О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1538/ 29.10.2018
година, гр. Хасково
Хасковският районен
съд Първи граждански състав
На двадесет и девети октомври през две хиляди и осемнадесета
година
В закрито заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове
:
Съдебни заседатели:
Секретар
Прокурор
Като разгледа
докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 1943 описа за 2018 година;
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по обективно
и субективно съединени искове с правни основания чл.14 ал.4 от ЗСПЗЗ, предявени
на 08.08.2018 г. против двама ответника, да се признае за установено по
отношение на всеки от тях, че ищците са собственици на части от техни имоти, а
именно – по отношение на първия ответник, че ищците са собственици на
1 417 кв.м., представляващи част от ПИ № 000171 по картата на
възстановената собственост на землището на с. З., обл. Хасково, ведно с
построената в тази част двуетажна сграда на 71 кв.м. и кладенец, при описани
граници на претендираната част; и по отношение на втория ответник, че ищците са
собственици на 1 173 кв.м., представляващи част от ПИ № 000168 по картата на
възстановената собственост на землището на с. З., обл. Хасково, ведно с
построената в тази част селскостопанска сграда на 62 кв.м., при описани граници
на претендираната част. В обстоятелствената част на исковата молба се сочи, че
претендираните части от имоти се намирали извън чертите на селото, за което
следвало да се обърнат към Поземлена комисия – Стамболово, от където на ищците
отговорили, че имотът им не бил отразен в картата на възстановената
собственост, при което се обърнали към геодезист за заснемането и нанасянето му
в картата. От така извършеното заснемане се установило, че имотът на ищците
попада в гореописаните имоти на ответниците, с което те оспорвали правото на
собственост на ищците и за тях налице бил правен интерес от предявяване на
настоящите искове.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК отговори на
исковата молба са постъпили и от двамата ответника, всеки от които възразява,
че предявените искове са недопустими, като искат прекратяване производството по
делото и присъждане в тяхна полза на направените по делото разноски.
Съдът споделя ответните възражения и намира предявените обективно
и субективно съединени искове за процесуално недопустими, поради следните
съображения:
По въпроса, допустим ли е установителен иск с правна
квалификация чл. 14 ал. 4 от ЗСПЗЗ, каквито именно се явяват процесните, ако в
полза на ищеца не е подадено заявление в срока по чл. 11 ал. 1 от ЗСПЗЗ или не
е предявен иск по чл. 11 ал. 2 от ЗСПЗЗ до 12.05.2007 г. – е налице
задължителна съдебна практика, постановена по т.3а от Тълкувателно решение № 4
от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК. Възприето е, че според приетото
в Тълкувателно решение № 1 от 07.10.1997 г. по гр. д. № 1 от 1997 г. на ОСГК на
ВКС, тъй като искът с правна квалификация чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е установителен
иск за собственост към минал момент, условие за допустимостта на този иск
/както при всеки установителен иск/ е наличието на правен интерес. Такъв е
налице при висящо административно производство по чл. 14 ал. 1 - 3 от ЗСПЗЗ или
възможност такова да бъде образувано, както и при окончателно решение на
общинската поземлена комисия за възстановяване на собствеността върху
земеделските земи в реални граници или за обезщетяване на собствениците
съгласно чл. 10б от ЗСПЗЗ. Когато административното производство е приключило с
окончателен отказ за възстановяване на собствеността или то не може да започне
поради изтичане на сроковете по чл. 11 ЗСПЗЗ, предявяването на иск по чл. 14,
ал. 4 ЗСПЗЗ е процесуално недопустимо. В случай че ищецът по иска с правна
квалификация чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ не е подал заявление в срока по чл. 11, ал. 1
ЗСПЗЗ или не е предявил иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ до изтичане на крайния
преклузивен срок, посочен в § 22 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, публ. в ДВ, бр. 13 от 2007
г. /до 12.05.2007 г./ - какъвто е именно настоящият случай, правото му да иска
от поземлената комисия /сега ОСЗ/ издаване на решение за възстановяване на
собствеността в реални граници ще е погасено. В този случай, дори и искът с
правна квалификация чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ да бъде уважен, не би могло да се
стигне нито до постановяване на решение на ОСЗ за възстановяване на
собствеността на земеделската земя в полза на ищеца, нито до възможност за
образуване в бъдеще на административно производство по чл. 14 ал. 1 - 3 от
ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността на ищеца върху спорната земеделска земя.
Поради това в тази хипотеза ищецът няма правен интерес от предявяването на
установителния иск по чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ, с оглед на което този иск е
недопустим. Такива се явяват и настоящите искове и образуваното въз основа на
тях съдебно производство следва да се прекрати.
Този извод на съда не се променя от обстоятелството, че ищците сочат като
правно основание на исковете си чл.124 ал.1 от ГПК. От една страна, правната
квалификация на ищцовата претенция се определя от съда, въз основа на
изложените факти и обстоятелства, които несъмнено сочат на иск по чл.14 ал.4 от
ЗСПЗЗ. От друга страна, недопустимо е по реда на чл.124 ал.1 от ГПК да се прави
опит за реституция на земеделска земя, за която е предвиден специален ред по
ЗСПЗЗ, срокът за реализирането на който ищците са пропуснали.
По повод претенциите на ответниците за присъждане на разноски, заявени в
отговорите им на исковата молба, и на основание чл. 78 ал.4, вр. чл.81 от ГПК –
ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците деловодни разноски, а
именно – общо 500 лв. на първия ответник и общо 800 лв. на втория,
представляващи адвокатски възнаграждения.
Мотивиран така и на основание чл.130 от ГПК, вр. чл.14 ал.4, вр. чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ, вр. § 22
от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ бр.13 от 09.02.2007 г./; съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр. дело № 1943 / 2018 г. на РС - Хасково.
ОСЪЖДА С.А.Х.
с ЕГН ********** ***; Н.М.М. с ЕГН ********** ***; Р. М.М. с ЕГН ********** ***; и З.М.А. с ЕГН ********** ***; ДА ЗАПЛАТЯТ на Община
Стамболово с ЕИК *********, представлявана от кмета М. Ф. С.; сумата от общо 500 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА С.А.Х.
с ЕГН ********** ***; Н.М.М. с ЕГН ********** ***; Р. М.М. с ЕГН ********** ***; и З.М.А. с ЕГН ********** ***; ДА ЗАПЛАТЯТ на Н.С.Н. с ЕГН **********
***; сумата от общо 800 лв.
деловодни разноски.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Хасково в едноседмичен срок от съобщаването
и връчването му на страните.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на ищците и на другия
ответник - преписи от постъпилите отговори на исковата молба и приложенията им
– за сведение.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.С.