Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ІІІ - 138                     05.11.2019 година                           Град Бургас

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Бургаски Окръжен съд                                                                Трети състав

На двадесет и втори октомври                                                    година 2019

 

В публично заседание в следния състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пенева

                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1. Кремена Лазарова

                                                                                     2. Йорданка Майска

                   

                                                       Съдебни заседатели:

 

Секретар  Жанета Граматикова

Прокурор  

като разгледа докладваното от съдия Кремена Лазарова

в.гр.дело номер  1375 по описа за  2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 35227/13.08.2019г. на БРС от ДП „Пристанищна инфраструктура", ЕИК: *********, клон ТП Пристанище Бургас, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Княз Ал.Батенберг“ № 1, представлявано от Ив.Иванов, Директор, съдебен адрес: Правна кантора „Иванова и съдружие“ с адрес: гр.Бургас, ж.к.“Славейков“, офиссграда № 126, вх.А, ет.3, офиси № 6 и № 7, против  решение №  1972/01.08.19г. по гр.д.№ 4017/19г. на БРС, с което съдът е уважил предявените от Ж.С.К., ЕГН: **********, адрес: гр.Б., ул.„П. Х.“ № *, съд.адрес: гр.Бургас, ул.“Хан Крум“ № 38, ет.1, адв.Р.Станчев, против дружеството искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, като е осъдил въззивното дружество да заплати на въззиваемия направените по делото разноски, в полза на БРС направените разноски и дължимата д.т. Твърди се неоснователност на исковете. Моли атакуваното решение да бъде отменено и постановено ново, с което бъдат отхвърлени. Въвежда подробни аргументи. Няма доказателствени искания. Моли за присъждане на разноски.

Въззиваемият Ж.С.К. оспорва въззивната жалба чрез своя процесуален представител – адв.Р.Станчев.  Твърди, че не е основателна и моли да бъде потвърдено решението на БРС. Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени искания. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е допустима.

Районният съд е разгледал искове с правни основания чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.

Съдът, като взе предвид приложените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред БРС е образувано по искова молба от Ж.С.К. против ДП „Пристанищна инфраструктура" чрез клон ТП Пристанище Бургас“ с която моли съда да отмени като незаконосъобразна заповедта за прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника. Твърди, че е уволнен на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ – когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа. Заявява, че отговаря на всички изисквания за заемане на длъжността. Ето защо намира атакуваната заповед за незаконосъобразна. На следващо място въвежда оплакване, че от мотивите на заповедта не е ясна точната причина за прекратяване на трудовия договор, понеже липсват констатациите на комисията за установяване на наличие на необходимото образование за изпълняваната работа, ето защо тя е немотивирана. След депозиране на отговора срещу исковата молба е въвел допълнително основание за отмяна на уволнението, а именно, че заповедта на прекия му ръководител за назначаване на комисия, резултатите от нейната работа и приетата в тази връзка нова длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност не са му били обявени. Твърди, че приемайки нови изисквания за длъжността, работодателят на практика е уволнил единствено него и затова счита, че е налице злоупотреба с права от страна на въззивника. Твърди, че от приложените писмени доказателства е ясно, че пряко е участвал в множество строителни проекти на работодателя, следователно има необходимата компетентност. На горните основания моли за отмяна на  уволнението, възстановяване на предишната месторабота и длъжност и присъждане на обезщетение за периода 15.05.2019г. – 15.11.2019г., ведно с направените съдебно-деловодни разноски. Ангажира  доказателства.

Ответникът е оспорил исковете. Заявил е, че не са основателни. Подробни аргументи е изложил в отговора срещу исковата молба. Също е ангажирал доказателства.

Видно от приложения по делото трудов договор № Б-2/29.01.2015г.  – стр.7, между К. и въззивника е съществувало трудово правоотношение. Въззиваемият е назначен на длъжност „С.“ в отдел „И., а. и СНО“ за неопределено време, при пълно работно време – 8 часа на ден, 40 часа седмично, при петдневен работен ден и е започнал да изпълнява трудови функции, считано от 02.02.2015г.

Заповед за уволнение № РД-01-12/13.05.19г. на директора на клон ТП Пристанище Бургас“ при ДП „Пристанищна инфраструктура" е постановена на основание чл.328, ал.1, т.6, предл.І КТ – поради обстоятелството, че служителят не притежава необходимото образование за изпълняваната работа, във връзка с Докладна записка на инж.Д.Д. – ръководител на „ИА и СНО“, Заповед на Директора на клон ТП Пристанище Бургас“ при ДП „Пристанищна инфраструктура" и Протокол № 14-00-22/10.05.2019г. на Комисия за установяване наличие на необходимото образование за изпълняваната работа. Заповедта е връчена на въззиваемия при условията на удостоверен от двама свидетели отказ в същия ден.

Новите изисквания за длъжността са приети в резултат от докладна записка рег.индекс и дата № 14-00-21/03.05.2019г. на инж.Д.Д. – ръководител отдел „ИА и СНО“ – стр.23, адресирана до директора на клон ТП Пристанище Бургас“ при ДП „Пристанищна инфраструктура". Видно от нея, през 2018г. и 2019г. в инвестиционната програма на клон ТП Бургас са заложени за изпълнение големи като сложност и обем строителни обекти, при реализирането на които задължително ще бъдат извършени СМР по части: Конструкции, Архитектура, Геология, Геодезия, ВиК, КИПиА, Електро, ОВК, ПБ, ЕЕ, Паркоустройство и благоустройство. Обектите са на обща стойност, приблизително 23 585 000лв. Поради обстоятелството, че основните задължения, изпълнявани от експертите и С.ите на отдел „ИА и СНО“, включват изготвяне на технически спецификации, упражняване на постоянен инвеститорски контрол на строителните обекти, както и изготвяне и проверяване на цялата строителна документация, инж.Д. е предложил служителите в отдела да бъдат инженери със строителни специалности.

На основание горната докладна, със заповед № РД-01-11/07.05.2019г. работодателят е въвел ново необходимо условие за съществуването на трудово правоотношение между ДП „Пристанищна инфраструктура“, клон ТП Бургас и служителите на длъжност „С.“ в отдел „ИА и СНО“, а именно: притежаване на висше образование „строителен инженер“. Утвърдена е нова длъжностна характеристика за длъжността „С.“, като без да бъде променяна трудовата функция, е въведено изискване за заемане на длъжността: образование – висше, степен „бакалавър“ или магистър, професионална област – строителни инженерни науки.

Със същата заповед е назначена комисия за установяване на наличие на необходимото образование за изпълняваната работа, която да извърши проверка и да даде заключение каква част от служителите на длъжност „С.“ в отдел „ИА и СНО“ отговарят на въведеното от заповедта изискване и удостоверено ли е това със съответните документи, находящи се в трудовите им досиета. С оглед заключението на комисията, да се прекратят трудовите правоотношения с работниците, които не притежават необходимото образование за изпълняваната работа.

Новата длъжностна характеристика е одобрена на 07.05.2019г. – стр.27. Както вече съдът установи от сравнението между нея и предходната длъжностна характеристика, трудовите функции са изцяло запазени, т.е. не може да става въпрос за съкращаване на щата, понеже трудовата функция не е премахната, същността на изпълняваните задължения от служителя е същата, но е изменено  изискването за специално образование за заемането й.

В изпълнение на заповедта на работодателя е сформирана комисия. С протокол рег.индекс и дата 14-00-22/10.05.2019г., стр.31 по делото, комисията е констатирала, че от заемащите длъжността „С.“ в отдел „ИА и СНО“ – общо 2 щатни бройки, едната назначена служителка отговаря на изискванията за образование, а въззиваемият К. – няма необходимото образование. Ето защо е направено предложение трудовото правоотношение с него да бъде прекратено.

Първото оплакване на въззиваемия в исковата молба е, че образованието му изцяло отговаря на изискванията за заемане на длъжността, като най-вероятно има предвид изискванията, поставени от работодателя към датата на назначаването му, т.е. по предходната длъжностна характеристика. Поставеното тогава условие за заемане на трудовата позиция е било за наличие на висше образование, степен „бакалавър“ или магистър, професионален опит – инженерни науки, без да е посочено каква точно инженерна специалност се изисква. К. е със завършено висше образование, степен „магистър“, специалност „Технология на водата“. Безспорно е, че към датата на назначаването му длъжностната характеристика е съдържала изискване за висше образование, с професионална област – инженерни науки и въззиваемият е отговарял на изискването, понеже е инженер-химик, със специалност „Технология на водата“, но към настоящия момент не може да бъде направен подобен извод.

В хода на производството, преди провеждане на първото съдебно заседание, е депозирана още една молба – вх.№ 30076/11.07.2019г. от въззиваемия, в която към вече изложените основания за отмяна на заповедта, са въведени и допълнителни такива – че приетата нова длъжностна характеристика не му е връчена, както не са и констатациите на назначената във връзка с изпълнение на заповедта комисия. Освен това от представените доказателства се установявало, че въвеждайки нови изисквания за заемане на длъжността „С.“ в отдел „ИА и СНО“ при въззивника, на практика уволняват само и единствено него, докато останалите служители, включително и самият ръководител Д.Д., макар и да не притежават тази квалификация, не са засегнати от заповедта. При така описаното се въвежда довод за злоупотреба с права от страна на работодателя, насочена към прекратяване на трудовия договор с въззиваемия.

По този повод настоящият състав приема следното: изготвянето, въвеждането и утвърждаването на нови изисквания за длъжностите по щатно разписание в предприятието принципно е управленско решение, което не може да бъде контролирано от съда. То е резултат на преценка от страна на работодателя за необходимостта от съответни С.и, в зависимост от  дейността му, характера на извършваната работа и нейните специфики. В случая, според съда, от приложената докладна се установява по безспорен начин, че при работодателя са извършвани и ще бъдат извършвани СМР в значителни обеми, на висока стойност, обхващащи различни етапи. Всички те изискват технически знания, опит и упражняване на постоянен инвеститорски контрол от страна на служителите в отдел „ИА и СНО“ и понеже са свързани с разходване на средства, надвишаващи 23млн.лв., са свързани и с понасяне на голяма отговорност и предполагат наличие на специални знания в областта на строителството.

Спорът, който следва да бъде разрешен в настоящия случай, е свързан с преценка за наличие на злоупотреба от страна на работодателя при упражняване на правото да прекрати трудовото правоотношение, поради липса на изискуемото образование. По-конкретно трябва да се прецени дали изменението на длъжностната характеристика цели уволнение единствено на К. или не. Подобна преценка може да бъде извършена след съобразяване на всички въведени аргументи на страните и фактическата обстановка по делото.

От събраните гласни доказателства - свидетелските показания на ръководителя на отдела инж.Д. се установява, че строителната програма на ДП „ПИ“ клон Бургас за 2018г. и 2020г. обхваща значителни като обем и сложност обекти. Макар и да се ползват фирми подизпълнители, според него са необходими лица с техническо образование в областта на строителството, за да се контролира планирането на обектите, изготвянето на задания за проекти, провеждане на търгове по ЗОП, инвеститорски контрол при изпълнение на самия обект и др.

Затова съдът взе предвид обсъдената по-горе докладна на инж.Д., ръководител на отдел „ИА и СНО“ при работодателя и се запозна със списъка на служителите в отдела – стр.33 и сл. Видно е  следното: отделът се състои от ръководител, 9 броя служители, заемащи длъжността „експерт“ и 2 броя служители, на длъжност „С.“.

Ръководителят на отдела е инженер със специалност „електроинженер“ и от разпита му в с.з. на 30.07.2019г. и  приложеното на стр.116 удостоверение става ясно, че инж.Д. има пълна проектантска правоспособност и е член на камарата на инженерите в инвестиционното проектиране.  

Що се отнася до останалите служители в отдела: видно от списъка им на стр.33 и сл., освен ръководителя, има един електроинженер, двама магистри по специалност „Експлоатация на флота и пристанищата“, професионална квалификация „Магистър инженер“, един магистър по „Управление на флота и пристанищата“, един инженер по електроника, един инженер със специалност „Поддържане, строеж и възстановяване на ж.п. линии“, един машинен инженер, двама строителни инженери и въззиваемия, който също е инженер, но със специалност „Технология на водата“.

Както става ясно, всички работещи в отдела служители имат образование, пряко свързано с дейността на пристанището или със строителството, доколкото изпълнението на строителните обекти има части по конструкции, архитектура, геология, геодезия, ВиК, КИПиА, Електро, ОВК, ПБ, ЕЕ, Паркоустройство и благоустройство и др., като не може да се отрече, че въззиваемият няма доказателства за правоспособност в област, свързана със строителството. Не може да се каже същото за останалите лица в отдела. Специалностите на осем от тях сочат на квалификация, специални знания и експертиза, пряко приложими в строителството, а на останалите трима – в експлоатация и управление на флота и пристанищата, като част от профилиращите учебни дисциплини за последната специалност са: пристанищна механизация и съоръжения, организация и управление на флота и др. Последните С.и, според съда, също притежават необходимата квалификация за работа в отдела, доколкото пристанищните структури са изключително специфични и изграждането на обекти на територията на пристанището  налага знания, съобразени с тази специфика. Не трябва да се пропуска и факта, че с докладната, послужила като основание за изменение на длъжностната характеристика за длъжността „С.“ в отдел „ИА и СНО“, ръководителят на отдела инж.Д. е направил предложение до директора на ДП „ПИ“, клон Бургас, но крайното решение дали да се предприемат мерки за съобразяване с нея, какви да са те, колко лица строителни инженери да бъдат включени в състава на отдела – е въпрос на конкретна преценка на директора и управленско решение, затова, според настоящия състав, не е основателно оплакването на въззиваемия, че не всички в отдела са строителни инженери.

При така изложеното съдът не можа да направи извод за наличие на злоупотреба с право от страна на работодателя. След описаните по-горе аргументи, не може да се приеме заключение, че изменението на изискванията за заемане на длъжност „С.“ в обсъждания отдел е извършено така, щото да бъде ощетен специално въззиваемия и да бъде неправомерно и необосновано уволнен. Не се доказа, че изменението на длъжностната характеристика е тенденциозно, нито се обоснова извод за практическо съкращаване на щата, доколкото няма данни за изменение на трудовите функции на длъжността. Оплакването, че от целия отдел е уволнен единствено и само К., следва да бъде разгледано в контекста на факта, че втората бройка „С.“ вече е заета от лице с изискуемото строително образование, със степен „магистър“.

При всичко така изложено БОС не споделя крайния извод на БРС относно законосъобразността на постановената заповед и съответно на уволнението и приема, че предявеният иск за отмяна на цитираната в началото на решението заповед,, поради нейната незаконосъобразност, не е основателен, следователно не са основателни и съединените с него акцесорни искове за възстановяване на служителя на предходната му длъжност и месторабота и за заплащане на обезщетение за оставане без работа по реда на чл.225, ал.1 КТ.

Що се отнася до оплакването за липса на мотиви на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, съдът съобрази следното: съгласно разпоредбата на чл.335, ал.1 КТ трудовият договор се прекратява писмено, като за разлика от дисциплинарната заповед, уредена като реквизити и форма в разпоредбата на чл.195 КТ, в случая не се изисква специална мотивировка. Въпреки това обжалваната заповед съдържа мотиви и съдът приема, че на служителя е станало известно каква е причината за уволнението му, а частта на мотивите има точно тази цел.

Неоснователно е и оплакването, че на въззиваемия не са връчени констатациите на комисията по заповед № РД-01-11/07.05.2019г. на работодателя. КТ не предвижда подобна процедура, а относно изменението на длъжностната характеристика – по делото са налице данни, че К. е запознат със заповедта на директора – стр.118. Новата длъжностна характеристика не му е връчвана, понеже не е налице изменение на трудовото правоотношение – чл.66, ал.5 КТ. Трудовото правоотношение с К. не се изменя, а се прекратява.

С оглед всичко така изложено следва решение в горния смисъл.

В полза на въззивната страна следва да бъдат присъдени разноски, съобразно приложения списък по чл.80 ГПК и като се съобрази въведеното възражение за прекомерност от страна на въззивната страна. Така дължимото възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.1, т.1 Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно т.16 от Тълкувателно Решение № 6/2012г. от 6 ноември 2013 год. ОСГТК възлиза на 560лв., която сума, увеличена с ДДС, по реда на §2а от същата Наредба, възлиза на 672лв. на инстанция или общо за двете инстанции, ведно със заплатената за обжалване д.такса разноските възлизат на 1555лв.

Водим от всичко така изложено, БОС

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ решение № 1972/01.08.19г. по гр.д.№ 4017/19г. на БРС и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Ж.С.К., ЕГН: **********, адрес: гр.Б., ул.„П. Х.“ № * против ДП „Пристанищна инфраструктура", ЕИК: *********, клон ТП Пристанище Бургас, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Княз Ал.Батенберг“ № 1, представлявано от Ив.Иванов, Директор искове за признаване на извършеното със Заповед № РД-01-12/13.05.19г. на директора на клон ТП Пристанище Бургас“ при ДП „Пристанищна инфраструктура" уволнение за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – „С.“ в отдел „Инфраструктура, акватория и СНО“ при работодателя, за заплащане на обезщетение по реда на чл.225, ал.1 КТ за шестмесечен период, считано от 15.05.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 23.05.2019г. – до окончателното й изплащане, както и на направените съдебно-деловодни разноски.

ОСЪЖДА Ж.С.К., ЕГН: **********, адрес: гр.Б., ул.„П. Х.“ № *   да заплати на ДП „Пристанищна инфраструктура", ЕИК: *********, клон ТП Пристанище Бургас, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Княз Ал.Батенберг“ № 1, представлявано от Ив.Иванов, Директор направените в двете инстанции разноски в размер на 1555лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от днес пред ВКС.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: