Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

161

Година

01.12.2017

Град

Момчилград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Момчилградският  районен

Съд

състав

На

13.11.

Година

2017

В публично заседание и следния състав:

Председател

Йордан Геров

Секретар

Хюсние Алиш

като разгледа докладваното от

съдията   Геров

Гражданско

дело номер

393

по описа за

2015

Година

и за да се произнесе,взе предвид следното :

        Производството по делото е по реда на чл.124, ал.1 вр. чл.537, ал.2 от ГПК. Образувано е по искова молба на М. ***, Х.А.М. *** и З.Е.Р. *** срещу  Л.Ю. ***, Н.Ю. ***, Н.А.Д. ***, Н.Н.И. ***, Ю.Н.А. ***, в качеството им на наследници на Милчо Христов Велев и срещу И.К.М. *** за признаване за установено, че  ищците са собственици на ПИ с пл.сн. №4, кв.2 по плана на с. Биволяне, общ. Момчилград, одобрен със Заповед № 597/26.09.1980г. с площ 910 кв.м., за който имот е отреден УПИ ІІ с пл.сн. №4 в кв.2, при граници: ПИ с пл.сн. № 1, ПИ с пл.сн. №2, ПИ с пл.сн. №3, ПИ с пл.сн. №5 и дере.

Искът е с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр чл.537, ал.2 ГПК.

Сочи се в исковата молба, че през 1980г. Милчо Христов Велев е предоставил правото на А.М.Р. да изкопае резервоар в ПИ с пл.сн. №4 в кв.2 по плана на с. Биволяне, общ. Момчилград и да добивал вода от там. За целта  ищеца М.А.М. закупил електромер, а другия ищец го предоставил във ВИК. Наследодателя на ищците А.М.Р. закупил трифазна помпа и започнал да добива вода с поливна цел. През 1980г. наследодателят на ищците решил да закупи имота на Милчо Христов Велев и на 20.01.1983г. оформили договор, с който Асен Минчев Манолов/А.М.Р./, купил от Милчо Христов Велев поземления имот. Твърдят, че имота се владял от А.М.Р., а понастоящем и от тях в период от 1983г. до 2015г. През месец септември 2014г. ищците се свързали с ответниците Л.Д. и Н.Я., които се съгласили да оформят намерението за продажба между наследодателите им. За целта издали пълномощно на името на А.М., чрез което последния да ги представлявал и да изваждал необходимите документи. През 2015г. узнали, че за имота бил издаден нотариален акт по обстоятелствена проверка в полза на ответника И.М.. По молба на А.М. за имота бил издадено удостоверение за данъчна оценка от 01.10.2015г., в което като собственик на имота бил посочен ответника Л.Ю.Д.-1/2 ид.ч. Твърдят, че имота се владеел от наследодателя на ищците от 1983г. Използвали помпената станция, с водата от която напоявали други техни дворни места. Твърдят, че ответника И.К.М. бил техен съсед, който се опитвал да възпрепятства преминаването през своя парцел на добиваната от ищците вода и възпрепятствал използването на ВиК инсталацията, която била изградена от ищците.

Молят на основание чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл.537, ал.2 от ГПК, съдът да признае за установено спрямо ответниците, че М.А.М., Х.А.М. и З.Е.Р. са собственици на основание давностно владение на недвижимия имот-ПИ с пл.сн. №4 в кв.2 по плана на с. Биволяне с площ 910 кв.м., както и да бъде отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение № 179, том ІІ, дело № 379/13г. на Нотариус  рег. № 459 с район на действие РС Момчилград. Претендират разноски.

В съдебно заседание ищците, чрез процесуалните си представители, поддържат исковата претенция.

Ответниците Л.Ю.Д., Н.Ю.Я., Н.А.Д., Н.Н.И. и Ю.Н.А. се явяват в съдебно заседание и заявяват, че оспорват исковата молба.

Ответника И.К.М. в срока по чл.131 от ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който прави възражение за недопустимост на така предявеният иск по съображения подробно изложени в отговора и едновременно с това оспорва иска, като неоснователен с твърдения, че имота не е бил владян от наследодателя на ищците и от тях понастоящем, не е  бил закупен през 1983г., липсвало пълномощно издадено в полза на лицето А.М., за което се твърдяло в исковата молба. Имота бил деклариран на името на ответниците Лютиф и Н. през месец октомври 2015г. непосредствено преди завеждане на настоящото дело. Твърди, че е придобил имота на основание давностно владение, владял имота в придобивния давностен срок, добросъвестно, необезпокояван от никого. В имота бил засадил преди около петдесет години овощни дръвчета и от тогава насам владеел и ползвал имота, добросъвестно и с грижата на добър стопанин и се грижил за засадените дръвчета. Владението му било спокойно, неоспорено от никого в продължение на петдесет години. Твърди, че  ищците и техния наследодател никога не са владяли и ползвали имота предмет на делото. В съдебно заседание твърди, че имота бил владян от него от петдесет години и до сега със знанието  и без противопоставянето на Милчо Велев и на неговите наследници, на чието име бил записан имота в представената скица.Наследниците на Милчо Велен никога не били живяли в с. Биволяне, общ. Момчилград и не се противопоставяли на владението му. Владението му не било смущавано и от трети лица. Иска не бил подкрепен с писмени доказателства, сочещи собственост  на ищците. Пред Нотариус бил представил изискуемите по закон писмени доказателства, сочещи че имота не е общинска или държавна собственост, скица, данъчна оценка. В нотариалното дело били разпитани и свидетели, сочещи осъщественото  и неоспорено владение. Моли, съдът да прекрати производството по делото, алтернативно да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

В съдебно заседание, лично и чрез процесуалния си представител поддържа отговора по чл.131 от ГПК и сочи доказателства.

Съдът след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложените удостоверения за наследници, ответниците Л.Д., Н.Я., Н.А.Д., Н.Н.И. и Ю.Н.А. са наследници на Милчо Христов Велев. Ищците са наследници на  А.М.Р..

Видно от приложения нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение от 24.07.2013г., ответника И.М. е признат за собственик на основание чл.587, ал.2 от ГПК върху недвижим имот представляващ ПИ с пл.сн. № 4, кв.2 по плана на с. Биволяне, общ. Момчилград с площ 910 кв.м., при граници подробно описани в същия.

Видно от приложени фактури от 2015г. за потребление на ел. енергия, проверовъчен лист за електромер на Х. Алиев и гаранционна карта, уведомително писмо за замърсен участък и дере в с. Биволяне.

Видно от Постановление от 11.10.2010г., РП Момчилград е отказала да образува досъдебно производство по жалба на З.Р. по спор, относно положена водопроводна инсталация преминаваща през имота на ответника М..

Видно от уведомително писмо от МОСВ по повод подадена жалба, Х.А.М. е уведомен, че след извършена проверка не установено нарушение на Закона за водите.

Видно от постановление от 22.12.2015г., РП Момчилград  е отказала да образува досъдебно производство по повод подадено от А.Х.М. устно съобщение за извършено престъпление по чл.216 от НК, изразяващо се в унищожаване и повреждане на оградна мрежа, поради обстоятелството че при посещение на место не е установено нито унищожаване, нито повреждане на оградна мрежа.

Видно от  протокол от 20.01.1983 год. със същият в присъствието на описаните лица е продадено посочено дворно място от Милчо Христов Велев на Асен Милчев Манолов за съответната сума и при съответните условия, посочени в така наречения „протокол“, който според ищците представлява Договор за продажба.

Видно от удостоверения за постоянен и настоящ адрес се установява, че ищците са адресно регистрирани на адрес съответно в гр.Кърджали, на ул.”Йорданка Чанкова” 14  и в с.Биволяне, общ.Момчилград, дом №68.

Видно от приходна квитанция за периода от 2008 до 2014г. е видно, че титуляр-данъчно задължено лице за имот в с. Биволяне е ответника И.К.М..

Видно от приобщеното към доказателствения материал заключение на съдебно техническа експертиза, става ясно, че ПИ с пл.сн. № 4 в кв.2 по плана на с. Биволяне е с площ 910 кв.м. В него е изграден метален гараж и разрушена стара сграда и жилищна постройка. В ПИ с пл.сн. №4 има посадени трайни насаждения на възраст от 3 до 35-40 години от различен вид. Между ПИ №4 и ПИ №5 няма изградена ограда. Двата имота са водоснабдени от и електрозахранени от 1969-1970г.

По делото е изготвена допълнитена съдебно-техническа експертиза, от която е видно, че площта на УПИ ІІ-4 в кв.2 по плана на с. Биволяне е 893 кв.м., площта на УПИ V-2 е 651 кв.м., както и че между двата имота няма ограда, и давата имота са водоснабдени и електрозахранени. В УПИ ІІ-4 има метален гараж и разрушена стара сграда и жилищна постройка.

От заключението изготвено по назначената съдебно-техническа експертиза с вх. № 2028/03.11.2017г., става ясно, че в УПИ ІІ е изградена постройка с площ 11.55 кв.м., състояща се от едно помещение, в което се съхраняват зеленчукови консерви. Поземления имот, в който е изградена постройката е относим към поземлени имоти за жилищни нужди, а постройката в него-за друг вид сгради за обитаване.

По делото са снети гласни доказателства от две групи свидетели, съответно посочени от ищците и ответниците. Така свидетелите сочат:

      Свидетелят Бехчет Мюртезе сочи, че М., Х. и З. ***. Имат къща с 5-6 дка двор, която баща и  купил от Милчо Велев през 1981г.Съседи на този имот били  Ангел Алексиев, Ибахим и граничил с река. Свидетелят не може да установи кога е платен имота на Милчо, тъй като не е присъствал. Ищците изкопали нещо като кладенец и си направили водоем през 1981г. Къщата на ответника се намирала в горния край над имота на Милчо Велев. В имота И. засадил 10-15 дръвчета.

Свидетелят Емин Байрям сочи, че в имота има вода и ток. Бащата на ищците М. и Х. е починал преди петнадесет години и там приживе гледал прасета. Ищеца Х. ***, но идвал в имота и косял трева. Над дерето имало мост, който бил направен от А. и синовете му.

Свидетелката Илмие Джафер сочи, че А. използвал долната част на имота, който бил от дясната страна на реката. В имота имало помпена станция, както и че в имота нямало дръвчета. От тридесет години имота бил косян от Х. и М.. Не знае колко е голям имота на И., а къщата му била двуетажна. Не е виждала И. да прави нещо в имота на  Милчо Велев. Твърди, че наследодателя на ищците - А. живеел в горната махала. Купил имот долу, но не знаела от кого. М. и Х. живеели в града, но всяка седмица си идвали.

Свидетелят Зехни Сюлейман сочи, че от секретаря в кметството чул, че Милчо/А./ продал мястото си на А.. От предишния кмет на селото-Методи Бойчев нищо не знаел във връзка с имота.В имота имало ток и вода, но не можел да посочи от кого е прекарана. Чул, че моста над дерето бил правен от А.. Не си спомнял кога е починал А.. Преди да почине А. живеел в Биволяне в къщата си, но не била близо до процесния имот. И.К. живеел в селото.Изселил се в Турция, но от 3-4 години живеел в селото. Преди да се върнел идвал в имота си 1-2 пъти годишно. В имота на Милчо нямало дръвчета. В къщата на И. имало дръвчета в двора му-млади и стари. Тези дръвчета посадил И. в неговия си имот. Имота на И. бил около един декар, но не можел да каже с точност. В него имало къща на И. от около четиридесет години. Дръвчетата били посадени от къщата надолу на около половин или един декар до оградата на Милчо.

Свидетелят Феим Шабан сочи, че живее в с. Биволяне от петдесет и пет години. Познавал страните. Имота се ползвал от И.. Там е живеел и засадил лично череши, ябълки и круши. Дръвчетата били на най-малко четиридесет години. И. ги засадил преди четиридесет години.Имота бил ограден от И. и е нямал спор с Милчо или с А.. А. живеел на 200 метра над тях, където е имал къща. Не е чувал да има спорове между И. и синовете на А.. Никой не го е гонил от този имот. мястото било около 900 кв.м. и граничило с дере. Имота на Милчо била една барака. За Милчо се грижил И.. Имало помпена станция на Държавата. Моста също бил направен от Държавата. И. имал къща на два етажа в имота. Дръвчетата също били в неговия имот. Започвали на един метър от врата на къщата. Когато копал кладенец в имота дошли полицаи да го спрат. Това било през 1988г. Не е виждал М. и Х. да идват в имота.

Свидетелят Сеид Хантюрк сочи, че от 10-12 години живее в Биволяне. Родителите му също били от Биволяне. Имота на И. бил около 800-900 кв.м.. Този имот И. работел от 60 години. В двора имал дръвчета, които засадил лично И. преди 40 години. Той полагал грижи за имота и го оградил. Познавал А.М.Р.,***. Последния имал къща на върха. Докато бил жив А. не е идвал в имота на И.. Познавал и А., който живеел в една малка къщурка от една стая. След като починал дядо му започнал да води скитнически живот. И. му помагал. Между И. и А. е нямало спорове. А. също е нямал спорове с И.. Познавал синовете на А.-Х. и М., а З. била негова съпруга. Не му е известно някой да е притеснявал И. за имота.И. оградил имота от преди 45-50години. В имота имало две бараки построени по времето на ТКЗ.

При това положение съдът намира иска за неоснователен и недоказан, поради следните съображения:

Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост по давностно владение се придобива с непрекъснато владение, продължило 10 години.

Ищцитете не доказаха в процеса, че именно те са владяли и ползвали имота в придобивния давностен срок. Нещо повече, по делото има представен писмен документ, според който техният наследодател чрез покупко-продажба е закупил недвижим имот. Този документ от 20.01.1983 год. наименован „протокол“ от тези, които са го съставили, освен, че привнася в процеса известна нотка на хумор, представлява едно голямо правно нищо. Или иначе казано, доказателствената тежест на издадения в полза на ответника М. нотариален акт не бе оборена по надлежния ред, чрез надлежните доказателствени средства. Ищците основават иска си с твърдения за изградена помпена станция, както и с твърдения за обещание за продажба от 1983г. от наследодателя на ответниците, което не установява давностно владение по смисъла на чл.79, ал.1 от ЗС. Свидетелите разпитани при режим на довеждане от ищците сочат, че същите живеят постоянно в гр.Кърджали от години и до сега, а ищцата  З.Р.,***, но в своя къща, построена в друг имот различен от процесния и е нямала претенции по отношение на собствеността над процесния имот. Това се потвърждава и от  съдържанието на представеното постановление на РП по повод нейна жалба, в която се сочи оплакване от поведението на ответника М., досежно положена водопроводна инсталация преминаваща през неговия имот по нейни твърдения. Никой от свидетелите не сочи спор, относно собствеността над имота, а разкриват факти относно ползването на вода за поливни нужди. Не бе доказан и твърдения период на владение от 1983 до 2015г. Периодът на владение е важен елемент от фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗС. Предвид изложеното съдът намира, че  ищците не се легитимират като собственици на претендирания от тях недвижим имот, както и имота на ответника М. да се владее от него без правно основание. Напротив, установи се по делото, че ответника И.К.М. е владял и ползвал процесния имот повече от придобивния давностен срок, добросъвестно и без противопоставянето на трети лица, включително и от Милчо Велев приживе, както и от неговите наследници в последствие. В тази насока, съдът приема и становището на ответниците в съдебно заседание, в качеството им на наследници на Милчо Велев, че оспорват исковата претенция на ищците.  Владението на ответника М. се изразява в засаждане на овощни дръвчета на възраст около 30-40г., видно от заключението на вещото лице и от преди около 50 години, видно от показанията на разпитаните свидетели. От този момент и до сега, ответника М. е владял с грижата на добър стопанин имота, като за целта го е оградил, стопанисва, поддържа, свои и заплаща редовно дължимите данъци  и такси за него. Това обстоятелства се установи, както от разпитаните свидетели, така и от съдържанието на приложената нотариална преписка на Нотариус Григоров, в която също се съдържат данни необорени от ищците за добросъвестно и продължително владение над имота предмет на делото. Относно собствеността над имота е нямало спорове с трети лица. Представените постановления на РП, сочат друг спор различен от настоящия, касаещ водоползване, замърсяване на околната среда и разрушена ограда. Не се опроверга легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване на правото на собственост, т.е. ответника М. да не е бил собственик по силата на давностно владение на този имот. С изтичане на придобивния давностен срок е станал негов собственик.

Предвид изложеното съдът намира, че претенцията по чл.124, ал.1 вр чл.537, ал.2 от ГПК е неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.

Съобразно изхода на спора на ответниците се следват и разноски. По направеното възражение за прекомерност на същите от страна на ответниците, съдът намира, че възражението е неоснователно и направените разноски от тяхна страна не са прекомерни. Такива са направени само от ответника М., за което е представен списък на разноските по чл.80 от ГПК и следва да бъдат заплатени от ищците в размер на 1000 лв., представляващи адвокатски хонорар и 100 лв., депозит за вещо лице.

 Воден от изложеното, съдът

 

Р   Е   Ш    И :

 

        ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. ***, с ЕГН:**********;***, с ЕГН:********** и З.Е.Р. ***, с ЕГН:********** иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК – да бъде признато за установено, че М.А.М., Х.А.М. и З.Е.Р. са собственици на основание давностно владение на ПИ с пл.сн. №4, в кв.2 по плана на с.Биволяне, общ.Момчилград, обл.Кърджали, одобрен със Заповед № 597/26.09.1980 г., с площ 910 кв.м., за който имот е отреден УПИ ІІ с пл.сн. №4, в кв.2, при граници и съседи на имота: ПИ с пл.сн. № 1, ПИ с пл.сн. № 2, ПИ с пл.сн. №3, ПИ с пл.нс. №4 и дере, както и на основание чл.537, ал.2 от ГПК, да бъде отменен нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение № 179, том ІІ, рег. №1766, дело № 379/13г. по описа на нотариус Григор Григоров с район на действие РС Момчилград, като неоснователен и недоказан. 

ОСЪЖДА М. ***, с ЕГН:**********,***, с ЕГН:********** и З.Е.Р. ***, с ЕГН:**********  да заплатят на И.К.М. *** с ЕГН:********** общо сумата в размер на 1100 лв., от които  1000 лв., адвокатско възнаграждение и 100 лв. депозит за вещо лице.

  Решението подлежи на обжалване пред Кърджалийския Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                            

                                     

                                                   Председател:

                                                                  /Й.Геров/