РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 13.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в
публично съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди и двадесета
година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИНА РАЙЧЕВА |
|
|
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
при
секретаря МАРИЯ
СТАНЧЕВА и с участието на прокурора СИЛИЯН ГРОЗЕВ като
разгледа докладваното от съдия РАЙЧЕВА КАН дело № 97 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
вр. чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Н.И.К.
***, подадена чрез пълномощника адв. А.К., против Решение № 4/03.01.2020 г. на
Районен съд – Русе, постановено по АНД № 1927/2019 г., с което е потвърдено
Наказателно постановление № 19-3393-000380/18.09.2019 г., издадено от Началника
на ІІ РУ на ОДМВР – Русе за наложени на касатора административни наказания
„глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6
месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП) за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от същия закон. Наведени са
доводи за незаконосъобразност на оспореното съдебно решение поради нарушение на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Твърди се, че въззивният съд е извел погрешни правни изводи на базата на
установените по делото факти, като в конкретния случай не е доказан умисъл при
извършване на нарушението, а такова е налице единствено при умишлени действия
на нарушителя. Алтернативно е направено искане за квалифициране на
административното нарушение като маловажен случай и отпадане на
административно-наказателната отговорност на дееца.
Иска се от съда да отмени решението
на районния съд и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде
отменено наказателното постановление или алтернативно да върне делото за ново
разглеждане от друг състав на районния съд.
Касационният ответникът – Второ
Районно управление на ОДМВР - Русе в писмено възражение оспорва жалбата и счита
решението за правилно и законосъобразно.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава становище за неоснователност на жалбата, поради което решението на
РРС следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от
надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен
в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
За да постанови оспореното в настоящото
производство решение, Русенският районен съд е приел, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са самостоятелно основание за отмяна на
наказателното постановление. По съществото на спора въззивният съд е счел, че
административното нарушение правилно установено и доказано, а наложеното
наказание е правилно индивидуализирано. Изложени са и изрични мотиви по
наведените от жалбоподателя възражения за липса на умисъл, както и за
извършването на нарушението в удловията на крайна необходимост.
Настоящата инстанция счита, че въззивният
съд неправилно е тълкувал и приложил относимите за случая правни норми, при
което е достигнал до необоснования извод за изпълнение на фактическия състав на
нарушението, за което е санкциониран касатора, от субективна страна.
Административнонаказателната отговорност на
касационния жалбоподател е ангажирана за това, че на 10.06.2019 г. в с.
Николово е управлявал лек автомобил Шкода Фабия с рег.№ Р 0869 КА, за който
административнонаказващият орган е установил, че е моторно превозно средство
със служебно прекратена регистрация от 23.05.2018 г. на основание чл. 143, ал.
10 от ЗДвП, т.е. е МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. При тези
данни, които фактически не се оспорват и от двете страни,
административнонаказващият орган счел, че водачът е нарушил разпоредбата на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП и по този начин осъществил състава на административно
нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от същия закон.
Съгласно последната разпоредба се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6
до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано,
но е без табели с регистрационен номер. Безспорно моторно превозно средство,
чиято регистрация е прекратена, независимо дали по искане на собственика или
служебно по инициатива на административния орган, представлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред и управлението му влече
административнонаказателна отговорност. Доколкото в състава на цитираното
административно нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП липсва изрично
посочване, че не подлежат на санкциониране непредпазливите деяния, то по
аргумент от чл. 7, ал. 2 от ЗАНН административното нарушение по чл. 175, ал. 3
от ЗДвП може да бъде както умишлено, така и непредпазливо, т.е. деецът
следва да е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези
последици (при умишлено деяние) или деецът не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или
когато е предвиждал настъпването на тези последици, е мислил да ги предотврати
(при непредпазливо деяние). В тази връзка неправилно касаторът твърди, че в
конкретния случай административнонаказателна отговорност се носи единствено при
наличие на умисъл.
В
процесния случай обаче от доказателствата по делото не се установява нито
умисъл, нито непредпазливост при извършване на инкриминираното деяние. И двете
хипотези на субективния елемент на административното нарушение, касаят
възприемане на обективните признаци именно на конкретното нарушение и неговите
последици от дееца. По делото е безспорно установено, че за управляваното от
касатора МПС липсва сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Това обстоятелство се знае и не се отрича от наказаното лице. Липсата на такава
застраховка обаче от една страна осъществява фактически състав на друго
административно нарушение (по Кодекса за застраховането), а от дрега страна е
предпоставка за служебно прекратяване на регистрацията на МПС. Тук неправилно
въззивният съд е приел, че прекратяването на регистрацията на МПС, за което
липсва застраховка настъпва ex lege
(по силата на закона). Законът урежда предпоставките, при които възниква
задължение за административният орган служебно (без направено искане за това от
заинтересовано лице) да извърши прекратяването на регистрацията като обвързва
това задължение с момента, в който органът получи информация от Гаранционния
фонд за това, че липсва застраховка за конкретното МПС. Именно по тази причина
регистрацията на процесното МПС не е прекратена от момента, в който то е
останало без застраховка, респективно от изтичане на сроковете, в които
собственикът е следвало да сключи такава, след изтичане на предходната, а едва
от момента на уведомяването на органите на КАТ за това от Гаранционния фонд –
23.05.2018 г.
В
същото време правлино въззивния съд е посочил, че уведомяването на собственика
на автомобила за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия
състав на прекратяването, а последващо действие на администрацията, което обаче
има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по
чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Неоснователно районният съд е постамил знак за
равенство между обстоятелството, че деецът е бил длъжен да знае, че при липса
на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ регистрацията на
моторното превозно средство се прекратява и обстоятелството, че е налице такова
прекратяване. В случая по отношение на второто обстоятелство по делото липсват
данни прекратяването да е било съобщено на касатора или пък до него по какъвто
и да е начин да е достигнала информация за това, че процесният автомобил вече е
с прекратена регистрация. Знанието на закона относно последиците от
несключването на задължителната застраховка не е знание за настъпването на тези
последици, като се има предвид, че същите както вече се посочи не настъпват
автоматично по силата на закона (т.е. от момента в който МПС е без застраховка
да се счита за такова с прекратена регистрация), а прекратяването на
регистрацията се извършва от компетентния орган на основание на разпоредбата на
чл. 143, ал. 10 от ЗДвП след уведомяването му, че е налице предвидената в
нормата хипотеза. Именно поради факта, че собственикът на автомобила няма как
да знае кога ще настъпи това уведомяване, респективно ще бъде прекратена
регистрацията на автомобила, законът е предвидил той да бъде уведомен за
извършеното прекратяване на регистрацията, от който момент той е длъжен да
знае, че при управление на превозното средство с прекратена регистрация
осъществява състав на административно нарушение.
От всичко изложено до тук може да се
направи единствения обоснован извод, че в конкретния случай безспорно са налице
обективните признаци на административно нарушение по чл. 175, ал. 3, пр.1 от ЗДвП, но липсва субективния елемент на нарушението, включително и под формата
на непредпазливост, по отношение наличието (съществуването) на ревантните за
това нарушение фактически обстоятелства. Като е достигнал до извод в
противоположната посока въззивният съд е простановил незаконосъобразно решение,
което следва да бъде отменено и вместо него настоящата инстанция следва да реши
въпроса по същество като отмени оспорваното наказателно постановление.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение №
4/03.01.2020 г. на Районен съд – Русе, постановено по АНД № 1927/2019 г., с
което е потвърдено Наказателно постановление № 19-3393-000380/18.09.2019 г.,
издадено от Началника на ІІ РУ на ОДМВР – Русе и место него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
19-3393-000380/18.09.2019 г., издадено от Началника на ІІ РУ на ОДМВР – Русе, с
което на Н.И. *** са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 200
лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата за извършено нарушение на
чл. 140, ал. 1 от същия закон.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.