№ 387
гр. София, 03.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20231000501958 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД срещу решение № 263336/ 18.11.2022г. на СГС, ГО, 27
състав, постановено по гр.д. № 9581/20г. в частта, в която е уважен иск с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 9 500 лв. до 20 000лв.
обезщетение за неимуществени вреди.
Срещу същият съдебен акт е постъпила насрещна въззивна жалба от в
частта, в която предявеният иск е отхвърлен над 20 000 лв. до 50 000 лв.
Жалбоподателят ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД твърди, че в
атакуваната от него част първоинстанционното решение е неправилно.
Счита, че справедлив размер на обезщетението за имуществени вреди е
10000лв., от която следва да се приспаднат платените доброволно 500лв.
Поддържа завишеност на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.
Определеното от съда не е адекватно на претърпените от ищеца болки и
страдания. По делото е доказано, че всички болки и страдания, които е
претърпяла след 31.12.2019г. са от битов инцидент, което не е отчетено от
първоинстанционния съд. От заключението на медицинската експертиза се
установи, че Л. С. не е провела предписаната й криотерапия, а по собствена
1
инициатива е правила компреси с неразреден спирт. Това е предизвикало
пиодермия. Присъденото обезщетение противоречи на принципа на
справедливостта и на установената съдебна практика. Не е приложен
социално- икономическият критерий и няма изложени мотиви относно него.
Първоинстанционният съд не е съобразил платената доброволно сума от 500
лв.
Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в обжалваната
от дружеството част и да постанови друго, с което да отхвърли иска над
сумата от 9 500 лв. до уважения размер от 20 000 лв.
Жалбоподателят Л. С. поддържа, че в атакуваната от нея част
решението на СГС е неправилно и незаконосъобразно. Съдът е допуснал
нарушение на чл.52 от ЗЗД като не е съобразил всички релевантни към
размера на обезщетението обстоятелства. Не е отчел социално-
икономическото развитие на страната, чието проявление са лимитите на
застрахователните обезщетения и съдебната практика. Поради това е
достигнал до погрешния извод, че 20 000лв. са достатъчни да репарират
преживените от нея болки и страдания.
Затова моли въззивния съд да отмени решението на СГС в атакуваната
от нея част и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск.
В депозирана писмена молба ищецът заявява, че оспорва жалбата на
застрахователя.
В депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния
си представител дружеството оспорва насрещната въззивна жалба.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с иск по чл.432, ал.1 от КЗ. В исковата молба ищецът Л.
С. твърди, че на 08.10.2019г. около17. 20ч. е била в пътник в автобус марка
„Мерцедес“, модел „Конекто Г“ с рег. № *******, собственост на „Столичен
автотранспрот“ ЕАД. Автобусът се е движел по бул. „ Ген. Данаил
Николаев“ с посока на движение от бул. „Ботевградско шосе“ към пл.
„Сточна гара“ по маршрута на линия 305. В района на спирка МГТ „Бяло
море“, водачът на автобуса В. П., не е осигурил безопасно слизане на ищеца
2
от автобуса като е затворил врата на ППС преди да се убеди, че няма слизащи
пътници и преди тя да успее да слезе. В следствие на това е била затисната от
вратата на автобуса. Паднала е извън него като задната му гума е преминала
през двата й крака. Тя е успяла да освободи десния си крак, но левият е
останал под гумата. Виновен за настъпването на ПТП е водачът П., който е
нарушил правилата за движение по пътищата. Ищецът е получила следните
травми при инцидента: навяхване на ляв глезен; контузия на други
неуточнени части на стъпалото; оток и хематом в областта на лявата глезенна
става и ляво стъпало; пиодермия; субкортикален остеит; раптура на РТFL/
заден талофибуларен лигамент/; раптура на СFL; реактивни посттравматични
синовит, тендовагинит и периартрит; валгитет на палеца. След ПТП е била
прегледана в УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД. След извършени
изследвания и рентгенография е поставена диагноза „контузия на други и
неуточнени части на стъпалото“. То е било обездвижено с шина за 20 дни,
като това е наложило ищецът да се придвижва с помощни средства. Била е
освободена от болничното заведение, назначена й е криотерапия и са й
дадени препоръки за покой и ненатоварване на крайника. В резултат от
травмата Л. С. е изпаднала в невъзможност да работи. На 09.12.2019г. поради
продължаващите болки в левия долен крайник е извършила Магнитно-
резонансна томография на левия глезен и ляво стъпало. То е доказало
описаните по- горе увреждания. От тях ищецът е търпяла силни и
продължителни болки и страдания. Била е във влошено здравословно и
физическо състояние. Изпитвала е бърза уморяемост, непълноценност и
потиснатост. Изключително трудно е преодоляла стреса от ПТП- страхувала
се е да излиза навън, станала е много чувствителна, изпаднала е в състояние
на безнадежност и тъга, не е спяла спокойно след инцидента, страхувала се е
да пътува в автобус, което не са се наблюдавали преди. Във връзка с ПТП на
виновния водач му е съставен АУАН от 08.10.2019г. Собственикът на
автобуса е имал застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника,
валидна до 19.10.2019г. С молба от 05.12.2019г. ищецът е предявила пред
застрахователя писмена претенция за определяне и изплащане на
застрахователно обезщетение като е приложила всички необходими
доказателства. Такова не е й било изплатено. Затова ищецът моли съда да
осъди ответното дружество да й заплати обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 50 000 лв., в едно със законната лихва от 06.03.2020г. до
3
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът в депозиран писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК
оспорва иска по основание и размер. Не оспорва наличието на валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ за автобус марка „Мерцедес“, модел
„Конекто Г“ с рег. № *******. Заявява, че е изплатил на ищеца на
04.03.2020г. доброволно обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди от 500 лв. Счита, че тази сума покрива изцяло вредите на пострадалата.
Оспорва вината на водача на автобуса и механизма на ПТП. Твърди, че
получените увреждания от ищеца не са последица от виновното поведение на
водача и няма причинна връзка между тях и произшествието. Поддържа, че
уврежданията са резултат от предходни, съпътстващи заболявания на ищеца.
Прави възражение за съпричиняване на вредата, тъй като Л. С. е допринесла
за настъпване на ПТП, защото не е предприела необходимите действия, за да
се предпази, возейки са в автобуса. Л. С. е слязла внезапно, в последния
момент от автобуса.
Безспорно е, че 08.10.2019г. е настъпило описаното в исковата молба
ПТП. За него е съставен Констативен протокол за ПТП № К-593/
08.10.2019г.
Не се спори и е обявено за безспорно обстоятелството, че за автобус
марка „Мерцедес“, модел „Конекто Г“ с рег. № ******* е имало валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ за периода 20.10.2018г. до
19.10.2019г. при ответника.
Безспорно е, че ищецът е отправил извънсъдебна претенция за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на 05.12.2019г. като е
представила необходимите документи. Застрахователят е образувал щета.
По нея той е определил и изплатил обезщетение от 500лв. за имуществени и
неимуществени вреди. Към отговора на исковата молба е представено
платежно нареждане за превеждане на сумата по сметка на Л. С. на
04.03.2020г.
Не е спорно, а и от представеното удостоверение от МВР от
12.02.2020г. се установява, че по отношение на водача на автобуса В. П. е
съставен АУАН от 08.10.2019г. Издадено е наказателно постановление за
налагане на административно наказание- глоба, влязло в сила на 15.11.2019г.
4
С оглед твърденията в исковата молба ищецът е представил
медицински документи- лист за преглед на пациент от 08.10.2019г.,
амбулаторни листа, магнитно- резонансна томография от 09.12.2019г.,
болнични листа, рецепти.
Приета е справка от НОИ по отношение на ищеца -л.99.
С отговора на исковата молба ответникът е представил платежния
документ от 04.03.2020г.
В хода на съдебното дирене е допусната медицинска експертиза, която е
установила получените от ищеца травми: контузия, компресия и навяхване на
лявата глезенна става и лявото ходило; субкортикален остеи,
раптури/частично разкъсване/ на тало-фибуларния и калканео- фибуларния
лигамент; синовит, тендовагенит, периартрит. Има усложение пиодермия-
кожно гнойно възпаление. Посочено е проведеното лечение,
продължителността на лечебния и възстановителен период, кога във времето
са били най- интензивни болките и страданията. Вещото лице е извършило
личен преглед на ищеца на 01.06.2021г. като е посочило, какво е установил
при него. В съдебно заседание вещото лице-лекар е допълнило заключението
си чрез допълнителни пояснения.
Автотехническата експертиза е дала заключение за мястото, където е
настъпило ПТП, неговия механизъм, къде се е намирала Л. С. към момента
на събитието, причините за настъпване на инцидента.
Съдът кредитира заключенията като компетентни, обосновани и
безпристрастни.
В хода на процеса са събрани гласни доказателства.
Свидетелят П. е бил водач на автобуса, в който пътувала ищецът.
Свидетелства, че автобусът е бил стар „Мерцедес“ без блокировка на
вратите. На спирка „Бяло море“ е спрял, отворил е вратите, а след това ги е
затворил. В последния момент, когато е тръгвал, е погледнал в огледалото
наляво и надясно, и хората са му извикали, че има жена , която е паднала.
Свидетелят излага своите предположения за падането на жената. Според
него тя е тръгнала да слиза в последния момент и при затварянето на вратите
е паднала. Била е на земята точно до вратата, извън автобуса. Имало е много
хора в автобуса и не е имал видимост вътре. Единият й крак е бил под гумата
5
и той е дръпнал превозното средство леко назад. Слязъл е от автобуса,
извадил я е и друг човека я е завел в болница. Случилото се е станало през
есента, настилката е била влажна. Не е имало кръв.
Свидетелят А. е очевидец на инцидента. Той е станал на спирка срещу
„ МБАЛ -ИСУЛ“. Било е след приключване на работния ден. Свидетелят не
си спомня дали е имало много хора в автобуса. Прибирал се е. Две от вратите
на автобуса са били затворени. Средната е била отворена. Жената е слизала и
автобусът е започнал леко да тръгва. При тръгването вратата е била отворена
и тогава жената е слизала и е паднала. Хората са дали гласност и шофьорът
на автобуса е спрял. Жената е била паднала от страни на автобуса. Левият й
крак при глезена е бил застъпен от гумата. След като автобусът е спрял
жената се е измъкнала и двамата със свидетеля са отишли до ИСУЛ.
Свидетелят С. е съпруг на ищеца и желае да свидетелства. Той заявява,
че със съпругата му се е случил инцидент на 08.10. 2019г. Левият й крак е
бил шиниран. Това е било около месец. След като е бил свален гипса кракът
на ищеца е бил син от коляното до пръстите и е имал обрив. Потърсили са
лекарска помощ и са направили ЯМР. Оказало се е, че освен травмата има
скъсано сухожилие и множество разкъсвания на дребни капиляри долу в
глезена. От това се е получила екземата. Това е продължило три месеца. Не е
могла да ходи на работа, а тя е била свързана с ходене. Ищецът е била
стресирана, през нощта се е будела. През трите месеца кракът й е бил
обездвижен. Не е можела да стъпва на него. И до сега не е добре с него и има
екзема. След 5-6 месеца е започнала да се движи и да стъпва на крака. През
нощта отокът спада и до обяд отново оттича долу в глезена и то само в левия
крак. Ходила е на процедури за възстановяване, когато е преминал обрива.
Ищецът е имала раздвижване около две три седмици. Първите няколко
месеца не е могла да спи. В момента избягва градския транспорт.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като основаващи се на
лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат. Тези на
свидетелят С. ги преценява при условията на чл.172 от ГПК поради близките
отношения между него и ищеца, но ги счита за достоверни и убедителни.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел
като справедливо обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20
000лв. Искът е отхвърлен до пълния предявен размер. Решението е влязло
6
в сила за 9500лв.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.432, ал.1 от КЗ.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Първонстанционното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или
неговите близки, може да предяви иска за заплащане на обезщетение за
претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” след
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба задължава
лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е предпоставка за
упражняване на правото на иск пред съда, предвидена в специален закон и
свързана с изтичането на определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е
тримесечен и е регламентиран в чл.496, ал.1 от КЗ. / опр. № 332/19.07.2018г.
по ч.т.д. № 1614/18г., I т.о. на ВКС, опр. № 179/15.04.2019г. по ч.т.д. №
859/19г., I т.о. на ВКС/. По делото не се спори, а и от доказателствата се
установява, че ищецът Л. С. е отправила писмена претенция към въззивника.
Тримесечният срок е изтекъл преди процеса и в него застрахователят е
определил да изплатил застрахователно обезщетение от 500лв. Няма
сключено споразумение между страните и с оглед на това предявеният иск с
правно основание чл.432, ал.1 от КЗ е допустим.
Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ по смисъла на чл.493, ал.1 от КЗ отговаря за чужди виновни
действия и по характер отговорността му е гаранционно – обезпечителна.
Той има задължението да покрие, в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на
7
застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е
необходимо да са налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него. В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е
да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства, както
и съществуването на валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ между деликвента и ответника- застраховател.
По делото не се спори, че гражданската отговорност за водача на
автобус марка „Мерцедес“, модел „Конекто Г“ с рег. № ******* е била
застрахована при жалбоподателя- застраховател. Застраховката е била
валидна към момента на настъпване на произшествието. По делото не се
спори относно механизма му. Не се спори, че са настъпили
предпоставките от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования, поради което застрахователят е пасивно материалноправно
легитимиран да отговаря по предявения иск. По отношение на тях е
формирана сила на пресъдено нещо с влизане в сила на
първоинстанционното решение за част от уважения размер.
Пред въззивния съд се спори по отношение на размера на
обезщетението за неимуществени вреди и дали пиодермията е пряка
последица от пътния инцидент.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания. Допусната е медицинска експертиза, която е посочила
8
получените от ищеца травми: контузия, компресия и навяхване на лявата
глезенна става и лявото ходило; субкортикален остеи, раптури/частично
разкъсване/ на тало-фибуларния и калканео- фибуларния лигамент; синовит,
тендовагенит, периартрит. Има усложение пиодермия- кожно гнойно
възпаление. По своята същност те не са животозастрашаващи. По своя
медико- биологичен характер са причинили на ищеца временно разстройство
на здравето неопасно за живота, както и болки и страдания с временни
затруднения в придвижването за период по- дълъг от 30 дни в случая от 3
месеца. Предприетото лечение е консервативно с обездвижване на глезенна
става и обезболяващи. Препоръчан е покой е ненатоварване на травмирания
долен ляв крайник- л.13 от делото. Според свидетеля С. ищецът не е имала
възможност да стъпва на левия крак, което й е създало неудобства в
ежедневието. Болките, които е изпитвала, са били по интензивни през първите
30-40 дни след инцидента и 2-3 седмици в началото при провежданата
рехабилитация. В експертизата е посочено, че при ищеца има настъпило
усложнение „пиодермия“, представляващо кожно гнойно възпаление. В
съдебно заседание вещото лице е пояснило по отношение на него, че то не е
свързано със самата травма, а е вследствие на лечението, когато то е
неправилно. Поради това следва да се приеме, че за това усложнение не се
дължи обезщетение. При личния преглед на ищеца е установено, че все още
има огнища на гнойно възпаление по лявата подбедрица, остатъчен траен
отток, но движенията на лявата глезенна става и пръстите са възстановени в
пълен обем и сила. Л. С. се придвижва самостоятелно без помощни средства
и с нормална походка. Перспективата за в бъдеще е оптимистична като са
възможни само единични болки в лявата глезенна става при рязка промяна на
времето, но те ще отшумяват бързо с болкоуспокояващи. По отношение на
валгетет на палеца вещото лице е приело, че той е получен преди пътния
инцидент и няма връзка с него. Като съобрази, че няма трайни негативни
последици от получените от ПТП травми, липсата на функционален дефицит
в лявата глезенна става, нормален възстановителен период, счита, че
справедлив размер на дължимото обезщетение е 15 000лв.
Въззивният съд счита, че не следва да приспада доброволно платеното
обезщетение от застрахователя, доколкото при обжалването той е направил
такова, а и поради факта, че от платежния документ не става ясно какво
точно е платено. Дали е заплатено само обезщетение за неимуществени вреди,
9
какъвто е предметът на спора, или и такова за имуществени вреди и в какъв
размер и дали има заплатена лихва. Следва да се посочи, че в отговора на
исковата молба ответникът е посочил, че сумата от 500лв. включва
имуществени и неимуществени вреди.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът
съобрази, че произшествието е настъпило през 2019г., икономическата
конюктура и минималната работна заплата за страната. Размерът на
застрахователните лимити не може да бъде водещ критерий за съда при
справедливото репариране на неимуществените вреди. / Р № 34/27.03.2020г.
по т.д. № 1160/19г., ВКС, II т.о., Р № 60090/29.07.2021г. по т.д. № 1472/20г.,
ВКС, I т.о./Обезщетението отразява степента на уврежданията, трайните
последици от тях, ако има такива, както и други обективни факти, които са
предмет на доказване и които да са доказани в хода на съдебното дирене.
Определеният размер на обезщетение на Л. С. от 15 000 лв. представлява
26 минимални работни заплати за страната за 2019г./560 лв. МРЗ за 2019г./
Определеното обезщетение е съответно на жизнения на стандарт на страната
към праворелевантния момент.
Поради изложеното решението на СГС следва да се потвърди в частта,
в която предявеният иск е уважен за сумата над 9500лв. до 15000лв. и в
частта, в която той е отхвърлен до пълния предявен размер. Следва да се
отмени над 15 000лв. до уважения размер от 20 000лв. и се отхвърли.
Решението трябва да се отмени в частта, в която в полза на СГС е
присъдена държавна такса над сумата от 600 лв., както и в частта, в която в
полза на адв. О. е присъдено адвокатско възнаграждение над 555лв.
По разноските пред въззивната инстанция.
С оглед изхода на спора на жалбоподателят - застраховател се дължат
разноски за производството пред СГС още 196, 50 лв.
Жалбоподателят- ищец е направил искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗАдв. Такова се дължи
според потвърдената част от първоинстнационното решение и то е в размер
на 852, 50лв.
На ответника се дължат разноски за въззивното производство от 868, 57
лв.
10
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 263336/ 18.11.2022г. на СГС, ГО, 27 състав,
постановено по гр.д. № 9581/20г. в частта, в която е уважен иск с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над 15 000 лв. до 20 000лв.
обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта, в която е присъдена
държавна такса в полза на СГС над сумата от 600лв., както и в частта, в която
в полза на адв. О. е присъдено адвокатско възнаграждение над сумата от 555
лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХЪВРЛЯ иска, предявен от Л. А. С., гр. ***, ж.к. „***“, бл.***, вх. *,
ет.*, ап.** срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, гр. София, ул. „Света
София“ № 7, ет.5 с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за сумата над
15 000лв. до уважения размер от 20 000лв. като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която искът е уважен над 9500
лв. до 15000лв., както и в частта, в която е отхвърлен до пълния предявен
размер.
ОСЪЖДА Л. А. С., ЕГН **********, гр. ***, ж.к. „***“, бл.***, вх.*,
ет.*, ап.** и със съдебен адрес: гр. ***, ул. „***“ № **, ап.* чрез адв. В. О. да
заплати на „ОЗК-Застраховане“ АД, гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет.5,
ЕИК ********* и със съдебен адрес: гр. София, бул. „Патриарх Евтимий“ №
64, ет.3, ап.7 чрез адв. Д. Х. сумата от 868, 57 лв. / осемстотин шестдесет и
осем лева и петдесет и седем стотинки/ разноски пред САС и 196, 50 лв. / сто
деветдесет и шест лева и петдесет стотинки/ разноски пред СГС.
ОСЪЖДА „ОЗК-Застраховане“ АД, гр. София, ул. „Света София“ № 7,
ет.5, ЕИК ********* и със съдебен адрес: гр. София, бул. „Патриарх
Евтимий“ № 64, ет.3, ап.7 чрез адв. Д. Х. да заплати на адв. В. В. О., гр. ***,
ул. „***“ № **, ап.* сумата от 852, 50 лв. / осемстотин петдесет и два лев и
петдесет стотинки/ адвокатско възнаграждение за производството пред САС.
Решението на СГС е влязло в сила в частта, в която искът за чл.432,
ал.1 от КЗ е уважен за 9500 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12