№ 1706
гр. Пловдив, 12.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501730 по описа за 2022 година
Производство е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 248 ГПК.
Постъпила е частна жалба от адв. Д.Б. срещу Определение №
6009/02.06.2022 год., постановено по гражданско дело № 17447/2021 год. по
описа на Районен съд – Пловдив, IХ граждански състав. С обжалвания акт е
оставена без уважение молбата му като пълномощник на ищцата Г. Л. Р. с
искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за
разноските.
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на
обжалваното определение с довода, че следва да бъде присъдено
възнаграждение за всеки от предявените искове. Посочва се, че
първостепенният съд е уважил предявените два осъдителни иска за връщане
на недължимо платени суми по нищожни клаузи за възнаградителна лихва и
неустойка по договор за потребителски кредит. Позовава се на нормата на
чл.2 ал.5 от Наредба №1 от 09.07.2004г. на ВАС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, според която за процесуално представителство
по граждански дела, възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
Ответникът по частната жалба „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД е
подал писмен отговор, с който взема становище за нейната неоснователност.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна в
производството, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Ето защо същата
е допустима. По същество съдът намира следното:
В производството по гражданско дело № 17477/2021 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, IХ граждански състав са разгледани два предявени
иска от Г. Л. Р., чрез пълномощника и адвокат Д.Б., против „ИЗИ АСЕТ
1
МЕНИДЖМЪНТ“ АД, както следва: осъдителен иск за заплащането на
сумата от 155,63 лв., представляваща възнаградителна лихва, платена при
начална липса на основание и осъдителен иск за заплащането на сумата от
750,54 лв. - неустойка, платена при начална липса на основание. Исковете са
уважени с решение № 1384 от 26.04.2022 г. постановено по делото. С
решението си районният съд е осъдил ответника да заплати на адвокатско
дружество „Г“, което е било преупълномощило адв. Д.Б., сумата от 360 лв.
вредно с начислен ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение на
осн.чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата за осъщественото процесуално
представителство.
С молба по реда на чл.248 ГПК адвокатско дружество „Г“ чрез адв.
Д.Б. е поискало изменение на постановеното решение в частта за разноските,
чрез присъждане на още 360 лв. с ДДС - допълнително възнаграждение по
чл.38, ал.1, т.2 ЗА, предвид разгледаните и уважени два обективно съединени
иска.
С обжалваното определение първостепенният съд е оставил без
уважение молбата на ищеца за изменение на решението в частта на
разноските.
Настоящият съдебен състав намира за основателно възражението, че
възнаграждението на процесуалния представител на жалбоподателката следва
да бъде определено, като се съобрази разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с
която се предвижда при определяне на възнаграждението да се вземе предвид
броя на предявените искове, като за всеки един от тях се определя отделно
възнаграждение. В настоящия случай се касае за два обективно кумулативно
съединени иска, независимо, че исковете произтичат от едно и също
правоотношение.
Цената на всеки от предявените искове поотделно е в размер по-малък
от 1000 лева, следователно за всеки от тях минималният размер на
възнаграждението съобразно разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в
размер от 300 лева. Следователно на процесуалния представител на Г. Л. Р.
следва да бъде определено възнаграждение, както следва по 300 лв. за всеки
от уважените искове, или общо възнаграждение в размер на 600 лв. и на
основание § 2 а от Наредбата следва да се начисли данък добавена стойност
или следва да се присъди 360 лв. за всеки от уважените искове или общо 720
лв.
Ето защо, обжалваното определение следва да бъде отменено и вместо
него да бъде постановено изменение на решението в частта за разноските
относно определените по реда на чл. 38 ал.1, т.2 ЗА разноски за адвокатско
възнаграждение на пълномощника на ищеца, като ответникът бъде осъден да
заплати на процесуалния представител на ищеца допълнително сумата от 360
лв.
2
Ето защо, въз основа на изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 6009/02.06.2022 год., постановено по
гражданско дело № 17447/2021 год. по описа на Районен съд – Пловдив, IХ
граждански състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 1384 от 26.04.2022 г. постановено по гр. дело
№ 17447/2021 г. на Районен съд – гр. Пловдив, IX-ти гр. състав, в частта за
разноските, като ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „гр. София,
ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, ДА
ЗАПЛАТИ адвокатско дружество „Г“, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр.
Пловдив, ул. „Братя Пулиеви“ № 1, още 360 лв. /триста и шестдесет лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
на ищцата Г. Л. Р. в производството по гр. дело № 17447/ 2021 г. на Районен
съд – гр. Пловдив.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3