П Р О Т О К О Л
18.06.2020 г. град София,
СПЕЦИАЛИЗИРАН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪД 2-ри състав
На осемнадесети юни две хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Г.
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
1. Р.С.
2. Д.Н.
СЕКРЕТАР: А. К.
ПРОКУРОР: Д. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Председателя на състава,
НОХД № 4067 по описа на СНС за 2019
година
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
За
СПЕЦИАЛИЗИРАНАТА ПРОКУРАТУРА – редовно призована, се явява прокурор Ганчева.
ПОДСЪДИМИЯТ
Г.Р.А. –
редовно призован, се явява лично и с адвокат
К.К..
ПОДСЪДИМИЯТ: Получил съм препис от обвинителния акт и
съобщението по чл.247б НПК преди повече от 7 дни. Уведомен съм за въпросите по
чл.248, ал.1 НПК. Запознат съм с материалите по делото при предявяване на
материалите на ДП.
ПОСТРАДАЛИ:
А.А.Н. – редовно призована, не се явява.
З.А.К. – редовно призована, не се явява.
К.А.К. – редовно призована, не се явява.
З.И.К. – редовно призована, не се явява.
Е.П.Е. – редовно призован, не се явява.
Л.И.Х. – редовно
призован, не се явява.
Д.К.К. – нередовно призован, не се явява.
М.П.С. – нередовно призован, не се явява.
П.К.П. –нередовно призован, не се явява.
Я.П.П. – нередовно призован, не се явява. Постъпила
е информация, че лицето не живее на посочения адрес.
А.К.К. – редовно призован, не се явява.
К.Ж.Д. – нередовно призован, не се явява. Постъпила
е информация, че лицето не е намерено на посочения адрес.
П.Я.Я. – нередовно призован, не се явява.
А.М.М. – нередовно призован, не се явява. Постъпила
е информация, че лицето не е намерено на посочените адреси.
СТАНОВИЩЕ НА СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО
ЗАСЕДАНИЕ.
ПРОКУРОРЪТ:
Да се даде ход на разпоредителното заседание. Всички свидетели са търсени и
призовавани на известните адреси.
АДВОКАТ К.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ
А.: Да се даде ход на
разпоредителното заседание.
СЪДЪТ,
след съвещание намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото в разпоредителното
заседание. Доколкото пострадалите са търсени на всички известни по делото
адреси и не са намерени, същите не са представили данни за промяна на адресите си,
поради което,
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО В РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ
СНЕМА
САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ:
Г.Р.А. – роден
на *** ***, българин, български гражданин, средно-специално образование,
неженен, осъждан, безработен, адрес:***, ЕГН: **********.
Самоличността
снета по шофьорска книжка на подсъдимото лице.
СЪДЪТ разясни на страните правата им по чл. 274-275
от НПК.
СЪДЪТ
разясни правата на подсъдимия в наказателния процес.
ПОДСЪДИМИЯТ А.:
Разбирам правата си. Нямам искания за отводи.
СТРАНИТЕ /поотделно/:
Нямаме възражения, отводи и искания по реда на чл. 275 от НПК.
СЪДЪТ докладва молба от 16.12.2019 г., с която А.А.Н.
е предявила граждански иск за претърпени от нея имуществени вреди в резултат на
извършените престъпления от подсъдимия Г.Р.А., изразяващи се в измама и неизплатени
възнаграждения за положен труд. Предявява граждански иск за обезщетение на причинени
в резултат на деянието имуществени вреди в размер на 4 000 лв. и неимуществени вреди в размер на 2 000 лв., ведно
със законната лихва от датата на увреждането до окончателното й изплащане.
ПРОКУРОРЪТ: Следва
гражданският иск да се остави без уважение, както и определеният
граждански иск за имуществени вреди, тъй като такива вреди не са предвидени,
като съставомерни. Гражданският иск за неимуществени вреди, приемането му за
съвместно разглеждане би затруднило изясняването
на обстоятелствата по делото.
АДВОКАТ К.: Присъединявам се към становището на прокуратурата. Моля да не допускате така предявения
граждански иск. Считам, че същият не е конкретизиран, както спомена и прокурорът, по делото не са
установени претърпени имуществени вреди.
ПОДСЪДИМИЯТ А.: Придържам се към казаното от
адвоката си.
СЪДЪТ намира, че гражданският иск следва да отговаря
и на изискванията по ГПК, такова отговаряне в настоящото производство и на така
докладвания граждански иск, не е налице. На първо място, по отношение на претендираните
имуществени вреди, действително такъв вредоносен резултат не е предвиден за съответното
престъпление. На следващо място, ако не е конкретизиран във връзка с трудовото
възнаграждение, но няма период и размер. По същия начин, по отношение на предявения иск за неимуществени вреди, той
също не е конкретизиран. Горното е необходимо, както за подсъдимия, който
следва да научи в причиняването на какъв вредоносен резултат, следва да
отговаря имуществено, така и за съда с оглед събиране на доказателства в тази
насока, ето защо
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А.Н. за конституирането
й като граждански ищец и не приема за съвместно разглеждане предявеният граждански
иск.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДЪТ пристъпи към разглеждане на въпросите по чл.248 НПК.
ИЗИСКА СЕ становище на страните по чл. 248, ал. 1, НПК
ПРОКУРОРЪТ:
Намирам, че делото е подсъдно на СНС.
Намирам,
че няма основание за спиране и прекратяване на наказателното производство.
Намирам, че
на ДП не са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, които да
водят до ограничаване процесуалните права на обвиняемия и на пострадалите лица.
Относно
особените правила – няма процесуална пречка за разглеждане.
Обмисляме
възможността за разглеждане на делото, разрешаването му, чрез споразумение,
като към момента все още не сме постигнали
уговорка.
Няма основания
за разглеждане на делото при закрити врати, както и привличане на резервен
съдия и съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или
тълковник и извършването на съдебно следствени действия по делегация.
Няма основания за вземане на мярка за
процесуална принуда към този момент.
Нямам искане за събиране на нови
доказателства.
АДВ. К.: Присъединявам
се към становището на прокуратурата, както заявявам, че изразяваме становище за
постигане на споразумение.
Не са
допуснати на ДП отстраними съществени нарушения на процесуалните правила,
довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалите
или на неговите наследници.
Не са
налице основания за разглеждане на делото по реда на особените правила.
ПОДС. А.:
Поддържам казаното от защитника ми.
СЪДЪТ, след
като изслуша становището на страните, приема, че делото е подсъдно на СНС.
Не са налице
основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.
СЪДЪТ
намира, че в хода на ДП не е допуснато отстранимо съществено нарушение на процеасуалните
правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия
или пострадалия или на неговите наследници.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
по т.3 подлежи на обжалване и протестиране пред АСНС в 7-дневен срок от днес.
Не са налице
основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, нито разглеждането
му при закрити врати.
Не са налице основания за привличане на
резервен съдия и съдебен заседател, за назначаване на защитник, на вещо лице,
преводач или тълковник, за извършване на съдебни следствени действия по делегация.
СЪДЪТ намира,
че към настоящия момент, съгласно ОА по
отношение на подс. Г.А. е наложена мярка
за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 3 000 лв. Предвид процесуалното
поведение и заявеното от страните, както и липсата на данни, съдът намира, че
не са налице основания за нейното изменение, поради което
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПОТВЪРЖДАВА
мярката за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 3 000 лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване и протестиране пред
АСНС в 7-дневен срок от днес.
Няма
искания за събиране на нови доказателства.
СЪДЪТ,
след като обсъди въпросите предвидени за обсъждане в разпоредителното
заседание, намира че следва да насрочи делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
Съобразявайки заявеното от участниците - че желаят
делото да протече по реда на глава Двадесет и девета НПК и на основание чл.
252, ал. 1 НПК,
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА
ДЕЛОТО.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ЯВИЛИТЕ СЕ
ЛИЦА, както следва:
СНЕ САМОЛИЧНОСТТА НА ПОДСЪДИМИЯ:
Г.Р.А. със снета самоличност по делото.
СЪДЪТ, на основание чл. 274 ал. 2 от НПК,
разясни цифрово и текстово правата на подсъдимият Стефан
Татаров по чл. 55, 91, 94-97, чл. 115 ал. 4, чл. 279 ал. 1 т. 2 т. 3 и
т. 4 чл.297,чл.371, чл.381 от НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ Г.Р.А.:
Разбрах
разяснените ми по-горе от съда права по НПК. Желая АДВ. К. да ме защитава по делото.
ПРОКУРОР ГАНЧЕВА: Нямам
искания по хода на съдебното следствие.
АДВ. К. : Нямам
искания по хода на съдебното следствие.
ПОДСЪДИМИЯТ Г.Р.А. : Нямам искания по хода на съдебното следствие.
СЪДЪТ на
основание чл. 276 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА С ПРОЧИТАНЕ НА
ОБВИНИТЕЛНИЯ АКТ ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪСТАВА НА СЪДА.
СЪДЪТ, на
основание чл. 276 ал. 3 НПК, запитва подсъдимият Г.Р.А. разбира
ли в какво е обвинен, признава ли се за виновен и ще дава ли обяснения по
делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Г.Р.А.: Разбирам
обвинението. Признавам се за
виновен.
Няма да давам обяснения. Желая
да сключа споразумение с представителя на прокуратурата.
АДВОКАТ К.: Моля да ни
предоставите възможност за сключване на споразумение.
ПРОКУРОР
ГАНЧЕВА: Моля да ни
предоставите възможност за сключване на споразумение.
СЪДЪТ, като взе предвид изразената от страните готовност за постигане на
споразумение, предоставя на страните 40 минути за евентуално постигане на
споразумение.
ПРОДЪЛЖАВА съдебното заседание по НОХД № 4067/2019 г. в 14.40 часа.
ПРОКУРОР
ГАНЧЕВА: Госпожо председател, със защитата на подсъдимия Г.А.
- АДВ. К. - САК постигнахме споразумение, което
представям на съда. Ще Ви помоля, след като се запознаете с него, да го
одобрите и да прекратите наказателното производство по делото на основание чл. 384 във вр. чл. 381 от НПК.
АДВОКАТ К.: Вярно е, че водихме преговори с представителя на прокуратурата и
стигнахме до общо съгласие за постигане на споразумение, чрез което желаем да
се постанови акт при условията на чл. 384 във вр. чл. 381 от НПК.
ПОДСЪДИМИЯТ Г.Р.А.: Поддържам казаното от моя
защитник, постигнали сме споразумение по
делото по горепосочените текстове.
СЪДЪТ като взе предвид, че така представеното споразумение е внесено в срока по чл. 384 от НПК
ОПРЕДЕЛИ
ДОКЛАДВА постъпило споразумение за решаване
на делото, изготвено по реда на чл. 384 НПК, сключено между Г. – прокурор при СП, пр. пр. №734/2012 г. по описа на СП и адв. К. от
САК – упълномощен защитник на подсъдимият Г.Р.А. , със съгласието на подсъдимия Г.Р.А. .
ПРОКУРОР
ГАНЧЕВА: Поддържам
споразумението във вида, в който е изготвено. Нямам искания за допълнения и
промени в него.
АДВ. К. : Поддържам споразумението във вида,
в който е изготвено. Нямам искания за допълнения и промени в него.
ПОДСЪДИМИЯТ Г.Р.А. : Поддържам
споразумението във вида, в който е изготвено. Нямам искания за допълнения и
промени в него.
На основание чл.382, ал.4 от НПК, съдът запита
подсъдимия, досежно следните въпроси:
Въпрос на
съда:
1.
Разбирате обвинението?
Отговор на
подсъдимият – Да,
разбирам обвинението.
Въпрос на съда:
2.
Признавате ли се за виновен?
Отговор на подсъдимият– Да, признавам се за виновен.
Въпрос на съда:
3. Разбирате ли последиците от споразумението, а
именно, че след одобряването му от съда и изготвянето на определение по чл. 383
от НПК, последното е окончателно и има сила на влязла в сила присъда за подсъдимата,
която не подлежи на въззивна и касационна проверка?
Отговор на
подсъдимият – Разбирам
последиците от споразумението така, както ми ги разяснихте.
Въпрос на съда:
Съгласен ли сте с тези последици?
Отговор на
подсъдимият – Да,
съгласен съм с тези последици.
Въпрос на съда:
Доброволно
ли подписахте споразумението?
Отговор на подсъдимият – Доброволно
подписах споразумението. Не ми е оказван натиск.
На основание чл. 381 НПК страните се споразумяха за
следното:
СЪДЪТ, на
основание чл.382 ал.6 от НПК, вписва в съдебния протокол съдържанието на
окончателното споразумение, както следва:
Подсъдимият Г.Р.А.
роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно специално
образование, неженен, осъждан, безработен, с ЕГН **********,*** се признава за ВИНОВЕН в това, че:
1.В периода от 01.12.2010 г.
до 20.01.2012 г., на територията на Р България и
на територията на Р Италия, е ръководил, заедно с П.С.К., организирана
престъпна група (ОПГ), по смисъла на чл. 93, т. 20 НК – структурирано трайно
сдружение на повече от три лица, с участници А.С.Д., М.А.З. и Р.С.К., съставена
с цел да върши съгласувано в страната и чужбина престъпления по чл. 159а, чл.
159б, чл. 159г НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече
от три години, като групата е създадена с користна цел – престъпление по чл.
321, ал. 3, пр. 2 вр. с ал. 1 НК.
Престъплението
е извършено при форма на вината пряк умисъл.
На основание
чл. 321, ал. 3, пр. 2 вр. ал. 2 вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на Г.Р.А. се налага наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 9 МЕСЕЦА.
2.
В периода от време от 01.12.2010 г. до 28.02.2011 г. на територията на Р
България и на територията на Р Италия, в съучастие, като съизвършители с лицата
П.С.К., А.С.Д. и Р.С.К., в изпълнение на решение на организирана престъпна
група, състояща се от А.С.Д., М.А.З. и Р.С.К., ръководена от Г.Р.А. и П.С.К., е
транспортирал и приел – в къща в селището Марина ди Сибари, Италия, група от
хора, състояща се от лицата А.А.Н., З.А.К., К.А.К., З.И.К. (като А.С.Д. е
набрал, а П.С.К. и Р.С.К. са приели групата от хора), с цел да бъдат използвани
за принудителен труд (съгласно Конвенция № 29 на МОТ, такъв е налице при
ограничаване на движението в рамките на ограничена площ, удържане на заплати и
отказ за плащане, физическо насилие, което може да се изразява и в емоционален
тормоз) и за да бъдат държани в принудително подчинение (физическото им
оцеляване е поставено в зависимост от волята на трафикантите, тъй като не
разполагат с финансови средства за храна и подслон, ограничени са в
придвижването, поради отдалечеността на мястото, където са настанени и липсата
на финансови средства и транспорта се осигурява от трафикантите, навсякъде са
придружавани от „отговорници”, които докладват на трафикантите, поради липса на
финансови средства и невъзможност за свободно придвижване не могат да се
завърнат в Р България), независимо от съгласието им и групата от хора е
преведена през границата на страната (през границата с Р Гърция) със същата цел
– престъпление по чл. 159г, пр. 2 вр. с чл. 159б, ал. 1, пр. 2 и пр. 4 вр. с
чл. 159а, ал. 1, пр. 2 и 4 вр. с чл. 20, ал. 2 НК;
Престъплението е извършено при форма на вината
пряк умисъл.
На основание
чл. 159г, пр. 2 вр. с чл. 159б, ал. 1,
пр. 2 и пр. 4 вр. с чл. 159а, ал. 1, пр. 2 и 4 вр. с чл. 20, ал. 2 НК; вр. с чл.
55, ал. 1, т. 1 НК на Г.Р.А. се налага
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от 9 МЕСЕЦА.
На основание чл.55ал.3 от НК на Г.Р.А.
не се налага кумулативното
предвиденото наказание „глоба“.
3. В периода от време от 01.12.2011 г. до
20.01.2012 г. на територията на Р България и на територията на Р Италия, в
съучастие, като съизвършители с лицата П.С.К., А.С.Д., М.А.З. и Р.С.К., в
изпълнение на решение на организирана престъпна група, състояща се от А.С.Д., М.А.З.
и Р.С.К., ръководена от Г.Р.А. и П.С.К., е приел – в къща в селището Марина ди
Сибари в Р Италия, отделно лице – М.Т.М. (като А.С.Д. е набрал лицето, М.А.З.
го е транспортирал, а П.С.К. и Р.С.К. са го приели в същата къща), с цел да
бъде използвано за принудителен труд (съгласно Конвенция № 29 на МОТ, такъв е
налице при ограничаване на движението в рамките на ограничена площ, удържане на
заплати и отказ за плащане, физическо насилие, което може да се изразява и в
емоционален тормоз) и за да бъде държан в принудително подчинение (физическото
му оцеляване е поставено в зависимост от волята на трафикантите, тъй като не
разполага с финансови средства за храна и подслон, ограничен е в придвижването,
поради отдалечеността на мястото, където е настанен и липсата на финансови
средства и транспорта се осигурява от трафикантите, навсякъде е придружаван от
„отговорници”, които докладват на трафикантите, поради липса на финансови
средства и невъзможност за свободно придвижване не може да се завърне в Р
България), независимо от съгласието му –
престъпление по чл. 159г, пр. 2 вр. с чл. 159а, ал. 1, пр. 4 вр. с чл. 20,
ал. 2 НК;
Престъплението
е извършено при форма на вината пряк умисъл.
На основание
чл. престъпление по чл. 159г, пр. 2 вр.
с чл. 159а, ал. 1, пр. 4 вр. с чл. 20, ал. 2 НК вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на Г.Р.А. се налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕВЕТ
МЕСЕЦА
На основание чл.55ал.3 от НК на Г.Р.А.
не се налага кумулативното
предвиденото наказание „глоба“.
4.
В периода от време от 01.11.2011 г. до 30.11.2011 г. на територията на Р
България и на територията на Р Италия, в съучастие, като съизвършители с лицата
П.С.К., А.С.Д. и Р.С.К., в изпълнение на решение на организирана престъпна
група, състояща се от А.С.Д., М.А.З. и Р.С.К., ръководена от Г.Р.А. и П.С.К., е
приел – в къща в селището Марина ди
Сибари, Р Италия, група от хора, състояща се от лицата Е.П.Е., Л.И.Х. и Д.К.К.
(като А.С.Д. е набрал Е., Х. и К. и транспортирал Е., а П.С.К. и Р.С.К. са
приели в същата къща групата от хора), с цел да бъдат използвани за
принудителен труд (съгласно Конвенция № 29 на МОТ, такъв е налице при
ограничаване на движението в рамките на ограничена площ, удържане на заплати и
отказ за плащане, физическо насилие, което може да се изразява и в емоционален
тормоз) и за да бъдат държани в принудително подчинение (физическото им
оцеляване е поставено в зависимост от волята на трафикантите, тъй като не
разполагат с финансови средства за храна и подслон, ограничени са в
придвижването, поради отдалечеността на мястото, където са настанени и липсата
на финансови средства и транспорта се осигурява от трафикантите, навсякъде са
придружавани от „отговорници”, които докладват на трафикантите, поради липса на
финансови средства и невъзможност за свободно придвижване не могат да се
завърнат в Р България), независимо от съгласието им – престъпление по чл. 159г,
пр. 2 вр. с чл. 159а, ал. 1, пр. 4 вр. с чл. 20, ал. 2 НК;
Престъплението
е извършено при форма на вината пряк умисъл.
На основание
чл. престъпление
по чл. 159г, пр. 2 вр. с чл. 159а, ал. 1, пр. 4 вр. с чл. 20, ал. 2 НК ,вр с чл.55
ал.1 т.1 от НК на Г.Р.А. се налага
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА.
На основание чл.55 ал.3 от НК на Г.Р.А. не се налага кумулативното предвиденото наказание „глоба“.
5.
В периода от време от 01.11.2011 г. до 15.12.2011 г. на територията на Р
България и на територията на Р Италия, в съучастие, като съизвършители с лицата
П.С.К., А.С.Д. и Р.С.К., в изпълнение на решение на организирана престъпна
група, състояща се от А.С.Д., М.А.З. и Р.С.К., ръководена от Г.Р.А. и П.С.К., е
приел – в къща в селището Марина ди Сибари, Р Италия, група от хора, състояща
се от лицата М.П.С., П.К.П., Я.П.П. (като А.С.Д. е набрал, а П.С.К. и Р.С.К. са
приели в същата къща групата от хора), с цел да бъдат използвани за
принудителен труд (съгласно Конвенция № 29 на МОТ, такъв е налице при
ограничаване на движението в рамките на ограничена площ, удържане на заплати и
отказ за плащане, физическо насилие, което може да се изразява и в емоционален
тормоз) и за да бъдат държани в принудително подчинение (физическото им
оцеляване е поставено в зависимост от волята на трафикантите, тъй като не
разполагат с финансови средства за храна и подслон, ограничени са в
придвижването, поради отдалечеността на мястото, където са настанени и липсата
на финансови средства и транспорта се осигурява от трафикантите, навсякъде са
придружавани от „отговорници”, които докладват на трафикантите, поради липса на
финансови средства и невъзможност за свободно придвижване не могат да се
завърнат в Р България), независимо от съгласието им – престъпление по чл. 159г,
пр. 2 вр. с чл. 159а, ал. 1, пр. 4 вр. с чл. 20, ал. 2 НК; Престъплението е извършено при
форма на вината пряк умисъл.
На основание
чл. престъпление по чл. 159г, пр. 2 вр.
с чл. 159а, ал. 1, пр. 4 вр. с чл. 20, ал. 2 НК ,вр с чл.55, ал. 1, т. 1 НК на Г.Р.А. се налага
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА
На основание чл.55,ал.3 от НК на Г.Р.А. не се налага кумулативното предвиденото
наказание „глоба“.
6.
В периода от време от 01.10.2011 г. до 01.01.2012 г. на територията на Р
България и на територията на Р Италия, в съучастие, като съизвършители с лицата
П.С.К., А.С.Д. и Р.С.К., в изпълнение на решение на организирана престъпна
група, състояща се от А.С.Д., М.А.З. и Р.С.К., ръководена от Г.Р.А. и П.С.К., е
транспортирал и приел отделно лице – А.К.К. (като А.С.Д. е набрал, а П.С.К. и Р.С.К.
са приели в същата къща лицето), с цел да бъде използвано за принудителен труд
(съгласно Конвенция № 29 на МОТ, такъв е налице при ограничаване на движението
в рамките на ограничена площ, удържане на заплати и отказ за плащане, физическо
насилие, което може да се изразява и в емоционален тормоз) и за да бъде държан
в принудително подчинение (физическото му оцеляване е поставено в зависимост от
волята на трафикантите, тъй като не разполага с финансови средства за храна и
подслон, ограничен е в придвижването, поради отдалечеността на мястото, където
е настанен и липсата на финансови средства и транспорта се осигурява от
трафикантите, навсякъде е придружаван от „отговорници”, които докладват на трафикантите,
поради липса на финансови средства и невъзможност за свободно придвижване не
може да се завърне в Р България), независимо от съгласието му, като лицето е
преведено през границата на страната (през границата с Р Гърция) със същата цел
– престъпление по чл. 159г, пр. 2 вр. с чл. 159б, ал. 1, пр. 2 и 4 вр. с чл.
159а, ал. 1, пр. 2 и 4 вр. с чл. 20, ал. 2 НК;
Престъплението
е извършено при форма на вината пряк умисъл.
На основание
чл. престъпление по чл. 159г, пр. 2 вр.
с чл. 159а, ал. 1, пр. 4 вр. с чл. 20, ал. 2 НК
вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на Г.Р.А.
се налага
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА .
На основание чл.55ал.3 от НК на Г.Р.А. не се налага кумулативното предвиденото
наказание „глоба“.
7.
В периода от време от 01.12.2011 г. до 06.12.2011 г. на територията на Р
България и на територията на Р Италия, в съучастие, като съизвършители с лицата
П.С.К., А.С.Д., М.А.З. и Р.С.К., в изпълнение на решение на организирана
престъпна група, състояща се от А.С.Д., М.А.З. и Р.С.К., ръководена от Г.Р.А. и
П.С.К., е приел – в къща в селището Марина ди Сибари в Р Италия, отделно лице –
К.Ж.Д. (като А.С.Д. е набрал, М.А.З. е транспортирал, а П.С.К. и Р.С.К. са
приели в същата къща лицето), с цел да бъде използвано за принудителен труд
(съгласно Конвенция № 29 на МОТ, такъв е налице при ограничаване на движението
в рамките на ограничена площ, удържане на заплати и отказ за плащане, физическо
насилие, което може да се изразява и в емоционален тормоз) и за да бъде държан
в принудително подчинение (физическото му оцеляване е поставено в зависимост от
волята на трафикантите, тъй като не разполага с финансови средства за храна и
подслон, ограничен е в придвижването, поради отдалечеността на мястото, където
е настанен и липсата на финансови средства и транспорта се осигурява от
трафикантите, навсякъде е придружаван от „отговорници”, които докладват на
трафикантите, поради липса на финансови средства и невъзможност за свободно
придвижване не може да се завърне в Р България), независимо от съгласието му –
престъпление по чл. 159г, пр. 2 вр. с чл. 159а, ал. 1, пр. 4 вр. с чл. 20, ал.
2 НК;
Престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл.
На основание
чл. престъпление по чл. 159г, пр. 2 вр.
с чл. 159а, ал. 1, пр. 4 вр. с чл. 20, ал. 2 НК ,вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК на Г.Р.А. се налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕВЕТ
МЕСЕЦА
На основание чл.55 ал.3 от НК на Г.Р.А. не
се налага кумулативното предвиденото наказание „глоба“.
8.
В периода от време от 01.04.2011 г. до 13.01.2012 г. на територията на Р
България и на територията на Р Италия, в съучастие, като съизвършители с лицата
П.С.К. и Р.С.К., в изпълнение на решение на организирана престъпна група,
състояща се от А.С.Д., М.А.З. и Р.С.К., ръководена от Г.Р.А. и П.С.К., е приел
– в къща в селището Марина ди Сибари, отделно лице – П.Я.Я. (като П.С.К. и Р.С.К.
също са приели в същата къща лицето), с цел да бъде използвано за принудителен
труд (съгласно Конвенция № 29 на МОТ, такъв е налице при ограничаване на
движението в рамките на ограничена площ, удържане на заплати и отказ за
плащане, физическо насилие, което може да се изразява и в емоционален тормоз) и
за да бъде държан в принудително подчинение (физическото му оцеляване е
поставено в зависимост от волята на трафикантите, тъй като не разполага с
финансови средства за храна и подслон, ограничен е в придвижването, поради
отдалечеността на мястото, където е настанен и липсата на финансови средства и
транспорта се осигурява от трафикантите, навсякъде е придружаван от
„отговорници”, които докладват на трафикантите, поради липса на финансови
средства и невъзможност за свободно придвижване не може да се завърне в Р
България), независимо от съгласието му – престъпление по чл. 159г, пр. 2 вр. с
чл. 159а, ал. 1, пр. 4 вр. с чл. 20, ал. 2 НК.
Престъплението
е извършено при форма на вината пряк умисъл.
На основание
чл. престъпление по чл. 159г, пр. 2 вр. с чл. 159а, ал. 1, пр. 4
вр. с чл. 20, ал. 2 НК,вр с чл.55,ал.1, т.1 от НК на Г.Р.А. се налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДЕВЕТ
МЕСЕЦА.
На основание чл.55,ал.3 от НК на Г.Р.А.
не се налага кумулативното предвиденото наказание „глоба“.
На основание
чл. 23, ал. 1 НК на Г. РОСЕНОВ А. се
определя едно общо най-тежко наказание измежду така наложените му
наказания за съвкупността от
престъпления, а именно наказание ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА,
което да се изтърпят при първоначален строг режим.
На основание
чл. 189, ал. 3 НПК, Г.Р.А. се ОСЪЖДА
да заплати съответната част направените по делото разноски в размер на 62,88
лева (шестдесет и два лева и осемдесет и осем стотинки), както и държавна такса
от по 5,00 лева за служебно издаване на 2 броя изпълнителни листа – за
разноските и за наложената глоба.
ПОДСЪДИМ : ЗАЩИТНИК:
Г.Р.
А. АДВ. К.К.
ПРОКУРОР при
СП:
Д.
Г.
СЪДЪТ, като взе
предвид обстоятелството, че страните подписаха постигнатото споразумение за
решаване на делото, че същото не противоречи на закона и на морала, както
и че престъплението, за което Г.Р.А. е привлечен в качеството на подсъдим, намира,
че постигнатото между страните по делото споразумение за решаване на делото
следва да бъде одобрено, а образуваното наказателно производство - прекратено.
С оглед на
горното и на основание чл. 382, ал. 7 и чл. 24, ал. 3 НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОДОБРЯВА постигнатото споразумение за решаване на делото между
Д. Г. – прокурор при СП, наблюдаващ производството по пр. пр. № 734/2012 г. по описа на Специализираната прокуратура, и адв. К.К. от САК – упълномощен защитник на подсъдимият Г.Р.А. , със съгласието на подсъдимият Г.Р.А. .
ПРЕКРАТЯВА
производството по н.о.х.дело № 4067/2018 г. по описа на СНС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ЗА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВОТО, С КОЕТО Е ОДОБРЕНО ПОСТИГНАТОТО МЕЖДУ
СТРАНИТЕ СПОРАЗУМЕНИЕ Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
СЪДЪТ служебно се занима с мерките за неотклонение на
обвиняемия Г.Р.А., както и с наложената му мярк за процесуална принуда „забрана
за напускане пределите на Република България“ и като взе предвид, че
наказателното производство спрямо него е постановено наказание лишаване от
свобода, чието изпълнение не е отложено по реда на чл.66 НК, на основание чл.
309, ал.1 НПК, вр. чл.61, ал.8 и чл.68 НПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА мярката за
неотклонение „парична гаранция” в размер на 3000 лева, определена спрямо подс. Г.Р.А..
ПОТВЪРЖДАВА мярката за
процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Република България“,
взета спрямо подс. Г.Р.А..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в
7-дневен срок от днес пред АСпНС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ:1.
2.
Във връзка с Решение на ВСС, закрепено с Протокол № 1
от заседание на Времената комисия за изготвяне на Указания относно реда за
събиране на разноските, присъдени в полза на държавата по влезли в сила съдебни
актове към ВСС, проведено на 26.03.2013г, съдът отправя покана към обвиняемите
доброволно да заплатят разноските, които са се съгласили да им бъдат присъдени
с постигнатото с представителя на Специализираната прокуратура споразумение.
В случай, че разноските не бъдат
заплатени, съдът указва на обвиняемите, че ще бъде издаден изпълнителен лист за
събиране на присъдените разноски по принудителен ред.
Съдебното заседание приключи в 15.50 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
1.
2.
СЕКРЕТАР: