Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 114
Гр. Габрово, 08.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровски районен съд в
публично съдебно заседание на 27.02.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ХРИСТОВ
При секретаря ДАНИЕЛА
МАРЧЕВА, като разгледа докладваното от съдия Христов гр.д. № 106 по описа за
2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се води
въз основа на обективно съединени установителен и осъдителни искове, предявени
от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България”, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София,
сгр. 14 срещу Г.К.Т., с ЕГН **********,***.
І. Искания и възражения на страните, сочени
обстоятелства от значение за претендираните права и възражения:
1. От страна на ищеца:
Сочи,
че с Договор за потребителски заем с номер PLUS-13893476 от 12.09.2016 ищецът БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж per.№*********,
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” отпуснал паричен кредит
в размер на 1500,00 лв. и закупуването на застраховка от 302,40 лв.
Сумата,
предмет на горепосочения договор била изплатена от кредитора по начина,
уговорен в чл.1 от договора, с което ищецът изпълнил задължението си по него.
Усвояването на посочената сума ответникът удостоверил с полагането на подписа
си в поле "Удостоверение на изпълнението". Въз основа на чл. 3 от
същия, за ответника възникнало задължението да погаси заема на 36 месечни
вноски - всяка по 77,91 лв., които вноски съставлявали изплащане на главницата
по заема, ведно с оскъпяването и съгласно годишния процент на разходите 46,99 %
и годишния лихвен процент 36,29 %, посочени в параметрите по договора.
Длъжникът
преустановил плащането на вноските по кредита на 20.07.2017 г., като към тази
дата погасил 9 месечни вноски. На основание чл. 5 от договора вземането на
ищеца ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочи две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната месечна
вноска.
Ответникът следвало да изплати остатъка по заема в размер на 1927,17
лв., представляващ оставащите 27,00 броя погасителни вноски към 20.08.2017, към
която дата станал изискуем в целия му размер.
Въпреки настъпилия падеж на втората непогасена
вноска, кредитополучателят не изпълнил задължението си. Това принудило
кредитора да изпрати покана за доброволно изпълнение, в която изрично обявил
вземането си за изискуемо и го поканил да го погаси.
След
извършените плащания останали непогасени претендираните суми в общ размер на
1927,17 лева, от които 1320,56 лева - главница, включваща главница по кредита
1270,16 лв. и непогасена главница по закупената застраховка 50,40 лв., и 606.61
лева - възнаградителна лихва.
Върху
главницата в размер на 1320,56 лева била начислена и мораторна лихва за периода
от 20.08.2017 г. до 11.04.2018 година в размер на 86,18 лева.
Въз
основа на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение от състав
на PC Габрово била издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 758/2018 г. по описа на PC Габрово която била връчена на ответника
пореда на чл. 47 ал. 5 от ГПК.
Искането на ищеца е
съдът да признае за установено, че ответникът му дължи следните суми:
- сумата 1320,56 лв. –
главница, включваща
главница по кредита 1270,16 лв. и непогасена главница по закупената застраховка
50,40 лв., ведно
със законната лихва от 20.04.2018 г. /датата
на постъпване на заявлението в съда/ до
окончателното изплащане на вземането;
- сумата 606,61 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 20.07.2017 г. до 20.09.2019 г.;
- сумата 86,18 лв. – мораторна лихва за периода от 20.08.2017
г. до 11.04.2018 г.
за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК № по ч.гр.д.№758/2018 г. на ГРС.
Предявен е евентуален
осъдителен иск за заплащане от ответника
Г.К.Т. на ищеца “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон БЪЛГАРИЯ” на
следните суми:
-
сумата 1320,56 лв. – главница, включваща главница по кредита 1270,16 лв. и непогасена главница по
закупената застраховка 50,40 лв., ведно със законната лихва от 20.04.2018 г. /датата на постъпване на заявлението в
съда/ до окончателното изплащане на
вземането;
- сумата 606,61 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 20.07.2017 г. до 20.09.2019 г.;
- сумата 86,18 лв. – мораторна лихва за периода от от
20.08.2017 г. до 11.04.2018 г. ,
произтичащи от неизпълнение на задължението на длъжника
по процесния Договор за потребителски заем с номер PLUS-13893476, сключен на
12.09.2016 г..
2.
От страна на ответника:
Особеният представител
на ответника оспорва предявените искове по основание и размер.
ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, от фактическа и правна страна намира
следното:
1. Правна
квалификация:
Пред съда е предявен
установителен иск с процесуално правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК.
Материалните права на
ищеца се основават на разпоредбите на чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 20а
ал. 1 от ЗЗД и чл. 9 ал. 1 от ЗПК; чл. 86 ал. 1
от ЗЗД.
Предявен евентуален осъдителен иск също с правна
квалификация на претендираните права чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 20а ал.
1 от ЗЗД и чл. 9 ал. 1 от ЗПК; чл. 86 ал. 1
от ЗЗД.
2. От фактическа страна:
Не се спори, че на 12.09.2016 г. е
сключен Договор за потребителски заем
с номер PLUS-13893476 между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД като кредитор и ответника Г.К.Т.,
като длъжник за сума на кредита 1500 лева, като заемната сума била предоставена
на ответника.
Видно от съдържащата се на лист 11 от делото
Нотификация за презгранично сливане, в
настоящия момент „БНП
Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД е погълнато, т.е. придобити са
активите и пасивите му от БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Париж, което
дружество в България действа чрез клона си „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.,
клон България”.
За ответника възникнало задължение за заплащане
на посочената главница, заедно с 36,29 % договорна /възнаградителна/ лихва в размер на 1002,36 лева, застрахователна
премия в размер на 302,40 лева и такса ангажимент в размер на 52,50 лева.
Главницата, възнаградителната лихва и застрахователна премия следвало да бъдат
изплатени от длъжника на 36 месечни вноски, с падеж 20-то число на месеца, по
77,91 лева всяка, съгласно погасителен план към договора. Първата погасителна вноска
е дължима на 20.10.2016 г., а последната на 20.09.2019 г.
Таксата ангажимент в размер на 52,50 лева е
удържана от главницата при предоставяне на заемната сума.
Признава
се от ищеца, че от
страна на ответника е заплатена сума по кредита
в размер на
701,19
лева, с който
били погасени 9 месечни вноски.
3. От правна страна:
3.1. Относно
предявения установителен иск по чл. 422 от ГПК:
3.1.1. Налице ли е обявена предсрочна изискуемост на кредита
и преждевременно заведен ли е установителният иск:
По делото не са
представени доказателства за достигнало до длъжника или пък въобще да е
изпращано до него уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.
Съгласно
т. 5 от условията на договора за кредит, при просрочване на две и повече вноски вземането
става предсрочно изискуемо в целия си размер, без да е необходимо изпращане на
съобщение. Посочената клауза противоречи на т. 18 от TP №
4/18.06.2014 г. по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК, където
се приема в хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 от ГПК за вземане
произтичащо от договор за банков кредит, с
уговорка че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащане на определен
брой вноски, че вземането става изискуемо с
неплащането или настъпването обстоятелствата, след
като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е
обявила на длъжника предсрочната му изискуемост.
В конкретния случай не е налице достигнало до длъжника изявление за обявяването
на предсрочната изискуемост на задълженията по кредита.
С
оглед изложеното не е налице обявена предсрочна изискуемост на кредита.
Едновременно с това
обаче, падежът и на последната от вноските е настъпил на 20.09.2019 г.,
т.е. от 21.09.2019 г. е налице просрочие по всички вноски от кредита.
Съгласно т. 9 от TP № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д.№4/2013 г.,
ОСГТК в производството по чл.
422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, съществуването на вземането по издадена заповед
за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в
исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира
приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
Независимо,
че предсрочната
изискуемост на цялото задължение по договора за кредит не е обявена надлежно преди
подаване на заявлението по чл. 410, то не би могло да се
отрече съществуване на претендираното вземане, тъй като всички вноски от
които то се състои са с настъпил падеж /в този смисъл решение №
7/19.05.2017г., постановено по гр.д. № 60053/2016г. на ВКС, II г.о.,/.
Предвид изложеното,
ненастъпилата предсрочна изискуемост на кредита не е пречка за претендиране на
незаплатените задължения по договора, дължимостта на които следва да бъде
преценена и с оглед съблюдаване на разпоредбите на Закона за потрибителския
кредит /ЗПК/ и Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
3.1.2. Относно дължимостта на главницата:
Главница по договора за
кредит, представляваща дължимата невърната част от заемната сума е дължима дори при
недействителен договор, съгласно чл. 23 от ЗПК.
3.1.3. Относно дължимостта на застрахователна премия :
Видно от приложения
застрахователен Сертификат № PLUS 13893476, застрахователната
премия в размер на 302,40 лева е начислена на ответника по застраховка „Защита
на плащанията” и „Злополука”, същата обезпечава ищеца при изплащане на
дължимите му суми по кредита и той е първо ползващо се лице по нея. Същата се
явява разход по кредита за ответника, обезпечаващ намаляване на риска на ищеца
и следва да бъде отчитана при изчисляване на годишния процент на разходите.
Видно от извършената
съдебно-счетоводна експертиза, годишният процент на разходите с включени
договорна лихва и застрахователна премия е 57,72 % и превишава пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове. Клаузата на чл. 2 от
условията по договора, в частта изискваща заплащане от ответника на застрахователна
премия, е в противоречие с чл. 19 ал. 1 от ЗПК и е нищожна. Дали в съответствие
с такава клауза е заплатена по-малка сума, не се отразява на изчисляването на ГПР, тъй като
относими за изчисляването на ГПР са съдържанието на клаузите по договора, а не
извършените плащания /чл. 19 ал. 5 от ЗПК/ Поради това незаконосъобразно се претендира от ищеца, като част от обща
главница в размер на 1320,56 лева
незаплатена застрахователна премия от отвеника в размер на 50,40 лева и
искът за главница в тази част следва да бъде отхвърлен, кат неоснователен
инедоказан.
3.1.4. Относно дължимостта на възнаградителна лихва:
Съгласно чл. 19 ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи. изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит.
Договорната
/възнаградителна/ лихва е разход по кредита, с отчитането на който ГПР по
кредита е в размер на 43,88 % и е в установените с нормата чл. 19 ал. 4от ЗПК
граници, а именно до пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове, тъй като към момента на
сключване на договора законната лихва по просрочени задължения в левове
е 10 %. С оглед посоченото клаузата за дължимост на възнаградителна лихва не е
нищожна и поражда задължение за ответника.
3.1.5. Относно дължимостта на мораторна лихва:
Съгласно
чл. 33 ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП при забава от потребителя на дължимите от него
плащания по кредита, кредиторът има
право на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като
лихвата не може да надвишава законната лихва. Поради това върху просрочените
главници до 11.04.2018 г. се дължи мораторна лихва от претендираната дата 20.08.2017
г. или от датата на просрочието /ако е по късна от праетендираната/ до 11.04.2018 г.
3.1.6. Относно размерът
на дължимите суми:
Видно от изложеното
по-горе, дължими от ответника са невърнатата част от заемната сума и договорената възнаградителна
лихва, както и мораторна лихва върху просрочените дължими главници за
претендирания период.
От ответника е заплатена сумата 701,19 лева, с
която са заплатени 9 вноски, включващи главница, договорна лихва и
застрахователна премия. Заплатената застрахователна премия е в размер на 75,60
лева.
Съгласно чл. 19 ал. 6 от ЗПК при плащания по
клаузи, обявени за нищожни поради противоречие с чл. 19 ал. 5 от ЗПК,
надвзетите средства над прага по чл. 19 ал. 4 от ЗПК /определящи ГПР над пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове/ се удържат
при последващи плащания по кредита.
По нищожната клауза за дължимост на
застрахователна премия е заплатена сумата 75,60 лева, с оглед която и дължимата
възнаградителна лихва, ГПР е в размер под пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове. Поради това не са налице предпоставките за
прихващане на това плащане служебно от съда от други задължения на ответника.
Видно от извършената съдебно-счетоводна
експертиза /ССчЕ/, дължимата главница, представляваща невърнатата част от заемната сума и договорна /възнаградителна/
лихва са в претендирания от ищеца размер – 1270,16 лева главница и 606,61 лева договорна лихва. Мораторната
лихва, върху просрочени главници за връщане на заемната сума за периода от 20.08.2017
г. до 11.04.2018 г. се дължи в размер на 12,77 лева, до който размер следва да
бъде уважен установителният иск за мораторна лихва и отхвърлен за разликата над
посочената сума, до претендирания размер от 86,18 лв.
3.2. Относно предявения евентуален осъдителен иск:
По евентуалния
осъдителен иск съдът дължи произнасяне само относно отхвърлените претенции по
основния установителен иск по чл. 422 от ГПК, а именно относно:
- претенцията за
присъждане на главница над сумата от 1270,16 лева до претендирания размер от
1320,56 лева, представляваща непогасена главница по закупената
застраховка /за застрахователни премии/ в размер на 50,40 лева;
- претенцията за присъждане на мораторна лихва
за сумата над 12,77 лева до претендирания размер от 86,18 лв.
Изложените мотиви за
частичното отхвърляне на установителния иск по чл. 422 от ГПК важат изцяло и
относно осъдителния иск, тъй като претенциите са идентични и на едно и също
основание, и не се налага да бъдат преповтаряни.
Поради изложеното, осъдителният
иск в допустимата за разглеждане част също следва да бъде оставен без уважение.
4. Относно претенциите за разноски:
От страна на ищеца се претендират разноски:
- направени в
исковото производство: държавна такса в размер на 112,55 лева, за особен представител на ответника в размер
на 190 лева и за вещо лице в размер на 200 лева, както и да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева,
или разноски в общ размер на 602,55
лева.
- направени в заповедното
производство: държавна такса в размер на 40,27 лева и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лева, в общ размер
на 90,27 лева, които са присъдени със
заповедта.
От страна на ответника
не се претендират разноски.
Съгласно
чл. 78 ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената
част от иска, като съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК
в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. В чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащането
на правната помощ е определено възнаграждение в диапазона от 100 до 300 лева,
съответно следва да бъде определено претендираното минимално юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
Пропорционално
на уважения материален интерес по
исковете, общо разноските на ищеца за исковото производство, които следва да му
бъдат присъдени, са в размер на 566,40 лева /държавна такса, за вещо
лице, юрисконсултско
възнаграждение и разноски за особен представител/.
Пропорционално на установената
дължимост на сумите присъдени със заповедта /която съвпада с уважения
установителен иск/ следва да бъдат присъдени разноските за заповедното
производство, а именно в размер на 84,85 лева, относно които съгласно ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. по ТД 4/2013 г.
на ОСТГК на ВКС съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И :
1. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.К.Т., с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България”, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14:
- сумата 1270,16 лева - главница, ведно със
законна лихва, считано от 20.04.2018
г. /датата
на постъпване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда/ до изплащане на вземането;
- сумата 606,61 лева – възнаградителна лихва
за периода от 20.07.2017 г. до 20.09.2019 г.;
- сумата 12,77 лева – мораторна лихва за
периода от 20.08.2017 г. до 11.04.2018 г.
за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2174 от 23.04.2018 г. по ч.
гр. д. 758/2018 г. по описа на РС – Габрово,
на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл.
79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл.9, ал. 1 от ЗПК, във вр. с чл. 235, ал. 3 ГПК.
2. ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ ПРЕДЯВЕНИЯ ИСК от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А., клон България”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14 в ЧАСТТА, с която се
претендира ДА БЪДЕ ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, че Г.К.Т.,
с ЕГН **********,*** ДЪЛЖИ на БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България,
с ЕИК *********:
- сумата над 1270,16 лева до претендирания размер
от 1320,56 лева – главница, ведно със законна лихва,
считано от 20.04.2018
г. /датата
на постъпване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда/ до изплащане на вземането;
-
сумата над 12,77 лева до
претендирания размер от 86,18 лева –
мораторна лихва за периода от 20.08.2017 г. до 11.04.2018 г.,
за които е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 2174 от 23.04.2018 г. по ч.
гр. д. 758/2018 г. по описа на РС – Габрово,
като неоснователен и
недоказан.
3. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ ПРЕДЯВЕНИЯ ОСЪДИТЕЛЕН ИСК от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А., клон България”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14 в допустимата за
разглеждане част, а именно за
осъждането на Г.К.Т., с ЕГН **********,*** да му заплати:
- сумата над 1270,16
лева до
претендирания размер от 1320,56 лева – главница, представляваща непогасена главница по закупената застраховка /за застрахователни
премии/ в размер на 50,40 лева;
-
сумата над 12,77 лева до
претендирания размер от 86,18 лева –
мораторна лихва за периода от 20.08.2017 г. до 11.04.2018 г.,
като неоснователен и
недоказан.
4. ОСЪЖДА Г.К.Т., с ЕГН **********,*** да ЗАПЛАТИ на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ
ФАЙНЕНС С.А., клон България”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14 сумата 566,40 лева – разноски по делото по воденето на исковото
производство, на осн чл. 78 ал. 1 и ал.
8 от ГПК.
5. ОСЪЖДА Г.К.Т.,
с ЕГН **********,*** да ЗАПЛАТИ на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон България”, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4,
Бизнес Парк София, сгр. 14 сумата 84,85
лева – разноски по делото по
воденето на заповедното производство, на
осн чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
Решението подлежи на
обжалване от страните пред ОС – Габрово, в двуседмичен срок от връчването
му.
Районен съдия: