П Р
О Т О
К О Л
Гр.София, 26.07.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 16 състав в публично съдебно заседание на двадесет и шести юли
две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
Председател: |
ЕМИЛ ДЕЧЕВ |
|
|
|
|
Секретар: |
Б. Гешева |
|
Прокурор: |
Н.Ангелова |
|
сложи за
разглеждане докладваното от съдия ДЕЧЕВ,
НЧД № 2967 по описа за 2019 г.
На именното повикване в 14.00 часа се явиха:
Осъденият Н.И.А. – редовно призован, явява се лично
и с адв.Ю.С., упълномощен защитник.
В залата се явява представител на затвора гр. София -
инспектор М.М., с пълномощно от днес.
СТРАНИТЕ: /Поотделно/ - Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА самоличност на осъдения:
Н.И.А. - роден на *** ***, с постоянен и
настоящ адрес:***, българин, български гражданин, със средно образование,
неженен, осъждан, не работи, ЕГН **********.
СЪДЪТ разясни правата на осъдения в производството.
Осъденият А. –
Разбрах правата си. Не правя отводи на съдебния състав, прокурора и секретаря.
ПРОКУРОРЪТ - Нямам искания, няма да соча доказателства.
Инспектор М.– Представям актуална справка за
изтърпяване на наказание „Лишаване от свобода“ за осъдения към днешна дата.
Адв. С. – Нямам искания.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ с прочитане молбата на
осъдения Н.А. с ЕГН ********** за условно предсрочно освобождаване на основание
чл.70, ал.1 от НК.
СТРАНИТЕ: /Поотделно/ - Нямаме доказателствени
искания.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и ПРИЕМА писмените доказателства.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
ПРОКУРОРЪТ – Считам, че е налице първата предпоставка
на чл.70, ал.1 от НК, но предвид тежестта на извършеното деяние, предвид това,
че неизтърпеният остатък от наказанието е значителен според мен, 6 години, 6 месеца
и 21 дни, предвид изпълнението на целите на наказанието визирани в чл.36 от НК,
считам, че молбата следва да бъде оставена без уважение.
Инспектор М.- Становището
на началника на затвора е, че са налице са двете предпоставки, както относно изтърпяно
повече от ½ от наказанието, така и доказателства за поправяне на лицето.
Като такива могат да се посочат: рисковите от вреди и рисковите към обществото
са сведени към ниски стойности; дефицитите по установените в началото по
изпълнението на наказанието проблемни зони към момента са преодолени, има добри
ресурси за ресоциализация, с оглед на което Ви моля да уважите молбата, като
постановите пробационни мерки, съгласно приложения пробационен доклад за
максимално допустимия от закона срок, през изпитателния период.
Адв. С. - Поддържам молбата за освобождаване условно
предсрочно от неизтърпяната част на присъдата на подзащитния ми А., като
считаме, че молбата е основателна и в
тази връзка моля да я уважите и да се произнесете със съдебен акт, с който да освободите
условно предсрочно Н.А.. Съгласни сме и не възразяваме за остатъка от неизтърпяната
част на наказанието му, освен че ще има изпитателен срок от остатъка, да му
бъде наложена и пробационна мярка за срок, който съдът прецени, че е необходим,
така както е посочено в доклада, за да се продължи и да се следи начина на
живот на осъденото лице А..
Считам, че молбата ни е основателна и че становището
на затворническата администрация също подкрепя становището ни, тъй като от всички
данни за личността и от данните по време на престоя на подзащитния ми е видно,
че той отговаря на всички изисквания, за да бъде освободен условно предсрочно.
Налице са и двете предпоставки, от една страна да е изтърпял половината от наложеното
му наказание, в случая има наложено наказание в размер на 20 години „Лишаване от
свобода”, той е изтърпял 11 години и 2 месеца фактически от определеното му
общо наказание, като същевременно през целия си престой в затвора видно от срока,
който му е приспаднат от наказанието в размер на 2 години и 4 месеца, може да
се направи извод, че подзащитният ми не е спирал да работи, откакто е постъпил
в СЦЗ, с влязла в сила присъда.
Аз не споделям становището на прокуратурата, че само и
единствено заради престъплението, за което е признат за виновен и големият остатък
от присъдата, следва да се остави молбата без уважение. Срокът на
престъплението е такова, за което действително му е дадена такава голяма дадена
присъда. Ако не беше такова тежко престъпление той нямаше да има 20 години „Лишаване
от свобода”, а може би 2 години и щеше да си ги е изтърпял. Затова моля съда да
приема, че съзнателният си живот, които след навършване на пълнолетие, подзащитният
ми е живял е прекаран почти изцяло в арестите и в затворите. Може да се приеме,
че той е получил възпитанието си в затворите.
Видно от доклада, приложен по делото, същият по време
на престоя си се е поправил, планът на присъдата му е изпълнен, възползвал се е
и е участвал във всички видове странични дейности, допълнителни курсове, не е спирал
да работи и да съдейства, да помага на затворническата администрация. За 11 години
и 2 месеца няма едно наказание. Това са характеристични данни за лице, което
действително се е поправил, и така както пише в доклада на инспектор „Пробация“
- същият признава вината си, осъзнава вината си, и след като планът на присъдата
е изпълнен, моля съда да приеме, че оставането му в затова ще бъде само изгубено
излишно време от живота на този човек, след като и затворническата
администрация счита към този момент, че няма какво да се работи повече с него,
само с една пробационна мярка може да се следи по-нататъшното му развитие в
живота и навлизането му в обществото. Моля да дадете такава възможност на този
млад човек. Видно е, че той едва навършил пълнолетие, на 19-годишен постъпва в ареста
и в затвора, и от тогава, този не малък период от време е изиграл ролята на
наказанието, така както е предвидено в закона, той е превъзпитан.
Моля да приемете младата възраст и към настоящия момент,
все още млад и с възможност да се социализира, и да навлезе в обществото. Моля
да приемете факта, че не е наказван, че има многобройни награди, не е спирал да
работи. Участвал е във всички възможности, които условията на затвора му
предоставят.
Моля да съобразите и Постановление № 7 от 1997 г. на
Пленума на ВС, който все още е в сила и е редно да се прилага и да се
спазва, който казва, че: „следва да се
оценява възпитателното значение на условното предсрочно освобождаване и то
своевременно да се постановява по отношение на осъдени, които са дали
достатъчно доказателства за поправянето си, както и че за поправянето на
осъдения следва да се съди по отношението му към труда, и дали той го счита за
свое морално задължение“. Подзащитният
ми е в такава възраст, в която може да бъде полезен за обществото, може да
полага трудова дейност и с всички тези изисквания, които законът изисква и
цитираното Постановление, той е показал, че е превъзпитан и може да навлезе в
обществото.
Ще цитирам и още една Резолюция № 76 на Комитета на Министрите
към Съвета на Европа: „условно предсрочно освобождаване е редно да се дава
веднага щом се появи благоприятна прогноза за развитие на осъденото лице.
Генералната превенция не следва да оправдава откъс от условно предсрочно
освобождаване“. След като е изпълнен планът на присъдата и няма какво повече да
се работи, то оставането му в затвора е само с цел генерална превенция за
назидание на обществото, да знаят другите какво се случва с тях, ако извършат
някакво престъпление, но не и във връзка с превъзпитаване на осъденото лице.
Ето защо, аз считам, че становището на прокуратурата е
неправилно, и не следва да се уважава становище на прокуратурата, а следва да
уважите молбата за условно предсрочно освобождаване, тъй като само за назидание
на обществото, едно поправило се момче, попаднало на съвсем млада възраст в
затвора, получило своето възпитание, работил е в библиотека, курсове за езици,
за музика, с всички характеристични данни посочени за него от затворническата
администрация, аз считам, че именно това е лице, което категорично попада в разпоредбите,
които законът сочи да отговаря на изискванията за условно предсрочно
освобождаване. Не виждам защо този човек да не се възползва от разпоредбите на
закона и да не бъде освободен условно предсрочно. Въпреки че самото условно предсрочно
освобождаване не го освобождава напълно от наказанието, което той търпи към
настоящия момент. Реално имаме изпитателен срок от остатъка на наказанието, и
не възразяваме да му се определи и пробационна мярка, като и двете са пак вид
наказание, което той ще продължи да търпи, и с което ще се съди за неговите
по-нататъшни действия. Напълно му е известно, че ако извърши друго престъпление
в рамките на изпитателния срок, той ще попадне отново в затвора.
Предвид това, считам че отговаря на изискванията, и че
ако Вие уважите молбата, този човек ще води един нормален живот.
Осъденият А. – Нямам какво да добавя.
ПОСЛЕДНА дума на осъдения А. – Моля да уважите молбата
ми, да ми дадете шанс, за да докажа, че наистина съм се поправил.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
След съвещание, СЪДЪТ като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Производството е по реда на чл.439, ал.1 и следващите
от НПК.
Образувано е във връзка с подадена молба от осъдения Н. И.А. с ЕГН **********, за
приложение на условно предсрочно освобождаване на основание на чл.70, ал.1 от НК по отношение на наложеното му наказание 20 години „Лишаване от свобода” по
присъда НОХД № 1096/09 г. на СГС, за извършено престъпление по чл. 116, ал.1,
т.6 от НК.
Съдът, след като се запозна с актуална справка рег. №
222/26.07.19 г. на ГД“ИН“, затвора – гр.София, доклад на ИСДВР ЗО„Казичане“ от 25.06.19
г., план на присъда по чл.156 от ЗИНЗС от 28.05.18 г., доклад на Инспектор „Пробация“
от 10.07.19 г., препланиран план на присъда от 03.06.19 г., както и
затворническото досие на осъдения А., намира за установено следното:
Н.А. е осъден по присъда по НОХД № 1096/09 г. на СГС
на 20 години „Лишаване от свобода” за извършено престъпление по чл.116, ал.1 от НК за това, че на 19.05.2008 г. в гр.София предумишлено умъртвил А.А.по особено
мъчителен начин и с особена жестокост. Видно от представената актуална справка
за изтърпяно наказание, към настоящия момент той фактически е изтърпял 11 години,
2 месеца и 1 ден „Лишаване от свобода”, а от работа 2 години, 3 месеца и 8 дни,
т.е. общо 13 години, 5 месеца и 9 дни, като му остават да търпи още 6 години, 6
месеца и 21 дни. В този смисъл първата кумулативно изисквана предпоставка по
чл.70, ал.1, т.1 от НК е изпълнена, тъй като той е изтърпял повече от ½
от наложеното му наказание.
За да се приложи условно предсрочно освобождаване е
необходимо кумулативно да са дадени доказателства за поправяне на осъдения,
като съгласно чл.439, ал.1 от НПК доказателствата за поправянето са всички обстоятелства,
които сочат за положителна промяна на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието, доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни и спортни дейности, специализирани програми за въздействие, общополезни
прояви.
Съгласно чл.439а, ал.2 от НПК доказателствата за
поправяне се установят от оценката за осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, работата по
индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС, както и от всички
други източници на информация, за поведението на осъдения по време на изтърпяване
на наказанието.
Видно от представения доклад на Инспектор „Пробация“ при
затвора - гр.София, към настоящия момент осъденият демонстрира добро поведение
на територията на затвора и в последствие на затворническото общежитие, стреми
се да спазва режимните ограничения и да не допуска нарушения на ЗИНЗС. В доклада
си твърди, че не е наказван, а многократно е награждаван, последно със заповед
№ 104/20.03.2019 г. с 5 денонощия домашен отпуск. Същият старателно изпълнява
възложените задачи, свързани с трудовите му ангажименти, включва се активно в
организираните дейности за осмисляне на свободното време, с дължимото отношение
към администрацията и служителите от НОС, не демонстрира враждебни и
дискриминационни нагласи.
От събраните по делото доказателства се установява, че
актуалната оценка на риска от рецидив е от ниските стойности, т.е. 21 точки, при
първоначално 41 точки, без ясно изразени проблемни зони към момента. Отчетена е
положителна промяна и при риска от сериозни вреди към обществото, при първоначално
висок до нисък към настоящия момент, без значими рискови фактори.
За останалите категории, рискът от вреди също е нисък към
момента, при първоначално оценен като среден, според доклада на инспектор „Пробация“.
От събраните по делото доказателства се установява, че в хода на корекционно възпитателната
работа е отбелязано постигане на положителна промяна, изразяваща се в
признаване и осъзнаване на вината от осъдения, както и причинените вреди от престъплението.
Според писмените доказателства се установява, че са постигнати осъзнати нагласи
за водене на законосъобразен начин на живот, подобрени са уменията за самоконтрол
върху импулсните прояви. Осъденият е придобил способности за разпознаване и
решаване на проблеми по социално-приемлив начин. Налице е устойчива мотивация
за промяна, отразено е че положителните резултати са постигнати вследствие активното
му и отговорно включване в изпълнение плана на присъдата.
От представения доклад от ИСДВР се установява социално-приемлив
ресурс за успешна ресоциализация на лишения от свобода, изразяващ се в наличие на образователен ценз,
трудови навици и положително отношение към труда, жилищна обезпеченост, поддържане
на подкрепящи отношения с близките, липса на зависимости.
От приложените по делото доклад на ИСДВР–ЗО „Казичене“,
доклад на Инспектор „Пробация“ и справка за изтърпяно наказание изготвено от Началника
на затвора - гр.София се установява, че всеки един от тези служители на затворническата
администрация изказват положително становище за предсрочно условно
освобождаване на осъдения Н.А., тъй като целите на наложеното наказание,
визирани в чл.36 от НК са изпълнени в цялост, предвид характера и тежестта на
извършеното нарушение. Няма актуални проблемни зони, оценките на риска от вреди
и рецидив са в ниски стойности, като се предлага в изпитателния срок да бъдат
наложени пробационни мерки в максимално допустимия срок, съгласно приложения
пробационен доклад.
Съдът намира, че не може да погледне безкритично към
така изготвените доклади от затворническата администрация, тъй като в тях има и
подвеждащ елемент, като изрично се подчертава, че лишеният от свобода никога не
е бил наказван, което при преглед на затворническото досие се установява, че не
отговаря на истината. Действително осъденият е многократно награждаван. От
друга страна обаче спрямо него има наложени общо 2 дисциплинарни наказания.
Първото със заповед № 700/21.11.11 г., с което му е наложено изолиране в наказателна
килия за срок от 14 денонощия, а второто със заповед № 472/02.12.14 г. забрана
за участие в колективни мероприятия в и извън местата за лишаване от свобода за
срок от 3 месеца, за извършени от него дисциплинарни нарушения, а именно по чл.96,
т.3 , чл.97, т.1 от ЗИНЗС и чл.97, т.7 от ЗИНЗС. Фактът, че затворническата администрация
в докладите си не споменава за тези дисциплинарни наказания, за които от
затворническото досие не се установя да са отменени от съд, по реда предвиден в
ЗИНЗС, кара съда да поставя под съмнение цялостната положителна оценка за изпълнение
на плана на присъдата, направена от затворническата администрация по отношение
на осъдения.
На следващо място, Съдът констатира, че по НЧД № 115/19
г. по описа на СГС, 16 с-в с докладчик, настоящия Председател на съдебния състав
по отношение на друг осъден, затворническата администрация е имала корено
противоположно отношение по въпроса за неговото УПО, въпреки наличието на много
по-ниска оценка за риска от рецидив на осъденото лице, в сравнение с това по
настоящото дело. По горепосоченото НЧД № 115/19 г. по описа на СГС, осъденото
лице е имало оценка на риска от рецидив 14 точки към момента на разглеждане на
делото, за разлика от осъденото лице по настоящото дело, което самата
затворническа администрация оценява с риск от рецидив 21 точки. Въпреки това
затворническата администрация е проявила двоен стандарт като по настоящото дело
дава положителна оценка за УПО, за разлика от горецитираното НЧД № 115/19 г. по
описа на СГС, като в последствие е подала и жалба срещу определението на СГС,
отново изразявайки становище, че 21 точки оценка на риск от рецидив е основание
да се приеме, че едно лице все още не може да бъде условно предсрочно
освободен. Налице е очевиден двоен стандарт.
Предвид тези съображения Съдът, намира че към
настоящия момент не са дадени убедителни доказателства за поправяне на осъдения
А.. Още повече, че е налице основателно съмнение относно коректността на
изготвените доклади от затворническата администрация.
С оглед на всичко това, Съдът, намира че молбата следва
да се остави без уважение.
С оглед изложеното и на основание чл.440, ал.1 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Н.И.А. с ЕГН ********** за условно предсрочно освобождаване, на основание
чл.70, ал.1, т.1 от НК, по отношение на наложеното му наказание от 20 г.
„Лишаване от свобода“ с присъда по н.о.х.д. № 1096/2009 г. по описа на СГС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в
7-дневен срок от днес, по реда на Глава ХХІІ от НПК пред САС.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което
приключи в 15.15 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: