№ 2354
гр. Варна , 05.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на пети юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501436 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274,ал.1, т.2, вр. Чл.129, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Д. Р. С., чрез адв. С.С. срещу определение №
260043/04.01.2021г. на Районен съд Варна, постановено по гр.д. № 6252/2020г., с което е
прекратено производството по същото дело, на основание чл.129, ал.3 ГПК.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното
определение. Счита се, че съдът неправилно е приел, че предявените от жалбоподателя искове да
оценяеми. Излага, че в изпълнение на указанията на съда изрична е посочил, че предявените искове
са с правно основание чл.109 ЗС с искане за осъждане на ответниците да преустановят навлизането
си в имота на ищеца, като изрично е посочил, че не претендира за същите да бъдат осъдени да
преместят огради и обекти. Поддържа, че по този начин уточнени, предявените искове са
неоценяеми. Твърди се, също, че е поискал да бъде освободен от такси и разноски по делото, тъй
като същите са непосилни за ищеца.
Претендира се отмяна на обжалваното определение, като делото се върне на ВРС за
продължаване на съдопроизводствените действия, като се дадат указания относно това дали
исковете са оценяеми и за начина на определяне на цената, съответно държавната такса.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид данните по делото намира, че частната жалба
е депозирана в срок от легитимирана да обжалва страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.
Производството по гр.д. № 62521/2020г. по описа на ВРС е образувано по предявени от Д.
Р. С. срещу С.Р. С., И.С.В. и Община Варна искове с правно основание чл.109 ЗС. В исковата
молба са изложени твърдения, че ищецът е собственик на недвижим имот, находящ се в
с.Звездица, община Варна, *****, представляващ дворно място с ид.№ 30497.501.56, с площ от
1209 кв.м., придобит на основание договор за дарение, обективиран в НА № 171/1970г. Ищецът
твърди, че всеки един от ответниците с действията си му пречи да упражнява правото си на
собственост, като е отправил искане да бъдат осъдени да преустановят действията си, с които
навлизат в имота му, както следва: Сотир С. да събори незаконно изградената постройка,
ноходяща се до дворната тоалетна на ищеца, както и да предаде владението на реална част от
имота, останалите двама ответници да предадат владението на реални части от имота.
С разпореждане №19537/15.06.2020г. съдът е приел, че подадената искова молба е
1
нередовна, като е оставил същата без движение и е дал указания ищецът да уточни исковете, които
предявява спрямо всеки един от ответниците, предявява ли искове с правно сонование чл.108 ЗС,
предвид заявеното искане за предаване н владение върху реални части, като се формулира
надлежен петитум по отношение на всеки от ответниците.
С молба от 18.06.2020г. ищецът е посочил, че предявява искова по реда на чл.108 ЗС за
предаване на владение върху реални части от собствения му имот.
С разпореждане от 27.07.2020г., ВРС е приел, че е сезиран с искове за предаване на
владение с правно основание чл.108 ЗС, като производството е оставено без движение, с указания
ищецът да фармулира ясен и точен петитум на исковата молба.
С молба от 21.08.2020г., ищецът е уточнил, че отправя искане Сотир С. да премахне
построената отрада между двата имота, с която ответникът е навлязъл с 30 кв.м. в собствения на
ищеца имот; И.В. да премахне отрадата между нейния имот и имота на ищеца; Община Варна да
премахне заслон за спирка на обществен транспорт и да преустанови навлизането в имота на
ищеца.
С разпореждане от 25.08.2020г., производството по делото е оставено без движение, като
съдът е дал указания за отстраняване на нередовности на исковата молба и във връзка с
определяне на цената на исковете по реда на чл.70 ГПК. Срокът за изпълнение на указанията на
съда е бил многократно продължаван.
С уточнителна молба ищецът е посочил, че предявява искове с правно основание чл.109
ЗС; претендира ответникът С. да бъде осъден да преустанови навлизането в имота на ищеца с 30
кв.м., по протежение на общата граница на имотите; ответницата Владимирова да преустанови
навлизането в имота на ищеца с 40 кв.м., по протежение на общата граница на имотите; община
Варна да преустанови навлизането в имота на ищеца, за спирка на обществен транспорт и
навлизане в имота на ищеца с площ от 50 кв.м.
С разпореждане от 08.10.2020г. производството е оставено без движение, като съдът е
приел, че е сезиран с негаторни искове с правно основание чл.109 ЗС, цената на които следва да се
определи по реда на чл.70, ал.3 ГПК, съгласно приетото в ТР №4/2015г. и е дал указания на ищеца
да внесе сумата от 300лв. за назначаване на вещо лице, което да определи какъв е размерът на
разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на действията, които се искат в
исковата молба и определяне на цената на исковете и дължимата държавна такса.
С разпореждане от 04.11.2020г. производството отново е оставено без движение, като
съдът е констатирал, че ищецът не е изпълнил в цялост дадените с предходните разпореждания
указания за конкретизиране на предявените искове и е дадена последна възможност на ищеца да
формулира надлежен петитум на претенциите си, като се отстрани противоречието и
разминаването във петитумите формулирани с молба вх. № 265183/10.09.2020г. и вх. №
262059/21.08.2020г. и еднозначно уточни дали иска извършване на определени действия от
ответниците за премахване на огради и постройки или преустановяване на владение върху
твърдените собствени на ищеца части от имота.
С молба от 14.12.2020г. ищецът е посочил, че искането му е ответниците да преустановят
неоснователните си действия, с които му пречат да упражнява правото си на собственост, а именно
навлизане в имота му от страна на Сотир С. с 30 кв.м., от страна на И.В. с 40 кв.м. и община Варна
– навлизане в имота му, за спирка на обществен транспорт с 50 кв.м. С молбата е отправено и
искане за освобождаване от такси и разноски по делото.
С разпореждане от 15.12.2020г., ВРС отново е оставил производството по делото без
движение, като отново е дадена поредна последна възможност за отстраняване на нередовностите
на исковата молба и изпълнение на указанията на съда за формулиране на точен и ясен петитум.
Отново е указано на ищеца, че искането ответниците да преустановят неоснователните си
действия, с които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост не е конкретизирано,
поради това, че не е посочено в какво се изразяват тези действия и как смущават правото на
собственост. С уточнителна молба ищецът е посочил, че предявява само негаторни искове за
2
преустановяване на точно описани действия на ответниците, като счита, че исковете са
неоценяеми и е депозирал молба за освобождаване от такси и разноски.
С обжалваното в настоящото производство определение ВРС е приел, че ищецът не е
изпълнил указанията, за отстраняване на нередовностите на исковата молба и е прекратил
производството.
Така постановеното определение е правилно. От изложените в исковата молба и
уточнителните молби твърдения следва да се приеме, че ищецът е предявили обективно съединени
искове с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да преустановят действията си, с
които навлизат в имота на ищеца и му пречат да упражнява правото си на собственост. Въпреки
многократно дадените указания и възможност, ищецът не е отстранил нередовностите на исковата
молба, като не е формулирал точен и ясен петитум на предявените искове, като по този начин е
препятствал и възможността за определяне на тяхната цена. Съгласно разпоредбата на чл.72, ал.1
ГПК по всеки от предявените исковете следва да се събере държавна такса. Съгласно
разрешението, дадено в т.1 от ТР №4/06.11.2017г. на ВКС, ОСГК, когато иска по чл.109 ЗС не
съдържа осъдителен петитум и предмет на делото е несъществуването на сервитут или друго
ограничено вещно право, цената се определя от паричната оценка на отричания сервитут или друго
ограничено вещно право по реда на чл.69, ал.1, т.2 ГПК върху данъчната оценка, а ако няма
такава- върху неговата пазарна цена, а държавната такса се определя по реда на чл.71, ал.2 ГПК
върху една четвърт от така формираната цена на иска. Когато искът не съдържа осъдителен
петитум и предмет на делото е несъществуване на друго бреме, което собственикът да е длъжен да
търпи и то има парична оценка, върху нея се определя цената на иска, ако бремета няма парична
оценка, искът е неоценяем и съгласно чл.71, ал.1 ГПК, цената се определя от съда. Когато искът
съдържа осъдителен петитум, като се претендира ответникът да се въздържа от определени
действия или бездействия или да извърши определени незаместими действия, искът е неоценяем и
размерът на държавната такса се определя съгласна чл.71, ал.1 ГПК, а когато се претендира да се
осъди ответникът да извърши определено заместимо действие, цената на иска е паричната оценка
на разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на действия, върху който размер
се определя и дължимата държавна такса.
В случаят ищецът не е конкретизирал петитума на исковете, като по този начин е останал
неизяснен предмета на делото и вида претенция по отношение на всеки от ответниците – какви
конкретни действия да извърши или да се въздържа да извършва; претендира ли извършване на
заместими или незаместими действия, какви са необходимите разходи за тези действия. Общо
формулирането искане за задължаване на ответниците да преустановят неоснователните си
действия, с които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост е неконкретизирано и
неясно и не позволява да се определи предмета на делото и цената на предявените искове.
Доводите и съображенията, на жалбоподателя, по повод депозираната от ищеца молба за
освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски, както и дали иска е оценяем или
неоценяем са ирелевантни в настоящото производство, предвид изложените от
първоинстанционният съд мотиви в обжалваното определение за прекратяване на
производдството. Въпросът относно цената на исковете и дължимата държавна такса следва да се
разреши след като ищецът формулира точен и ясен петитум, който да съответства на изложените
твърдения в обстоятелствената част на исковата молба, с конкретно посочване в какво точно се
изразяват действията на ответниците, по какъв начин пречат на упражняването на правото му на
собственост, както и конкретните действия, които се иска да бъде осъден да извърши или да се
въздържа да извършва всеки един от ответниците.
Предвид на изложеното обжалваното определение на ВРС следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Водим от горното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260043/04.01.2020г. на Варненски районен съд,
постановено по гр.д. № 6252/2020г.
Определението подлежи на обжалване в седмичен срок от съобщението до страните пред
ВКС с частна касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4