Р Е Ш Е Н И
Е № 266
гр. Пловдив, 15.05.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІV гр.
състав, в публично съдебно заседание на 07.05.2019г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Тодорка Мавродиева, като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 883 по
описа на съда за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Субективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 432 от КЗ, обективно съединени с акцесорни претенции по чл. 86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от К.И.К. с ЕГН ********** и Д.Д.К.
с ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес *** чрез процесуалния представител
адв. Г.С. против Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД с
ЕИК *********, седалище гр. София, адрес на управление ж.к. Възраждане, ул.
„Св. София“ № 7, ет. 5. Ищците твърдят, че на дата ***** г. около ***** часа на
главен път ***** , при км *****
, е настъпило ПТП, при което водачът на товарна композиция „Скания“ с рег. №
***** П.Г. нарушава правилата за движение по пътищата по ЗДвП, губи управление
и се удря в движещия се в насрещното пътно платно лек автомобил марка и модел
„Ауди А6“ с рег. № ***, в който пътуват водачът Д.К.и неговата ***И.К.К.– ***на
ищците. В резултат на сблъсъка е причинена смъртта на К.. По случая е
образувано ДП № 373 / 2016 г. по описа на РУ – Карлово. С присъда № 4 от
19.01.2017 г., постановена по НОХД № 2574 / 2016 г. на ОС – Пловдив, П.Г. е
признат за виновен за настъпилото ПТП и причинената по непредпазливост смърт на
И.К.. Внезапната смърт на първородната им ***е непрежалима загуба за ищците.
Родителите на починалата в катастрофата изпаднали в състояние на скръб, болка и
меланхолия, преустановили почти всичките си социални контакти, затворили се в
себе си.
Твърди се, че автомобил „Скания“ с рег. № ****е
застрахован при ответното дружество с полица № ***, валидна от ***г. до ***г. Ищците
предявили пред ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД претенции за изплащане на
застрахователно обезщетение в размер от по 120 000 лв. за всеки от тях,
въз основа на което била образувана щета № **** г. С писмо № 99-4437 /
04.09.2018 г. застрахователят предложил обезщетение в размер от по 60 000
лв. В отговор К.поискали компромисно решение, като им бъде заплатено
обезщетение в размер от по 90 000 лв., която считат за разумна и
отговаряща на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. С писмо № 99-4720 /
18.09.2018 г. ответникът изискал представяне на пълномощни, въпреки че по
щетата вече били представени такива. В отговор ищците представили на дата
26.09.2018 г. пълномощни. От този момент насетне се твърди, че от страна на
ответника липсва последваща реакция – не е постъпил отговор и не е последвало
плащане. Предвид гореизложеното се иска от съда да постанови решение, с което
да осъди Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД с ЕИК
********* да заплати на всеки от ищците сумата от по 90 000 лв.
(деветдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди вследствие от смъртта на ***им И.К. К., загинала в ПТП от
дата ***** г., ведно със законната лихва от датата на уведомлението до
застрахователя по чл. 429, ал. 3, изр. второ от КЗ до окончателното й
изплащане. Претендират разноски.
В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК
ответникът Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД с ЕИК
*********, седалище гр. София, адрес на управление ж.к. Възраждане, ул. „Св.
София“ № 7, ет. 5, чрез упълномощения процесуален представител адв. Т.Т.подава
отговор на исковата молба. Навеждат се твърдения за неоснователност на
исковете, като се оспорва изключителната вина на водача П.Г. за настъпване на
процесното ПТП и механизма на произшествието. Прави се възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, тъй като е
пътувала без поставен предпазен колан. Наред с горното се твърди, че вина има и
водачът на лек автомобил „Ауди А6“ Д.К., тъй като е шофирал с несъобразена с
ограничението за този пътен участък скорост, а именно с 52,32 км/ч. при
разрешена скорост от 40 км/ ч. По този начин К. е повишил риска от настъпване
на ПТП и от летален изход. Ответникът твърди, че исковите претенции са
прекомерно завишени по размер и счита, че предложеното обезщетение от по
60 000 лв. за всеки от ищците се явява справедливо. Оспорва акцесорната
претенция за лихви по аргумент за неоснователност на главния иск. Претендира
разноски.
В двуседмичния срок по чл. 372, ал. 1 от ГПК по делото
няма постъпила допълнителна искова молба.
Съдът, като прецени събраните в хода на делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие следното:
Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ
вр. чл. 496 КЗ
вр. чл. 380 КЗ
допълнителна специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия
срещу дружеството, застраховало ГО на виновния водач на МПС, е изтичането на
тримесечен рекламационен срок от сезиране на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ
за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по повод
плащане на застрахователно обезщетение.
Съгласно чл. 498, ал.3 КЗ увреденото лице
може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не
е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
В конкретния случай няма спор, че
застрахователят е бил своевременно сезиран с уведомление от ****г, но по
застрахователната претенция не е изплатено обезщетение, тъй като ищците не са се
съгласили с предложената от застрахователя сума в размер от по 60 000 лв
за всеки от тях, а застрахователят – с предложената от ищците компромисна сума
в размер от по 90 000 лв за всеки от тях.
При това положение процедурата за доброволно уреждане на спора е
приключила без резултат, което прави прекият иск по чл. 432 КЗ
допустим.
Разгледана по същество, претенцията е
безспорно доказана по основание.
По делото няма спор, че между ответника и виновния
водач към датата на възникване на процесното ПТП е бил сключен валиден договор
за застраховка „Гражданска отговорност“.
Няма спор също, че по образуваните
ликвидационни преписки застрахователят е признал претенцията на ищците по
основание, предлагайки сключването на споразумение за сумата от по 60 000
лв за всеки от тях. Т.е. спорен е само размерът на претенцията.
Наред с това в случая е налице влязла в сила присъда,
признаваща вината на водача за настъпване на произшествието поради нарушаване
правилата за движение – чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП и причинената в резултат на
това смърт по непредпазливост на пострадалото лице.
Съгласно чл. 300 от ГПК
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност, както и виновността на дееца.
Т.е. относно фактите, които
са съставомерни по Наказателния кодекс, съществува забрана да бъдат установявани
от граждански съд. Такива съставомерни факти в случая, които не могат
да бъдат пререшавани от настоящия съд, са и тези за причинената смърт на
пострадалото лице в резултат на настъпилото ПТП, именно заради което деецът е
наказан за престъпление по чл. 343, ал. 3, вр. чл. 342, ал. 1 от НК за причинена смърт по непредпазливост. Тези факти са елемент от състава на
престъплението и без наличието им извършителят нямаше да бъде наказан за точно
това престъпление.
За да се разграничат въпросите,
обхванати от задължителната сила на мотивите на присъдата и неподлежащи на
преразглеждане от гражданския съд и тези, свързани с възражението на ответника
за съпричиняване, е необходимо да се посочи следното: Въпросът налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат,
подлежи на изследване и преценка от гражданския съд независимо от приетото в
наказателното производство, но изводът за наличие на съпричиняване съдът следва
да основе на приноса на пострадалия и неговото поведение, а не на поведението
на другия участник - водача на МПС. Поведението на пострадалия не е
предмет на присъдата, освен ако съпричиняването не представлява елемент от
състава на престъплението и не е било предмет на изследване в наказателното
производство по конкретното дело.
В случая безспорно поведението на
пострадалия не е елемент от обективната страна на престъплението, поради което
и с оглед на заявеното от ответника възражение за съпричиняване гражданският съд дължи формиране на собствено
вътрешно убеждение относно поведението на пострадалия и евентуалния му принос
за настъпване на противоправния резултат.
Релевантен
за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал.2 ЗЗД е само онзи конкретно
установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с
неправомерното поведение на деликвента/ до увреждането като неблагоприятен
резултат.
Ответникът е направил възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, което свързва с две
обстоятелства: липса на надлежно поставен предпазен колан, от една страна, и от друга,
пътуване в автомобил, управлян от рисков водач. Твърди се също, че вина за
настъпване на произшествието има и другият водач – Д.К., който е превишил
разрешената скорост.
Първото възражение е
неоснователно, тъй като дори да се приеме за безспорно установено, че пострадалата
е пътувала без поставен защитен колан, то вещото лице по допуснатата СМЕ, чието
заключение съдът възприема като обективно и компетентно изготвено, а и
неоспорено от страните, е категорично, че и с правилно поставен обезопасителен
колан пострадалата не би избегнала леталния изход. Причината за смъртта е откритата
черепно-мозъчна травма, изразяваща се с травматично увреждане на меките черепни
покривки, на черепните кости и на мозъка, довели до нарушаване на мозъчни
структури, свързани с функциите на жизнено важни центрове и мозъчни пътища.
Пострадалата е получила травма вътре в купето на лек автомобил, от деформирани
детайли - като покрива на лекия автомобил в предната му част, в резултат на
сблъсъка му с товарния автомобил. Описаната травма в областта на главата на пострадалата,
довела
до нейната смърт, по никакъв начин не се влияе от обезопасителния колан. Същевременно намаляването на обезщетението за вреди е допустимо само при
наличието на категорични доказателства, че вредите не биха настъпили, респ. не
биха настъпили в съответния обем и тежест, ако по време на произшествието
пострадалият е ползвал предпазен колан. Т.е. предпоставките за отчитане на
съпричиняването и неговия размер са безспорно установена причинно-следствена
връзка между поведението на увредения и вредите, заедно с преценка кои от тях
не биха настъпили, или биха имали по-малък обем /брой, интензитет/, при липса
на личен принос.
По
отношение на останалите възражения на ответника относно съпричиняващо поведение
от страна на другия водач:
В т. 7 на
ППВС № 17/63 г. е прието, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане се
намалява, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на
причинна връзка между поведението му
и настъпилия вредоносен резултат, както и че съобразно конкретните
обстоятелства разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД се прилага и в случаите, при
които малолетно дете или невменяемо лице допринесе за настъпване на резултата,
независимо от неспособността на тези субекти да действат разумно.
Обективният
характер на съпричиняването не означава, че поведението на пострадалия е
обвързано от евентуално противоправно поведение на други лица. За да бъде
намалено обезщетението за вреди, увреденият трябва да е допринесъл за тяхното
настъпване, като приносът трябва да бъде конкретен, т. е. да се изразява в
извършването на определени действия или бездействия от увреденото лице. Ако
е налице противоправно поведение на друго лице, както се твърди в случая,
възниква хипотеза на назависимо съпричиняване на вредите от страна на няколко
деликвента, които отговорят солидарно. С чл. 499, ал. 7 КЗ се предвиди солидарна
отговорност на застрахователите, аналогична на отговорността на съпричинителите.Това
означава, че при съпричиняване по чл.53 ЗЗД на увреждането от няколко деликвента,
застрахователят по застраховка „Гражданската отговорност”, сключена с един от
тях, отговаря спрямо увреденото лице за
пълния размер на вредите до размера на застрахователната сума, а не съобразно
приноса за увреждането на застрахования при него делинквент /в този смисъл Решение № 121/18.09.2014 год., Търговска
колегия, Първо отделение, т. дело N 2859 по описа за 2013г/. Следователно и да има противоправно поведение на друго
лице, извън пострадалото, то е без значение за отговорността на настоящия
ответник, която е пълна – за всички вреди и за целия им размер. Евентуално за
него биха възникнали регресни права спрямо другия застраховател, аналогично на
солидарната отговорност на деликвентите - за припадащата се на другия
застраховател част от дълга. В случая обаче тези обстоятелства са без значение,
тъй като по делото не е привлечен като помагач на негова страна другият
застраховател, нито регресните му права са упражнени чрез предявяване на
обратен иск против него. Действително в отговора е посочено, че „трябва да бъде
привлечено застрахователното дружество, при което е застрахован лекият
автомобил“, но искане за привличане на конкретно трето лице – помагач /чрез
посочване на наименование, адрес за призоваване и т.н./ не е направено. Изрично
искане по чл. 219, ал. 1 ГПК е направено само по отношение на свидетеля, което
обаче поради липсата на изложени съображения за правен интерес от участието му
в процеса, съдът е възприел като доказателствено искане и така го е уважил. Ето
защо показанията на виновния водач и заключението на САТЕ, които касаят
механизма на произшествието от гледна точка на евентуално съпричиняващо
поведение от страна на другия водач, са без значение за настоящия спор и не
следва да се обсъждат. Същевременно механизмът на произшествието от гледна
точка на поведението на застрахования при ответника и признат за виновен водач,
е установен със задължителната сила на присъдата и не може да се преразглежда. При
това положение единственото релевантно за спора възражение за съпричиняване е
това за неползването на предпазен колан от страна на пострадалата. Колкото до
възражението, че тя е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, знаейки
обстоятелството, че се вози в МПС, управлявано от водач, шофиращ с превишена
скорост, то същото е абсолютно недоказано, тъй като по делото няма данни за
обичайното поведение на водача на лекия автомобил, за да се приеме, че
пострадалата е била наясно с евентуално негово рисково управление, с което
мълчаливо или с конклудентни действия да се е съгласила. Същевременно и да е
имало конкретно рисково поведение от негова страна, то е било извън контрола на
пътника в автомобила, поради което не може да обоснове съпричиняващо поведение
на пострадалия, нито обективно, нито субективно. Доколкото в случая не е налице такова
укоримо поведение от страна на пострадалата, което дори да не е виновно и
противоправно, обективно да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат,
респ. не е налице правило за поведение, което пострадалата да е била длъжна да
съблюдава и/или нарушаване на
общоприети или опитни правила за поведение, не може да се
приеме, че с действията си тя
обективно е създала предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането.
Съдът определя размера на
дължимото за обезвреда обезщетение, като се ръководи от критерия за
справедливост, съобразявайки разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и като взема предвид,
че понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с преценката на
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се зачетат от
съда. Такива обективни критерии при причиняването на смърт са обстоятелствата,
при които е настъпил вредоносният резултат, възрастта на увредения,
общественото положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси
обезщетение за неимуществени вреди. Обезщетението за неимуществени вреди по
смисъла на чл.52 ЗЗД възмездява страданията и/или загубата на морална опора и
подкрепа, понесени от близките на увредения, вследствие на настъпилата смърт.
Няма спор, че ищците са родители,
загубили в резултат на произшествието първородното си дете.
От показанията на св. А.К./***на
ищцата/ и И.Р./без близко родство/ се установява, че загубата на ищците е
непрежалима, а животът им – променен завинаги в резултат на най – страшната
трагедия, която може да сполети родител: «те са живи, но за тях животът просто
свърши».
Въз основа на показанията, които
се възприемат като обективни и непосредствени, съдът приема за установени
описаните в исковата молба болки и страдания, огромен емоционален стрес и
душевни мъки и причинната им връзка с процесното ПТП, както и че в резултат от
смъртта на детето си ищците търпят болки и страдания с най - висок интензитет и
постоянен характер. Преживели са и продължават да
изживяват неизлечима душевна болка и страдание от загубата на ***си. Загубата
им не може да бъде запълнена, лишени са завинаги от изконното си човешко право
да дават и получават любов, закрила и подкрепа от детето си.
Налице са доказателства за интензитета и
продължителността на негативните
емоции, преживени от ищците, като дори при липса на такива съдът пак би ги приел за доказани предвид невъзможността
да се обективират
болките и страданията като част от психичния живот на личността и строго
субективните й преживявания, а и чисто житейски се предполагат, доколкото в
случая се касае до една от най – тежките безвъзвратни загуби – тази на дете.
Въз
основа на горното съдът намира, че претенцията на ищците е изцяло доказана по
размер. Претендираната от тях сума от по 90 000 лв представлява
справедливо обезщетение за безспорно доказаните болки и страдания съобразно общоприетите
критерии за справедливост и обществено-икономическите условия за живот в
страната, макар незаместимата загуба поначало да е без паричен еквивалент.
Поради
това претенцията на ищците ще се уважи изцяло.
Съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ лихвите
за забава, за които отговаря
застрахователят, се дължат от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т.
2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
В случая няма спор, като това се
установява и от приложените към исковата молба доказателства, че
застрахователната претенция на ищците е заведена при ответното дружество на ****г,
като по делото не се твърди и доказва по – ранна дата на уведомяване от страна
на застрахования. Неоснователно е възражението на ответника за изтекла давност,
доколкото от началния момент на акцесорната претенция до датата на подаване на
ИМ не е изтекъл краткият 3 – годишен давностен срок за погасяване на лихвите за
забава.
Поради това считано от ****г следва да се
присъди законната лихва върху определеното от съда застрахователно обезщетение.
На основание чл.78, ал.1 ГПК на
ищците се дължат разноските по делото, които възлизат на сумата от общо
7 000 лв – за адвокатско възнаграждение съобразно списък на разноските на
л. 130 и доказателствата за действително направен разход в този размер.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, бюджетната сметка на
ВСС, сумата от 7 290 лв за държавна такса /4 % върху сумата от общо 180 000 лв/.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „ОЗК –
Застраховане“ АД с ЕИК *********, седалище гр. София, адрес на управление ж.к.
Възраждане, ул. „Св. София“ № 7, ет. 5 да заплати на К.И.К. с ЕГН ********** и Д.Д.К. с
ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес *** сумата от по 90 000 лв на
всеки от тях /общо 180 000 лв/, които суми представляват застрахователно обезщетение по застраховка «Гражданска отговорност»,
сключена с полица №
***, валидна от ***г.
до ***г., за причинените по вина на водача на товарна композиция „Скания“ с рег. № ***** П.Г., неимуществени вреди - болки и страдания, от смъртта на ***им И.К. К., настъпила в
резултат на състояло се на ***** г.
около ***** часа на главен път ***** , при км ***** ПТП, за което водачът е наказан с влязла в сила присъда по НОХД № 2574
/ 2016 г. на ОС – Пловдив, ведно със законната лихва върху
присъдените главници, считано от датата на уведомяване на застрахователя - ****г, до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД с ЕИК *********, седалище гр.
София, адрес на управление ж.к. Възраждане, ул. „Св. София“ № 7, ет. 5 да заплати на К.И.К. с ЕГН
********** и Д.Д.К. с ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес *** сумата от
общо 7 000 лв – разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество
„ОЗК – Застраховане“ АД с ЕИК *********, седалище гр. София, адрес на
управление ж.к. Възраждане, ул. „Св. София“ № 7, ет. 5 да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, бюджетната сметка на ВСС, сумата от 7 290 лв за държавна такса.
Банковата сметка, по която следва да се преведат присъдените на ищците суми
на основание чл. 236, ал.1, т. 7 ГПК, е IBAN: *** – сметка за средства на клиенти на
адв. Г.С.С. в ОББ, съобразно данните в ИМ.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: