Р Е Ш
Е Н И Е
№...............
Гр. София, 29.01.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-3 състав, в
публично заседание на петнадесети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВЕНЕТА
ЦВЕТКОВА
при секретаря Румяна Аврамова, като
разгледа докладваното от съдия Цветкова т.д. № 5261 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:
От „С.” ООД, ЕИК: ********срещу „М.П. ЕООД, ЕИК: ********и
„Т.П.” ЕООД, ЕИК: ********, е предявен иск с правно основание чл. 135 ЗЗД
- за установяване относителната недействителност на договор за покупко-продажба
на недвижим имот – ОФИС № 13 /С-13-3/, с
площ от 153,45 кв.м., състоящ се от офисна площ, кухня и санитарен възел, при
граници: двор, апартамент 13 /В-3-13/, етажна площадка на блок „С”, офис 12
/С-3-12/, двор, апартамент 11 /А-3-11/, общ коридор на етажа, етажна площадка и
стълбищна клетка на блок „А”, разположен на трети надпартерен етаж в блок „С” на ЖИЛИЩНА СГРАДА С МАГАЗИНИ,
ОФИСИ, АТЕЛИЕТА, ПОДЗЕМНИ ГАРАЖИ И ТРАФОПОСТ”, с адрес гр.София, бул.”********,
построена в УПИ XI-1816,1652 от кв.330 „г” по плана на гр.София, м.”бул**********”,
с площ от 3876 кв.м., при граници: бул.”**********”, XII-428,427, УПИ XIII и УПИ XIX, заедно с 1,03% и.ч. от общите части на сгадата
/без тези на подземните паркоместа/, равняващи се на
32,32 кв.м., и заедно със съотъветните
ид.ч. от правото на строеж върху дворното място, сключен с Нотариален акт № 12/16.06.2016г.,
т.VIII, рег.№
12311, дело 1126/2016г. по описа на Нотариус 622 на НК, вписан в СВ – София под
вх.рег.№ 35843/16.06.2016г., Акт 52, т.LXXXIII, дело
26069/2016г. /със страни по него М.П. ЕООД, в качеството на продавач, и „Т.П.”
ЕООД, в качеството на купувач/.
Ищецът твърди да е кредитор на
първия ответник – юридическо лице по Споразумение за уреждане на задължения с
нотариална заверка на подписите под рег. № 2975/02.09.2014г. по описа на нотариус рег. № 489 на НК, по
повод на което вземане има влязло в сила на 25.04.2016г. Решение от 22.04.2016г. по арбитражно дело
№ 004/2016г. по описа на Арбитражен съд при ЕВРОПЕЙСКА ЮРИДИЧЕСКА ПАЛАТА.
Твърди, че с гореописания нотариален акт е продаден гореописаният недвижим
имот, с което първият ответник - „М.П. ЕООД - е увредил своя кредитор, тъй като
е намалил имуществото си и направил невъзможно последващо
удовлетворяване на кредитора за неговото вземане, чрез насочване на
принудително изпълнение срещу продадената вещ. Сочи, че страните по договорите
са знаели за увреждането. Претендира разноски.
Ответникът „М.П. ЕООД счита
предявения иск за недопустим, а при условията на евентуалност – неоснователен,
поради липса на фактическия състав на чл. 135 ЗЗД. Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност на разноските на ищеца.
Ответникът „Т.П.” ЕООД счита
предявения иск за недопустим, а при условията на евентуалност – неоснователен,
поради липса на фактическия състав на чл.135 ЗЗД. Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност на разноските на ищеца.
В тежест на ищеца е да установи
фактите, на които основава своите твърдения по делото, като върху него е доказателствената тежест за установяване на качеството му
на кредитор спрямо ответника „М.П.” ЕООД, че ответниците
са знаели за уврежането към датата на сключване на
сделката, както и последната уврежда кредитора като намалява имуществото на
длъжника или затруднява удовлетворението на вземанията му. В тежест на ответниците е да докажат своите въражения
във връзка с липса на качеството на кредитор, както и че първият ответник
разполага с достатъчно имущество да удовлетвори вземането на ищеца.
Съдът, като взе предвид
доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема
следното от фактическа и правна страна:
Отменителният иск по чл. 135 ЗЗД е едно от
средствата за защита на кредитора срещу увреждащи го действия на длъжника, като
бъдат обявени по съдебен ред за недействителни спрямо кредитора отделни правни
действия на длъжника, с което техните правни последици да станат непротивопоставими на кредитора, т. е., да не се зачитат. Съгласно
чл. 135 ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо
него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването
им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът
е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Знанието се предполага до
доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат
или сестра на длъжника. Когато действието е извършено преди възникване на
вземането, то е недействително само, ако е било предназначено от длъжника и
лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора.
Видно от приложеното на л. 9-11
от делото Споразумение за уреждане на задължения с нотариална заверка на
подписите под рег.№ 2975/02.09.2014г. по
описа на нотариус 489 на НК, същото обективира
вземане на ищеца срещу „М.П.” ЕООД, като видно от приложеното на л. 12-17 от
делото Решение от 22.04.2016г. по арбитражно дело № 004/2016г. по описа на
Арбитражен съд при ЕВРОПЕЙСКА ЮРИДИЧЕСКА ПАЛАТА, влязло в сила на 25.04.2016г.
/ удостоверение на л. 18 от делото и от разписка на л. 19 от делото/, „М.П.”
ЕООД е осъдено да заплати на ищеца по посоченото споразумение 50 000 лв.
Посочените доказателства
установяват качеството на кредитор на ищеца спрямо първия ответник, за което е
налице влязло в сила арбитражно решение.
В тази връзка ирелевантни, а и неоснователни са възраженията на ответниците във връзка с действителност на Споразумение за
уреждане на задължения с нотариална заверка на подписите под рег.№
2975/02.09.2014г. по описа на нотариус
489 на НК, доколкото същото споразумение е предмет на влязло в сила решение и
спорът не може да се пререшава в настоящия процес. Същото важи и по отношение
на доводите във връзка с НОХД 20161240200268/2016г. по описа на Районен съд-
Разлог. Дори и влязла в сила, присъда за престъпление 217, ал.4, вр. ал.2 НК, не се отразява на валидността на Споразумение
за уреждане на задължения с нотариална заверка на подписите под рег.№
2975/02.09.2014г. по описа на нотариус
489 на НК. Нещо повече – именно твърдяното увреждането на „М.П.” ЕООД със
сумата по споразумението е предпоставка за постановяване на присъдата.
Доколкото няма отмяна по съответен ред на влязлото в сила арбитражно решение, в
настоящия процес качеството кредитор за ищеца по смисъла на чл.135 ЗЗД следва
да се приеме за доказано.
Без правно значение за
основателността на предявения иск е размерът на кредиторовото
вземане, тъй като законът не го въвежда като предпоставка за упражняване на
правото по чл. 135 ЗЗД.
Между страните няма спор, а е и
видно от Нотариален акт № 12/16.06.2016г., т.VIII, рег.№ 12311, дело 1126/2016г. по описа на
Нотариус 622 на НК, вписан в СВ – София под вх.рег.№ 35843/16.06.2016г., Акт
52, т.LXXXIII, дело 26069/2016г. /л.25-28 от
делото/, че първият ответник е продал на втория ответник процесния
недвижим имот за сумата от 205 000 лв.
Увреждане има винаги когато се
извършва разпореждане със секвестируемо имущество, не
само когато се намалява актива на имуществото, но и когато се затруднява възможността за удовлетворяване на
кредитора. Сключената сделка уврежда кредиторите на „М.П. ЕООД, макар и
възмездна. Трансформирането на недвижим имот в пари несъмнено затруднява тяхното
удовлетворяване, доколкото паричните средства са бързо ликвидни, а и не е
доказано дали получената сума е част от активите на имуществото на длъжника, не
е доказано и наличието на други съществуващи секвестируеми
имущества, които без затруднения биха могли да послужат за удовлетворяването на
кредитора. Напротив, видно от заключението по приетата от съда ССЕ /л.281 и сл.
от делото/, което съдът възприема като обективно изготвено в обхвата на компететност на вещото лице, по т.4 от задачите /л. 287 от
делото/, по данни от баланс към 31.12.2016г. „М.П. ЕООД не разполага с дълготрайни
материални активи, задълженията му към 31.12.2016г. са 736 000 лв. /повече
от получената продажна цена по атакуваната сделка/, и дружеството е декапитализирано.
Тази част от заключението доказва изцяло увреждащия характер на сделката.
Последният елемент от
фактическия състав на чл. 135, ал. 1 ЗЗД е субективният, изразяващ се в
субективно отношение, което и доколкото правните действия са извършени след
възникване на вземането и са възмездни, е знание за увреждане у длъжника и у
лицето, с което е договарял. Знание ще е налице ако страните съзнават, че
сделката води до този обективен резултат – увреждане на кредитора.
Знанието на третото лице за
увреждане трябва да обхваща само наличие на конкретно задължение на длъжника.
Не е необходимо да се установява знание и за цялостното имуществено състояние
на длъжника преди и след извършване на сделката, защото това е правноирелевантно в производството по иска по чл. 135 ЗЗД /ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 352 ОТ 13.03.2013 Г. ПО ГР. Д. № 937/2012 Г., Г.
К., ІV Г. О. НА ВКС/
Съдебната практика, постановена
по реда на чл. 290 ГПК - Решение №
120/02.02.2000 г. по гр. д. № 704/99 г. на ВКС, V
г.о., Решение № 967/08.03.2010 г. по гр. д. № 3336/2008 г. на ВКС, І г.о. и
т.н. - приема, че юридическото лице знае
за увреждането, ако за това знаят лицата от състава на неговите органи.
В конкретния случай, представляващ
дружеството ответник - „М.П. ЕООД е А.В.В., а на дружестото ответник „Т.П.” ЕООД – Д.А.И.. Видно от разпита
по реда на чл.176 ГПК, на А.В.В. и Д.А.И. в с.з. от
дата 04.12.2017г. /л. 326 от делото/, същите на въпрос дали знаят, че към
16.06.2016г. /датата, на която е сключен процесния договор
за покупко- продажба/ „М.П. ЕООД има сключено
споразумение от 02.09.2014г. с нотариална заверка на подписите, съгласно което
същото признава вземания на ищеца и му дължи парични суми, които се задължава
да заплати по силата на споразумението и в посочени от него срокове /въпрос 1.1. по молба от 09.10.2017г. на л. 196 от делото/, отговарят,
че са знаели за споразумението и дори го обсъждат в детайли във връзка с водено
НОХД.
В подкрепа на тези обяснения са
и изходящи от страната писмени признания,
обективирани в приложените към допълнителната искова
молба от 01.11.2016г. /л. 107 и сл. от делото/ и приети от съда с Определение
от 16.05.2017г. /л. 152-154 от делото/ писмени доказателства – Протокол от о.с.з.
от 19.10.2016г. по НОХД 20161240200268/2016г. по описа на Районен съд - Разлог.
По-конкретно, съдържащите се в него свидетелски показания на Д.А.И. /л. 122-124
от делото/ и на А.В.В. /л. 120 и 121 от делото/,
видно от които същите са запознати подробно със Споразумение за уреждане на
задължения с нотариална заверка на подписите под рег.№ 2975/02.09.2014г. по описа на нотариус 489 на НК и съдържащите
се в него задължения на „М.П. ЕООД в полза на ищеца. В случая, съдът взима
предвид изявленията на В. и И., в качеството им на представляващи ответните
дружества лица /и наличието на писмени признания за неизгодни за страните
факти/, а не като свидетелски показания, дадени по друго дело. По този начин, с
пълно и главно доказване, ищецът доказа и знанието на третото лице по смисъла
на чл. 135 ЗЗД - „Т.П.” ЕООД за увреждането, доколкото неговият законен
представител е имал ясна представа за вземането на ищеца преди сключване на сделката.
По отношение на „М.П.“ ЕООД,
знанието за увреждането следва не само от писмено обективираните
признания на законния представител за неизгодния за него факт, но и от
участието в заведеното арбитражно дело, по което „М.П. ЕООД е страна.
По отношение на третото лице
знанието се доказва и от обстоятелството, че в нотариалния акт за продажба
изрично се цитира и наличието на вписана възбрана в полза на ищеца върху имота,
която е във връзка с изпълнителен лист, издаден от съда и впоследствие –
обезсилен, поради наличие на арбитражна клауза. Фактът, че изпълнителният лист
е обезсилен поради неподсъдност на спора на съда е бил известен на „Т.П.” ЕООД
/обяснения на И. на л. 326/, поради което и дружеството се предполага да е
знаело, че вземането, което стои в основата на изпълнителния лист не е
погасено, нито е установена неговата недължимост.
Нещо повече, към момента на изповядване на сделката, двамата ответници няма как да са знаели и факта на заличаване на
постановената възбрана от същата дата от ЧСИ, доколкото данните за вписванията,
отбелязванията и заличаванията не са достъпни за
страните в деня на входиране на актовете. Тоест, в
деня на изповядване на сделката по процесния нотариален
акт, ответниците са били наясно, че е налице наложена
възбрана в полза на ищеца за вземането му от „М.П.“ ЕООД по процесното
споразумение. В тази връзка, за знанието за увреждането остава ирелевантно обстоятелството, че заличаването на възбраната
е входирано преди продажбата в същия ден, щом това обстоятелство е станало
известно на страните няколко дни след самата сделка.
По изложените съображения, съдът приема, че са налице всички
предпоставки на фактическия състав на чл. 135 ЗЗД /качеството на кредитор на
ищеца, увреждане, знание и у приобретателите за
съществуването на задълженията на прехвърлителя,
респективно - за увреждането/, поради което и предявеният иск следва да бъде уважен
изцяло.
Право на разноски при този изход от спора има ищеца, който е
направил своевременно искане за присъждането им, като е представил и списък на
разноските /л. 350 от делото/ в общ размер на 7 655 лв., от които
адвокатско възнаграждение в размер на 5 600 лв.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от НАРЕДБА
№ 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ, в
конкретния случай минималният размер на възнаграждението е 5630 лв., поради
което и направеното възражение за прекомерност от ответниците
е неоснователно и разноските следва да бъдат присъдени в пълен размер.
Така мотивиран, СЪДЪТ
Р Е Ш И
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНА, на основание чл. 135 ЗЗД, по отношение
на „С.” ООД, ЕИК: ********, извършената с Нотариален акт
№ 12/16.06.2016г., т.VIII, рег.№ 12311, дело 1126/2016г. по описа на
Нотариус 622 на НК, вписан в СВ – София под вх.рег.№ 35843/16.06.2016г., Акт
52, т.LXXXIII, дело 26069/2016г. покупко-продажба,
с която „М.П.
ЕООД”, ЕИК: ********продава на „Т.П.” ЕООД, ЕИК: ********, ОФИС №
13 /С-13-3/, с площ от 153,45 кв.м.,
състоящ се от офисна площ, кухня и санитарен възел, при граници: двор,
апартамент 13 /В-3-13/, етажна площадка на блок „С”, офис 12 /С-3-12/, двор,
апартамент 11 /А-3-11/, общ коридор на етажа, етажна площадка и стълбищна клетка на блок „А”, разположен на трети надпартерен етаж в блок „С” на ЖИЛИЩНА СГРАДА С МАГАЗИНИ,
ОФИСИ, АТЕЛИЕТА, ПОДЗЕМНИ ГАРАЖИ И ТРАФОПОСТ”, с адрес гр.София, бул.”***********,
построена в УПИ XI-1816,1652 от кв.330 „г” по плана на гр.София,
м.”бул.**********”, с площ от 3876 кв.м., при граници: бул.”*****”, ул.”*********”,
XII-428,427, УПИ XIII и УПИ XIX, заедно с 1,03% и.ч. от общите части на сгадата
/без тези на подземните паркоместа/, равняващи се на
32,32 кв.м., и заедно със съотъветните
ид.ч. от правото на строеж върху дворното място,
ОСЪЖДА „М.П. ЕООД” и „Т.П.” ЕООД да заплатят на
„С.” ООД, ЕИК: ********, сумата от 7 655 лв. – разноски в съдебното
производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
СЪДИЯ: