011 г. с начислен данък при
доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 9718,80 лева, №**********
от 17.06.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит
в размер на 6144,00 лева, №********** от 21.06.2011 г. с начислен данък при
доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 11076,00 лева,
№00000001327 от 23.06.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен
данъчен кредит в размер на 6432,00 лева, №********** от 24.06.2011 г. с
начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на
12168,00 лева, №********** от 25.06.2011 г. с начислен данък при доставки с
право на пълен данъчен кредит в размер на 11232,00 лева, №********** от
27.06.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит в
размер на 16260,00 лева.
Това подс. Е. извършил, съзнавайки че в
този момент не се осъществява реална търговска дейност между представляваното
от него дружество и „Г.П.“ ЕООД. Т.е. нямало реално предаване на стоката от
едното дружество на другото. По негово
нареждане, св.З.М.-Ч. технически отразила, наред с други фактури, посочените
покупни фактури в дневника за покупки на „К.“ ЕООД за същия месец, съгласно
чл.124 ал.1 от ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.3 от ППЗДДС, без да знае, че тези
фактури не документират реална стопанска операция между „Г.П.“ ЕООД и „К.“
ЕООД.
В изпълнение на задълженията си по
чл.116 ал.1 от ППЗДДС и по чл.125 от ЗДДС , подс.Е. наредил на св.З.М.-Ч. да
изготви проект на справка-декларация, в която да включи и посочените по-горе
фактури. В изпълнение на задълженията си свидетелката, за отчетния период м.юни
2011г., изготвила проект на справка-декларация. В нея в раздел „А“ (Данни за
начислен данък върху добавена стойност - продажби) тя отразила общ размер на
данъчната основа за облагане с ДДС 494197,35
лева и начислен ДДС в размер на 98839,47 лева. В раздел „Б” (Данни за упражнено
право на данъчен кредит - покупки) отразила данъчната основа на доставки с право
на пълен данъчен кредит в размер на 523164,87 лева и начислен ДДС по доставките
с право на пълен данъчен кредит в размер на 104632,96 лева. В посочените
стойности в раздел „Б” били включени и стойностите и съответно ДДС на
посочените по-горе фактури с издател „Г.П.“ ЕООД с данъчна основа 520 063.00 лева и ДДС – 104 012.60 лева. Това
отразяване довело и до промяна в раздел „В“
(Резултат за периода), в който счетоводителката отразила ДДС за възстановяване
в размер на 5793,49 лева, вместо ДДС за внасяне в размер на 98219,11 лева,
съгласно ССчЕ, която е изключила стойностите на посочените по-горе фактури,
като такива по нереални сделки. Проектът на справката-декларация и проекта на
дневника за покупки (включително и дневника за продажби) били одобрени от подс.И.Е..
На 12.07.2011 г. св.З.М.-Ч., подала по
електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив справка-декларация (СД) по ЗДДС, дневника
за покупки и дневника за продажби, с информацията отразена в самата СД и в двата
дневника. Всички подадени документи били входирани с №16001759797 от 12.07.2011 г. за данъчния
период м.юни 2011г.
По описания по-горе начин подсъдимият е
потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по
доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 104632,96 лева в раздел
„Б” от декларацията, а действително установения (от назначената
съдебно-счетоводна експертиза) е 620,36 лева (разлика между ДДС по декларирани
всички доставки - 104632,96 лева и ДДС по доставките по посочените по-горе фактури
с издател „Г.П.“ ЕООД – 104 012.60 лева)
и променил резултата за периода, като в раздел „В” декларирал ДДС за възстановяване
в размер на 5793,49 лева (което е разликата между ДДС по всички продажни
фактури – 98839,47 лева и ДДС по всички покупни фактури – 104632,96 лева), а
действително установеният е ДДС за внасяне в размер на 98219,11 лева (разлика
между ДДС по фактурите на „Г.П.“ ЕООД – 104012.60 лева и
декларирания ДДС за внасяне – 5793,49 лева), и е приспаднал неследващ се
данъчен кредит в размер на 98219,11лева.
Приспадайки декларирания данъчен кредит
от начисления за периода ДДС (м.юни 2011г.) по неполучена доставка от „Г.П.“
ЕООД, обв.Е. постигнал целта да редуцира дължим ДДС, начислен по доставките, по
които дружество „К.“ ЕООД се явявало продавач, което довело до минимизиране на
данъчния резултат за данъчен период м.юни 2011г. По посочения начин, описаните
в дневника за покупките на „К.“ ЕООД фактури с доставчик „Г.П.“ ЕООД са оказали
влияние в посока намаляване на дължимия ДДС за същия данъчен период. В
конкретния случай за данъчно събитие е посочено -доставка на стоки, неуточнени
какви. Въпреки, че формално са били съставени документи за закупуването на
стоки, то доставка не е имало, тъй като реално тези стоки не са били закупени
от Е. за „К.“ ЕООД от „Г.П.“ ЕООД.
Съобразно чл.70 ал.5 от ЗДДС, не е
налице право на данъчен кредит за данък, който е бил начислен неправомерно от
издателя на фактурите.
Назначената по делето ССчЕ дава заключение,
че в раздел „Б” от декларацията са били отразени доставките с право на пълен
данъчен кредит в размер на 104632,96 лева, а действително установения е 620,36
лева и е бил променен резултата за периода, като в раздел „В” е бил отразен ДДС
за възстановяване в размер на 5793,49 лева, при действително установен ДДС за
внасяне в размер на 98219,11 лева, и е бил приспаднат неследващ се данъчен
кредит в размер на 98219,11лева.
По описания по-горе начин, с подадената
справка-декларация за м.юни 2011г., подсъдимият Е. е избегнал установяването и
плащането на данъчни задължения за „К.“ ЕООД в размер на 98219,11лева.
3. В изпълнение на намисленото в
началото на м.юли 2011г. обвиняемият Е., по неустановен начин се снабдил с 8
бр. фактури за покупки на „стоки“ (7бр. гранулат и 1 бр. авансово плащани) с
посочен доставчик „Г.П.“ ЕООД – П. с ЕИК ***. Това били данъчни фактури с №**********
от 01.07.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит
в размер на 8219,84 лева, №********** от 04.07.2011 г. с начислен данък при
доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 12554,11 лева, №**********
от 06.07.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит
в размер на 12194,00 лева, №********** от 08.07.2011 г. с начислен данък при
доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 7574,40 лева, №**********
от 11.07.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит
в размер на 13083,80 лева, №********** от 13.07.2011 г. с начислен данък при
доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 11225,24 лева, №**********
от 15.07.2011 г. с начислен данък при доставки с право на пълен данъчен кредит
в размер на 11372,21 лева, №********** от 15.07.2011 г. с начислен данък при
доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 25000.00 лева.
И това подс. Е. сторил, съзнавайки че не
е осъществена реална търговска дейност между представляваното от него дружество
и „Г.П.“ ЕООД. Т.е. нямало реално предаване на стоката от едното дружество на
другото. Св.З.М.-Ч. отново отразила технически, наред с други фактури,
посочените покупни фактури в дневника за покупки на „К.“ ЕООД за същия месец,
съгласно чл.124 ал.1 от ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.3 от ППЗДДС, без да знае, че
тези фактури не документират реална сделка между „Г.П.“ ЕООД и „К.“ ЕООД .
В изпълнение на задълженията си по
чл.116 ал.1 от ППЗДДС и по чл.125 от ЗДДС , Е. наредил на св.З.М.-Ч. да изготви
проект на справка-декларация, в която да включи и посочените по-горе фактури. В
изпълнение на задълженията си последната изготвила проект на справка-декларация,
за отчетния период м.юли 2011г. В нея в раздел „А“ (Данни за начислен данък
върху добавена стойност - продажби) тя отразила общ размер на данъчната основа
за облагане с ДДС 501877,30 лева и начислен ДДС в размер на 100375,45 лева. В
раздел „Б” (Данни за упражнено право на данъчен кредит - покупки) отразила
данъчната основа на доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 516005,80
лева и начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 103201,16
лева. В посочените стойности в раздел „Б” били включени и стойностите и
съответно ДДС на посочените по-горе фактури с издател „Г.П.“ ЕООД с данъчна основа
506 118.00 лева и ДДС – 101223.60 лева.
Това отразяване довело и до промяна в раздел „В“ (Резултат за периода), в който
счетоводителката отразила ДДС за възстановяване в размер на 2825,71 лева,
вместо ДДС за внасяне в размер на 98397,89 лева, съгласно ССчЕ, която е
изключила стойностите на посочените по-горе фактури, като такива по нереални
сделки. Проектът на справката-декларация и проекта на дневника за покупки
(включително и дневника за продажби) били одобрени от подс.Е. като еправител на
дружеството „К.“ ЕООД.
На 13.08.2011 г. св.З.М.-Ч. (по силата
на упълномощаване) подала по електронен път в ТД на НАП гр.Пловдив
справка-декларация (СД) по ЗДДС, дневника за покупки и дневника за продажби, с
информацията отразена в самата СД и в двата дневника. Всички подадени документи
били входирани с №16001781601
от 13.08.2011 г.
за данъчния период м.юли 2011г.
По описания начин, подс.Е. е потвърдил
неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставките с
право на пълен данъчен кредит в размер на 103201,16 лева в раздел „Б” от
декларацията, а действително установения (от назначената съдебно-счетоводна
експертиза) е 1977,56 лева (разлика между ДДС по декларирани всички доставки - 103201,16
лева и ДДС по доставките по посочените по-горе фактури с издател „Г.П.“ ЕООД – 101223.60 лева) и променил резултата за периода,
като в раздел „В” декларирал ДДС за възстановяване в размер на 2825,71 лева
(което е разликата между ДДС по всички продажни фактури – 100375,45 лева и ДДС
по всички покупни фактури – 103201,16 лева), а действително установеният е ДДС
за внасяне в размер на 98397,89 лева (разлика между ДДС по фактурите на „Г.П.“
ЕООД – 101223.60 лева
и декларирания ДДС за внасяне – 2825,71 лева), и е приспаднал неследващ се
данъчен кредит в размер на 98397,89лева.
Приспадайки декларирания данъчен кредит
от начисления за периода ДДС (м.юли 2011г.) по неполучена доставка от „Г.П.“
ЕООД, Е. постигнал целта да редуцира дължим ДДС, начислен по доставките, по
които дружество „К.“ ЕООД се явявало продавач, което довело до минимизиране на
данъчния резултат за данъчен период м.юли 2011г. По посочения начин, описаните
в дневника за покупките на „К.“ ЕООД фактури с доставчик „Г.П.“ ЕООД са оказали
влияние в посока намаляване на дължимия ДДС за същия данъчен период. В
конкретния случай за данъчно събитие е посочено -доставка на стоки -неуточнени
какви. Въпреки, че формално са били съставени документи за закупуването на
стоки, то доставка на такива не е имало.
Съобразно чл.70 ал.5 от ЗДДС, не е
налице право на данъчен кредит за данък, който е бил начислен неправомерно от
издателя на фактурите.
Изготвената ССчЕ дава заключение, че в
раздел „Б” от декларацията са били отразени доставките с право на пълен данъчен
кредит в размер на 103201,16 лева, а действително установения е 1977,56 лева и
е бил променен резултата за периода, като в раздел „В” е бил отразен ДДС за възстановяване
в размер на 2825,71 лева, при действително установен ДДС за внасяне в размер на
98397,89 лева, и е бил приспаднат неследващ се данъчен кредит в размер на 98397,89лева.
По описания по-горе начин, с подадената
справка-декларация за м.юли 2011г., подсъдимият Е. е избегнал
установяването и плащането на данъчни задължения за „К.“ ЕООД в размер на
98397,89лева.
Със
Заповед за възлагане на ревизия № 1202552 от 09.05.2012
г. на Началник сектор „Ревизии“,
Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-
Пловдив била възложена ревизия на дружеството за задълженията по ДДС за периода
01.05.2011-31.07.2011 г. Заповедта била връчена на 18.05.2012 г. на електронния адрес на
дружеството. Повод за ревизията бил, че доставчик на
„К.“ ЕООД
през периода било
дружество
„Г.П.“
ЕООД, П., ЕИК *********, който бил рисков
доставчик. За ревизията бил изготвен Ревизионен
доклад № 1202552 от 29.08.2012 г., който бил връчен
по реда на чл.32 от ДОПК. Ревизията
приключила с издаване на ревизионен акт № ********* от 12.11.2012
г. (л.23 т.8), с актосъставител св.Д.
К. - ** по приходите в ТД на НАП Пловдив. Актът бил връчен на 19.12.2012 г. на декларирания електронния
адрес - този
на счетоводителя на дружеството св.Ч.. Същият не бил
обжалван и влязал в сила. С акта били
установени задължения за довнасяне по ЗДДС в размер на 328686,55 лв. и лихви за
просрочие. Установените с него данъчни задължения не били внесени в
бюджета.
Съгласно заключението на назначената съдебно-счетоводната
експертиза на л.59, т.1 от д.п., в дневника за покупки за м.05.2011
г. „К.” ЕООД били декларирани 21 бр. фактури с посочен доставчик „Г.П.“ ЕООД. Тези
фактури били отразени като доставки с право на пълен
данъчен кредит и за тях фирмата ползвала
данъчен кредит в общ размер на 134512.58
лв. Съгласно
подадената СД по ЗДДС за м.05.2011
г. (л.1 т.8 от д.п.) вх. № 1600-1743437/13.06.2011 г. били декларирани в Раздел А: Общ
размер на данъчните основи за облагане с ДДС: 672285.91 лв. и начислен
ДДС по облагаемите доставки: 134457.17 лв.; в Раздел
Б: Общ размер на данъчните основи на
доставки с право на пълен данъчен кредит: 674500.94 лв. и ДДС с право на данъчен кредит: 134900.20
лв., а в Раздел В: Резултат
за периода, ДДС за възстановяване: 443.03 лв.
Вещото лице е обяснило, че съгласно
информацията от дневниците за покупки и продажби по ЗДДС на „Г.П.” ЕООД,
приложени по делото, през данъчните периоди м. май 2011 г.,
м. юни 2011 г. и м. юли 2011 г., доставчика на „К.” ЕООД – „Г.П.”
ЕООД било декларирало
покупки на стоки единствено от „С.
2007” ЕООД. Управителят на
„С. 2007” ЕООД твърял, че
не бил издавал фактури към „Г.П.” ЕООД или към „К.”
ЕООД и нямал финансови отношения и разплащания с тези
фирми. Самото дружество
се занимавало с внос и продажба на музикални инструменти, не е имало
сделки, доставки, разплащания и не са издавани фактури от „С.
2007” ЕООД на „К.” ЕООД или
на „Г.П.” ЕООД. От дневниците за продажби по ЗДДС на „Сънрайс 2007“ ЕООД
(приложени по делото с писмо изх. №10-44-00-5107 от 04.10.2018г- та ТД на НАП)
било видно, че през данъчните периоди м.май, м.юни и м.юли 2011г. не били
декларирани издадени фактури на „К.“ ЕООД и на „Г.П.“ ЕООД.
От предоставената информация от „ОББ” АД в
писмо с рег. № Ид-2257 от 19.03.2018 г., отразяваща движението на
паричните средства по банковата сметка на „К.” ЕООД с IBAN: ***., било видно, че през периода от 01.05.2011 г. до 31.08.2011 г. „К.”
ЕООД не е извършвало плащания по банков път от
сметката си към „Г.П.” ЕООД. Същата констатация била и по
отношение на предоставената
информация от „Райфайзен банк” ЕАД в писмо с изх. № 001 22509 от 20.03.2018
г., отразяваща движението на паричните средства по банковите сметки на „К.”
ЕООД с IBAN: ***: *****.
В
хода на разследването не са били открити, предоставени и приложени документи,
удостоверяващи извършени разплащания в брой между „К.” ЕООД и „Г.П.” ЕООД (фискални
бонове, приходни касови ордери, разходни касови ордери, товарителници,
пътни листи, приемно-предавателни протоколи и др.).
В тази връзка
експертът дава заключение, че ползвания данъчен кредит по всички тези
фактури бил в размер на 134512,58.
Съгласно подадената СД по ЗДДС за м.05.2011
г. с вх. № 1600-1743437/13.06.2011 г. „К.” ЕООД било декларирало
покупки с обща данъчна основа 674500,94 лв.
и ползван данъчен кредит за тях 134900.20
лв. Установена била липса
на доставки с обща данъчна основа 672562.90 лв. и неправомерно ползван данъчен кредит за
тях в размер на 134512,58 лв. Реално осъществените покупки били с обща данъчна основа 1938,04 лв. и начислен ДДС за тях бил в размер на 387,62 лв. Вещото лице счита,
че неправомерно
ползвания данъчен кредит през м.05.2011
г. бил в размер на 134069,55 лв. и бил
дължим.
Видно е също, че в дневника за
покупки за м.06.2011 г. „К.”
ЕООД било декларирало 12 бр. фактури с посочен доставчик „Г.П.“ ЕООД. Тези
фактури били отразени като доставки с право на пълен
данъчен кредит и за тях фирмата ползвала
данъчен кредит в общ размер на 104012,60 лв. Съгласно подадената СД по ЗДДС за м.06.2011
г. (л.7 т.8) вх.
№ 1600-1759797/12.07.2011 г. били декларирани в Раздел
А: Общ размер на данъчните основи за
облагане с ДДС: 494197.35 лв. и начислен ДДС по
облагаемите доставки: 98839.47 лв.; в Раздел
Б: Общ размер на данъчните основи на
доставки с право на пълен данъчен кредит: 523164.87 лв. и ДДС
с право на данъчен кредит: 104632.96 лв. и в Раздел
В: Резултат за периода, ДДС за
възстановяване: 5793.49 лв.
И за тези фактури вещото лице е обяснило същото, както
при данъчен период м.май 2011г. Т.е. 12 броя фактури не били издадени от „Г.П.”
ЕООД на фирма „К.” ЕООД. В тази връзка дава
заключение, че ползвания данъчен кредит по всички тези
фактури бил в размер на 104012,60.
Съгласно подадената СД по ЗДДС за м.06.2011
г. с вх. № 1600-1759797/12.07.2011 г. „К.” ЕООД било декларирало
покупки с обща данъчна
основа
523164,87 лв. и ползван данъчен кредит за тях 104632.96
лв. Установена била липса
на доставки с обща данъчна основа 520063.00 лв. и неправомерно
ползван данъчен кредит за тях в размер на 104012.60 лв. Реално осъществените покупки били с обща данъчна основа 3101,87 лв. и начислен ДДС за тях бил в размер на 620,36 лв.
Според това заключение неправомерно
ползвания данъчен кредит през м.06.2011
г. бил в размер на 98219.11 лв. и бил дължим.
За м.07.2011г. вещото лице заключава, че в
дневника за покупки на „К.” ЕООД били
декларирани
8 бр. фактури с посочен доставчик „Г.П.“ ЕООД. Тези
фактури били отразени като доставки с право на пълен
данъчен кредит и за тях фирмата ползвала
данъчен кредит в общ размер на 101223,60 лв.
Съгласно подадената СД по ЗДДС за м.07.2011
г. (л.13 т.8) вх.
№ 1600-1781601/13.08.2011 г. били декларирани в Раздел
А: Общ размер на данъчните основи за
облагане с ДДС: 501877.30 лв. и начислен ДДС по
облагаемите доставки: 100375.45 лв.; в Раздел
Б: Общ размер на данъчните основи на
доставки с право на пълен данъчен кредит: 516005.80 лв. и ДДС
с право на данъчен кредит: 103201.16 лв. и в Раздел
В: Резултат за периода, ДДС за
възстановяване: 2825.71 лв.
И за тези фактури, както и за предходните периоди, вещото
лице е обяснило, че тези 8
броя фактури не били издадени от „Г.П.”
ЕООД на фирма „К.” ЕООД. В тази връзка дава
заключение, че ползвания данъчен кредит по всички тези
фактури бил в размер на 101223,60 лв. Съгласно подадената СД по ЗДДС за м.07.2011
г. с вх. № 1600-1781601/13.08.2011 г. „К.” ЕООД било декларирало
покупки с обща данъчна
основа
516005,80 лв. и ползван данъчен кредит за тях 103201,16
лв. Установена била липса
на доставки с обща данъчна основа 506118.00
лв. и неправомерно ползван данъчен
кредит за тях в размер на 101223.60 лв. Реално осъществените покупки били с обща данъчна основа 9887.80 лв. и начислен
ДДС за тях бил в размер на 1977.56 лв.
Според заключението, неправомерно
ползвания данъчен кредит през м.07.2011
г. бил в размер на 98397.89 лв. и бил дължим.
В заключение експертът дава становище, че по
41 броя фактури/описани по-горе в обстоятелствената част и във
експертизата/,
издадени от „Г.П.” ЕООД не били налице реално
извършени доставки на стоки или услуги съгласно разпоредбите на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, поради което „К.” ЕООД било ползвало
неправомерно данъчен кредит по тях на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1,
т.1 от ЗДДС в общ размер на 330686.55 лв. с данъчна
основа в общ размер на 1653432.85 лв.
Така описаната
фактическа обстановка се доказва несъмнено от самопризнанието на подсъдимият Е.,
направено в хода на съдебното следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК, които следва
да се кредитират като напълно подкрепени от събраните в досъдебното
производство писмени и гласни доказателства. Последните от своя страна са
съответни помежду си и с другите доказателства и следва напълно да се
кредитират. Такова е отношението на съда и към заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, изготвена от вещото лице Н.А./ в том 1, л. 59 от д.п./, което е обективно и компетентно изготвено. Настоящата
инстанция намира, че следва да бъде възприета с доверие.
Съдът не намира противоречия между събраните доказателства, които да разколебават
приетите за установени факти. Разпитаният в досъдебното производство свидетел Д.К.,
установява какво са констатирали във връзка с извършената данъчна проверка на „К.“
ЕООД и за сделките осчетоводени през проверявания преиод с
дружествата-контрахенти. Самата св.З.М.
-Ч. подробно обяснява каква е била нейната ангажираност за счетоводното
обслужване на фирмата, представлявана от подс.И.Е., както и нейните ангажименти
във връзка с попълването на отчетни регистри и подаването на справки
декларации. Всъщност, тази свидетелка
установява, че за изготвянето на документите е използвала фактури, които са й
били представяни за осчетоводаване от подсъдимия. Част от останалите разпитани
свидетели като св.Е., св.М., св.Д., св.В., св.Н., св.Л., установяват каква е
била дейността на дружеството „К.“. Фиктивността на описантие във
инкриминираните фактури сделки се установява от показанията на свидетеля В. Т.,
който е собственик и управител на „Г.П.“ ЕООД. В допълнение на свидетелските
показания са и писмените доказателства- копия от РА, справки декларации,
протоколи за насрещни проверки.
При така описаната
по-горе фактическа обстановка, съдът счита, че подсъдимият И.Б.Е. е осъществил изцяло от обективна страна състава
на вмененото му/описано по-горе/ престъпление по чл. 255, ал. 3 във връзка с ал.
