Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………2023 г. гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският
административен съд,
двадесет и четвърти
състав
в открито заседание,
проведено на тридесети януари 2023 г.,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
при участието на секретаря Нина Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия Милачков
административно дело №2059 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК, вр. чл.4 от ЗМДТ.
Производството е образувано по жалба на Д.Т.Д., ЕГН: **********,***, чрез адвокат В. М, срещу АУЗ № МД-АУ-2653-1/15.03.2022г., издаден от Ц Б – главен инспектор КРД, Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, потвърден от директор дирекция „Местни данъци“ при Община Варна.
В жалбата се твърди, че АУЗ е издаден от некомпетентен орган, поради което е нищожен. На следващо място се навеждат твърдения за неспазена процедура по изменение на влязъл в сила АУЗ. Оспорва се законосъобразността на АУЗД, като издаден след изтичане на преклузивния срок посочен в чл.109 от ДОПК. Твърдят се нарушения на чл.133 и 134 от ДОПК. Моли да бъде отменен обжалвания АУЗ. В съдебно заседание, процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата на сочените в нея основания.
Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител юрисконсулт Х поддържа становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:
Обжалва се Акт за установяване на задължение по чл.107, ал.3 от ДОПК № МД-АУ-2653-1/15.03.2022г., издаден от Ц Б – главен инспектор КРД, Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, с който е изменен АУЗ № МД-АУ-2860-1/29.10.2015 г.
С АУЗ № МД-АУ-2860-1/29.10.2015 г. са установени задължения за ДНИ и ТБО за 2011 и 2014 г. и данък върху превозните средства за 2011, 2012, 2013 и 2014 година. АУЗД е бил връчен по реда на чл.32, ал.6 от ДОПК и е влязъл в сила на 29.12.2015 г., видно от отбелязването върху него /л.49 от делото/. За събиране на вземанията по този АУЗ е било образувано изпълнително дело №314/2016 г. по описа на ЧСИ Н Г .
С резолюция №131/14.01.2022 г./л.59/ на Ц Б – главен инспектор КРД, Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, било възложено „Предприемане на действия за събиране на просрочени задължения“. Под №125 от резолюцията е вписано задължение на Д.Т.Д. за МПС – главница в размер на 936 лв. и общо главница и лихви в размер на 1114 лв.
Въз основа на резолюцията Ц Б е изискала от КАТ – Варна информация за собствеността на л.а. „Шкода Октавия“ с рег. № В3510КН, за притежаването на който са били установени задълженията с АУЗ № МД-АУ-2860-1/29.10.2015 г.
След като получила отговор от КАТ, че въпросния автомобил е бил собственост на Д. само до 04.10.2012 г. Борисова решила, че е налице основание за изменение на АУЗ № МД-АУ-2860-1/29.10.2015 г.
Борисова изготвила докладна рег.№ МД-Т220025118ВН/04.03.2022 г., в която изложила горните обстоятелства. Върху докладната е поставена резолюция с ръкописен почерк „ДА“, параф и подпис „СИлиева“.
Въз основа на горните обстоятелства е издаден процесният АУЗ №МД-АУ-2653-1/15.03.2022 г., с който се изменя АУЗ № МД-АУ-2860-1/29.10.2015 г. В установителната част на АУЗ са установени задължения за ДНИ за 2014 г. в размер на 68,22 лв. главница и 53,37 лв. лихви; за ТБО за 2014г. в размер на 132,40 лв. главница и 103,58 лв. лихви, както и ДВПС за 2012 г. в размер на 212,44 лв. главница и 206,42 лв. лихви.
Недоволен от процесния АУЗД Д. е подал жалба по административен ред. Вместо да постанови решение по реда на чл.155 от ДОПК директор дирекция „Местни данъци“ при Община Варна е изготвил писмо рег.№ Т22005786ВН-001ВН/09.06.2022 г. в което напрактика отхвърля жалбата на Д. с мотиви, че с издаването на новия АУЗ давността за заплащане на установените задължения е прекъсната.
При тази фактическа обстановка съдът намира жалбата на Д. за допустима и основателна по следните съображения:
На първо място, съдът намира, че не е спазена процедурата за издаване на АУЗ за изменение на влязъл в сила АУЗ.
Съгласно чл.4, ал.1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Тоест за изменение на влязъл в сила АУЗ приложение следва да намери ДОПК, а не АПК.
Процедурата за изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски е разписана в Раздел ІІ на Глава ХVІ от ДОПК.
В чл.133 са изброени изчерпателно основанията въз основа на които може да бъде изменено задължение установено с влязъл в сила акт. А в чл.134 са разписани правомощията на органите по приходите и процедурата, която трябва да бъде спазена.
Именно в чл.134, ал.1 от ДОПК е посочено, че орган по приходите, който установи основание за изменение по чл. 133, ал. 2, е длъжен да уведоми териториалния директор, като обоснове наличието на съответното основание. След преценка за наличие на основание за изменение териториалният директор може да възложи ревизия или да разпореди възлагането й, с която могат да бъдат изменени вече определени задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски. В чл.134, ал. 3 са посочени и преклузивните срокове, които препятстват възможността за издаване на акт за изменение, а именно, ако заповедта за възлагане на ревизията е издадена или искането за изменение е подадено в тримесечен срок от узнаване на основанието за изменение и до изтичането на срока по чл. 109.
В конкретния случай, съдът намира, че тази процедура не е спазена. От разписаните в закона изисквания, по делото е налице само и единствено докладна рег.№ МД-Т220025118ВН/04.03.2022 г., в която са изложени определени факти, но липсва изискуемото от чл.134, ал.1 от ДОПК „обосноваване наличието на съответното основание“. Основанията за изменение на задълженията са изброени изчерпателно в чл.133, ал.1 от т.1 до т.6 включително. Нито в докладната, нито в оспорения АУЗ е посочено въз основа, на кое от изброените в ДОПК основания е сторено процесното изменение.
По делото липсва и ЗВР изискуема по силата на чл.134, ал.1 изр. последно и ал.3 от ДОПК. Липсата на ЗВР от една страна прави невъзможна преценката дали са спазени сроковете посочени в чл.134, ал.3 от ДОПК, както и предмета и обхвата на ревизията. От друга страна води до извода, че процесния АУЗ е издаден от лице, на което не е било възложено издаването му, тоест извън неговата компетентност, следователно акта е нищожен. Съдът не може да се съгласи, че саморъчната резолюция поставена върху докладна рег.№ МД-Т220025118ВН/04.03.2022 г., със съдържание „ДА“, може да се приеме за ЗВР, тъй като не отговаря на изискванията за съдържание на заповедите за възлагане на ревизия разписани в чл.113, ал.1 от ДОПК.
На следващо място, дори и да се пренебрегнат горните нарушения, съдът намира, че производството за изменение на установени задължения за данъци и такси, с влязъл в сила АУЗ е било недопустимо поради изтекъл срок по чл.109 от ДОПК. В посочения текст е предвидена забрана за органите по приходите да не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, когато по този закон не е предвидено подаването на декларация.
С оспорения АУЗ са установени задължения за ДНИ за 2014 г. и ДВПС за 2012 г.
Съгласно чл.28, ал.1 от ЗМДТ Данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим. Респективно чл.60, ал.1 от ЗМДТ предвижда, че данъкът върху превозните средства се плаща на две равни вноски в следните срокове: до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим.
Тоест относно ДВПС за 2012 г., задължението за внасяне е изтекло в края на 2012 г. Срокът по чл.109 от ДОПК е изтекъл на 31.12.2017г.
За ДНИ за 2014 г. този срок е изтекъл на 31.12.2019 г. Съгласно разпоредбата на чл.134, ал.3 от ДОПК процесното производство за изменение на АУЗ № МД-АУ-2860-1/29.10.2015 г. изобщо не е следвало да започва.
Нещо повече, дори и от цялостният прочит на материалите по делото да може да се направи предположение, че е налице ново обстоятелство касаещо данъкът върху превозните средства, тъй като Д. се е разпоредил с автомобила преди края на 2012 г., то за съда остава неизвестна причината дала основание на административния орган да измени АУЗ и в частта за ДНИ за 2014 г., още повече, че размера на главницата и в двата акта е идентичен.
Водим от гореизложеното и на основание чл.160 ал.1 и ал.2 ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН АУЗ № МД-АУ-2653-1/15.03.2022г., издаден от Ц Б – главен инспектор КРД, Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, потвърден от директор дирекция „Местни данъци“ при Община Варна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.
СЪДИЯ: