РЕШЕНИЕ
№ 477
гр.Бургас, 29.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети касационен състав, в открито
заседание на 18 март през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на
секретаря И.Л., в присъствието на прокурора Х.К., като разгледа докладваното от
съдията докладчик Белев КАНД № 234 по описа на съда за 2021г. и за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс.
Касатор е Елитис Мегастор ЕООД, ЕИК:*********, със
съдебен адрес ***, оф.8. Касаторът участва в производството чрез пълномощник -
адвокат Н.К. ***.
Ответник по касация е дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ)
гр.Варна. Ответникът по касация взема участие в касационното производство чрез
пълномощник – юрисконсулт Б.Н..
Касационната жалба е насочена срещу решение № 260498/24.11.2020г.
по АНД № 4469/2020г. на Районен съд Бургас. С обжалваното решение е потвърдено наказателно
постановление № 02-012421/19.02.2020г. на директора на ДИТ (АНО), с което на
Елитис Мегастор ЕООД, за извършено нарушение по чл.415в, вр. с чл.414 ал.1, вр.
с чл.128 т.2 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция 250лв.
В обстоятелствената част на НП АНО е приел за установено,
че дружеството, в качеството на работодател, начислило, но към 17.12.2019г. не
изплатил изцяло трудовото възнаграждение за месец ноември 2019г. за положения
труд на работника Е.Ш., в размер на 673лв., работила на длъжност „продавач-консултант“
в стопанисван от касатора търговски обект с адрес гр.Бургас, ул.Александровска
58. Съгласно вътрешните правила за работна заплата, трудовото възнаграждение за
месец ноември 2019г. следвало да се изплати на лицето до 15.12.2019г.
В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че
фактическата обстановка по постановлението се установява по безспорен начин от
събраните доказателства. В хода на производството не били допуснати съществени
процесуални нарушения. Съдът констатирал, че събраните доказателства сочат, че именно
Елитис Мегастор ЕООД като работодател, начислил месечното възнаграждение за
м.ноември 2019г. на работникаШ., но същото не било изплатено изцяло в срок
съгласно вътрешните правила. Такова било изплатено незабавно след констатиране
на нарушението. Съдът приел нарушението за доказано, а санкцията за правилно
определена.
В касационната жалба се правят оплаквания, че от
обстоятелствената част на наказателното постановление, както и от мотивите на
първоинстанционния съд, не става ясно и липсват констатации каква част от
трудовото възнаграждение е била изплатена в срок и каква не. Прави се оплакване
за липса на мотиви в първоинстанционното решение, отнасящи се до размера на
наказанието, който въпрос е бил поставен за обсъждане с жалбата. В тази връзка
се правят доводи за неправилност на приетите изводи и се иска при условията на
евентуалност отмяна на наказателното постановление, респективно изменение на
същото относно размера на санкцията, като последния се определи към установения
в закона минимум. Правят се доводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление, произтичаща от обстоятелството, че е издадено друго наказателно
постановление срещу дружеството работодател, нарушението по което се изразява в
непълно изплащане на месечното трудово възнаграждение на същия работник, но за
следващия месец, а именно за м.декември 2019г. Прави се довод, че се касае за
едно нарушение, извършено чрез бездействие, за което е следвало да се издаде
едно наказателно постановление, съответно да се наложи една имуществена
санкция. Искането на касатора е първоинстанционното решение да се отмени и
вместо него да се постанови ново по същество, с което се отмени наказателното
постановление или същото да се измени, като се намали размера на наложената
имуществена санкция. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства.
Ответникът по касация оспорва касационната жалба. Счита,
че в обстоятелствената част на наказателното постановлението описанието на
нарушението е ясно в достатъчна степен, за да бъде обосновано налагането на
санкцията. Счита, че частичното неизплащане на договореното трудово
възнаграждение осъществява състава на визираното административно нарушение.
Счита, че в производството пред АНО и районния съд не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да обосноват отмяна на постановените актове. Иска
първоинстанционното да бъде оставено в сила. Иска присъждане на разноски. Не
сочи нови доказателства.
Участващият в производството прокурор излага становище за
неоснователност на касационната жалба. Не сочи нови доказателства.
Жалбата е допустима – подадена е в законния 14-дневен
срок по чл.211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление съдът взе предвид следното.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до
валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна
проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че
първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.
Правилността на обжалваното съдебно решение настоящата
инстанция проверява в пределите на оплакванията на касатора, а относно
приложението на материалния закон – и служебно, съгласно изискванията на чл.218
от АПК.
Фактите по делото са установени въз основа на събраните
доказателства. Първоинстанционният съд е установил, че лицето Е.Ш. полагала
труд като продава-консултант в посочения в наказателното постановление
търговски обект, стопанисван от касатора. Така последният се явява работодател
спрямоШ.. В това си качество касаторът следвало да изплати на работничката
трудово възнаграждение за м.ноември 2019г. в срок до 17.12.2019г. констатацията
е, че трудовото възнаграждение към посочената дата не било изплатено в цялост.
Тези обстоятелства, доколкото са установени от доказателствата по делото,
обосновават извод относно осъществен състав на административно нарушение по
чл.414 ал.1 вр. с чл.128 т.2 от КТ. Приетите в тази насока правни изводи са
правилни. Неоснователни са оплакванията на касатора, че за непълното изплащане
на заплатите съответно за м.ноември и декември на 2019г. е следвало да се
издаде едно общо наказателно постановление и да се наложи една обща имуществена
санкция. Този довод на касатора стои в противоречие с изискването на чл.18 от ЗАНН, тъй като неплащането или непълното плащане на всяко едно месечно трудово
възнаграждение представлява самостоятелно административно нарушение, за което
следва да се наложи и изтърпи отделно наказание, респективно санкция.
С наказателното постановление административнонаказващият
орган е приложил по-благоприятната за привлеченото към отговорност лице
разпоредба на чл.415в ал.1 от КТ, съгласно която за нарушение, което е
отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и
от което не са произтекли вредни последици за работници и служители,
работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300
лв. Настоящата инстанция не следва да обсъжда правилността на приложението на
тази норма, доколкото същата е приложена изключително в полза на касатора и с
оглед недопустимостта за влошаване положението на обжалващия.
Основателно е оплакването на касатора за неправилно
определяне размера на наказанието. Преди всичко в тази връзка съдът констатира,
че както в наказателното постановление, така и в обжалваното съдебно решение,
не са посочени обстоятелства, обосноваващи приетия извод и последния се явява
необоснован. Както бе посочено по-горе приложената разпоредба на чл.415в от КТ
предвижда налагане на имуществена санкция в размер от 100 до 300лв. Наложена е
санкция 250лв., т.е. близо до максималния размер, но липсват мотиви, съответни
на изискванията по чл.27 ал.2 и 3 от ЗАНН. В частност АНО не е посочил в
наказателното постановление каква е била неизплатената част от трудовото възнаграждение.
От материалите по преписката и събраните от първоинстанционния съд
доказателства става ясно, че на работничкатаШ. е било изплатено трудово
възнаграждение в размер 610лв., като неизплатен е останал остатък от 63лв. Не
са изследвани и причините, поради които това е станало. Възражения и доводи в
тази насока са били своевременно правени от привлеченото към отговорност лице
както пред АНО, така и пред първоинстанционния съд, но същите не са били
обсъдени. Необсъждането на тези възражения представлява съществено процесуално
нарушение, тъй като от една страна е препятствало правото на лицето да получи
адекватна защита, а от друга страна при обсъждането на тези обстоятелства както
АНО, така и първоинстанционния съд биха стигнали до изводи относно
законосъобразния размер на санкцията, различни от приетите.
Жалбата е основателна в частта относно оплакването за
неправилно определен размер на санкцията, поради което на основание чл.221 ал.2 АПК обжалваното съдебно решение следва да се отмени и да се постанови ново по
същество, с което се измени наказателното постановление, като се намали размера
на наложената имуществена санкция към установения от закона минимум.
Искането на касатора за присъждане на разноски е
неоснователно, тъй като със съдебното решение се установява извършването на
административно нарушение, независимо от неправилното определяне размера на
имуществената санкция.
Неоснователно е и искането на ответника по касация за
присъждане на разноски, тъй като както наказателното постановление, така и
първоинстанционното решение, са издадени в нарушение на закона и това е дало
основание за подаване на касационната жалба.
Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260498/24.11.2020г.
по АНД № 4469/2020г. на Районен съд Бургас вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 02-012421/19.02.2020г.
на директора на ДИТ Варна, като намалява размера на имуществената санкция от
250лв. на 100лв.
ОТХВЪРЛЯ исканията
на страните за присъждане на разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :