Определение по дело №629/2022 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 713
Дата: 26 октомври 2022 г. (в сила от 26 октомври 2022 г.)
Съдия: Дора Димитрова Михайлова
Дело: 20221800500629
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 20 септември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 713
гр. София, 20.10.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева

Светослав Н. Н.
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно частно
гражданско дело № 20221800500629 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Съдът е сезиран с частна жалба от В. К. Н., В. К. А. и Д. Д. Г.
срещу определение № 376 от 12.07.2022 г., постановено по гр. д. №
263/2022 г. по описа на РС – гр. Костинброд, с което производството
по делото е прекратено.
Жалбоподателите твърдят, че първоинстанционният съд
незаконосъобразно е прекратил производството по делото, тъй като
исковата молба съдържала описание на всички правопораждащи
претенцията им юридически факти, съответстващи на заявеното
искане. Искането е за отмяна на определението и връщане делото на
районния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Районен съд – Костинброд е сезиран с искова молба от В. К. Н.,
В. К. А. и Д. Д. Г., в която са изложени твърдения, че ищците В. К. Н.
и В. К. А. са съсобственици (двамата при равни права) на основание
договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и
гледане и законово наследствено правоприемство от К.В. Н. на ½ ид.
част от дворно място с площ от 1 000 кв. м., находящо се в землището
на спирка П., Софийска област, м. „П. л.“, заедно с цялата жилищна
сграда, представляваща западната част от двуетажна къща и състояща
1
се от една стая на горния етаж и стая и кухня на долния етаж, с РЗП от
82 кв. м., при съседи на мястото: от две страни Д. Н., спирка П. и
АПК. Останалата ½ ид. част от правото на собственост върху
дворното място била притежание на ищцата Д. Д. Г. и Н. Д. А., които
притежавали и източната част от построената в дворното място
двуетажна къща.
Твърдят, че при опит да открият процедура по нанасяне на
имота, който ответникът владеел понастоящем без основание, в
кадастралната карта и регистри на с. П., спирка П., установили, че той
неправилно е заснет в границите на имот на ответника ДП „НКЖИ“ -
имот с идентификатор .......... по КККР на с. П.. Към исковата молба са
представени и комбинирана скица на имот с идентификатор .......... по
КККР на с. П. и на дворното място с построената върху него жилищна
сграда, правото на собственост върху които ищците твърдят да им
принадлежи.
Отправили са искане към съда да осъди ответника да им предаде
владението върху собствените им идеални части от земята и
жилищните сгради, съобразно притежаваните от тях права в
съсобствеността, както и да бъде установено по отношение на
ответника наличието на грешка при заснемането на имота им в КККР.
С разпореждане № 501/16.05.2022 г. районният съд е оставил без
движение производството по делото с указания до ищците, изпълними
в 2 – седмичен срок от съобщението – да посочат дали искът за
предаване владението се отнася до целия имот с площ от 1 000 кв. м. и
жилищната сграда в него, да посочат цената на иска, да представят
данъчна оценка и скица за имота, като посочат дали твърдят наличие
на грешка в КККР или непълнота в картата с оглед отсъствието на
имота в кадастралната карта.
В рамките на указания срок ищците са депозирали молба, в която
са уточнили, че искът по чл. 108 ЗС касае целия имот с площ от 1000
кв. м., включително жилищната сграда в него, като са посочили, че
поддържат твърдението си, че е налице грешка в кадастъра при
заснемането на имота им в границите на имот на ответника,
прилагайки и скица за този имот с идентификатор .......... по КККР на
с. П..
Приемайки, че искът по чл. 108 ЗС бил недопустим, тъй като
ищците не изложили твърдения имотът да се владее от ответника, и
считайки, че е сезиран и с иск по чл. 109а ЗС, който бил недопустим,
защото се отнасял до имоти, които са регулирани и не са заснети от
КК, районният съд прекратил производството по делото на основание
2
чл. 130 ГПК.
Определението е неправилно.
Районният съд е сезиран с искове с правно основание чл. 54, ал. 2
ЗКИР и чл. 108 ЗС.
При въведени фактически твърдения, че ищците са собственици
на част от имот, който е заснет в кадастралната карта в границите на
имота на ответника, и при оспорване от ответника на претендираното
от ищците право върху тази част от имота, което прави невъзможно
провеждането на процедурата по чл. 54, ал. 1 ЗКИР за поправяне на
грешката в кадастралната карта по административен ред без
предварителното разрешаване на спора за собственост по съдебен ред,
искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е допустим. Предмет на установяване е
наличието на грешка към настоящия момент с цел нейното
отстраняване по предвидения за това ред и определяне на
пространствения обхват на правото на собственост на настоящия
собственик на имота, засегнат от грешката. В тази връзка районният
съд е следвало да даде указания на ищцата Д. Д. Г. да посочи от кои
юридически факти твърди, че е възникнало правото й на собственост
върху идеални части от земята и двуетажната жилищна сграда,
построена върху нея, и в какъв обем твърди, че притежава право на
собственост върху тези обекти. При отстраняване нередовността на
исковата молба районният съд е следвало да укаже на ищците с
писмена молба с препис за ответника да уточнят спорната част от
земята, като сторят това чрез скица, върху която графично изобразят
тази спорна част (очертавайки я с цифри, букви или по друг начин).
Посоченото уточнение се налага, предвид различията в твърденията
им за това дали целият или само част от процесния недвижим имот е
заснета в границите на имота на ответника – сравнението между
представените от ищците скици на л. 13 и л. 19 от делото сочи, че
само част от имота им е заснет в рамките на имот с идентификатор
...........
За пълнота на изложението следва да се посочи, че с иск по чл.
109а ЗС районният съд не е бил сезиран. Всички твърдения в исковата
молба и уточнението към нея и отправените към съда искания касаят
установяване на грешка при нанасяне на данните за имота
кадастралната карта. В случая са предявени и искове за ревандикация
на недвижимите имоти при твърдения, че неоснователно се владеят от
ответника. Ищците имат правен интерес да ревандикират частта от
собствения си имот, която твърдят, че се владее без основание от
ответника, независимо от това дали тази част е заснета неправилно в
3
кадастралната карта или не. В този смисъл са и задължителните
разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. на
ВКС по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК.
По изложените съображения съдът намира обжалваното
определение за незаконосъобразно, а частната жалба срещу него – за
основателна.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 376 от 12.07.2022 г., постановено по
гр. д. № 263/2022 г. по описа на РС – гр. Костинброд, и ВРЪЩА
делото на РС – гр. Костинброд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4