Р Е Ш
Е Н И Е
№ 48/9.3.2020г. гр.Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЯМБОЛ, ВТОРИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ
на двадесет и
седми февруари 2020 год.
в публично
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Д.СТАМАТОВА
ЧЛЕНОВЕ
: ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА
СТОЯН ВЪЛЧЕВ
Секретар В.Митева
Прокурор Г.Георгиев
като
разгледа докладваното от съдия ВАНЯ
БЯНОВА-НЕЙКОВА
КАНД №26 по
описа на 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред Административен съд -Ямбол е по
реда на чл. 63, ал. 1, изр. последно от ЗАНН и във връзка с чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Дирекция“Инспекция по труда“,
гр.Ямбол, против Решение №3/06.01.2020г. на Ямболски районен съд по НАХД
№492/2019г.Със съдебния
акт е отменено Наказателно постановление № 28-0000769/10.04.2019г. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Ямбол, с което ЕТ“***“, гр.Тополовград, с
ЕИК *********, на осн. чл. 414, ал.3
от Кодекса на труда(КТ) е наложена
имуществена санкция в размер на 1600лв. за нарушение на чл. 62, ал.1 КТ вр. чл. 1, ал.2 КТ, съотв. и
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Ямбол е осъдена да заплати на ЕТ“***“
направените по делото разноски в размер на 300лв. По отношение на отменителната част на решението се твърди неправилно
приложение на закона, по отношение на осъдителната му част за разноски се
твърди липса на искане от страна на жалбоподателя и липса на основание за
присъждане на разноски, поради приключване на делото преди изменението на ЗАНН
от 29.11.2019г. Иска се отмяна на решението на ЯРС като вместо него се
постанови ново за потвърждаване на НП и се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно
заседание касаторът
Дирекция“Инспекция по труда“, гр.Ямбол се представлява от старши юрисконсулт Н.К., който
поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Алтернативно, при отхвърляне на
същата, моли съдът да присъди разноски на насрещната страна, които да бъдат в законоустановения минимум.
Ответникът
по касацията ЕТ“***“, гр.Тополовград, се представлява от адв.
Н. ***.Счита, че съвсем правилно първоинстанционния
съд е приел, че не е установено по безспорен и категоричен начин вмененото на
доверителя му административно нарушение, тъй като за наличието на трудови правоотношения
между страните, административнонаказващият орган се е
позовал не на конкретни факти, а на разпоредбата на чл.232, ал.1 от Закона за
горите. В тази връзка счита, че първоинстанционния
съд правилно е приел, че текстът на тази разпоредба не обуславя дадени
отношения като трудово правни само защото са извършени на горски територии.
Посоченият текст от Закона на горите визира регистрирани лица, като
регистрацията е с особена процедура по същия закон, а такава регистрация
дружеството на доверителя му няма. Дотолкова, доколкото липсват белезите на
трудово правоотношение и е представен граждански договор, съдът правилно е
приел, че е издаден незаконосъобразен акт и е отменен.По отношение на
разноските прави искане за присъждане на такива пред настоящата инстанция.С
оглед посоченото в т.3 на касационната жалба, не отрича, че не е направено
искане за разноски пред ЯРС, тъй като последното заседание по делото е било преди
промяната на закона на 29 ноември. С оглед на това, ако съдът прецени жалбата в
тази й част за основателна, съотв. и в тази част
решението е неправилно, претендира разноски и пред двете инстанции.
Участващият
по делото прокурор от ЯОП дава заключение за неоснователност на касационната
жалба като счита решението на Районен
съд - Ямбол за обосновано и законосъобразно. От събраните по делото
доказателства не се установява по безспорен
начин, че лицето С.И. е предоставил работната си сила при условията на
чл.1, ал. 2 от Кодекса на труда, като не са налице типичните елементи на трудовото
правоотношение. Касае се за постигане на определен резултат, като и в тази
насока е приложеният по делото граждански договор. Предвид изложеното, предлага
да се остави в сила решението на Районен съд – Ямбол.
Настоящият съдебен състав, след проверка на оспорения
съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни
основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон, приема за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена
в 14-дневния срок по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от обжалване.
Разгледана
по същество е неоснователна.
Административно-наказателната
отговорност на ЕТ“***“, гр.Тополовград, е ангажирана за това, че в качеството
си на работодател не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето С.В.И.,
което при извършена проверка на 12.02.2019г. на сечище в с.Дражево е извършвало
товарене и разтоварване на дърва от един на друг камион.
Не се
споделят съображенията, изложени в касационната жалба за неправилно приложение
на материалния закон. Същите не са нови, а твърдяни и
пред първата инстанция – че по силата на закона, конкретно на чл. 232, ал.1,
т.1 от Закона за горите(ЗГ), ЕТ“***“,
гр.Тополовград, е бил длъжен в качеството си на работодател да сключи трудов договор с лицето С.В.И.,
извършвало за него товаро-разтоварна дейност на
дърва.Според сочената разпоредба, при извършване на дейностите в горските
територии регистрираните лица са длъжни да спазват изискванията на действащото
трудово законодателство, изискванията за здравословни и безопасни условия на
труд, за опазване на околната среда, както и други специални изисквания,
определени с нормативен или общ административен акт. В тази връзка е
задължително да се спазва трудовото законодателството, но само когато са налице
условията за неговото прилагане. В настоящия случай предпоставките за това не
са налице - липсват белезите на трудовото правоотношение, Иванов е бил нает за извършване
на товарна и разтоварна услуга срещу възнаграждение по граждански договор,
който е наличен в административно-наказателната преписка. В съответствие с това
правилно Ямболския районен съд е приел, че обжалваното пред него наказателно
постановление е издадено в нарушение на материалния закон и следва да бъде
отменено.
В
осъдителната си част досежно присъдените разноски
съобразно изхода на спора пред ЯРС решението е постановено при липса на
направено искане за това. Такова е било и недопустимо до изменението на
ЗАНН(ДВ, бр.94 от 29 ноември 2019г.).Предвид заявената едва пред настоящия съд претенция
за разноски пред двете инстанции по делото, произнасянето на ЯРС за сторените
от ЕТ“***“, гр.Тополовград, разноски за заплатен адвокатски хонорар по Договор
за правна защита и съдействие(л.5 от НАХД №492/2019г. на ЯРС) е преждевременно,
но доколкото същите са дължими на осн. чл.63, ал.3 от ЗАНН във връзка с чл.143, ал.1 от АПК към приключване на делото пред
касационната инстанция и се следват в полза на жалбоподателя, не е налице
основание за отмяна на решението на ЯРС в тази му част, като със съдебния акт
на касационната инстанция следва да се присъдят в полза на ответника по
касацията направените разноски по Договор за правна защита и съдействие(л.12 от
КАНД №26/2020г. на Административен съд Ямбол), в размер на 300лв. Платеното
адвокатско възнаграждение е в съответствие с разпоредбата на чл. 18, ал.2 от
Наредбата № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Отговорността за разноски следва да се понесе от юридическото
лице, в чиято структура е включен органа, издал НП - Изпълнителна агенция“Главна
инспекция по труда“, със седалище гр. София, бул.“Княз Ал. Дондуков“ № 3.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №3/06.01.2020г. на Ямболски районен съд по
НАХД №492/2019г.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция “Главна инспекция по труда“, със седалище гр. София, бул.“Княз Ал.
Дондуков“ № 3, ДА ЗАПЛАТИ на ЕТ“ „***“, Тополовград, с ЕИК *********,
представляван от В.Г.В., сумата от 300/триста
лева/, представляваща направените разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната
инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/не се чете ЧЛЕНОВЕ: 1./п/не се чете
2./п/не се чете