1, т. 2, пр. 1, т. 6 и т. 7, във връзка с чл. 26, ал. 1от НК.
От
обективна страна е безспорно установено, че подс.И.Е. като управител на „К.“
ЕООД е годен субект на престъплението по чл.255, ал.3 от НК. В това си
качеството същият е избегнал установяването
и плащането на данъчни задължения, като това е извършено чрез използване на документ с невярно съдържание -дневник
за покупките на дружеството, в който са отразени данъчни фактури по доставки с
право на пълен данъчен кредит , без да са налице доставки по смисъла на чл.6 от ЗДДС, като е потвръдил и неистина в писмени декларации, подадени пред ТД на
НАП-Пловдив, които се изискват по силата на закон и правилник за приложението
му- съгласно чл.125, ал.1 от ЗДДС и чл.116, ал.1 от ППЗДДС относно данъчната основа за получените
доставки, където е деклариран значително по-голям ДДС за приспадане. В
справките декларации за инкриминирания данъчен период месец май
2011г.-13.08.2011г., чрез действията на подсъдимия, са включени фактури за
получени доставки, без да са били налице сделки и с това е целяно да бъде признат и приспаднат
данъчен кредит за начислен ДДС. В случая не е било налице данъчно събитие –
доставка на стоки и услуги, извършена от данъчнозадължени лица по ЗДДС .
Лъжливото документиране на търговски сделки по фактурите и предаването им за
осчетоводяване е в причинна връзка с постигането на резултата по СД, чрез които
е избегнато плащането на ДДС към бюджета. В съставените и предтавени в
последствие пред НАП справки-декларации, във всеки един от инкриминираните
периоди, е потвърдена неистина относно размера на получените доставки.
Извършеното от подсъдимият Е. е при условията на
посредствено извършителство –чрез използването на лице, което не е съзнавало
намеренията на подсъдимия, а именно свидетелката З.М.-Ч., ангажирана със
счетоводното обслужване на фирмата. По установения по делото начин, в счетоводството
са постъпвали първичните счетоводни документи, отразяващи облагаеми доставки,
по които дружеството „К.“ е получател. Изготвяйки СД и Дневника за покупки,
включвайки издадените през инкриминирания период от „Г.П.“ ЕООД фактури,
свидетелката Ч., не е била наясно и не е съзнавала, че в постъпващите документи
е налице невярна информация за фиктивни доставки. Тя не е имала и задължение да
извършва проверки за описаните доставки, а се е водила от представените й от
подс. Е. документи. По този начин свидетелката е използвана за реализиране на
престъпната дейност от подс.Е.. Безспорно е, че последният, като управител е
лицето, което е вземало управленски решения във връзка с дейността на представляваното
дружество.
Чрез водене на счетоводна отчетност с невярно
съдържание – дневник за покупки и ползване на счетоводни документи с невярно
съдържание – данъчни фактури, и деклариране на неверни данни при подаване на
дължимите справки-декларации по ЗДДС, подсъдимият, при условията на
посредствено извършителство, е редуцирала дължимия данък. В дневниците за
покупки фигурирали фактури, по които представляваното от него дружество се
явявало купувач и като такъв било заплатило ДДС. Той представлявал данъчен
кредит, който подлежал на приспадане. В тях били включени фактури за недействителни доставки. С това се целяло
да се промени съотношението между начисления данък от регистрираното лице и данъчния
кредит така, че резултатът за данъчния период да представлява данък за
възстановяване, а не данък за внасяне или да се намали последния. По този
начин подсъдимият е целял да осуети
установяването на данъчни задължения по ЗДДС и да избегне тяхното плащане.
Точния размер на
декларирания и действително установения данък е определен от приетата
съдебно-счетоводна експертиза, от която е видно, че избегнатите данъчни задължения са в особено големи
размери по смисъла на чл.93, т.14 от НК- в общ размер от 330 686,55
лв.
Поради това настоящата инстанция счита ,че е реализиран по-тежкия състав на
престъплението по чл.255, ал.3 от НК.
Налице е усложнена форма
на престъпна дейност по чл.26, ал.1 от НК, тъй като с действията си подсъдимият
Е. е извършил отделни деяния, които осъществяват поотделно състава на едно и
също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява
продължение на предходното от обективна и субективна страна.
От субективна страна това
деяние е извършено при пряк умисъл, тъй
като подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е целял тяхното настъпването. Същият е съзнавал, че отразените във
фактурите обстоятелства са неверни и в резултат на действията му се избягва
плащането на данъчни задължения, като е
целял това.
По отношение на наказанието:
С оглед на посочената
правна квалификация
и съобразявайки с целите на индивидуалната и генерална превенции, съдът намира,
че наказанието на подс.И.Б.Е.
следва да се определи при условията на чл.54 от НК - при значителен превес
на смекчаващи отговорността му
обстоятелства, каквито са признанието на
вината, изразеното съжаление за извършеното, съдействието на
органите на разследването в хода на досъдебното производство, добрите характеристични данни, определящи се от трудовата му ангажираност и
данните за семейно положение. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство, съдът отчете
значителния размер на данъчни задължения, надхвърлящи
параметрите по чл.93, т.14 от НК, които не са възстановени.
Ето защо, като съобрази отчетените по-горе обстоятелства, съдът прие, че е
справедливо на подс.Е. да се наложи
наказание в минималния, предвиден в закона, предвид превес на отчетените
смекчаващи вината обстоятелства, в размер от ТРИ ГОДИНИ лишаване от
свобода. Това наказание, съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК следва да бъде намалено с 1/3 или
наказанието, което се налага и подс.И.Е. следва да изтърпи е ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Съдът не наложи
кумулативно предвиденото наказание „Конфискация”, предид липсата на данни за налично имущество на подсъдимия, спрямо което да
бъде насочено това наказание.
Изпълнението на така наложеното на подс.И.Б.Е.
наказание лишаване от свобода от две години, според настоящия състав следва да
бъде отложено при условията на чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане на
присъдата в сила. Според съда, са налице предпоставките за условно осъждане на
подсъдимия и не се налага наказанието лишаване от свобода да бъде изтърпявано
ефективно, с оглед чистото му съдебно минало към инкриминирания период и
процесуалното му поведение, а и поради това, че по този начин в достатъчна
степен ще се съдейства за постигане целите на индивидуалната превенция. Видно е
от приложената справка за съдимост, че осъждането му за друго такова
престъпление е за деяние, извършено след инкриминирания период, което не е
пречка за приложение на института на условното осъждане.
За определяне размера на наказанието, както
и начина на неговото изтърпяване, съдът отчете и изминатия значителен период от
време от извършване на деянието, както и продължителността на наказателното
производство, което без съмнение не се дължи на поведение на подсъдимия. Разумната
продължителност на наказателното производство винаги е съществен фактор,
повлияващ преценката за смекчаване на наказанието, при това не само досежно намаляване на неговия размер, но и с
оглед отлагане изпълнението на наложеното по реда на чл.66, ал.1 от НК. Този
подход е и в съгласие с практиката на Европейския съд по правата на човека
относно приложението на чл.6, т.1 от ЕКПЧ в аспекта на разумната
продължителност на наказателното производство и необходимостта от прилагане на
компесаторен механизъм за поправяне на нарушението по този текст.
Затова, отчитайки
значението и тежестта на посочените
обстоятелства, както и данните за семейно положение на подсъдимия, настоящият
състав намира, че определеното му наказание, се явява
съобразено с целите, визирани в чл.36, ал.1 от НК
и на степента на обществена опасност на деянието и дееца.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият
Е. следва да заплати по сметка на ОДМВР -Пловдив направените разноски в хода на досъдебното производство в размер на 614,63
лева.
Причини за извършване на престъплението са
незачитането на установения финансов ред.
Мотивиран
от горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :