№ 29765
гр. С., 23.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Частно гражданско
дело № 20221110148241 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на „.........“ ООД ЕИК .........., въз основа на което съдът е
издал заповед за изпълнение от 11.10.2022 г. срещу длъжника В. П. Д. ЕГН **********.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в срока за това е депозирал
възражение срещу заповедта, поради което на заявителя са дадени указания, че следва да
предяви иск за установяване на вземанията си. Заявителят е получил съобщението с
посочените указания на 19.06.2023 г., като на 20.07.2023 г. е депозирал молба с приложено
копие на входирана в деловодството на съда искова молба за установяване на вземанията му
по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №48241/2022 г. по описа на СРС, 71 състав.
Видно от искова молба с вх. №207495/20.07.2023 г., по която е образувано гр.д.
№40538/2023 г. по описа на СРС, 171 състав, ищецът претендира установяване дължимостта
на сумата 1200,00 лева –главница по договор за заем №575840 от 30.09.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 02.09.2022 г., сумата
184,05 лева – договорна лихва за периода от 30.09.2021г. до 30.05.2022 г., сумата 73,58 лева
обезщетение за забава за периода 01.01.2022 г. до 01.08.2022 г.
При тези данни съдът намира, че в случая заявителят в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК не е
предявил иск за вземанията си за договорна компенсаторна неустойка в размер на 509,84
лева и за неустойка за забава, начислена еднократно в размер на 300,00 лева, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.10.2022 г. поради което са налице
предпоставките на чл. 415, ал. 5 ГПК за обезсилване на издадената заповед за изпълнение за
непредявената част от вземанията на заявителя.
С депозираното възражението по чл. 414 ГПК длъжникът е направил искане да му се
присъдят сторените в производството разноски за адвокатски хонорар в размер на 400,00
лева, за което е представил и списък по чл. 80 ГПК ведно с договор за правна помощ. Така
направеното искане съдът намира за своевременно направено и за основателно до сумата от
50,00 лева. За определяне на дължимото адвокатско възнаграждение за осъществената в
полза на длъжника по делото защита следва да се изходи не само от материалния интерес, но
и от вида и обема на предоставените защита и съдействие. Съдът приема, че извършените от
процесуалния представител на длъжника действия в хода на заповедното производство се
свеждат до такива от вида изготвяне на книжа и молби и при съобразяване актуалната
практика на СЕС – решение от 25.01.2024 г. по делото С-438/2022 г., според която ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения
и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава
забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи
1
тази национална правна уредба, счита че възнаграждението следва да бъде определено на
сумата 50,00 лева, от което съразмерно с обезсилената част от заповедта за изпълнение да му
се присъди сумата 17,85 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 415, ал. 5 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
11.10.2022 г., издадена по ч.гр.д.№48241/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 71 състав срещу
длъжника В. П. Д. ЕГН ********** в частта на претенидираните вземания за сумата 509,84
лева, представляваща договорна компенсаторна неустойка за периода 30.09.2021 г. до
30.05.2022 г. и за сумата 300,00 лева, представляваща неустойка за забава, начислена
еднократно на 01.04.2022 г., както и за сумата 16,19 лева – държавна такса и сумата 17,85
лева юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „.........“ ООД ЕИК .......... със седалище и адрес на управление: гр. С., ............
със седалище и адрес на управление в гр. С., ....... да заплати на В. П. Д. ЕГН ********** с
адрес: гр. С., .......... на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 17,85 лева – разноски за
производството.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2