Р Е Ш Е Н И Е
№ 08.11.2018
г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско отделение
На единадесети
октомври две
хиляди и осемнадесета година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Мирослава
Иванова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 17866
по описа за 2017 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
гл.
„ ХVІІІ-та” вр.
гл. „ХІІІ-та” ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова
молба подадена от Д.О.П., ЕГН ********** с адрес
***, с която претендира да бъде прието за установено по отношение на Р.Д.П., ЕГН ********** с адрес ***, /1./ че съобщение/призовка, находяща
се на л. 45 от гр.д. № 83/2011г. по описа на ОС - Варна, в частта в която е
удостоверено, че е връчена на 25.02.2011г. на Д.О.П., ЕГН ********** е
неистински документ, което е престъпно обстоятелство по чл. 308, ал.1 НК и /2./
че е съставен частен документ - писмен отговор/становище с вх. №
19152/14.06.2011г., в частта в която му е придаден вид, че изхожда от ищцата и обективира изявление за признание на иска, употребен и
приложен по гр.д. № 83/2011г. по описа на ОС - Варна, за да се докаже
съществуването на право, което е престъпно обстоятелство по чл. 309, ал.1 НК, като
за съставянето на неистинския документ и неговото използване не може да се
търси наказателна отговорност, поради прекратяване на наказателното преследване
на основание чл. 24, ал.1, т.3 НПК.
В
исковата молба се сочи, че
с договор за покупко-продажба обективиран в НА № 154/2007г. на нотариус Огнян Шарабански,
рег. № 147, ищцата придобила правото на собственост върху собствен на
ответницата апартамент № 84 в гр. Варна, ул. „Свобода“ № 20, при запазено
пожизнено и безвъзмездно право на ползване в полза на прехвърлителя.
С нотариална покана от 20.12.2010г. била поканена да предаде на ответницата
правото на ползване върху апартамента. На 19.01.2011г. Р.П. депозирала искова
молба вх. № 1837 за разваляне на договора за покупко-продажба на апартамента,
по която било образувано гр.д. № 83/2011г. по описа на ОС - Варна. Производството по
делото приключило с постановяване на решение при признание на иска по реда на
чл. 237, ал.1 ГПК, доколкото с писмен отговор /становище вх. №
19152/14.06.2011г., ответницата по иска и настоящ ищец, направила изявление за
признание на иска. Твърди се, че подобно изявление ищцата не е правила, като в
тази връзка се сочи следното: Приложеното по делото съобщение на л.45 от гр.д.
№ 83/2011г. по описа на ОС - Варна, с което е удостоверено получаване препис от
исковата молба и приложенията й е неистински документ, тъй като то не е
подписано от ищцата и същата никога не е получавала препис от посочените
съдебни книжа, независимо, че в него е удостоверено, че е получено лично от
нея. Връчването е било извършено на адрес, който към него момент е бил
постоянен такъв на ответницата П.. Последващото
уведомяване на ищцата по посоченото дело е било извършвано по реда на чл. 41,
ал.1 и ал. 2 ГПК. На 14.06.2011г., три дни преди съдебното заседание, по делото
е бил депозиран писмен отговор/становище, с който искът е бил признат от
ищцата. Твърди се, че подписът поставен под този документ не е изпълнен от
ищцата и същата е нямала воля за това. Препис от решението също й е бил връчен
по реда на чл. 41 ГПК. Твърди, че към момента, когато се е развивал процеса по
делото, ищцата е била в тежко психическо състояние предвид на заболяването й - параноидна шизофрения, като в периода 25.03.-21.04.2011г. е
била хоспитализирана за лечение. В началото на м.май 2011г. е била изпратена на
лечение в Италия, като през цялото време за нея се е грижела леля й -
ответницата по делото. Върнала се е на 20.07.2013г. През това време в
апартамента, на който бил и адреса на ищцата, имало настанени наематели. По
тези причини е нямало как да узнае за въпросното дело. Ответницата е знаела
този факт и вероятно се е възползвала от това с цел разваляне на договора за покупко- продажба. Твърди, че в телефонен разговор с леля
си, ищцата узнала, че вече няма жилище. Затова, на 06.03.2015г. подала жалба в
РП - Варна, по която на 04.08.2015г. с постановление на прокурор при ВРП било
образувано досъдебно производство № 1500/2015г. по описа на Трето РУ на ОДМВР
Варна срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 309, ал.1 НК, за това,
че на 25.02.2011г. и на 14.06.2011г. в гр. Варна, съставил неистински частни
документи - разписка за връчено съобщение от ОС- Варна по гр.д. № 83/2011г. с
посочена дата 25.02.2011г. и писмен отговор/становище от името на Д.О.П., вх. №
19152/14.06.2011г., в частта на подписите в тези документи на Д.О.П., като
документите са употребени пред ОС- Варна по гр.д. № 83/2011г. С оглед изтичане
на давностния срок за наказателно преследване,
наказателното производство е било прекратено с влязло в сила постановление на
ВРП, на основание чл. 24, ал.1, т. 3 НПК. Изложеното обосновава и правния
интерес на ищцата от търсената защита, доколкото въз основа на така съставените
и употребени по гр.д. № 83/2011г. на ВОС документи, същата е била лишена от правото
на участва в процеса, респ. се е стигнало до неблагоприятен за нея изход.
Съответно евентуално позитивно за нея решение би й дало основание да иска
отмяната на влязлото в сила решение. И тъй като са изчерпани възможностите
относно установяване авторството на сочените документни престъпления, то
единствената възможност по реализиране на правата си за отмяна на влязлото в
сила решение е установяването на тези престъпни обстоятелства по реда на ГПК.
Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника, с който исковите претенции се оспорват като недопустими и
неоснователни. Доводите относно недопустимостта се свеждат до твърдения за
пропуснат срок по оспорване на документите, съобразно разясненията дадени с ТР
№ 5/2012г. на ОСГТК на ВКС. Оспорват се твърденията документа -
съобщение/призовка да е съставен, респ. ползван от ответницата, които
обстоятелства се сочи и че не установени в наказателното производство. Твърди
се да е преклудирана възможността за установяване на
престъпно обстоятелство по чл. 309, ал.1 НК, доколкото ищцата е разполагала с
достатъчно дълго време, така че да предотврати изтичането на давностния срок за наказателно преследване. В този смисъл сочи,
че жалбата си до РП - Варна тя е подала едва на 06.03.2015г., т.е близо две
години по-късно след завръщането си от Италия на 20.07.2013г. Погасила е и
задълженията си по изп.д. № 20103110414192, поради
което и на 08.07.2014г. е била заличена вписаната възбрана върху апартамента.
Прави възражение за изтекла давност за предявяване на исковата молба. Твърди,
че ищцата е разполагала с възможността да обжалва решението на ВОС и оспорва
твърденията, че не е знаела за заведеното дело. Обратното, твърди, че е знаела
за въпросното дело, както и че помежду им е имало уговорка да си признае, че
никога не е плащала продажната цена по договора, в замяна на което ответницата
е нямало да има претенции относно разноските платени пред съда и при нотариуса.
Посочва, че единственият й мотив да иска разваляне на договора е било
обстоятелството, че продажната цена не й е била платена, като независимо от
запазеното в нейна полза право на ползване, ищцата я изгонила от жилището,
сменила бравата и изхвърлила багажа й. Затова и изпратила посочената нотариална
покана. Моли за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на разноски.
Съдът, след като прецени събраните
в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено
от фактическа страна, следното:
От писмените доказателства
– копия
от: нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 154, том 1, рег. № 1532, дело № 150 от 2007г.; нотариална
покана от Р.П. с
разписка от 23.12.2010 г. и
Констативен протокол рег. № 13694, т. 3, акт № 148 от 2010 г.; жалба от Д.О.П.; гр.
д. № 83/2011 г. по описа на Окръжен съд - гр. Варна; постановление за прекратяване на наказателното производство от 21.06.2016г.;
протоколи
за вземане на образци от
01.10.2015г. и от
27.10.2015г.; обяснения
и протоколи за разпит, се установява, че: на 14.07.2007г. Д.О.П. закупила от Р.Д.П. ***, при запазено пожизнено и безвъзмездно право на
ползване в полза на прехвърлителя. С нотариална покана от 20.12.2010г. Д.О.П. била поканена да предаде на Р.Д.П. правото на ползване върху апартамента. На 19.01.2011г. Р.П. депозирала искова молба с вх.
№ 1837 на ВОС за разваляне на договора за покупко-продажба на апартамента, по
която било образувано гр.д. № 83/2011г. по описа на ОС - Варна. Препис от исковата
молба бил връчен лично на ответницата със съобщение, в което било посочена дата
25.02.2011г. Производството по делото приключило с постановяване на решение при
признание на иска по реда на чл. 237, ал.1 ГПК, доколкото с писмен
отговор/становище с вх. д. № 19152/14.06.2011г. на ВОС, ответницата по иска Д.О.П. направила изявление за признание на иска.
Съгласно заключението на вещите лица по приетите две съдебно-почеркови експертизи, се установява, че подписите в графи „получател“ на
съобщение/призовка от
25.02.2011г. и в „с уважение“ в писмен отговор /становище/ с
д.№19152/14.06.2011г, са изпълнени от Д.О.П..
Въз основа на така
установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:
Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл. 124, ал.4 и ал. 5 ГПК.
Уважаването на претенции основаващи се на цитираните норми е обусловено
от наличието
на успешно проведено доказване от ищеца за влязло в сила постановление на РП -
Варна за прекратяване на наказателно производство за престъпление по чл. 309, ал.1 НК - съставяне на неистински частни
документи - разписка за връчено съобщение от ОС - Варна по гр.д. № 83/2011г. с
посочена дата 25.02.2011г. и писмен отговор/становище от името на Д.О.П., вх. №
19152/14.06.2011г., в частта на подписите в тези документи на Д.О.П., поради изтекла
давност за наказателно преследване; съществуване на посочените документи -
съобщение и писмен отговор/становище; ползването им по гр.д. № 83/2011г. на
ВОС; неистинност на подписите положени в тях от името на ищцата, т.е, че те не
са изпълнени от нея и не отразяват нейна воля. Респективно ответника да
установи наведените положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици.
На основание чл. 146, ал.1, т.3 ГПК по делото са обявени
за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на основание
чл.24, ал.1, т.3 НПК с влязло в сила постановление на РП - Варна е прекратено
наказателното производство водено срещу неизвестен извършител за престъпление
по чл. 309, ал.1 НК - съставяне на неистински частни документи - разписка за
връчено съобщение от ОС - Варна по гр.д. № 83/2011г. с посочена дата
25.02.2011г. и писмен отговор/становище от името на Д.О.П., вх. №
19152/14.06.2011г., в частта на подписите в тези документи с посочен автор Д.О.П.;
че документи - разписка за връчено съобщение по гр.д. № 83/2011г. с посочена
дата 25.02.2011г. и писмен отговор/становище от името на Д.О.П., вх. №
19152/14.06.2011г. са приложени по гр.д. № 83/2011г. на ВОС.
Предвид
гореизложените правни доводи и заключенията по двете съдебно-почеркови
експертизи, съдът намира, че ищецът не доказа една от кумулативните
предпоставки за уважаване на претенцията му, а именно – наличието на положени
подписи в цитираните документи от лице, което не съвпада с посоченото като техен
автор.
Действително във воденото наказателно производство
за престъпления по чл. 308 и чл. 309 НК с обект процесните
документи, както в изготвената в предварителната полицейска проверка експертна
справка по ЗМВР, така и в експертизата назначена в досъдебното производство по
реда на НПК, е посочено, че са налице индиции за
имитация на подписите положени в тези документи от името на ищцата. В тази
насока от значение обаче е обстоятелството, че дори тези заключения на лица със
специални познания в областта на криминалистиката да се приемат като косвени
доказателства в настоящото производство /което не се споделя от съда/ и двамата
експерти са работили върху ксерокопия на изследваните документи - обект на
разследването, като са отбелязали изрично недостатъците на извършеното по този
способ изследване. Вещите лица по приетите в настоящото производство по реда на
ГПК експеризи са изследвали оригиналите на докумените, приети като доказателства по делото, поради
което заключението им следва да се приеме като обективно по-пълно и точно.
Установи се също така, че ищцата е била в Италия от
месец май 2011г., което не е пречка да е положила подписа в съобщението
датирано от месец февруари 2011г. Този факт не обуславя извод за наличие на обективна
невъзможност в периода февруари – май 2011г., ищцата да е положила подпис в
документа „писмен отговор/становище“, тъй като в него няма отразена достоверна
дата на изготвяне, а само на входиране във ВОС.
В обобщение съдът намира, че въпреки наличието на
данни за извършени недобросъвестни действия, които са опорочили изразената воля
от ищцата в подадения писмен отговор/становище, те не са относими
и меродавни за предмета на настоящото дело. След като авторството на процесните документи не е опорочено, те са истински и изготвянето
им не осъществява състава на престъпленията предвидени в чл. 308, ал.1 НК и чл.
309 ал. 1 НК, поради което исковете по чл. 124 ал. 4 и ал. 5 ГПК са недоказани
и подлежат на отхвърляне.
На
основание чл. 78 ал. 3
от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника направените по делото разноски,
които според приложения списък по чл. 80 ГПК и
доказателствата за реалното им извършване
– договор за правна помощ, са в общ размер от 1000 лева. В тази насока съдът намира, че следва да бъде уважено направеното от ищеца
възражение по чл. 78 ал. 5 ГПК, като
предвид фактичеста и правна сложност на спора, обема
и вида на извършените процесуални действия по делото, уговорения от ответника размер
на адвокатското възнаграждение следва да се намали до размер близък до минималния
по чл. 7 ал. 1 т. 5 от Наредба № 1/2004г. на ВАдвС –
400 лв.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.О.П., ЕГН ********** с адрес
*** искове с правно основание чл. 124,
ал.4 и ал. 5 ГПК да бъде прието за
установено по отношение на Р.Д.П.,
ЕГН ********** с адрес ***, че: /1./ съобщение/призовка, находяща
се на л. 45 от гр.д. № 83/2011г. по описа на ОС - Варна, в частта в която е
удостоверено, че е връчена на 25.02.2011г. на Д.О.П., ЕГН ********** е
неистински документ, което е престъпно обстоятелство по чл. 308, ал.1 НК и /2./
е съставен частен документ - писмен отговор/становище с вх. №
19152/14.06.2011г., в частта в която му е придаден вид, че изхожда от ищцата и обективира изявление за признание на иска, употребен и
приложен по гр.д. № 83/2011г. по описа на ОС - Варна, за да се докаже
съществуването на право, което е престъпно обстоятелство по чл. 309, ал.1 НК,
като за съставянето на неистинския документ и неговото използване не може да се
търси наказателна отговорност, поради прекратяване на наказателното преследване
на основание чл. 24, ал.1, т.3 НПК.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.
3 ГПК Д.О.П.,
ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Р.Д.П.,
ЕГН ********** с адрес *** сумата от 400 лева, представляващи разноски по настоящото
дело.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: