Решение по дело №620/2018 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 59
Дата: 14 март 2019 г. (в сила от 14 март 2019 г.)
Съдия: Радина Василева Хаджикирева
Дело: 20185620100620
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 август 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Свиленград, 14.03.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РС Свиленград, граждански състав, в публично заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                СЪДИЯ: РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА

 

при участието на секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 620 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба от П.И.С. (заместен на основание чл. 227 ГПК от З.П.С.), В.И.Д., Р.А.И. и Г.Ж.М. за приемане за установено по отношение на ответниците А.И.С. и З.А.С., че ищците са собственици на идеални части от поземлен имот с идент. № 65677.701.265 по действащите КК и КР на гр. Свиленград, както следва: З.П.С. – 1/12 ид. ч., В.И.Д. – 1/12 ид. ч., Р.А.И. – 1/36 ид. ч. и Г.Ж.М. – 1/60 ид. ч., и за осъждането им да предадат владението върху идеалните части. Претендира се отмяна на нотариален акт № 59, т. V, н. д. № 673/2017 г. на Нотариус с рег. № 354 от НК, както и нотариален акт № 60, т. V, н. д. № 674/2017г. на Нотариус с рег. № 354 от НК за притежаваните от ищците общо 120/538 ид. ч. от поземления имот.

Твърди се, че ищците и ответникът С. са наследници на К.А.А., починала на 12.11.1993 г., и И. Стефанов Ангелов, починал на 24.05.1996 г. Последните оставили в наследство 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идент. № 65677.701.265 по действащите КК и КР на гр. Свиленград, ведно с построената в него паянтова жилищна сграда с идент. № 65677.701.265.3 по действащите КК и КР на гр. Свиленград, която се ползва от ищеца П.С. и дъщеря му З.С.. Пояснява се, че правото на собственост върху останалата 1/2 ид. ч. от поземлен имот с идент. №65677.701.265, без постройките в него, наследодателите приживе прехвърлили на ответниците с право на строеж, с оглед на което последните построили жилищна сграда с идент. № 65677.701.265.1. Твърди се, че в полза на ответниците са издадени нотариален акт № 59 от 21.12.2017 г., т. V, н. д .№ 673/2017 г. на Нотариус с рег.№ 354 от НК, с който е признато правото им на собственост за 326/538 ид. ч. от имота, и нотариален акт № 60, т. V, н. д. № 674/2017г. на Нотариус с рег.№ 354 от НК, с който са признати за собственици в режим на СИО на целия поземлен имот. Оспорва се, че ответниците са упражнявали давностно владение по отношение на идеалните части на останалите наследници на общите наследодатели, вкл. тези на ищците. Поддържа се, че починалият в хода на процеса ищец П.С. винаги е живял в постройката с идент. № 65677.701.265.3 и ползвал имота необезпокоявано до края на 2017 г. като сънаследник. Посочва се, че от края на 80-те години на 20 в. до м. 05.2017г. частта от имота, която се ползвала от ответниците и съответствала на ид. части на отв. С., е била оградена с мрежа. Имало две самостоятелни дворни порти – едната за ответниците, а другата за ищеца П.С.. Всеки обработвал своята част от двора. Твърди се, че през м. 05.2017 г. ищцата З.С. заминала в чужбина, а той получил инсулт и не можел да поддържа двора. Ответникът С. разрушил телената ограда, разделяща двора; заключил портата, ползвана от ищеца П.С. и достъпът в имота бил възможен само от портата на ответниците. В началото на 2018 г. ищцата З.С. премахнала катинара на тяхната порта. Въпреки това, ответниците разполагали с фактическата власт върху имота, като на ищеца П.С. разрешили единствено да преминава през двора, за да ползва постройката, в която живее, без да го ползва за отглеждане на зеленчуци. 

В срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор на исковата молба от ответниците.

В съдебно заседание на 27.02.2019 г. ответниците не са се явили, не са изпратили упълномощен представител и не са направили искане делото да се гледа в тяхно отсъствие.

Същевременно ищците, чрез пълномощника си, изрично са поискали на основание чл. 238, ал. 1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответниците.

Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. В случая ответниците не са депозирали писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпращат представител в първото по делото заседание, редовно призовани, и не са направили искане делото да се разглежда в тяхно отсъствие. От приложените към исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на исковите претенции. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 238 ГПК, с което предявените искове да се уважат изцяло.

Предвид уважаването на иска за собственост за претендираните ид. ч., следва на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да се отменят Нотариален акт № 59/21.12.2017 г., т. V, рег. № 6215, дело № 673/2017 г. за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владени, както и Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 60/21.12.2017 г., том V, рег. № 6229, дело № 674/2017 г., в частите, в които ответниците са признати са собственици на 120/538 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № 65677.701.265.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищците следва да се присъдят сторените пред настоящата инстанция разноски в  общ размер на 1282 лв.

Така мотивиран, РС Свиленград

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание 108 ЗС по отношение на А.И.С., ЕГН: **********, и З.А.С., ЕГН: **********,***, че З.П.С., ЕГН: **********, адрес: ***, В.И.Д., ЕГН: **********, адрес: ***, Р.А.И., ЕГН: **********, адрес: ***, и Г.Ж.М., ЕГН: **********, адрес: ***, са собственици при дялове за всеки един от тях, както следва:

1)           1/12 ид. ч. за З.П.С.;

2)           1/12 ид. ч. за В.И.Д.;

3)           1/36 ид. ч. за Р.А.И.;

4)           1/60 ид. ч. за Г.Ж.М.;

на поземлен имот с идентификатор № 65677.701.265 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-107/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. ****, с площ от 538 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 265, кв. 175, парцел: X, при съседи: 65677.701.9227, 65677.701.266, 65677.701.264, 65677.701.258, 65677.701.257, 65677.701.256, и ОСЪЖДА А.И.С. и З.А.С. да предадат на З.П.С., В.И.Д., Р.А.И. и Г.Ж.М. владението върху горепосочените идеални части.

ОТМЕНЯ на основание чл. 537, ал. 2 ГПК Нотариален акт № 59/21.12.2017 г., т. V, рег. № 6215, дело № 673/2017 г. за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение, по описа на нотариус В. *** действие РС Свиленград, и Констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот № 60/21.12.2017 г., том V, рег. № 6229, дело № 674/2017 г. по описа на нотариус В. *** действие РС Свиленград, в частите, в които А.И.С. и З.А.С. са признати за собственици на 120/538 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор № 65677.701.265 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-107/13.12.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. ****.

ОСЪЖДА А.И.С., ЕГН: **********, и З.А.С., ЕГН: **********,***, да заплатят на З.П.С., ЕГН: **********, адрес: ***, В.И.Д., ЕГН: **********, адрес: ***, Р.А.И., ЕГН: **********, адрес: ***, и Г.Ж.М., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата от 1282 лв., представляваща сторените пред настоящата инстанция разноски.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.

 

                                                         СЪДИЯ: