Мотиви към присъда по НОХД № 411/2018г.

по описа на Окръжен съд Пловдив

 

Окръжна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу О.Б.Ж. и същият е предаден на съд за следните престъпления:

- по чл. 343б, ал.1 от НК, за това, че на 24.02.2018г. в гр. Пловдив е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка “Мицубиши”, модел “Паджеро 3,2Д” с регистрационен № РВ **** КМ с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,46 на хиляда, установено по надлежния ред - чрез химическа експертиза с протокол № 161/26.02.2018 г. за определяне концентрацията на алкохол в кръвта на Специализирана химическа лаборатория при “УМБАЛ-Пловдив” АД, гр. Пловдив;

- престъпление по чл.304а, във вр. с чл.304, ал.1 вр. чл.18, ал.1, пр.2 от НК, за това, че на 24.02.2018 г. в гр.Пловдив, е направил опит да даде подкуп-дар: пари на сума 50 лв., състояща се от една банкнота от 50 лв. със сериен номер: *** на длъжностни лица: полицейски органи - младши експерт *** на длъжност командир на отделение при Второ РУ на МВР гр.Пловдив и младши инспектор *** на длъжност старши полицай /водач на патрулен автомобил/ при Второ РУ на МВР гр.Пловдив, за да не извършат действия по служба, а именно да не извършат съответните действия, свързани с разкриване на престъпление /съгласно чл.67 от ЗМВР/ и да не го задържат като лице, за което има данни, че е извършило престъпление /съгласно чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР/ - като, макар и да е довършил изпълнителното деяние, не са настъпили предвидените в закона и искани от него общественоопасни последици;

-и за престъпление по чл. 325, ал.1 от НК, за това, че на 24.02.2018 год. в гр. Пловдив е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото /обиждал и ритал полицейски служители и ги е заплашвал с уволнение/.

В съдебно заседание от страна на подсъдимия и неговия защитник бе направено искане за предварително изслушване по реда на чл. 371, т.2 от НПК, като подсъдимият направи признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не бъдат събирани доказателства по тези факти, а събраните от досъдебното производство доказателства да бъдат ползвани при постановяване на присъдата. Доколкото съдът намери искането за допустимо и съобразено с разпоредбите на чл. 372, ал.3 и 4 от НПК, производството по делото протече именно по реда, указан в глава двадесет и седма от НПК.

В съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянията, като излага и подробни съображения кои доказателства установяват престъпленията и авторството по несъмнен начин. Пледира към съда при определяне на наказанията за всяко отделно престъпление, съдът да отчете като смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, неговата трудова ангажираност и признание на вината, както и обстоятелството, че престъплението по чл. 304а от НК е останало на фазата на опита. Като отегчаващи обстоятелства представителят на държавното обвинение сочи извършването на три отделни деяния за кратък времеви период, причинени извънсъставомерни вреди по други автомобили и налагани предходни наказания по административен ред за нарушения по ЗДвП. Предлага на съда след като определи наказание за всяко престъпление  в размер под средния и след неговата редукция по реда на чл. 58а от НК, да наложи на подсъдимия едно общо най-тежко наказание, ведно с кумулативните наказания глоба, обществено порицание и лишаване от право да управлява МПС, като за последното моли да надвишава с три години наказанието лишаване от свобода.  Счита, че институтът на условното осъждане би постигнал целите на наказанието „лишаване от свобода“. По отношение на предмета на престъплението, предлага да бъде отнет в полза на държавата.

Защитникът на подсъдимия – адв. М.Н., с оглед процесуалното поведение на подзащитния си и диференцираната процедура, по която протече производството, молят съда да приеме, че той е извършил вменените му деяния, като пледира към съда за налагане на справедливи наказания по преценка на съда, като по отношение на наказанието лишаване от свобода бъде приложен институтът на условното осъждане.

Подсъдимият О.Б.Ж. поддържа становището на защитника си, признава фактите и обстоятелствата от обвинителния акт, като по отношение на санкцията моли съда да му наложи наказание лишаване от свобода, което да не бъде изтърпявано ефективно.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият О.Б.Ж. е роден на *** ***, живее в същия град, той е българин, български гражданин, не е женен /живущ на семейни начала/, със средно образование, управител на „***“ ЕООД гр.Пловдив, неосъждан /реабилитиран по право/, с ЕГН **********.

На 24.02.2018 г. вечерта подсъдимият се намирал в заведение в гр. Пловдив, където консумирал значително количество алкохол - водка. Независимо от това, след като излязъл от заведението, той се  качил в ползван от него лек автомобил тип джип „Мицубиши Паджеро“ с per. № РВ **** КМ и предприел управлението му по улиците на гр. Пловдив. Повлиян от употребения преди това алкохол, подс. Ж. ударил последователно със своето моторно превозно средство четири други автомобила, паркирани на ул. “Дружба“ в гр. Пловдив. Не спрял обаче на място, а продължил движението си из града. Проявата му била забелязана от свидетелката М.К., която се обадила на тел. 112, съобщавайки за случилото се.

Малко по-късно - около 22,40 часа същата вечер подсъдимият  вече се движил с автомобила си на бул. „Свобода“ в гр.Пловдив, в посока от изток на запад към кръстовището с ул. „Перущица“. В зоната на пресичащите се пътища предприел ляв завой, навлизайки по ул. „Перущица“.  Под влияние на употребения преди това алкохол, обаче, с джипа си се качил на тротоара и съборил едно от поставените там предпазни метални колчета. После продължил движението си по улицата, но криволичейки, при което навлизал и в лентата за насрещно движещи се превозни средства. Движението на автомобила му било възприето от полицейски служители при II РУ на МВР гр.Пловдив - мл.експерт **, заемащ длъжността командир на отделение и мл.инспектор **, заемащ длъжността старши полицай /водач на патрулен автомобил/, които по това време извършвали служебна дейност в качеството си на автопатрул съгласно утвърден график. Ораните на реда по това време се движели по бул. „Свобода“ със служебния си автомобил, управляван от свид. А., също в района на горепосоченото кръстовище и когато констатирали механизма на придвижване на джипа на пътя, решили да извършат проверка на водача му, включвайки светлинната и звуковата сигнализация на патрулната кола и последвали автомобила на Ж..

Служителите на реда настигнали джипа, който спрял в близост до Регионална здравна инспекция гр.Пловдив на ул. „Перущица“ № 1. Полицаите също спрели, слезли от автомобила си и отишли до автомобила, управляван от подс.Ж.. Направили му знак да излезе, но подсъдимият не реагирал, като гледал втренчено пред себе си. Тогава свид. Г. отворил шофьорската врата, при което подсъдимият излязъл, но загубил равновесие и се строполил на земята. Служителите на II РУ на МВР гр. Пловдив го подхванали и го вдигнали на крака, като го придържали от двете страни за равновесие. Казали му, че извършват полицейска проверка и следва да представи своите документи и тези на управлявания от него автомобил. Същевременно им направило впечатление, че проверяваното лице лъха силно на алкохол.

При прегледа на представените от Ж. документи свидетелите Г. и А. установили самоличността му. Полицай А. се обадил в дежурната част на II РУ на МВР гр.Пловдив, докладвал за случая и поискал да бъде изпратен екип на сектор „Пътна полиция“ гр.Пловдив за оказване на съдействие с цел проверяваното лице да бъде изпробвано за употреба на алкохол. По радиостанцията те чули, че спреният от тях автомобил се издирва за причинено преди това пътнотранспортно произшествие. Докато чакали пристигането на пътните полицаи, подсъдимият безпричинно започнал да се държи арогантно и агресивно спрямо полицейските служители, като отправил към тях обиди, наричайки ги „мухльовци“, заплашил ги с уволнение и че щял да ги купи с парите си. Отправил към тях и обидно-заканителни реплики със сексуален привкус със съдържание, че „ ще ги *** в гъза", „ ще *** майките им“ и „ще му правят свирки“. Наред с това ритнал свидетелите Г. и А. по краката.

През това време на място пристигнал екип от сектор „Пътна полиция“ гр.Пловдив, включващ свидетелите И.Г. и П.П.. Те предложили да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, но подсъдимият категорично отказал, наричайки ги „тъпи ченгета“, като същевременно приел да даде кръвна проба. В присъствието на пътните полицаи Ж. продължил с непристойните си прояви, като отново започнал да обижда служителите на II РУ А. и Г. с реплики със същото като цитираното по-горе съдържание и да ги рита, заплашил ги пак с уволнение, като последната реплика отправил и към свидетелите Г. и П.. Последните уведомили колегите си от II РУ, че ще отидат да проверят мястото на предизвикания по-рано от Ж. пътен инцидент предвид наличието на ударени автомобили, след което ще се върнат, за да продължат проверката.

След тръгването на пътните полицаи свидетелят А. отишъл до намиращия се в близост на същата улица денонощен магазин за кафе и безалкохолни, който по това време имал посетители - свидетелите М.Ж. и С.С.-Т., за да провери дали има очевидци на неприличните прояви на извършителя. Ж. и С.-Т. вече били възприели от дистанция, че проверяваният мъж се държи грубо със служителите на реда и ги ругае, като се съгласили да придружат А. до полицейския автомобил.

