Р Е
Ш Е Н
И Е
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
№……………..гр. София, 28.02.2020 г.
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІV-В въззивен състав
в публичното заседание, проведено на двадесет и осми февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
мл.съдия Андрей Георгиев
при участието на секретаря Кристина Първанова, като разгледа докладваното
от съдия Зл. Чолева гр. дело N 4065 по описа за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258- чл.273 от ГПК
Съдът е сезиран с въззивна
жалба, подадена от „Т.С.“ ЕАД срещу
решението на Софийския районен съд, 138 състав под № 303075 от 28.12.2017г.,
постановено по гр.д.№ 5281/2016г., с което
са отхвърлени като неоснователни предявените от жалбоподателя срещу ЕТ „Е.Г.-А.“
с ЕИК *******, представляван от Е.Г.Ц., обективно съединени искове, както следва: 1/
с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с
чл.59,ал.1 от ЗЗД– за сумата от 189,34лв., претендирана като неизплатена цена на топлинна
енергия, доставена за апартамент № 34, находящ се в гр. София, ул.“*********за
периода м.03.2015г.- м.04.2015г., с която ответникът неоснователно се е
обогатил за сметка на ищеца , ведно със законната лихва от27.10.2015г.- до
окончателното изплащане и 2/ иск с правно основание чл.422 от ГПК, вр. с
чл.86,ал.1 от ЗЗД – за сумата от 8,96лв.- мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия, натрупана за периода 30.04.2015г.- 16.10.2015г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по гр.д.№ 65130/2015г. по описа на СРС,138
състав. Решението се обжалва и в частта
за разноските.
Въззивникът поддържа доводи за
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното решение. Твърди, че неправилен е извода на първата
инстанция, с който е прието, че между него и ответника през исковия период от
време е съществувало договорно правоотношение за продажба на ТЕ за стопански
нужди. Поддържа, че представеният по делото писмен договор не установява
наличието на токова, поради факта, че изписаният текст в договора не може да
бъде разчетен категорично като „безсрочен“ относно срока на действие на
договора. Позовава се на Общите условия /ОУ/ за продажба на ТЕ , с които срокът
на действие на договора е ограничен до 5 години и е изтекъл към началния момент
на исковия период. Твърди, че въпреки
отправената от него покана – ответникът не е сключил договор за продажба на ТЕ,
поради което неоснователно се е обогатил със стойността на доставената му ТЕ, с
която съответно той /ищецът/ е обеднял С
изложените доводи въззивникът-ищец мотивира искането си за отмяна на
обжалваното решение и постановяването на друго, с което предявените искове да
бъдат уважени. Претендира присъждане на направените по делото разноски. При
условията на евентуалност – в случай на отхвърляне на жалбата, заявява
възражение по чл.78,ал.5 от ГПК – за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от въззиваемия.
Въззиваемата
страна ЕТ „Е.Г.-А.“, представляван от Е.Г.Ц.- не
депозира писмен отговор на жалбата в срока по чл.263,ал.1 от ГПК. В съдебно
заседание заявява становище за неоснователност на жалбата и искане за
отхвърлянето й като неоснователна. Претендира присъждане на разноските,
направени във въззивното производство.
Софийски градски съд като взе предвид становищата и доводите на
страните и след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на
чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата
е подадена от надлежна страна, в
законния срок по чл. 259 ГПК и е процесуално допустима.
При
извършената от съда проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият
съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето
защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на
доводите, заявени с въззивната жалба,от които е ограничен, съгласно нормата на
чл.269, предл.2 от ГПК.
Настоящият съдебен състав споделя правните изводи на първоинстанционния
съд, изведени при правилно установена по делото фактическа обстановка, ето защо и на основание чл.272 от ГПК,
препраща към тях. В допълнение на мотивите на първата инстанция и във връзка с
доводите, заявени с жалбата следва да се посочи и следното:
Нормата на чл.59,ал.2 от ЗЗД изрично
разпорежда, че исковата претенция по ал.1 на същата разпоредба е субсидиарна и
с нея правният субект разполага само в случай, че не може да се защити с друг
иск.
В конкретният случай ищецът
поддържа, че е продължил да доставя ТЕ на ответника след изтичане срока на
действие на сключения между тях договор за продажба на ТЕ за стопански нужди,
поради което ответникът се е обогатил за негова сметка със стойността на
доставената му ТЕ, с която той /ищецът/ съответно е обеднял. Това твърдение на
ищеца се опровергава от представеното от него самия писмено доказателство. Видно от съдържанието на представения с
исковата молба договор №629 – ТО16552 от
06.10.2009г., подписан между страните с предмет- доставката на ТЕ за стопански
нужди от ищеца срещу насрещното задължение на ответника – за заплащане на
цената й, този договор не е ограничен със срок. Напротив, с клаузата ,
озаглавена „Срок на договора“, страните изрично са уговорили, че договорът е
безсрочен- като тази договорка се разчита ясно. При тази хипотеза, съдът
приема, че за неиздължената стойност на
доставената на ответника ТЕ ищецът разполага с иска по чл.79,ал.1 от ЗЗД, вр. с
чл.149 и чл.150 от ЗЕ, който изключва
правния интерес от търсената защита с предявения в случая по реда на чл.422 от ГПК - иск по чл.59,ал.1 от ЗЗД.
Неоснователно се явява възражението на ответника, че договорът следва да
се счита прекратен, поради изтичане на установения 5 годишен срок с клаузата на
чл.6,ал.1 от ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди. Клаузата от ОУ, на която
ищецът се позовава, ще намери приложение само в случай, че страните с
подписания от тях писмен договор не са постигнали съгласие за различен срок в
рамките на договорната свобода. Както вече бе посочено по-горе в мотивите, в
рамките на установената с чл.9 от ЗЗД договорна свобода в конкретния случай
страните са постигнали съгласие сключеният между тях договор да не е ограничен
със срок. Като последица от това, ищецът следва да търси защита на правата си,
произтичащи от договорното правоотношение – на договорно основание- с иска по
чл.422 от ГПК, вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД, което изключва защитата с иска по
чл.59,ал.1 от ЗЗД. Ето защо и законосъобразно и правилно с обжалваното решение
исковата претенция за главницата е отхвърлена на заявеното основание по чл.422
от ГПК, вр. с чл.59,ал.1 от ЗЗД. Като последица от това- правилно е отхвърлена
и обусловената от нея претенция за акцесорното вземане за мораторна лихва по
чл.422 от ГПК, вр. с чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Поради съвпадение
на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба- оставена без
уважение, като неоснователна.
При горния изход на
делото и на основание чл.78,ал.3 от ГПК въззивникът-ищец дължи на въззиваемия
ответник разноските по делото за настоящото производство в размер на 300,00лв.-
адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно заявеното от
въззивника възражение по чл.78,ал.5 от ГПК - за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от въззиваемия, тъй като то е в минималния размер по
чл.7,ал.2 от Наредба № 1/ 2004г.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решението на Софийския районен съд, 138 състав под № 303075 от 28.12.2017г.,
постановено по гр.д.№ 5281/2016г.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД да заплати на ЕТ „Е.Г.-А.“ с
ЕИК *******, представляван от Е.Г.Ц. - сумата от 300,00лв. – разноски по делото
за въззивното производство, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.