№ 602
гр. Разград, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и осми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Гражданско дело
№ 20213330101675 по описа за 2021 година
Депозирана е искова молба от М.Х.О., с която моли съда да осъди ответника да му заплати
сумата 10000лв., явяваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди-силна
уплаха и стрес в резултат от отправената от ответника закана за убийство, отправена му на
16.12.20г.
Твърди, че с ответника живеят в едно село, като отношенията им от много време са силно
обтегнати и влошени.
На 16.12.2019г. в с.Трапище ищецът спрял автомобила си и слязъл от него.Ответникът се
движел в насрещното платно и също спрял автомобила си. Отворил прозореца и насочил
срещу него пистолет,като го заплашил,че ще го убие. По повод на тези действа срещу
ответника било образувано н.о.х.д. № 220/20г. по описа на РРС, по което е признат за
виновен по чл. 144 ал. 3 във вр с ал. 1 от НК.
Ответникът Г.Ю.М. е отговорил в срок.Счита иска за допустим.По отношение
основателността на иска, счита същият за частично основателен до размера на 500лв. не
възразява по доказателствата.
Искът се основава на обстоятелството, че е осъден с влязла в сила присъда за закана за
убийство. Така е решил съдът,въпреки че пистолет не е намерен. Твърди, че самият ищец се
намирал до шофьорската му врата и му отправял закани за саморазправа, заради влошени
отношения с родителите на ищеца. Счита, че ищецът е търсел тази саморазправа, да го
нападне словесно. От това си поведение ищецът черпи права. Конкретно за направеното
искане за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, чисто при
наличие на осъдителна присъда за ищеца се отваря възможност да потърси по реда на чл.45
от ЗЗД обезщетение. Така предявеният иск е силно завишен, не отговаря на така наречените
1
претърпени вреди, защото ищецът не се е чувствал изплашен, а напротив бил агресивно
настроен, като обиждал, крещял и му се заканвал. Ищецът е опитен и обигран мъж на
такава възраст, че да знае как да извлече полза от една такава ситуация и по най- добрия за
него начин се възползва от същата. Моли съда да приеме, че е налице съпричиняване на
вредоносният резултат от страна на ищеца.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът установи следните факти:
Страните живеят в едно село и се познават. Семействата им са в обтегнати и влошени
отношения.
На 16.12.2019г. в с.Трапище автомобилите на ищеца и ответника се разминали на пътя, като
при разминаването ответникът направил жест към ищеца. Последният спрял автомобила си,
слязъл от него за да поиска обяснение от ответника. Той също спрял автомобила си.
Помежду им възникнал спор, при който отворил насочил пистолет към ищеца и го
заплашил,че ще го гръмне.
С присъда №238/21.07.20г. по нохд№220/20г. на РРС ответникът е признат за невиновен да е
извършил престъпление по чл.144 ал.3 НК. Недоволен ищецът е обжалвал присъдата. С
присъда №7/01.03.21г. по внохд№298/20г на ОС-Разград ответникът е признат за виновен
да е извършил престъпление по чл. 144 ал. 3 във вр с ал. 1 от НК, а именно: на 16.12.19г. в
с.Трапище се заканил с убийство към ищеца като извадил пистолет и го насочил към него с
думите „Ще те гръмна“, като заканата би могла да възбуди основателен страх от
осъществяването и. Наложил наказание 3месеце лишаване от свобода, като отложил
изтърпяването му за срок от три години.
Ищецът представя амбулаторен лист от лекар-специалист по психиатрия от дата 26.05.20г. с
оплаквания от напрегнатост, безпокойство, лесна дразнимост, нарушение на съня,
главоболие,сърцебиене,високо кръвно налягане, които се засилили след получаване на
20.05.20г. призовка за с.з. по нохд№220/20г. на РРС.
На същата дата ищецът, чрез пълномощника си е подал молба-становище вх.№3724 по хода
на делото и молба вх.№3725 за конституирането му като частен обвинител.
По делото е назначена СПЕ, според която отправената закана с убийство на 16.12.2019г. се е
отразила върху психиката на М.Х.О. ,като предвид естеството на събитието това отражение
е било интензивно негативно.
Психологичните травми , наред с придружаващите ги емоционални и вегетативни
смущения,могат да бъдат обобщени в диагнозата реакция на тежък стрес и разстройство в
адаптацията,смесена тревожно-депресивна реакция. Последните възникват след
преживяване на изключително сгресогенно житейско събитие или при значима житейска
промяна, водеща до продължителни неприятни обстоятелства, чиято продължителност се
влияе от индивидуалната уязвимост на всеки човек. Според вещото лице дадено лице, което
е агресор да стане жертва. Едното не променя и не изключва другото, защото са налице две
последователни ситуации. При първата ищецът е агресор, като при втората вече е жертва.
Предвид отправената непосредствена заплаха за живота ищецът е изпитал страх.
2
По делото са разпитани трима свидетели. Св.О.а съпруга на брата на ищеца твърди, че
живеят в една къща. Запозната с инцидента от 16.12.19г. от ищеца. Твърди, че М. се
променил много. Бил весел, реботлив, контактен, излизал с приятели. След инцидента бил
стресиран, изнервен, уплашен. Имало случаи, в които при разговор той се стряскал, тъй като
не слушал. Поведението изцяло се променило. Това се отрезило и на начина му на живот. Не
искал да излиза, не споделял. От време на време дори треперел. Имал проблеми със съня.
Започнал да вдига кръвно.Появило се главоболие. Бил вглъбен в себе си. Искал сам да се
справи с това нещо, но без успех. Запознал да ходи по лекари и да пие хапчета. Всичко това
продължило около година. Сега бил по-спокоен, но още се страхувал от семейството на
ответника,да не направят нещо отново. През тази една година М. продължавал да получава
заплахи от роднини на ответника. Проблемът на ответника и неговите роднини е с нейния
съпруг. Тъй като в конкретната ситуация съпругът й поискал да защити брат си, тогава
агресията на семейството на ответника се насочи срещу съпруга й. Между майката на
ответника и М. и имало дело. Съпругът на свидетелката бил обвинен и осъден.
Св.М. М.П. е съпруг на сестрата на ищеца, който твърди, че М. много се притеснил, че са му
вадили пистолет. Дори ходил на доктор. Брат му също бил притеснен за него, защото бил
все замислен. Брат му казвал, че не бил както преди, спрял да работи и като цялата работа
останала на него. Ищецът и брат му имат животни. До инцидента М. бил жизнен, много
приказлив, трудолюбив. След това започнал да ходи на психиатър. Това продължило почти
година. Сега вече се успокоил.
Св.Ю.Х.,баща на ответника знае за инцидента от сина си. Твърди, че М. му се изпречил на
пътя, слязъл от колата и тръгнал към него да се бие. Синът му заключил вратите. На
инцидента присъствал И.Р., други хора нямало. Вечерта към 20.30ч. в дома им дошла
полицаи, които им казали да се явят на следващия ден в управлението. В полицията в
гр.Лозница им казали, че ще задържат сина му. Обяснили на свидетеля, че е заради
извадения то него пистолет. Според свидетеля синът му никога не е притежавал пистолет.
Той живее и работи в чужбина. Бил се върнал за Нова година. Свидетелят също твръди, че
със семейството на ищеца имат дрягзи. Брата на ищеца набил съпругана на свидетеля и
затова го съдили. Имали неприятности заради кравите, защото цапат пред къщата им. Имало
и случай, когато ищецът му се заканил и свидетелят звъннал на полицията. Ищецът и
семейството му веднага скачат да те бият. Има много жалби срещу ищеца и брат му.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира
следното:Искът се явява доказан във своето основание и часточно доказан по своя размер.
Отговорността по чл.45 ЗЗД на ответника е безспорно установена. Съгласно разпоредбата на
чл.300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда
само гражданските последици от деянието. За наличието на извършено деяние, неговата
противоправност и виновността на ответника е налице постановен съдебен акт. Тъй като
размерът на претендираното обезщетение за причинените неимуществени вреди на
ответника не е елемент от състава на престъплението, за което е постановено съдебното
решение, ищецът съобразно дадените му указания е ангажирал доказателства в тази насока.
3
Според заключението по назначената съдебно-психиатрична експертиза ищецът е реагирал
интензивно негативно на случилото се и поставената му диагноза /реакция на тежък стрес и
разстройство в адаптацията, смесена тревожно-депресивна реакция, се установяват от
данните по делото и прегледа на пострадалия. Същите са резултат от отправената му от
ответника закана. На поставен от пълномощника на ответника въпрос вещото лице заявява,
че не съществува пречка едно лице в една ситуация да е агресор, а непосредствено след
това-жертва.Следователно стресогенния фактор за ищеца се явява личността на ответника и
неговите действия, пречупени през призмата на личността на пострадалото лице /ищец/.
По досъдебното производство е приложена характеристична справка по
местоживеене,изготвена от полицейски служител. От събраната информация се
установява,че ответникът е семеен с две деца, живее в Италия. Същият по характер не е
избухлив и не е влизал в пререкание със съселяните си.Не злоупотребява с алкохол. Не му е
издавано разрешително за оръжие. Притежава СУМПС, няма криминални прояви,няма
нарушения на обществения ред и срещу него не са водени заявителски материали и
преписки, не е наказван по административен ред при условията на чл.218б НК.
От горното може да се заключи, че ответникът не е човек, чието поведение да говори за
склонност към проява на агресия и на неправомерно поведение. Отделно постоянното
местопребиваване на ответника е в Италия, като посещава България средно два пъти
годишно.Т.е. стресогенния фактор отключващ и поддържащ разстройството на ищеца, а
именно личността на ответника и неговите действия не налагат извода той да е преживял
толкова продължително и толкова физическите и душевни страдания, така както твърди.
Водените от ищеца свидетели твърдят, че дългата продължителност на душевните му
страдания се дължи и на отправените към него заплахи от членове на семейството на
ответника. Тези негативни емоции не са в причинно-следствена връзка с действията на
ответника и същият не следва да носи отговорност за тях.
Показанията на двамата свидетели в частта за проведено лечение от лекар специалист
/психиатър/, съдът не кредитира. По делото е налице само един амбулаторен лист, който е
издаден 5 дни след получаване на съобщението от съда и в същия ден, в която ищецът
писмено е поискал да бъде конституиран като частен обвинител и е заявил становище по
чл.248 ал.1 НПК. По делото няма данни ищецът да е посещавал преди или след това
специалист. Няма данни лечението да е продължило. Не е указана необходимост от
проследяване на състоянието на ищеца, тъй като съобразно снетата по думите на ищеца
анамнеза това не е било необходимо. Ищецът е заявил, че „преди пет месеца един от тях го
заплашил с пистолет….тогава известно време бил по-напрегнат, неспокоен,лесно дразним,
с нарушения в съня,сърцебиене,главоболие, високо кръвно….Преди седмица получил
призовка за дело…-оттогава описаните оплаквания се засилили...“ Следователно ищецът не
е изпитвал продължително, а първоначално „известно“ време, а след това по повод на
делото твърдените душевни страдания.
Твърденията на ответника за злоупотреба от страна на ищеца с предоставената му от закона
защита и за трайно агресивното негово поведение не се доказаха. Въпреки събраните
4
частично гласни доказателства, съдът намира за недоказани твърденията на ответника, че
ищецът е осъждан и че има склонност да влиза във физически конфликти.
Съобразно гореизложеното и разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът намира за справедлив размер
на обезщетението за причинени неимуществени вреди от 3000лв., ведно със законната лихва
от датата на деликта-16.12.2020г. до окончателното му изплащане, като за размера над
3000лв. до 10000лв. искът се явява неоснователен.
И двете страни претендират за разноски, което следва да бъдат уважени съобразно
присъдената, респ. отхвърлената част от обезщетението.
Ищецът претендира за разноски от 850лв., а ответникът за 200лв. Уговореното
адв.възнаграждение на пълномощника на ответника е 500лв., от които са платени само
двеста лева, поради което на обсъждане подлежат само действително сторените разноски.
Ответникът следва да заплати на ищеца съдебни разноски в размер на 255лв., а ищецът
следва да заплати на ответника разноски в размер на 140лв.
Ответникът следва да заплати по сметка на РС-Разград държавна такса от 120лв. и разноски
за вещо лице в размер на 300лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г.Ю. М., ЕГН ********** от **************** да заплати на М.Х.О., ЕГН
********** от ******************* сумата от 3000лв./три хиляди лева/ обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, в резултат от извършено на 16.12.2019г. от
ответника престъпление по чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 НК, ведно със законната лихва, считано
от 16.12.19г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 570лв./петстотин и
седемдесет лева/ съдебни разноски КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за присъждането на
обезщетение за неимуществени вреди за размера над 3000лв. до 10000лв. КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г.Ю. М. да заплати по сметка на РРС сумата от 120лв./сто и двадесет лева/
държавна такса върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди и сумата от
300лв./триста лева/ възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред ОС-Разград в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5