Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София,
……………..г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ - 12 състав в публичното заседание на 04.11.2022 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
при
участието на секретаря………, като взе предвид докладваното от съдия П.Колев т.д.№
1577 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
След частичното прекратяване на
производството с влязло в сила определение от 14.06.2021 г. , предмет на делото
е иск с правно основание чл.71 от ТЗ.
Ищецът
М.Б.Н., ЕГН ********** твърди, че от 06.02.2012 г. е съдружник в „А.Д.П.Е.“
ООД, ЕИК *******.
Сочи,
че на 24.06.2020 г. е проведено общо събрание на съдружниците,
на което, по искане на съдружника К.А., в дневния ред са включени следните
точки: т.7 - предупреждение за изключване на съдружника М.Н. от дружеството
поради действия против интересите на юридическото лице и неизпълнение на
решенията на предходно общо събрание, проведено на 20.12.2019 г.; т.9 - при
неизпълнение на задълженията по т. 7, взимане на решение от общото събрание за
изключване на съдружника М.Н..
Твърди,
че решението страда от процесуални пороци: не му е било връчено надлежно и
своевременно предупреждение за изключване по реда на чл. 126, ал. 3 ТЗ. Не е
било взето предвид, че действията, които му се вменяват като нарушение, а
именно неизпълнение на решения на предходно общо събрание, от една страна са му
били възложени в качеството на управител, което не е основание за търсенето на
отговорност от него като съдружник. От друга страна, точките, приети на общото
събрание от 20.12.2019 г., които съдружникът К.А. счита за неизпълнени от
ищеца, се отнасят до представяне на съдружниците на
тригодишен бизнес план за проект „Резонатор“ и предоставяне на обща информация
на съдружниците относно всички служители на
дружеството, назначени по трудов и граждански договор, са били своевременно
изпълнени.
Излага,
че при гласуването по т. 9 от дневния ред на проведеното на 24.06.2020 г. общо
събрание предложението за взимане на решение за изключване на М.Н. е
отхвърлено, тъй като не е било налице необходимото според дружествения договор
и Търговския закон мнозинство.
Поддържа,
че отново по предложение на К.А. в дневния ред били включени точки 8 и 10,
едната като предупреждение за изключване, а втората за изключване и на третия
съдружник Р.К.. Сочи, че и по отношение на него, независимо от нарушената
процедура и липсата на фактическо основание за изключване, до подобно решение
не се стигнало, тъй като при проведеното гласуване това предложение също не
събрало необходимото според дружествения договор и Търговския закон мнозинство.
Поддържа,
че въпреки липсата на взето решение за изключването му, както и на съдружника Р.К.
- факт, който надлежно бил отразен в подписания и нотариално заверен протокол
от проведеното общо събрание, съдружникът К.А. предприел действия пред
Агенцията по вписванията за вписване по партидата на дружеството в търговския
регистър на несъществуващите решения, като подал Заявление А4, с вх.№
20200728171335, за вписване на тези обстоятелства, по което има постановен и
влязъл в сила отказ, последвано от второ Заявление А4, с вх.№ 20200731194725,
за вписване на същите обстоятелства, по което също има постановен отказ, който
обаче не е влязъл в сила, доколкото е обжалван и по жалбата е образувано и все
още е висящо т.д. №1535/20 г. по описа на СГС, VI-2 с-в. Счита, че дори и този
отказ да влезе в сила, опитите за вписване в търговския регистър на решение за
изключването на ищеца от дружеството ще продължат.
Със
заявление от 06.10.2020 г. излага, че решението за изключването му като
съдружник не е вземано, т.е. решението е нищожно като невзето, поради което
продължава да бъде в членствено правоотношение.
Правния си интерес от установителния иск извежда, от
това че съдружникът К.А., който се манифестира и като управител на дружеството, оспорва членственото му правоотношнеие.
Ответикът
счита така предявения иск за недопустим поради липса на правен интерес,
евентуално за неоснователен.
Третото
лице помагач на страната на ответника - съдружникът К.Г.А. оспорва иска.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Между
страните не съществува спор, че ищецът за периода 06.02.2012 г. 24.06.2020 г. е
съдружник в „А.Д.П.Е.“ ООД, ЕИК *******, видно и от вписванията в ТР.
Съгласно
представения протокол от 24.06.2020 г. предложението за изключването на М.Н. като
съдружник не е било прието поради липса на мнозинство.
По
делото не се спори, а и от отразяванията в ТР се установява, че съдружникът К.А.
– помагач на ответника, сключил със себе си договор за управление на
дружеството, в качеството си на управител, чрез пълномощник, е депозирал
заявление за заличаването на ищеца като съдружник.
При
така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:
По
допустимостта на иска.
За
преценка допустимостта на иска съдът изхожда от фактическите твърдения на
ищеца, както и от обоснования от него правен интерес, но не и от правните
квалификации дадени от последния.
Искът
е за установяване на наличието на членствено
правоотношение, обусловен от наличие на спор
между съдружника и орган на дружеството – лице извършващо действия на управител, явяващо се и съдружник, отричащи
правата на ищеца.
Действията
на това лице се изразяват в подаване на 2 бр. заявления пред ТР за
заличаването на ищеца като съдружник, т.е. те отричат наличието на членственото му правоотношение.
Решението на което се е позовал органа на
търговеца за да предприеме регистърното производство
е това от 24.06.2020 г. Ищецът твърди, че съгласно протокола от събранието на съдружниците предложението за неговото изключване не е прието поради
липса на мнозинство, което е и отразеният
в документа факт. Излага, че въпреки че
липсва взето решение, са предприети действия от новоназначен управител по
заличаването му като съдружник. Правният му интерес се свежда от решаване на
спора относно наличието на правната връзка, което би принудило органа на
дружеството да съобрази поведението си и би изключило ново заявление при тези съществуващи
обстоятелства.
В
контекста на горното законосъобразността на взетото решение поради наличие на
процесуални нарушения, както и дали решението е нищожно като невзето, явяващо
се квалификация на действителността на акта на органа, е без правно значение.
Съобразно тълкуването дадено в ТР №
1/2002 г., искът по чл. 71 ТЗ е предоставен на всеки член на дружеството, за
защита правото му на членство и отделните му членствени
права, когато те бъдат нарушени от други, различни от ОС органи на дружеството.
Искът не е ограничен със срок. С оглед вида на търсената защита, той може да
бъде установителен, конститутивен
или осъдителен. Той може да има за предмет установяването на действителните членствени права, оспорени или нарушени по един или друг
начин от органи на дружеството -управител, съвет на директорите, управителен
съвет, надзорен съвет и пр. Искът не е насочен към промяна на членствени правоотношения, а само към съобразяването им с
действителните права на съдружника (акционера) от страна на органите на
дружеството. Този иск може да бъде предявен и по реда на чл. 118 ГПК - като
инцидентен установителен иск в друго производство, по
което ищец е дружеството. С оглед действията или бездействията на органи на
дружеството и виновното нарушение от тяхна страна на отделни членствени права или членството му като цялостно комплексно
право, съдружникът (акционерът) би могъл да предяви и осъдителен иск - напр.:
чл. 181 ТЗ за изплащане на определен с решение на ОС дивидент, който отново е
във връзка с чл. 71 ТЗ.
В контекста на
горното съдът намира, че изложените от
ищеца в исковата молба фактически твърдения – наличие на действия на лице
легитимиращо се като управител на ответното дружество, извършило от името на
последното действия по заявяване на заличаване на ответника в качеството му на
съдружник, имплицитно съдържа оспорване на членственото
му правоотношение. Следователно инициирано чрез този орган действие индикира наличие на
правен спор с такъв предмет, обуславящо извода за допустимост на иска по чл.71 ТЗ. Съдебното решение ще разреши
със сила на присъдено нещо спора относно съществуването на членството и ще мотивира управителя да
съобрази действията си с установеното от съда
правно положение.
Спорът не се
свежда до законосъобразност на взето решение за изключване на съдружника, в
който случай исковата защита би следвало
да се концентрира върху самия акт на органа, а е мотивирано от правен спор с
орган, различен от ОС.
Съдът намира
искът за основателен.
При наличие на безспорно съществуващо след 06.02.2012 г. членствено правоотношение, със Заявление А4, с вх.№
20200728171335 и Заявление А4, с вх.№
20200731194725 е било заявено заличаването на съдружника М.Н.. Тези действия на
дружеството, предприети чрез упълномощено от управителя лице, съставляват
повдигнат правен спор от този орган на дружеството. Тъй като по делото липсват
доказателства членствените права да са били загубени
от съдружника, то правната връзка продължава да съществува и искът се явява
основателен.
Воден от горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
Приема
за установено на осн. чл.71 от ТЗ, че М.Б.Н., ЕГН **********
е съдружник в „А.Д.П.Е.“ ООД, ЕИК *******.
Решението
е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ответника - съдружника
К.Г.А..
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: