Р Е Ш
Е Н И Е
гр.С., 17.02.2017 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд, І-во Гражданско отделение,
13-ти състав, в публично съдебно заседание на тринадесети октомври през две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
РОСЕН ДИМИТРОВ
при секретаря С.А., като разгледа докладваното от
съдия Димитров гражданско дело № 12395 по описа за 2013 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищецът
Д.Е.К. *** твърди, че през 2002 год. закупил с банков кредит АТЕЛИЕ
№ 2
находящо се в град С., Столична община, район „И.”, ж.к. „********** ет.ХІ , състоящо се от две стаи, кухня и
обслужващи помещения със застроена площ от 70,73 кв.м. заедно с таван
№ 78 с площ от 3.30 кв.м.През 2008 год. кредитът бил изплатен напълно.
В началото на 2009 година разбрал, че на 25.04.2008г. горния имот е бил продаден
на първия ответник Р.Я.Р. за сумата от 47 000 лв. от
брат му С.С.Г. действащ като негов пълномощник - сделка обективизирана
в нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 180, том 1, peг. № 1881, дело №
174 от 2008 година на
нотариус К.Б..
Според ищеца горната сделка е
нищожна на няколко самостоятелни основания: на първо място продажбата е нищожна
на основание
чл.26,ал.1,предл. първо/противоречие на Закона/ и второ/противоречие на добрите нрави/
ЗЗД във вр. с чл.4, ал.7 от Законът
за мерките срещу изпиране на пари, тъй като при закупуването на имота купувача не е представил задължителната
в този случай съгласно ЗМИП декларация за произхода
на средства.
На следващо място твърди,че горната сделка е сключена без
основание,тъй като по тази сделка парично плащане изобщо не е било извършвано-основание
чл.26,ал.2 , предл. четвърто ЗЗД.
Твърди,че сделката е и привидна , тъй като пълномощника
на продавача и купувача изобщо не са искали настъпването на вещния ефект на
продажбата на апартамента. Поради тази причина е нищожна на основание
чл.26,ал.2 ,предл. пето ЗЗД.
Ищецът е предявил против втория
ответник П.И.И.
/купувач по атакуваната сделка/ иск за установяване,че е
собственик на посочения по-горе апартамент с правно основание чл.124,ал.1 ГПК. Претендира разноски.
Ответникът Р.Я.Р. оспорва исковете с твърдението,че при изповядването
на процесната сделка са спазени всички законови изисквания,поради което моли
съдът да ги отхвърли .
Ответникът П.И.И.
оспорва исковете,вкл. и иска
за собственост върху имота. Твърди,че законно е придобила собствеността върху
ателието,а дори да се установи,че не са спазени изисквания на ЗМИП,то това не е
основание за нищожност на сделката.Моли съдът да отхвърли исковете.
Доказателствата са гласни и
писмени.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за
установено следното от фактическа страна:
Ищецът Д.Е.К. е закупил на
15.05.2002 г. процесния имот - АТЕЛИЕ
№ 2
находящо се в град С., Столична община, район „И.”, ж.к. „********** ет.ХІ , състоящо се от две стаи, кухня и
обслужващи помещения със застроена площ от 70,73 кв.м. заедно с таван
№ 78 с площ от 3.30 кв.м. - нотариален акт
№ 40, том 3, рег.№ 5664 , нотариално
дело № 370/2002г./на л.28 от
делото/.
От представения
на л.29 от делото Нотариален акт
за продажба на недвижим имот № 180, том 1, peг. № 1881, дело №
174 от 2008 год. на
нотариус К.Б. е видно, че на 25.04.2008 год. Д.Е.К. чрез пълномощника си С.С. Г. е продал на Р.Я.Р. описания по-горе имот за сумата от
47 300 лв., получена от пълномощника изцяло преди сключването на
сделката.
По делото са представени две копия/л.257 и л.271/ от
горното пълномощно от 24.04.2008 год. с рег. № 6970-заверка на подписа на
упълномощителя Д.К. и № 6971-заверка на съдържанието на пълномощното.
С договор от 13.06.2008 г. за продажба на
недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № 9, том VII, peг. №
9649, дело №
1093/ 2008 година на нотариус И.Н. процесния имот е бил продаден от Р.Я.Р. на П.И.И. за сумата от 47 300 лв., получена от продавача изцяло преди
сключването на сделката.
Представено е писмо от
Столична община,отдел общински приходи район Илиндан № ДИЛ 16 ДИ 11-32/1/ от 11.05.2016 год. с
приложени две молби от ищеца за издаване на данъчна оценка на имота С № 653 и
655 от 24.04.2008 год. с приложени две копия от нотариалния акт /нотариално
заверен препис след представен оригинал на акта на нотариуса от Р.Р./ , от
пълномощното за продажба на имотана л.271 и съответно двата броя издадени данъчни
оценки.
На л.146 е представено писмо
от НАП С.,от което е видно,че след проверка на приходите и разходите на лицата С.С.Г. и Р.Я.Р. е установено,че стойността на придобитото от тях имещуство и разходите
им,превишават размера на получените от тях доходи.
От показанията на разпитания
по делото свидетел С.Г. /едноутробен брат на ищеца/ се установява, че е продал ателието по желание на
брат му Д.. Последния го упълномощил, за да има повече свободно време,да не се
ангажира,защото работел по това време,а също защото не разбирал от сделки с
имоти. Свидетелят лично намерил купувача Р. и договорил условията по сделката, с
които условия ищеца бил съгласен. Парите от продажбата били броени на ръка от
купувача и също така на ръка свидетелят ги предал на Д..
От показанията на М.М. се
установява,че през 2009 год. при среща с ищеца последния се оплакал,че брат му
е взел жилището му с измама. Бил притеснен и объркан.Постоянно повтарял,че бил
измамен,“прекаран“, като е заблуден да подпише някакви документи и С. му взел
жилището.
Предвид
така установената от събраните доказателства фактическа обстановка, се налагат
следните правни изводи:
В
условията на кумулативност е предявена на четири отделни самостоятелни основания
претенция за установяване нищожност на договора за покупко продажба на
процесното ателие между ищеца по делото Д.Е.К.,представляван при
изповядването на сделката пред нотариус от пълномощника С.С.Г. и първия
ответник-купувача Р.Я.Р. с правно
основание съответно чл.
26,ал.1, предл. първо и второ ЗЗД и чл.26,ал.2,предл четвърто и пето ЗЗД. Съдът
дължи произнасяне по всяко от тях.
По обратния на заявения от ищеца ред:
На първо място съдът намира,че атакуваната сделка не е
нищожна като привидна/симулативна/, тъй като не се доказа и двете страни по нея
да не са желали резултата от нея и да са имали общата воля тази сделка поражда
никакви правни последици.
Договора не е нищожен и като такъв без основание-напротив
чисто формално купувача е целял да придобие имота,а продавача да получи
съответната му цена.Презумцията по изр.второ на ал.2 на чл.26 ЗЗД не е оборена.
Няма основания да се приеме и твърдението на ищеца,че
сделката е сключена в противоречие на добрите нрави,доколкото няма категорични
доказателства за това,че договора противоречи на нравствено
етични правила на морала.
Претенцията с правно основание
чл.26,ал.1,предл. първо ЗЗД – за прогласяване нищожност
на договора поради противоречието му със Закона обаче според съда е основателна.
В случая е налице противоречие с разпоредбата на чл.4,
ал.7 от Законът
за мерките срещу изпиране на пари , според който текст лицата,
извършващи операция или сделка чрез или с лице по чл. 3, ал. 2 и 3 /такова лице е нотариус/ на стойност
над 30 000 лв. или тяхната равностойност в чужда валута, съответно над 10 000
лв. или тяхната равностойност в чужда валута, когато плащането се извършва в
брой, са длъжни да декларират произхода на средствата. В описа на документите представени при изготвянето на Нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 180, том 1, peг. № 1881, дело №
174 от 2008 год. на
нотариус К.Б. такава декларация
не е описана, поради което следва да се приеме,че не е представяна,т.е.
нарушението на горния императивен законов текст е факт.
По дефиниция основание за нищожност на договор , поради противоречие на Закона
означава противоречие с императивна норма от публичен ред на
нормативен акт. Поради липса на нарочна декларация в случая е налице неизпълнение на
императивна норма на чл.4, ал.7 от Законът за
мерките срещу изпиране на пари, която задължава лицата извършващи сделка над определена парична цена пред
и чрез нотариус да декларират произхода на средствата. В конкретния случай ако
такава декларация беше представена нямаше да стой въпроса как и откъде купувача
е намерил пари за придобиването на ателието,при условия,че няма официални
доходи за това-справката от НАП и съответно съмнения за противоправни и морално
укорими действия от страна на участниците в атакуваната сделка. Макар да няма
съвсем пряко отношение с основанието за нищожност,но във връзка с разбирането
за необходимостта от стриктното спазване на законовите изисквания при
сделката,следва да се посочат и очевидните различия в изписването на имената и
подписа на ищеца в приложените две копия от пълномощното с еднакви номера, които
следва да са напълно идентични с единствения оригинал.
Ето защо съдът
приема,че неспазването на императивното изискване за деклариране произхода на
средствата не следва да се омаловажава до степента на някакво административно
нарушение, тъй като спазването на императивните законови разпоредби за
сключване на сделки с недвижими имоти/макар не всички да са част от фактическия
състав / следва да бъдат спазени, а неспазването им е порок водещ но нищожност
на самата сделка.
При това
положение сключения на 25.04.2008
год. между Д.Е.К. чрез пълномощника му
С.С.Г. и Р.Я.Р. договор за
покупко продажба на АТЕЛИЕ № 2 находящо се
в град С., Столична община, район „И.”, ж.к. „********** ет.ХІ , състоящо се от две стаи, кухня и
обслужващи помещения със застроена площ от 70,73 кв.м. заедно с таван
№ 78 с площ от 3.30 кв.м. /Нотариален акт
за продажба на недвижим имот № 180, том 1, peг. № 1881, дело №
174 от 2008 год. на
нотариус К.Б./ за
сумата от 47 300 лв. е нищожен и следва да се прогласи за такъв.
По иска с правно основание чл.124,ал.1 ГПК:
При
гореизложеното и приетата от съда недействителност на договора от 25.04.2008
год. , то последващото
прехвърляне на имота от Р.Я.Р. на П.И.И. не е породило вещно правни последици,тъй като праводателя на втория
ответник не е бил собственик на процесното ателие-поради горното продажбата
няма
транслативен ефект и приобретатела по нея не е станал собственик на
процесното ателие,без значение дали е знаел за пороците на придобивното
основание на праводателя му.
Ето защо следва да се уважи предявения установителен иск
за собственост,като се признае по отношение на П.И.И.,че ищецът Д.Е.К. е
собственик на АТЕЛИЕ № 2 находящо се
в град С., Столична община, район „И.”, ж.к. „********** ет.ХІ , състоящо се от две стаи, кухня и
обслужващи помещения със застроена площ от 70,73 кв.м. заедно с таван
№ 78 с площ от 3.30 кв.м.
При този изход на спора ищецът има право на
разноски,но поради липса на доказателства за реално направени такива съдът не му
присъжда.
Първия ответник е заплатил 500
лв. адв.хонорар и с оглед на трите отхърлени /от четири предявени/срещу него иска,
ищецът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 375 лв.
Тъй като ищецът е освободен от
заплащане на държавни такси и с оглед уважените срещу ответниците искове всеки
от последните следва да заплати по сметка на съда държавна такса от по 690 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
УВАЖАВА предявения от
Д.Е.К. - ЕГН ********** чрез адвокат Е.Д.- САК съдебен адрес *** против Р.Я.Р.-
ЕГН ********** със съд.адрес на адв.С.Р. *** иск с правно основание чл. 26,ал.1,
предл. първо ЗЗД като ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА
на сключения на 25.04.2008 год. между
горните страни договор продажба на недвижим имот обективизиран в нотариален акт
№ 180, том 1, peг. № 1881, дело № 174 от 2008 год. на нотариус К.Б. ,а именно:
АТЕЛИЕ №2 /две/, находящо се в град С., Столична община, район „И.”, ж.к. „***********
/двеста деветдесет и девет/, вх.********* /единадесети/, състоящо се от две
стаи, кухня и обслужващи помещения със застроена площ от 70,73 /седемдесет цяло
седемдесет и три стотни/ кв. м, при съседи изток- междублоково пространство,
запад- коридор, север- ателие №1 /едно/, юг- ателие №3 /три/, от горе-
апартамент 39 /тридесет и девет/, от долу- апартамент №35 /тридесет и пет/,
заедно с принадлежащите: таван № 78 седемдесет и осем/ с площ от 3.30 /три цяло
и тридесет стотни/ кв.м, при съседи изток- междублоково пространство, запад-
коридор, север- коридор, юг- таван №79 /седемдесет и девет/ и с 1.00% /едно
цяло върху сто/ идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото,което ателие е с идентификационен № 68134.1202.720.1.70 по
кадастралната карта и регистри на гр.С.,поради противеречието му на Закона-
чл.4, ал.7 от Законът за мерките срещу изпиране на пари.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Д.Е.К. с ЕГН ********** против Р.Я.Р.,
ЕГН ********** искове
за установяване нищожност на договора за покупко продажба
от25.04.2008
год. на описаното
по-горе ателие поради противоречието на добрите нрави,поради липса на основание
и поради неговата привидност-с правно основание съответно чл.
26,ал.1, предл. второ, чл.26,ал.2,предл четвърто и пето
ЗЗД като неоснователни.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П.И.И.- ЕГН ********** със съдебен адр. на адв.Т. *** ,че ищецът Д.Е.К.
с ЕГН ********** е собственик на АТЕЛИЕ №2 /две/, находящо се в град С.,
Столична община, район „И.”, ж.к. „*********** /двеста деветдесет и девет/, вх.*********
/единадесети/, състоящо се от две стаи, кухня и обслужващи помещения със
застроена площ от 70,73 /седемдесет цяло седемдесет и три стотни/ кв. м, при
съседи изток- междублоково пространство, запад- коридор, север- ателие №1
/едно/, юг- ателие №3 /три/, от горе- апартамент 39 /тридесет и девет/, от
долу- апартамент №35 /тридесет и пет/, заедно с принадлежащите: таван № 78
седемдесет и осем/ с площ от 3.30 /три цяло и тридесет стотни/ кв.м, при съседи
изток- междублоково пространство, запад- коридор, север- коридор, юг- таван №79
/седемдесет и девет/ и с 1.00% /едно цяло върху сто/ идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото,което ателие е с
идентификационен № 68134.1202.720.1.70 по кадастралната карта и регистри на гр.С..
ОСЪЖДА на основание чл.78,ал.3 ГПК Д.Е.К. с
ЕГН ********** да заплати на Р.Я.Р.,
ЕГН ********** разноски по делото в размер на 375
лв.
ОСЪЖДА Р.Я.Р.,
ЕГН ********** и П.И.И.- ЕГН ********** да заплатят поотделно по сметка на СГС на основание
чл.78,ал.6 ГПК държавна такса в размер на по 690 лв. за всеки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщението на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: