ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4503
Варна, 23.04.2025 г.
Административният съд - Варна - XXII състав, в закрито заседание в състав:
| Съдия: | ЯНКА ГАНЧЕВА |
Като разгледа докладваното от съдия ЯНКА ГАНЧЕВА административно дело № 20257050700304 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 - 161 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на „Естрея БГ“ ООД с ЕИК *********, с управител С. И., със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.*, ап.** против Решение № 247/29.01.2025 г. на Директора на Дирекция ОДОП Варна, с който е потвърден Акт за прихващане и възстановяване №3000324181553-004-001/5.11.2024 г., издаден на осн. чл. 129 от ДОПК от Е. С. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Варна, поправен с Решение № П-03000324192122-134-001/11.11.2024 г. за поправка на АПК, с което на „Естрея БГ“ ООД е възстановена сума в размер на 12 777.44 лв.
В жалбата се поддържа, че Решението на Директора на ОДОП – Варна е неправилно, необосновано, незаконосъобразно, издадено при липса на компетентност и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че периода на възстановяване следва да е от м.юли 2017 г. до м.април 2023 г. Проверката на НОИ е извършена през 2023 г, констативния акт от НОИ – Варна е обжалван пред Адм.съд – Варна, а съдебното решение е постановено м.май 2024 г. Поддържа, че необосновано периода от 2017 г. до август 2019 г. не е включен за възстановяване. Давността започва да тече от датата, в която е станало известно, че тези суми са недължимо внесени. Фирмата е имала задължителни предписания да заличи данните на служителите си през 2024 г. Моли да се отмени оспореното решение, като издадено в нарушение на чл. 146 от АПК.
От събраните по делото доказателства се установява, че от „Естрея БГ“ООД е депозирано искане за прихващане и възстановяване на сумата от 13 010.92 лв., в искането подробно са посочени подлежащите на възстановяване суми по видове, а именно: осигурителни вноски за ДОО в размер на 4554.55 лв., осигурителни вноски за НЗОК 5248.28 лв., осигурителни вноски за ДЗПО – 1156.06 лв., данък върху доходите на физически лица – 2052.03 лв.
В писмени обяснения приложени към искането за прихващане и възстановяване е посочено, че искането е за сумата от 13 010.92 лв., през м.04.2023 г. е извършена проверка от НОИ, която е завършила с издаване на КП и задължителни предписания с № ЗД-1-03-01380871. През м.09.2024 г. са заличени данните подавани с Декларация 1 за периода от 17.07.2017 г. до 30.04.2023 г. С покана по чл. 103 от ДОПК от НАП от 18.09.2023 г. са коригирани данните подавани с Декларация 6 за периода от 1.07.2017 г. до 31.10.2017 г. и за периода от 1.02.2018 г. до 30.04.2023 г. След извършване на корекциите в системата на НАП е отразена сума за възстановяване в размер на 13 010.92 лв. за периода от м.09.2019 г. до 30.04.2023 г. За периода от м.07.2017 г. до м.08.2019 г. устно било отказано сумата да бъде възстановена, поради изтичане на пет годишен давностен срок.
Издаден е акт за прихващане и възстановяване № 3000324181553-004-001/5.11.2024 г., с който е установено, че са налице недължимо платени суми по ЗДДФЛ в размер на 2052.03 лв., за ДОО в размер на 4554.79 лв., за НЗОК в размер на 5248.28 лв., и ДЗПО в размер на 1156.06 лв., формирани от отрицателни разлики по подадени коригиращи декларации обр.6, които следва да бъдат възстановени на осн. чл. 129 от ДОПК.
С Решение № П-03000324192122-134-001/11.11.2024 г. е извършена поправка на Акт за прихващане и възстановяване, като е установено че следва да се прихване сумата от 25.01 лв. авансов данък за периода 07-09.2024 г.
С определение от 1.04.2025 г., съдът е указал на жалбоподателят в 7-дневен срок от получаване на съобщението в писмен вид да заяви дали оспорва Акт за прихващане или възстановяване № П-03000324181553-004-001/05.11.2024 г. и Решение № П-03000324192122-134-001/11.11.2024 г. за поправка на акт за прихващане или възстановяване, потвърдени с Решение № 247/29.01.2025 г. в частта, в която са извършени прихващания за авансов данък, лихви, задължения по декларация обр.6. Съобщението за дадените указания е връчено на адв.В. на 8.04.2025 г. До изтичане на срока от жалбоподателя не е уточнил дали оспорва акта в частта с която са извършени прихващания за авансов данък, лихви и задължения по декларация обр.6.
Съдът намира, че оспорването на издадения АПВ е недопустимо.
Издаденият АПВ е изцяло позитивен за адресата, поради което за последния липсва правен интерес от оспорването му.
Процесуалният интерес от обжалване на административен акт се обосновава с необходимостта да се защити материално субективно право на лицето, засегнато от оспорения акт, като засегнатите права и законни интереси следва да бъдат налични. Процесуалноправният интерес от съдебно оспорване следва да бъде насочен към премахване на неблагоприятни правни последици или към предотвратяването им, или съответно постигането на благоприятни правни резултати, ако такива са били отказани с оспорения административен акт. Но във всеки отделен случай релевантно за установяване наличие на процесуалноправен интерес е обективното наличие в правната сфера на оспорващия на субективното право или защитения от правото интерес, засегнат от акта. В конкретния случай не е налично засягане на субективно право или защитен правен интерес, тъй като правният ефект е изцяло в полза на дружеството – в патримониума му се възстановява недължима от него сума.
В искането за възстановяване дружеството е посочило дължима сума за възстановяване 13 010.02 лв., като не е посочило период. В случая ответника е преценил, че цялата сума подлежи на възстановяване.
Отделно от това от приложения по делото Акт за прихващане или възстановяване от 28.02.2025 г. е видно, че е налице произнасяне и относно искани суми за възстановяване за периода от 2017 г. до 2019 г., който акт не е предмет на настоящото производство.
Наличието на правен интерес от обжалването представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на производството. Отсъствието й, както е в разглеждания случай, има за последица оставяне на жалбата без разглеждане, респективно прекратяване на образуваното въз основа на нея производство.
Мотивиран от изложеното и на основание параграф 2 от ДР на ДОПК вр. чл. 159, т. 4 АПК и чл. 253 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Естрея БГ“ ООД с ЕИК *********, с управител С. И., със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.*, ап.** против Решение № 247/29.01.2025 г. на Директора на Дирекция ОДОП Варна, с който е потвърден Акт за прихващане и възстановяване №3000324181553-004-001/5.11.2024 г., издаден на осн. чл. 129 от ДОПК от Е. С. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Варна, поправен с Решение № П-03000324192122-134-001/11.11.2024 г. за поправка на АПК, с което на „Естрея БГ“ ООД е възстановена сума в размер на 12 777.44 лв.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 304/2025 г. по описа на Административен съд – Варна.
Определението може да се обжалва от страните с частна жалба в 7- дневен срок от връчването му пред Върховен административен съд на Република България.
| Съдия: | |