Р Е Ш Е Н И Е
№ 162
гр. ***, 04.06.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-***, в открито съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
Председател: Слава Георгиева
при секретар Е. В., с участието на прокурор Николай
Цветков от Окръжна прокуратура-***, като разгледа докладваното от съдия
Георгиева административно дело № 64/2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е
по реда на Дял трети, Глава единадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр.
с чл. 1, ал. 1 във връзка с чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по
искова молба от ***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, ***,
представлявано от *** чрез представителя си по пълномощие адв.
Я.С. против Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, със седалище гр. ***.
С исковата молба
се претендира присъждане на сума в размер на 300 лева, обезщетение за
претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно
постановление (НП) № 34-0000003/02.02.2017г.,
издадено от началник отдел ОО”АА”-***, което е отменено с решение № 480 от
13.10.2017г., постановено по административнонаказателно
дело №730/2017г. по описа на Районен съд- ***, ведно със законната лихва,
считано от дата на депозиране на исковата молба - 04.02.2019г. до окончателното
й изплащане.
В съдебно
заседание ищецът, чрез процесуалния си представител адв.
Я.С., поддържа исковите претенции. Пледира същите да се уважат. Претендира
присъждане на направените в настоящото производство разноски и представя списък
на разноските по чл. 80 от ГПК.
Ответникът по
иска-Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация, чрез процесуалния си
представител и пълномощник - главен юрисконсулт Симеон Грозданов, оспорва иска
като неоснователен. Представя писмен отговор, в който излага доводи за
неоснователност на исковата молба. В открито съдебно заседание пледира да се
отхвърлят исковите претенции като недоказани. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура-*** дава заключение за основателност на предявения иск.
Административен
съд-***, след като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, във
връзка с чл. 144 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
От събраните по
делото писмени доказателства съдържащи се в административнонаказателно
(АН) дело № 730 по описа на Районен съд-*** за 2017г., се установява, че с НП №
34-0000003/02.02.2017г., началникът на отдел ОО”АА”-***
е наложил на *** на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 104, ал. 1 от ЗАвП, административно наказание "имуществена
санкция" в размер на 1000 лв. за извършено административно нарушение на
чл. 10, пар. 2 от Регламент 561/06 във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Наказателното
постановление е обжалвано и е отменено изцяло с решение № 480/13.10.2017г.,
постановено по административнонаказателно дело №
780/2017г. по описа на Районен съд-***. Пред районния съд е ползвана адвокатска защита осъществена от адв. К.С., съгласно представено по делото пълномощно и
договор за правна защита и съдействие от 18.04.2017г.. Съгласно отбелязаното в
договора, уговореното възнаграждение за един адвокат по делото е в размер на
300 лева. Страните не спорят, че решението на районния съд не е обжалвано и е
влязло в сила.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск
е допустим. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите
лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица. В случая се претендират вреди в резултат на незаконосъобразно
наказателно постановление отменено с влязъл в сила съдебен акт, издадено от
длъжностно лице на ответника. Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" е юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерството
на транспорта, информационните технологии и съобщенията със седалище в София,
съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗАвП. Следва, че искът за отговорност на държавата
за вреди, причинени от незаконосъобразен акт на администрацията, е редовно
предявен от надлежна страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу
субект по чл. 205 от АПК. По изложените съображения съдът дължи произнасяне по
съществото на правния спор.
Разгледан по
същество, искът е неоснователен.
Съгласно,
разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата и
общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице.
Ищецът основава
претенцията си на отменено като незаконосъобразно НП и от тази отмяна се твърди
настъпили имуществени вреди, представляващи платено адвокатско възнаграждение,
чието обезщетение се претендира с разглежданата искова молба.
Основателността
на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага кумулативното
наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод
изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда
(претърпяна загуба или пропусната полза) от такъв административен акт или от
незаконно действие или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.
Липсата, на който и да е от елементите на този фактически състав препятства
реализирането на отговорността на държавата по посочения ред. Първото условие е
актът да е в изпълнение на административна дейност.
В разглеждания
случай се установи, че издаденият от администрацията на ответника акт, чийто
адресат е ищецът, а именно - НП
34-0000003/02.02.2017г., на началника на отдел
ОО”АА”-***, е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение.
Изхождайки от мотивите по т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г.
по тълк. дело № 2/20014 на Общото събрание на
колегиите на ВАС и Гражданската колегия на ВКС, съдът приема, че издаването на
това наказателно постановление е последица от изпълнение на нормативно
възложени задължения, упражнена административнонаказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност. Изпълнението на тези задължения
по своето съдържание е административна дейност и в този смисъл наказателното
постановление представлява властнически акт, издаден от административен орган и
въпреки, че поражда наказателноправни последици, е
резултат от санкционираща административна дейност. Именно такъв акт е отменен
от съда като незаконосъобразен. Следва, че е осъществена първата от визираните
в чл. 204, ал. 1 от АПК предпоставки - отменен като незаконосъобразен акт на
държавен орган, издаден при упражняване на административна дейност.
Несъмнено,
отмененото НП съставлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.
203, ал. 1 от АПК и чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ и вредите причинени
от него могат да се компенсират по реда
на чл.
1 от .
Ищецът
твърди, че от незаконосъобразния акт – отмененото наказателно постановление
претърпял имуществени вреди, изразяващи се в
направени разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по обжалването му.
Ищецът
трябва да докаже действително заплащане на договореното адвокатско
възнаграждение, за което в исковата молба
се сочи, че е в размер на 300 лева, а
именно, че същото е изплатено за процесуално представителство по образуваното пред Районен съд – *** дело от административнонаказателен характер, което съгласно
указаното в Тълкувателно Решение № 1 от
15.03.2017г. на колегиите на ВАС на РБ съставлява имуществена вреда и е пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразното наказателно постановление,
отменено с влязло в сила решение.
В случая не е
доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест,
да е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско
възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отменения акт. По
делото, приключило с отмяна на обжалваното наказателно постановление от съда,
правната защита на ищеца е осъществена от адвокат с надлежна представителна
власт. В представения в това производство договор за правна защита и съдействие
е договорено възнаграждение в размер на 300.00лв., като е посочено, че същото
ще бъде заплатено-"в брой" или „по банкова сметка“. ***е на
договорената сума по установения между страните начин. Представеният по
делото договор за правна защита и съдействие
не може да бъде приет за достатъчно доказателство за плащане на исковата сума, след като в него е отразено единствено договорено възнаграждение 300 лв., но липсва
отразяване за извършено плащане. Записванията в
договора за правна помощ и съдействие
имат силата на разписка, с която се доказват вписаните в него обстоятелства (в
този смисъл вж. Тълкувателно
решение № 6 по тълкувателно дело № 6/2012
г. на Върховния касационен съд). В
договора, представен по АНД не е посочено
изрично как е следвало да бъде изплатена посочената сума, нито дали
договорената сума от 300 лв. е изплатена при сключването му. Напротив,
използваното бъдеще време изключва възможността плащането да е настъпило на
датата на подписването му. Пред районен съд-*** не са представени доказателства
за заплащане на адвокатско възнаграждение, като списък на разноските, фактури и
др. Изводът е, че в това производство не е представен изискуемия по чл.
36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор
между адвоката и клиента, доказващ възмездността на
положения от адвоката труд. След като няма
изричен запис, че договореното възнаграждение от 300 лв., е заплатено в брой, то
същият няма характер на разписка, така както пледира ищеца. Не е доказан факта
на заплащането на 300 лв. по договора,
представен пред РС – ***.
Изводът за липсата на сторени разноски
не се променя и от представените в настоящия процес фактура и приходен ордер.
Същите са частни свидетелстващи
документи с недостоверна дата, който не се ползват с материална доказателствена сила. Съдът е длъжен да ги преценява в
съвкупност с всички останали доказателства по делото. Именно при обсъждането на
доказателствата по делото, включително данните, че в рамките на съдебното
административно-наказателно производство по дело № 730/2017г. не са представени
доказателства за плащане, следва да бъде
преценено, че обсъдените частни документи не доказват плащане на адвокатско възнаграждение по конкретното дело. За да
имат доказателствена стойност тези документи следва
да са отразени в счетоводните книги на ищеца, а не адвоката, който го е
обслужвал в административно наказателното производство. Липсват доказателства
за осчетоводяването на фактурата от получателя на услугата. Доказателства
изходящи от ищеца за направено плащане в размер на 300.00лв. не са представени.
Представения в последствие приходен ордер, след направено от страна на
ответника оспорване, съпоставен с представената фактура с № 50103 от
18.04.2017г., както и извадка от хронологичен опис по сметка 703 с посочена
фактура с № 50103, но с друга дата мотивират състава да приеме, че същите са
съставени в по-късен момент или специално за целите на исковото производство. Както
бе отчетено по-горе употребеното бъдеще време в договора за правна защита и
съдействие от 18.04.2017г. и фактурата с № 50103 от същата дата-18.04.2017г., не кореспондират по между си. Представените такива в хода на настоящето производството представляват,
косвени доказателства и не доказват реално плащане на
уговорения адвокатски хонорар като необходимо условие за репарирането им.
В този смисъл не са доказани претендираните
от ищеца настъпили имуществени вреди от направени разходи за адвокатско
възнаграждение на стойност 300.00 лв. при обжалване на НП № 34-0000003/02.02.2017г., издадено от
началника на отдел ОО”АА”-***, а оттам и не е
налице пряка причинно-следствена връзка между тази вреда и отмененото като незаконосъобразно НП. Въз основа
на изложеното се приема, че не е доказана да е настъпила реално причинена имуществена
вреда от отменения акт на началник отдел
"АА"-*** при Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" и предявеният иск се
явява недоказан. В следствие на това и акцесорния иск
за присъждане на лихва е неоснователен.
По тези съображения съдът намира, че не са доказани
всички кумулативни предпоставки за реализиране отговорността на държавата по
смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което предявените искови претенции от *** против Изпълнителна агенция
“Автомобилна администрация” следва да се отхвърлят
като неоснователни и недоказани.
По разноските:
Ответникът е поискал присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Не е
представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Разгледано по същество
искането е неоснователно. В производството по ЗОДОВ ищецът не
дължи на ответника заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал.
3 от ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по
отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК,
във връзка с чл.
144 от АПК и чл.
143 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да
предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете
му, означава, че такова не се дължи.
Така мотивиран и
на основание чл. 203 и чл. 204, ал. 1 и ал. 4 от АПК във вр.
с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на
***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, *** против Изпълнителна агенция “Автомобилна
администрация”, със седалище гр. *** да заплати на сумата от 300 (триста) лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно
наказателно постановление № 34-0000003/02.02.2017г.,
издадено от началник на отдел ОО”АА”-***, което е отменено с решение №
480/13.10.2017г., постановено по административнонаказателно
дело № 730/2017г. по описа на Районен съд-***, заедно със законната лихва върху
тази сума от 04.02.2017г. до окончателното й изплащане.
Решението може
да се обжалва от страните пред Върховен административен съд на Република
България в четиринадесет дневен срок от
връчването му.
СЪДИЯ: /п/