През това време полицай Г. и подсъдимият останали до служебния автомобил, на който стъклото на предната дясна врата било наполовина свалено. Оценявайки, че предвид поведението си до този момент би могъл да бъде задържан, подс. Ж. решил да мотивира чрез даване на имуществен дар полицейските служители да не изпълнят служебните си задължения, свързани с разкриването на противозаконната му дейност и задържането му съобразно съответните им правомощия по чл.67 и чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР. Затова казал на свид. Г., че ще им даде 50 лева и ще си тръгва, като по този начин манифестирал целта на даването на парите - да бъде пуснат без последици за него. После извадил банкнота от 50 лева със сер. № ** и я пуснал през отворения прозорец на служебния автомобил вътре в купето на пода пред предната дясна седалка. Говорейки в множествено число по отношение на адресатите на дара и оставяйки парите в ползваното и от двамата полицаи превозно средство, подсъдимият демонстрирал, че те са предназначени и за двамата служители на реда - свидетелите Г. и А.. В този момент до полицейския автомобил се върнал и свид. А., при което колегата му му разказал за действията на Ж. и му показал хвърлената в автомобила банкнота. От своя страна А. докладвал по телефона за станалото във II РУ на МВР, при което го уведомили, че на място ще дойде дежурният по управление, за да извърши оглед на местопроизшествието.

Докато чакали пристигането на дежурния по управление, за да бъде извършен оглед на местопроизшествието, подсъдимият отново започнал да обижда полицаите с фрази със съдържание на гореизброените и да ги заплашва с уволнение, а също и успял за последен път да ги ритне в краката. Тези му действия били възприети и от стоящите наблизо свидетели Ж. и С.-Т., оставяйки у тях крайно негативно впечатление. За да преустановят безочливите и агресивни прояви на извършителя, полицаите му поставили белезници. Междувременно на място пристигнал и дежурният по управление от II РУ, който в резултат на извършен оглед на полицейския автомобил „Опел Астра“ с per. № ***ВС иззел банкнотата от 50 лева със сер. № ***, хвърлена от Ж. на пода пред предната дясна седалка. В рамките на това процесуално действие подсъдимият продължил с проявите си, като продължил да отправя обидни и уронващи достойнството реплики към намиращите се на място полицаи, наричайки ги „мухльовци“, че „ще ги уволни“ и „ще ги купи всички“, а също и че „ще ги ***“, като  в един момент успял да ритне по крака и дежурния в управлението. Макар и описаните ритници поради състоянието на Ж. да нямали сила и да не предизвикали някакви травматични последици, самата им проява представлявала ясен и целенасочен акт от негова страна по незачитане на авторитета и достойнството на органите на реда.

След приключване на огледа полицаите отвели Ж. ***, където по-късно пристигнали отново пътните полицаи Г. и П., за да довършат започнатата проверка, оформяйки съответната документация, включваща и издаване на талон за медицинско изследване. На Ж. бил съставен от свид. П. и акт за установяване на административно нарушение, с който свидетелството му за управление на моторно превозно средство било иззето. По време на тези им действия деецът продължил да отправя към тях обиди и заплашвайки ги също с уволнение.

Впоследствие свидетелите А. и Г. откарали Ж. *** ЕАД, където от него била взета със съответен протокол кръвна проба. В хода на разследването тя станала обект на химическо изследване /след назначаването му с нарочно постановление/, чието експертно заключение констатирало наличието на алкохол в кръвта в количество 2,46 на хиляда.

За да постанови присъдата си, съдът прие за безсъмнено установена именно описаната по-горе фактическа обстановка. Самопризнанието на подсъдимия по фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепя от всички събрани в хода на воденото досъдбно производство доказателства – на първо място от показанията на свидетелите А., Г., П., Г., К., Е., С., Г., П., Ж. и С.-Т., от протокола от експертното заключение на назначената химическа експертиза, както и от приобщените писмени доказателства в хода на процеса  - копие от АУАН № 0289907/24.02.2018г. /л.5/, от талон за изследване №0015676 /л. 8/, от лист за преглед на пациент в КДБ/СО /л.9/, справка за нарушител/водач /л.10-12/, протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към същия /л.15-20/, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол /л.55/, длъжностна характеристика на длъжността „командир на отделение“ и на длъжността „полицай-старши полицай/водач на патрулен автомобил“ в сектор/група „Охранителна полиция“ МВР/л.63-70/, справка от II РУ на ОДМВР Пловдив рег.№ 435р-3274/26.02.2018г. и копие от седмичен график и ежедневна ведомост на личния състав от ООР при II РУ /л.71-75/, справка за собственост на автомобил рег.№ РВ **** КМ /л.83/, заповед за задържане /л.84/, справка съдимост /л.90/, характеристична справка /л.91/.

Събраните по делото доказателства, надлежно приобщени, установяват една непротиворечива фактическа обстановка, изложена във внесения обвинителен акт, поддържана и от прокурора в съдебно заседание. Така посочените доказателства в своята съвкупност категорично подкрепят признанието на подсъдимия по фактите, като мотивират възприемането им в онази пълнота и категоричност, която води до изискуемия от закона несъмнен правен извод за съставомерност и на трите престъпни деяния, тяхното авторство в лицето на подсъдимия Ж. и вина. Според настоящия съдебен състав провеждането на производството по реда на диференцираната процедура по глава 27 от НПК в хипотезата на чл. 371, т.2 от НПК не освобождава съда от задължението да посочи кои доказателства подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание и анализира същите.

Относно времето и мястото на реализиране и на трите престъпления, признанието на подсъдимия се подкрепя както от показанията  на всички разпитани по делото свидетели, така и от изготвените АУАН, протокол за оглед на местопроизшествие. 

Фактът на управление на моторното превозно средство – л.а. „Мицубиши“ с рег.№ РВ **** КМ от подсъдимия вечерта на 24.02.2018г. се признава от него и установява и от показанията на полицейските служители А. и Г.. Последните двама лично са възприели неадекватното движение на автомобила по улицата, а така и след спирането му – са установили подсъдимия като водач на същото. Тук е мястото съдът да посочи, че показанията на всеки един от тези свидетели съдът кредитира като незаинтересовани, логично изложени, непротиворечащи помежду си досежно възприетите от тях обстоятелства, както и подкрепят признанието на фактите от подсъдимия. Употребата на алкохол от същия преди да предприеме управлението на МПС се признава от Ж., именно липсата на адекватен физически контрол над поведението му, обективиран в показанията на свидетелите Г. и А., които говорят за видимо нетрезвото състояние на подсъдимия при неговото спиране и дъха на алкохол, е мотивирал служителите на реда да поискат съдействие от колегите си от сектор „Пътна полиция“ П. и Г. да бъде изпробван водача за употребата на алкохол. Изготвеният след отказа на лицето да бъде тестван  с техническо средство химически анализ на кръвта на подсъдимия показва концентрация на алкохол в кръвта му 2,46 на хиляда. Експертното заключение под № 161/26.02.2018г. съдът намери за обективно и компетентно изготвено, с необходимите познания в съответната област, съответно и на събраните гласни доказателства и счита, че следва да кредитира изцяло. Същото е изготвено след издаване на надлежно постановление за назначаването на химическа експертиза, при съблюдаване вземането на пробата съобразно изискванията на чл. 3, ал.2, т.1 и чл. 11 и следващите от Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.

Касателно престъплението по чл. 304а вр. с чл. 304, ал.1 вр. с чл. 18, ал.1 от НК самопризнанието на подсъдимия се подкрепя както от показанията на свидетелите А. и Г., така и от показанията на свидетелите Ж. и С. Т.. Последните двама сочат да са възприели след приближаването им до служебния автомобил наличието на банкнота от 50 лв. в патрулната кола, която била обект на оглед и описана от други полицейски служители. Изготвеният протокол за оглед на местопроизшествие само подкрепя посочените гласни доказателства, като посочва и мястото, където е била установена банкнотата от 50 лв. в патрулния автомобил – на пода пред предна дясна седалка. Пускането на банкнотата от подсъдимия в служебния автомобил се установява от показанията на свид. Г., както и съпровождащите това действие фрази от страна на подсъдимия – че им дава парите и „си тръгва“. При което, видно от протокола за разпит на този свидетел, същият е възприел това поведение на поведение като желание срещу подхвърлената банкнота в автомобила на полицейските служители, същият да не бъде задържан, нито спрямо него да бъде извършвана по-нататъшна проверка. С пускането на  банкнотата през прозореца на служебния автомобил с адресиране в множествено число на съпровождащото словесно изявление – „че има дава“ парите, макар и пряко да е било възприето само от свид. Г., подсъдимият е демонстрирал  предназначението на сумата и към двамата полицейски служители и е афиширал недвусмислено насрещните си от това действие очаквания. Признанието на подсъдимия касателно посочените обстоятелства, несъмнено се подкрепя от показанията на свид. А.,  който посочва и че незабавно след това е уведомил  колегите си във II РУ на МВР Пловдив за случилото се, което и наложило извършването в последствие на оглед на местопроизшествието, протоколът за което действие е изготвен по реда и при спазване изискванията на НПК. При това процесуално-следствено действие е било приобщено и вещественото доказателство – 1 бр. банкнота от 50 лв.

Писмените доказателства по делото – справка рег.№ 435р-3274/26.02.2018г. на II РУ на МВР Пловдив, ведно с ежедневна ведомост и седмичен график, несъмнено установяват, че по това време свидетелите А. и Г. са били на служба и са извършили проверката на подсъдимия при изпълнение на служебните си задължения, като същите към този момент са заемали длъжността  „командир на отделение“ за мл. експерт И.И.А. и „старши полицай /водач на патрулен автомобил/“ за младши инспектор С.Н.Г..

Признанието на подсъдимия на обстоятелствата от обвинителния акт досежно престъплението по чл. 325, ал.1 от НК се подкрепя от показанията не само на полицейските служители А. и Г., които са го спрели за проверка и които са станали адресати на отправени от подсъдимия по техен адрес обидни изрази /цитирани по-горе/ и закани за уволнение, както и ругатни със сексуално съдържание, но и от показанията на пристигналите след това свидетели П. и Г.. И пред последните двама полицейски служители, видно от показанията им, подсъдимият е продължил със същото невъздържано арогантно поведение, както и е проявил агресия, ритайки полицейските служители по краката. Показанията на посочените свидетели съдът кредитира изцяло, тъй като освен кореспондиращи помежду си, същите се подкрепят и от показанията на свидетели, които са били странични наблюдатели на поведението на подсъдимия и извършваната му проверка – свидетелите Ж. и С.-Т.. Твърденията на същите за съдържанието на отправените към полицейските служители обидни изрази и ругатни напълно кореспондира с показанията на посочените полицейски служители /че са „мухльовци“, „ще ги уволни“, „ще ги купи“, както и че „ще ги …“/. И тези лица сочат да са възприели  ритане с крака от подсъдимия към полицаите, което и агресивно поведение наложило поставянето на белезници, като сочат да са изпитали възмущението от арогантното и непристойно поведение на мъжа.

          Показанията на свидетелите П. и Г. установяват идентично поведение на подсъдимия и в сградата на II РУ на МВР Пловдив, където е бил отведен за съставяне на АУАН и изготвяне на талон за медицинско изследване, като и двамата свидетели сочат да са възприели непристойно поведение от подсъдимия, изразяващо се отново в отправянето на ругатни по техен адрес и закани за уволнение.

Що се касае до показанията на свидетелите К., Е., С. и П., същите съдът отчита като незаинтересовани, кореспондиращи помежду си и поради това ги приема за достоверни, макар същите да имат отношение към поведение на подсъдимия, предхождащо извършената от полицейските служители проверка на водача Ж., т.е. нямат пряко значение за престъпленията, предмет на настоящото съдебно производство.

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Предвид на изложеното по-горе, съдът намира, че с деянието си подсъдимият О.Б.Ж. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК, тъй като на инкриминираната дата е управлявал моторно превозно средство – Лек автомобил с рег.№ РВ **** КМ с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно – 2,46 на хиляда, което е установено по надлежния ред – чрез химическа експертиза с протокол № 161/26.02.2018г. за определяне концентрацията на алкохол в кръвта на Специализираната химическа лаборатория при УМБАЛ Пловдив АД гр. Пловдив.

Концентрацията на алкохол в кръвта остава доказана по реда на Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. В съдебната практика безспорно е прието, че „надлежният начин“ за установяване употребата на алкохол са именно способите, предвидени в посочената специална наредба / цитираната наредба отменя действалата преди това Наредба № 30/2001г./, единият от които е химическата експертиза за изследване концентрацията на алкохол в кръвта.

Фактът на управлението на автомобила от подсъдимия, както се посочи по-горе, остава доказано от показанията на разпитаните по делото свидетели – А. и Г., както и от признанието на подсъдимия.

От СУБЕКТИВНА СТРАНА подсъдимият  е действал умишлено – с целени и настъпили общественоопасни последици, съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици.

При посочената фактическа установеност съдът намери, че подсъдимият Ж. е реализирал и състав на престъпление по чл.304а, във вр. с чл.304, ал.1 вр. чл.18, ал.1, пр.2 от НК, за това, че на 24.02.2018 г. в гр.Пловдив, е направил опит да даде подкуп-дар: пари на сума 50 лв., състояща се от една банкнота от 50 лв. със сериен номер: *** на длъжностни лица: полицейски органи - младши експерт *** на длъжност командир на отделение при Второ РУ на МВР гр.Пловдив и младши инспектор *** на длъжност старши полицай /водач на патрулен автомобил/ при Второ РУ на МВР гр.Пловдив, за да не извършат действия по служба, а именно да не извършат съответните действия, свързани с разкриване на престъпление /съгласно чл.67 от ЗМВР/ и да не го задържат като лице, за което има данни, че е извършило престъпление /съгласно чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР/ - като, макар и да е довършил изпълнителното деяние, не са настъпили предвидените в закона и искани от него общественоопасни последици.

От обективна страна подсъдимият на посочената дата и място е подхвърлил банкнота от 50 лв. с посочения сериен номер /иззета в последствие като веществено доказателство/  през отворения прозорец на служебния автомобил на автопатрула, която е паднала на пода пред предна дясна седалка.  Същата е била предназначена и за двамата полицейски служители, спрели го за проверка – свидетелите А. и Г., което, както се посочи, недвусмислено е било афиширано от подсъдимия чрез адресирането на съпътстващите това му действие думи и към двамата служители. Наред с това „пускането“ на банкнотата в служебния автомобил е било предшествано и съпроводено и с израз, че същият, давайки парите, ще си тръгва, като по този начин подсъдимият е манифестирал и очакваното си намерение срещу тази сума пари да си тръгне необезпокоявано, без да настъпят за него неблагоприятни последици. Към този момент той вече е бил спрян за проверка, било е констатирано неадекватното му състояние при управление на автомобила, което е наложило и повикването на служителите от сектор „ПП“, за да бъде тестван за употребата на алкохол с техническо средство, което отказал. Наред с това бил получен и сигнал за причинени от автомобил с регистрационен номер като управлявания от подсъдимия, на материални щети по автомобили в същия район, което пък наложило и отиването на свидетелите П. и Г. на място за изясняване на случая. При подхвърлянето на банкнотата от 50 лв., реакцията на свид. Г. била да уведоми колегата си А. и да  сигнализират колегите си от II РУ на МВР за случващото се. Т.е. служителите не приели предоставения им дар, като незабавно са предприели действия по уведомяване на съответните органи на властта за извършеното от него деяние. Ето защо, следва да се приеме, че подсъдимият е направил всичко, зависещо от него да даде противозаконната имотна облага, но тя не е била приета от длъжностните лица – А. и Г., към които е била предназначена. Действията на подсъдимия са останали на фазата на опита, като същият е довършен, тъй като подсъдимият е направил всичко зависещо от него да даде имотния дар, т.е .осъществил е изпълнителното деяние, но не са настъпили предвидените в закона и целени от дееца общественоопасни последици, тъй като дарът не е бил приет от длъжностните лица, за които е бил предназначен.

Според правната доктрина и съдебната практика / Решение № 383/30.10.2009г. по н.д. № 402/2009г., І н.о.; Решение № 134/07.03.2013г. по н.д. № 239/2013г., ІІІ н.о./ пълното осъществяване на подкупа предполага две насрещни прояви – даване /активен подкуп/ и получаване /пасивен подкуп/. Престъплението на всеки от един от даващия и получаващия ще бъде довършено в момента, в който е довършено и престъплението на другия. При подкуп  с оглед бъдещо действие или бездействие е необходимо между двете страни да е постигната съгласуваност относно съдържанието на тези действия или бездействия, за които се дава, респ. получава дара. Такава съгласуваност на волите на страните в кокретния случай липсва, тъй като подсъдимият е дал подкупа, но другата страна не се е съгласила да го приеме и се е противопоставила на това. След като даващият подкупа е започнал изпълнителното деяние по преустановяване на своята фактическа власт върху предмета  с цел той да премине във фактическата власт на получаващия, е налице форма на изпълнителното деяние „даване” на подкуп, което остава недовършено, когато не е установена такава власт от насрещната страна.

Иначе несъмнено както свидетелят А., така и свид .Г. поради заеманите от същите длъжности към този момент в системата на МВР - „командир на отделение“ за мл. експерт *** и „старши полицай /водач на патрулен автомобил/“ за младши инспектор ***, са били полицейски органи. Съгласно представените графици са изпълнявали служебните си задължения. В кръга на служебните им задължения е да работят по осигуряване на обществения ред, предотвратяване и оказване съдействие при разкриване на престъпления и нарушения на обслужваната територия.

 Полицейските органи предотвратяват, пресичат, разкриват и разследват престъпления, съгласно задълженията, вменени им в общата норма на чл. 67 от ЗМВР, като съобразно нормата на чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР те могат да задържат лице, за което има данни, че е извършил престъпление. С даването на тази сума подсъдимият е целял да ги мотивира да не предприемат съответните действия, които същите са били длъжни да предприемат по служба – да не предприемат действия за разкриване на престъпление и да не бъде задържан, като вместо това бъде пуснат „да си тръгва“.

От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл, с целени, но ненастъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния  характер на извършеното, предвиждал е неговите общественоопасни последици  и е искал настъпването им.

Наред с това съдът приема, че подсъдимият е осъществил и състава на престъплението по чл. 325, ал.1 от НК, тъй като на инкриминираната дата и място е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Действията му са били възприети не само от намиращите се на място полицейски служители, но и от странични свидетели, станали очевидци на отправените в тяхно присъствие ругатни и псувни по адрес на полицейските служители, включително със сексуален привкус, на заканите за уволнение към същите, че ще ги купи, на отправените обидни епитети към служителите на реда, оприличаващи ги на „мухльовци“ и „тъпи ченгета“, продължили и след отвеждането му в районното управление за съставяне на съответната документация. Присъстващите са били силно шокирани и възмутени не само от невъздържаното и непристойно поведение на подсъдимия, но и от агресията, проявена от същия спрямо полицейските служители, които е ритал, дори и след поставянето на белезници. Поведението на подсъдимия на обществено място не само е изключително невъздържано, но и е явна проява на демонстрация против установения ред и незачитане на телесния интегритет, при това на служители на реда, като поведението му нарушава възприетите обществени етични норми. Поведението му влиза в явно противоречие с установения обществен порядък и е неприемливо за обществото. Действията му се отличават с такава степен на обществена опасност, че същите не могат да бъдат квалифицирани само като хулиганска проява, а единствено като престъпление по чл. 235, ал.1 от НК. Мястото на извършване на деянието е “публично” и деянието е предприето в присъствието на много хора.

Според съда от събраните по делото доказателства се доказва и  престъпния резултат на деянието, а именно грубото нарушаване на обществения ред, тъй като с действията си Ж. дава израз на неуважението си към обществото и фигурата на служителя на реда и демонстрира незачитането на установения ред и установените етични норми.

От субективна страна подсъдимият е действал умишлено – с целени и настъпили общественоопасни последици, съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици. Същият е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.

 

ПО НАКАЗАНИЕТО

За да наложи на подсъдимия справедливи наказания и съобразно разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК, съдът прецени следното:

От една страна общо и за трите престъпления като смекчаващи обстоятелства се отчетоха данните за личността на подсъдимия - чисто съдебно минало на подсъдимия /осъждан е преди близо тринадесет години, но е реабилитиран по право/, с добри характеристични данни е, трудово ангажиран и изрази разкаяние за стореното в съдебна зала и според съда - критичност към поведението си. Макар признанието да е взето предвид от законодателя при регламентиране на процедурата на съкратеното съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т.2 от НПК, то следва да се отчете същата непроменена позиция на подсъдимия още в хода на досъдебното производство.

Като отегчаващи обстоятелства съдът отчете проявената от подсъдимия  престъпна интензивност - да върши престъпления в един сравнително кратък период от време. Наред с това за престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК бе отчетена установената концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия, под чието влияние същият е управлявал автомобила – два пъти над установения предел. Не следва според съда да се отчита като отегчаващо обстоятелство сочените материални щети по паркирани автомобили от подсъдимия, тъй като същите са обект на друго наказателно производство, но несъмнено като отегчаващо обстоятелство за престъплението по чл. 325, ал.1 от НК следва да се отчете качеството на адресата на престъпно посегателство – това са полицейски служители.  За престъплението по чл. 304а НК, което е насочено срещу дейността на държавните органи, чиято функция е установяването на престъпления, включително при движение по пътищата, обществената опасност на деянието на Ж. се завишава от обстоятелството, че опитът да даде подкуп на полицейските служител е резултат от цялостната му противоправна дейност да управлява МПС след употреба на алкохол.

Изложените обстоятелства касателно всяко от престъпните деяния мотивират съда да наложи на подсъдимия наказания за всяко от престъпленията в съответствие с нормата на чл. 54, ал.1 от НК. Не се отчитат изложените смекчаващи обстоятелства като многобройни или някое от тях да е изключително такова, щото и най-лекото предвидено в закона наказание за кое да е  от престъпленията  да се окаже несъразмерно тежко.

За престъплението по чл. 343б, ал.1 от НК, предвид така изложените по-горе обстоятелства, имащи значение за индивидуализиране на наказанието и преобладаващите по тежест смекчаващи обстоятелства, мотивираха съда да определи наказание в размер между минималния и средния на наказанията лишаване от свобода и глоба, посочени в нормата на особената част на НК, а именно – в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лева. В съответствие с изискването на чл.373, ал.2 от НПК, във вр. с чл.58А ал.1 от НК съдът намали размера на наказанието лишаване от свобода с една трета, като наложи на подсъдимия наказание от една година лишаване от свобода.

Съдът с оглед разпоредбата на чл. 343г, вр.чл.343б, ал.1 от НК наложи на подсъдимия Ж. и кумулативното наказание наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три години. Размерът на това наказание съдът съобрази както с високата концентрация на алкохол, установена в кръвта на подсъдимия, с която е управлявал МПС, така и с отразените в справката за нарушител/водач на МПС нарушения, за които е бил санкциониран с влязъл в сила акт – както за формални нарушения /например по чл. 137а, по чл. 100, ал.1, т.1 и чл. 157, ал.6 от ЗДвП/, така и за нарушения, свързани с неспазване разпоредбите за скоростта на движение и санкциониращи отказът на водача да бъде тестван за употребата на алкохол или упойващи вещества.

За престъплението по чл.304а, вр.чл.304, ал.1, вр.чл.18, ал.1, пр.2 от НК, като прецени изложените по-горе обстоятелства, съдът намери, че справедливо на обществената опасност на подсъдимия и деянието  определяне на наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода – в размер над минималния такъв, но далеч под средния /който е от пет години/ и глоба, също в размер, по-близък до минималния размер -  в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева. В съответствие с разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК, във вр. с чл.58А ал.1 от НК, съдът редуцира наказанието лишаване от свобода с една трета или същото бе наложено в размер на една година лишаване от свобода, който размер на наказанията и по вид, съдебният състав оцени като адекватни да санкционират подсъдимия за конкретно извършеното от него деяние. Така ще бъде постигната и целта на наказанието по чл. 36 от НК.

Тук следва само за прецизност да се посочи, че общо за наказанията „глоба“, които се определиха на подсъдимия /за престъпленията по чл. 343б, ал.1 от НК и по чл. 304а от НК/, съдът прецени какъв размер на наказанието да наложи като съобрази сочените от подсъдимия в залата пестеливи данни за имотното си състояние /доходи от трудова дейност и липса на задължения да издържа свои родственици/, предвид това, че поради провеждане на производството и като бързо такова, в хода на досъдебното производство не са били събрани релевантни за имотното му състояние доказателства.

За престъплението по чл. 325, ал.1 от НК, предвид така изложените по-горе обстоятелства, като оцени, че смекчаващите и отегчаващите за това престъпление се балансират, съдът определи на подсъдимия наказание около средния размер – от една година „лишаване от свобода“ и кумулативно предвиденото наказание „обществено порицание“. С оглед императива на чл. 373, ал.2 от НПК, във вр. с чл.58А ал.1 вр.чл.54, ал.1 от НК съдът редуцира наказанието лишаване от свобода, като наложи на подсъдимия наказанието в размер на осем месеца.

Досежно наказанието обществено порицание, съдът намери, че следва да се изпълни чрез обявяване в кметството по постоянния адрес на подсъдимия.

Налице е хипотезата на чл. 23, ал.1 от НК, като на подсъдимия  Ж. съдът наложи едно общо най-тежко наказание измежду определените му за всяко отделно престъпление, а именно - наказанието от една година лишаване от свобода и глоба от 1500 /хиляда и петстотин/ лева, към които на основание чл.23, ал.2 от НК съдът присъедини и наказанията „Обществено порицание“, което да се изпълни чрез обявяване в Кметството по постоянния адрес на подсъдимия, както и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три години.

Досежно наказанието лишаване от свобода, съдът намери, че нужният поправително-превъзпитателен и принудително-възпиращ ефект, каквито са смисълът и целите на наказателното санкциониране, ще се постигнат с отлагане на изпълнението на наказанието по реда на чл.66, ал.1 НК, за приложението на който институт няма формална пречка, за срок от четири години. Този извод на съда се базира на обстоятелството, че подсъдимият е и трудово ангажиран понастоящем, както и изводимо от добрите характеристични данни на същия.

Подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК, което време следва да се приспадне от изтърпяване на така наложеното му общо най-тежко наказание лишаване от свобода на основание чл.59, ал.2 от НК, считано от 24.02.2018 г. до постановяване на присъдата.

Също така, видно от съставения му АУАН, още на 24.02.2018г. по административен ред му е било отнето свидетелството за управление на МПС. Поради това на основание чл.59, ал.4 от НК от така наложеното на подсъдимия Ж. наказание „Лишаване от право да управлява МПС“, се приспадна времето, през което за същото деяние е бил лишен от това право по административен ред, считано от 24.02.2018 г. до влизане на присъдата в сила.

Приобщеното по делото веществено доказателство – банкнота от 50 лв. със сериен № *** /приложена на л.59 от делото/, следва на основание чл.307А от НК, след влизане на присъдата в сила, да се отнеме в полза на Държавата.

Предвид така постановения диспозитив, на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи в тежест на подсъдимия О.Б.Ж. направените в хода на досъдебното производство разноски по делото  за експертиза в размер на 40.00 лева, които да заплати в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР гр.Пловдив.

По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: