М О
Т И В И
към присъда по НОХД N 2420 по описа за 2017 год. на Варненския районен съд – ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ наказателен състав.
Варненска районна
прокуратура е внесла обвинителен акт срещу М.М.Г., за
това , че:
На 04.11.2016 г., по път 1-9 /гр.б.-гр.в./ в посока
м-т „Б." до кръстовището за м-т „К.",
обл. в., управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил „С." с peг. №****,
без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство, като деянието
е извършено в едногодишен срок от наказването му по административен ред за
управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление с наказателно постановление №16-0322-000259/03.05.16 г. на Началник
РУ П.- ОДМВР – С., влязло в законна сила на
15.06.16 г.
- престъпление по чл.343в ал.2 от НК.
В хода на съдебните прения представителят на ВРП поддържа
внесеното обвинение с фактическата обстановка и правната квалификация, посочени
в обвинителния акт, като счита, че обвинението е доказано по безспорен начин.
Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок
от около шест месеца и да му бъде присъдено заплащане на направените в хода на
съдебното производство разноски.
Защитникът на подс. Г. – адв. Р. не излага становище по същество на делото в хода на
съдебните прения. Същият поддържа направените в хода на съдебното производство
възражение за допуснати в хода на досъдебното производство съществени нарушения
на процесуалните правила.
В хода на съдебното производство подсъдимият М.М.Г. се признава за виновен като признава изцяло фактите,
посочени в обстоятелствената част на обвинителният акт.
В последната си дума същия заявява, че по време на
задържането му е упражнена физическа сила и не знае защо му е повдигнато
обвинението по делото.
Съдът като
съобрази поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и като
взе предвид доводите и становищата на страните, приема
за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият М.М.Г. е осъждан за извършени престъпления срещу собствеността.
Същият не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство.
Въпреки липсата на правоспособност, Г. системно управлявал МПС, поради което
бил многократно наказван по административен ред за нарушение на ЗДвП. На
18.04.2016 г. същият отново бил установен да управлява лек автомобил без
нужната правоспособност, за което му бил съставен АУАН № Г491820/18.04.2016 г.
Наложено му било наказание по административен ред за управление на моторно
превозно средство без съответно свидетелство за управление с наказателно
постановление №16-0322-000259/03.05.16 г. на Началника на РУ- П.при ОДМВР – С.,
влязло в законна сила на 15.06.16 г., връчено лично на подсъдимия.
На
04.11.2016 г. подс. Г. отново се качил в лек
автомобил марка „С." с peг. №***,
и го привел в движение. Около 15,00 ч., докато управлявал превозното средство по
път 1-9 /гр.б.-гр.в./ в посока м-т „Б.", до кръстовището с отбивката за м-т „К.", обл.
в., полицейски служители при 04 РУ - ОДМВР - в. – св. Д.В. А. и св. С.Р. М. го спрели за рутинна проверка. Установили
самоличността на подсъдимия и поискали от него да представи свидетелство за
управление на МПС. Последният не показал такова и след извършена справка в ОДЧ,
полицейските служители установили, че лицето е неправоспособен водач, доколкото
не притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство. Св. А.
съставил на подсъдимия АУАН серия Г, №999080/04.11.2016 г., за констатирано нарушение на чл. 150 от ЗДвП.
От изготвената и приложена справка за нарушител
/л.56-59 от ДП/ е видно, че към 04.11.2016 г. обв. М.М.Г. е бил неправоспособен водач, тъй като не притежавал
свидетелство за управление на МПС.
Подс.
М.М.Г. е роден на *** г. в гр. б., българин, българско
гражданство, начално образование, не работи, неженен, осъждан, ЕГН: **********.
Подс. Г. е осъждан, както следва:
1/ с определение за одобряване на споразумение по нохд № 879/99 г. по описа на РС-С. З.,
влязло в сила на 27.04.2000 г., за престъпление по чл. 195 ал.1 т.3, вр. с чл. 63 ал.1 т.3 от НК , извършено на 17.03.1998 г. му
е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от три месеца, изтърпяването
на което на основание чл. 69 ал.1 вр. с чл. 66 ал.1
от НК е отложено с изпитателен срок от една година;
2/ с присъда по нохд №
618/2000 г. по описа на РС-С. З.,
влязла в сила на 12.01.2001 г., за престъпление по чл. 195 ал.1 т.3 , вр. с чл. 63 ал.1 т.3 от НК, извършено на 05/06.04.1997 г. му е наложено наказание „Лишаване от свобода”
за срок от единадесет месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален общ
режим.
На основание чл. 25 ал.1 от НК са кумулирани
наказанията по пункт 1/ и 2/ като е определено общо наказание в размер на
най-тежкото от тях, а именно „лишаване от свобода” за срок от една година,
което да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
3/ с определение за одобряване на споразумение по нохд № 1340/2002 г. по описа на РС-С. З.,
влязло в сила на 17.06.2003 г. за деяние по чл. 195 ал.1, т.1, т.2, т.4 пр.2 и
т.5, вр. с чл. 63 ал.1 т.3 от НК , извършено на 28.06.1999 г. му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за
срок от шест месеца, изтърпяването на
което на основание чл. 69 от НК е отложено с изпитателен срок от една година;
4/ с присъда по нохд №
1581/2002 г. по описа на Рс-П., влязла в сила на 30.01.2004
г., за престъпление по чл. 195 ал.1 т.3, вр. с чл.
194 ал.1, вр. с чл. 63 ал.1 т.3 от НК, извършено на 06.07.1997 г. му е
наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, изтърпяването
на което на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три
години;
5/ с определение за одобряване на споразумение по нохд № 280/2004 г. по описа на РС-Я.,
влязло в сила на 19.05.2004 г. за престъпление по чл. 195 ал.1 т.4 пр.1 и пр.2
и т.7 от НК , извършено в периода 05.05.2003 г. – 06.05.2003 г. му е наложено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от девет месеца;
6/ с присъда по нохд №
774/2006 г. по описа на РС-С. З.,
влязла в сила на 01.12.2006 г., за престъпление по чл. 195 ал.1 т.2, т.4, т.5 и
т.7 , във вр. с чл. 26 ал.1 от НК, извършено в
периода 11-29.01.2006 г. му е наложено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година при първоначален общ
режим.
С посочената присъда са кумулирани
наказанията по пункт 1/, 2/ и 3/ като е определено общо наказание в размер на
най-тежкото от тях, а именно „Лишаване от свобода” за срок от девет месеца, като
е постановено същото да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
Наказанието
по посочената присъда е изтърпяно на 23.02.2007 г.
7/ с
присъда по нохд № 557/2010 г. по описа на РС-в.,
влязла в сила на 09.11.2010 г., за престъпление по чл. 196 ал.1 т.2 от НК,
извършено на 10.06.2010 г., му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за
срок от две години и шест месеца, което да бъде изтърпяно в Затвор при
първоначален строг режим. Наказанието е изтърпяно на 25.06.2010 г.
8/ С
определение за одобряване на споразумение, влязло в сила на 10.09.2015 г., за
престъпление по чл. 196 ал.1 т.2 от НК, извършено на 07.03.2015 г. му е
наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година, което да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.
Наказанието е изтърпяно на 23.02.2016 г.
По
отношение на подсъдимия на основание чл. 177 ал.1 т.2 от ЗДвП, поради
управление на МПС като неправоспособен водач, са налагани административни
наказания за извършени нарушения на чл.
150 от ЗДвП, с наказателни постановления, както следва:
1/ С НП № 5280/07.01.2003
г. на съответен орган при ОД на МВР-В. Т.,
влязло в сила на 15.07.2003 г.
2/ С НП № 121307.04.2003
г. на съответния орган при ОД на МВР С. З.,
влязло в сила на 08.07.2003 г.
3/ с НП №
390/19.06.2003 г. на съответен орган при ОД на МВР-Я.,
влязло в сила на 27.06.2003 г.
4/ с НП № 4587/2005
г. на съответен орган при ОД на МВР-С. З.,
влязло в сила на 30.10.2005 г.
5/ с НП №
267/2005 г. на съответен орган при ОД на МВР-б., влязло в сила на 01.07.2005 г.
6/ с НП №
8923/14.10.2005 г. на съответен орган при ОД на МВР-С. З.,
влязло в сила на 01.11.2005 г.
7/ с НП №
11870/2005 г. на съответен орган при ОД на МВР-С. З. , влязло в сила на 14.06.2006 г.
8/ с НП №
365/14.12.2005 г. на съответен орган при ОД на МВР-С.,
РУ – С., влязло в сила на 22.12.2005 г.
9/ с НП № 6572/2005
г. на съответен орган при ОД на МВР- Х., влязло в сила на 22.05.2006
г.
10/ с НП №
656/2009 г. на съответен орган при ОД на МВР- Г.о,
РУ- Т., влязло в сила на 01.01.2010 г.
11/ с НП №
5870/2009 г. на съответен орган при ОД на МВР-С. З.,
влязло в сила на 20.01.2010 г.
12/ с НП №
5871/2009 г. на съответен орган при ОД на МВР-С. З.а,
влязло в законна сила на 20.01.2010 г.
13/ с НП №
7589/2009 г. на съответен орган при ОД на МВР-С. З.,
влязло в сила на 20.01.2010 г.
14/ с НП №
140/2010 г. на съответен орган при ОД на МВР-С. З.,
влязло в сила на 22.04.2011 г.
15/ с НП №
4177/27.05.2010 г. на съответен орган при ОД на МВР-б., влязло в сила на
22.04.2011 г.
16/ с НП №
577/2010 г. на съответен орган при ОД на МВР-б., РУ- П.,
влязло в сила на 17.02.2012 г.
17/ с НП №
14-0269-000412/2014 г. на съответен орган при ОД на МВР-б., РУ С.,
влязло в сила на 17.02.2015 г.
18/ с НП №
14-0358-000133/2014 г. на съответен орган при ОД на МВР- Х.,
РУ-Т., влязло в сила на 09.12.2014 г.
19/ с НП № 16-0322-000259/2016 г. на Началника на РУ-П.,
влязло в сила на 15.06.2016 г.
20/ с НП № 16-0263-000127/2016 г. на съответен орган
при ОД на МВР-С., РУ-Е.,
влязъл в сила на 17.10.2016 г.
21/ с НП № 16-0287-000134/2016 г. на съответен орган
при ОД на МВР-С., РУ-К..,
влязло в сила на 27.09.2016 г.
Наложените административни наказания „Глоба” с
цитираните наказателни постановления не са платени от подсъдимия.
Горепосочената фактическа обстановка, такава каквато
е очертана и в обстоятелствената част на обвинителния акт на ВРП се установява
и потвърждава от събраните по реда на глава ХХVІІ от НПК доказателства, а
именно: признанията на подс. М.М.Г., направени по реда на чл.371 ал.1 т.2 от НПК,
показанията на св. Д.. А. и св. С.М.,както и
писмените доказателства по делото, а именно- заверено копие на НП №
16-0322-000259/03.05.2016 г., протокол за полицейско предупреждение, АУАН №
999080/04.11.2016г., справка за нарушител, справка за съдимост на подсъдимия с
всички бюлетини към нея. Доказателствата
са непротиворечиви и не навеждат съда на различни изводи. Те очертават една и
съща фактическа обстановка, а именно, такава, каквато е посочена в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Позовавайки се на направените самопризнания от подсъдимия
и доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, съдът приема за
установени обстоятелствата, посочени в обвинителния акт. Съдът намира, че
горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно,
категорично установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота и цялост,
поради което изцяло основава на тях своите фактически изводи.
Предвид изложеното и от изяснената фактическа
обстановка, се налага от правна страна изводът, че подсъдимият М.М.Г. от обективна и субективна страна е осъществил състава
на престъпление по чл. чл.343в ал.2 от НК като на 04.11.2016 г., по път 1-9 /гр.б.-гр.в./ в посока м-т „Б."
до кръстовището за м-т „К.", обл.
в., управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „С."
с peг. №***,
без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство, като
деянието е извършено в едногодишен срок от наказването му по административен
ред за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление с наказателно постановление №16-0322-000259/03.05.16 г. на Началник
РУ П. - ОДМВР – С., влязло в законна сила на
15.06.16 г.
Обект на престъплението са обществените
отношения, гарантиращи условията за безопасно използване на транспортните
средства.
Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо физическо лице.
От обективна страна, обвиняемият е извършил действия по управлението
на МПС при липса на
свидетелство за правоуправление в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за същото деяние.
От субективна страна той е осъществил деянието при форма
на вина-пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че няма право
да управлява МПС, тъй като не
притежава правоспособност, но е привел в движение
автомобила, съзнавал е общественоопасния характер на деянието и искал
осъществяването му.
В хода на съдебното производство, съдът е констатирал, че
направените възражения на защитника досежно допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното
производство са неоснователни такива, като е изложил съображения в тази връзка
и е кредитирал изготвената и приобщена по делото съдебно-почеркова
експертиза, поради което не счита, че е необходимо същите да бъдат преповтаряни
в настоящите мотиви.
По отношение заявената от подсъдимия уклончива позиция
при последната дума, която е в противоречие с направеното от същия
самопризнание в хода на съдебното следствие и желание за провеждане на
съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371 т.2 от НПК, съдът намира, че не
са били налице пречки присъдата да се позовава и на направеното самопризнание от лицето. В този смисъл е и ТР
№ 1/2009 г. на ОСНК на ВКС, според което е недопустимо изявлението на
подсъдимото лице по чл. 371 т.2 от НПК да бъде оттеглено след обявяване на
съдебния акт по чл. 372 ал.4 от НПК. Направеното от подсъдимия признание на
фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт представлява едностранно
изявление, което може да бъде оттеглено преди да са настъпили предпоставените
от него и предвидени в закона правни последици. С определението, с което съдът
обявява, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието без да
събира доказателства за фактите по обвинителния акт и допуска съкратено съдебно
следствие, депозираните по чл. 371 т.2 от НПК изявления произвеждат правното
действие, към което са насочени.
Предвид горното съдът постанови
осъдителна присъда.
При определяне наказанието на подсъдимия, съдът приложи разпоредбата
на чл. 58а от НК , предвид провеждане на съдебното производство по реда на гл. 27 от НПК.
При индивидуализацията на наказанието, съдът взе предвид
като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства предходната му
съдимост, както и налаганите административни наказания за извършени нарушения на
чл. 150 от ЗДвП. Като отегчаващо отговорността на лицето обстоятелство бе взет
предвид и фактът, че престъплението, предмет на разглеждане по настоящото дело
е осъществено в кратък срок след изтърпяване на ефективно наказание „Лишаване
от свобода”, което явно не е произвело своя възпиращ ефект по отношение на
същото Анализът на съдебното минало на подсъдимия, както и броя на извършените
от него деяния, с което е осъществен
състава на едно и също административно нарушение, чието изпълнително деяние е
управление на превозното средство от неправоспособно лице, сочат, че
подсъдимият е с трайно изградени престъпни навици и склонност системно да
нарушава закона, съотв. по отношение на лицето не са
подействали превъзпитателно и възпиращо множество административно-наказателни и
наказателни санкции, включително ефективно изтърпяване на наказание „Лишаване
от свобода”. Поради изложеното и предвид липсата на смекчаващи отговорността
обстоятелства, доколкото самопризнанието с оглед процедурата на провеждане на
производството не следва да се зачита като такова, съдът счете, че е налице
превес на отегчаващите отговорността на Г. обстоятелства. Поради изложеното
наложи на същия кумулативно предвидените санкции в нормата на чл. 343в ал.2 от НК към средния размер, а именно „Лишаване от свобода” за срок от осемнадесет
месеца и „Глоба” в размер на 700 /седемстотин/ лева. На основание чл. 58а от НК, с оглед
процедурата, по която е проведено съдебното следствие, съдът намали наказанието
на подсъдимия с 1/3 като му наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от дванадесет
месеца.
Като взе предвид, че не са изтекли повече от 5 години от
изтърпяване на предходно наложено
наказание „Лишаване от свобода” на подс. Г., а именно
по нохд № 1141/2015 г. по описа на РС-С., съдът определи наказанието
„Лишаване от свобода” да бъде изтърпяно на основание чл. 57 ал.1 т.2 б.б от ЗИНЗС при първоначален „строг” режим.
С оглед изхода на
делото и на основание чл. 189, ал.
3 от НПК, в тежест на подсъдимия бяха
възложени разноските по делото в размер
на 195 /сто деветдесет и пет/ лева /за възнаграждение на
вещо лице в хода на съдебното производство./.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: