№ 190
гр. Плевен, 18.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Светослава М. Цонева
при участието на секретаря ДАНИЕЛА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно
наказателно дело № 20234430200281 по описа за 2023 година
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0938-000003/ 03.01.2023
година на Н- к сектор ПП при ОД на МВР- Плевен, с което на основание чл.
175 ал. 3 пр. 1 ЗДП на Ф. Р. Ю. от ***н, ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено административно
нарушение по чл. 140 ал. 1 ЗДП, както и отнемане на 10 контролни точки.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован,2 се явява лично в съдебно
заседание. Представлява се от адвокат Л. Ч., Адвокатска колегия ***н.
Последният изтъква доводи за нарушения на материалния закон. Твърди, че
доверителят му Ф. Ю. не бил уведомяван за извършена служебна
дерегистрация на основание чл. 574 КЗ ал. I във вр. с чл. 18б от Наредба II-45
от 24.03.2000 година, в която подробно е регламентирана тази дейност на
административнонаказващия орган. Смита, че разписаната там процедура не е
изпълнена, не е уведомено лицето и в тази връзка цялата
административнонаказателна дейност намира за незаконосъобразна, а
издаденото наказателното постановление е незаконосъобразно. Позовавайки
се в горната връзка моли съда да постанови решение, с което да отмени
1
наказателното постановление.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован , не се представлява в съдебно
заседание. В съпровождащо жалбата писмо с рег. № 316000-4040/30.01.2023
година изразява становище, че наказателното постановление е правилно
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. В случай, че жалбата бъде
уважена и се претендира адвокатско възнаграждение за оказаната на
жалбоподателя защита, моли съда да присъди разноски в размер, съобразен с
предвидения в Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно
и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, разпоредбите на
закона и становището на страните, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2
от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган. Видно от приложената към доказателствата по делото
в заверено ксерокопие Заповед № 8121з - 1632 от 02.12.2021 година на
Министъра на вътрешните работи е,че Началниците на сектор „ПП“ при ОД
на МВР са овластени да издават наказателни постановления за извършени
нарушения по ЗДП.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ЖАЛБАТА, СЪДЪТ СЪОБРАЗИ
СЛЕДНОТО:
На 26.10.2022 година в ***н на жалбоподател Ф. Ю. в бил съставен акт
за установяване на административно нарушение за това, че на същата дата, в
кръстовище,образувано от улиците „ ***“ и „ ***“ в ***н управлявал МПС
лек автомобил Фолксваген голф с рег. № ***, което било с прекратена
служебно регистрация на 04.10.2022 година, както и че не носил контролен
талон към СУМПС. След проверка в информационните масиви на ОД на МВР
Плевен било установено, че лек автомобил Фолксваген голф с рег. № *** е
собственост на И.Г.Р. от *** и регистрацията на собственото му МПС била
прекратена след уведомление от „ Гаранционния фонд“ за наличие на
валидно сключена застраховка „ Гражданска отговорност“.
За така установените обстоятелства на жалбоподателят Ю. бил съставен
акт за извършени две административни нарушения, а именно: нарушение по
2
чл. 140 ал. 1 ЗДП – управление на автомобил, чиито регистрация била
служебно прекратена, както по чл. 100 т. 1 ЗДП – не неносене на контролен
талон към СУМПС. Актът бил съставен в присъствието на жалбоподателя и
връчен му по надлежният ред. Същият го подписал без възражения.
Материалите по административно наказателната преписка били
изпратени на РП - Плевен по компетентност. След извършване на проверката,
производството пред същата приключило с Постановление от 12.12.2022
година за прекратяване на образуваното против жалбоподателя в настоящото
производство наказателно такова за извършено престъпление по чл. 345 ал. 2
НК предвид липсата на доказателствата за виновното му поведение.
Материалите по преписката били изпратени на ОД на МВР- Плевен за
сведение и ангажиране на административно наказателната отговорност на
жалбоподателя.
Впоследствие е издадено и атакуваното наказателно постановление, с
което на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 ЗДП на е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл. 140 ал. 1
ЗДП, както и отнемане на 10 контролни точки.
Горната фактическа обстановка се установява от приложените в хода на
въззивното производство писмени доказателства, а именно: акт за
установяване на административно нарушение № 761911 от 15.10.2022 година
на младши автоконтрольор при ОДМВР - Плевен, сектор ПП – Плевен;
Наказателно постановление № 23-0938-000003/ 03.01.2023 година на Н- к
сектор ПП при ОД на МВР- Плевен; справка за нарушител на името на
жалбоподателя Ф. Р. Ю.; наказателно постановление № 23-0938-000003 от
03.01.2023 година на Началник сектор към ОДМВР - Плевен, сектор ПП -
Плевен; постановление за прекратяване на наказателно производство по
прокурорска преписка № 6260 от 2022 година по описа на Районна
прокуратура - Плевен, ведно със заверени копия от писмените материали по
преписката - общо 33 листа; Заповед № 8121з - 1632 от 02.12.2021 година на
Министъра на вътрешните работи;, писмо от „Гаранционен фонд“ № 10-00-
162 от 09.03.2023 година, ведно с приложеното към него уведомление и
справки от базата данни на ИЦ към ГФ - 2 броя, както и справка от ОД на
МВР - Плевен, сектор ПП с регистрационен № 316000-10714 от 16.03.2023
3
година, ведно с приложените към същото писмо доказателства..
В подкрепа на изложените по горе факти са и показанията на
свидетелите А. Х. и Б. М., разпитани непосредствено в съдебно заседание.
Приложените по делото писмени доказателства от Гаранционен фонд и
Сектор ПП при ОД на МВР- Плевен установяват, че установяват по
категоричен начин, че лек автомобил Фолксваген голф с рег. № *** е
собственост не на жалбоподателя , а на И.Г.Р. от ***. На 09.09.2022 година на
същият било изпратено уведомление по чл. 574 ал. 10 от КЗ, в 14 - дневен
срок от изпращане на уведомлението следва да представи пред Гаранционния
фонд доказателства за сключена задължителна застраховка „ Гражданска
отговорност“. Такива не били представени от страна на собственика Р.,
поради което и била изпратена информация до сектор ПП при ОД на МВР -
Плевен, която от своя страна извършила служебно прекратяване на
регистрацията на автомобила, считано от 03.10.2022 година. Представените
от сектор ПП при ОД на МВР- Плевен писмени доказателства, а именно
справка по история на регистрация на МПС с рег. № ***, собственост на
И.Г.Р. от ***, ЕГН ********** не установяват последният да е бил
уведомяван по надлежния ред за извършеното служебно прекратяване на
регистрацията на автомобила му.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът намери
депозираната жалба за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Предмет на преценка в настоящото съдебно производство е както
материалната законосъобразност на издаденото наказателно постановление,
така и съответствието му с процесуалния закон.
Наказателното постановление, като краен санкционен акт на
наказващият орган цели реализирането на административно наказателна
отговорност за субектите, извършили административно нарушение по
смисъла на чл. 6 ЗАНН. Последното съставлява действие или бездействие,
което нарушава обществения ред на държавно управление в конкретна област
, обявено е от закона за наказуемо и е извършено виновно. По отношение на
вината по аргумент от разпоредбата на чл. 11 ЗАНН следва да се спазват
правилата на чл. 11 ал. 2 НК, а именно: виновно е извършеното деяние тогава
когато деецът е осъзнавал обществената опасност на извършваното, това че е
забранено от закона и да е искал настъпването на съответните забранени от
4
закона последици.
Събраните в хода на административното, а и въззивното производство
доказателства установяват по категоричен начин, че към датата на
извършване на проверката и съставянето на АУАН – на МПС с рег. № ***, е
било собственост на И.Г.Р. от ***, ЕГН **********. Нито той, нито
жалбоподателят, който управлявал автомобила на посочената дата са били
уведомявани по надлежния ред за служебното дерегистриране на същия.
Действително собственикът на автомобила е длъжен да знае, че за
моторното превозно средство няма валидна застраховка „Гражданска
отговорност“, което води и до служебно прекратяване на регистрацията.
Незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо
административнонаказателната отговорност, но в случая се касае за незнание
на факт от обективната действителност – за извършеното служебно
прекратяване на регистрацията на автомобил на основание чл. 143, ал. 10 от
ЗДвП, т.е. на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на
административното нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП.
Уведомяването на собственика на моторно превозно средство за
служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на
прекратяването на регистрацията, а е последващо, но има пряко отношение
към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3
от ЗДвП, защото законът е възложил на административния орган
задължението да уведоми собственика за извършеното служебно
прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство.
Прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при
непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от
Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите
на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за
издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от
Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство
обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно
регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на
дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието.
Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание.
5
Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на
регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с
дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея
правни последици.
В конкретният случай, незнанието и на жалбоподателя и на
собственика на конкретното моторно превозно средство, се явява резултат от
неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за
уведомяване на собственика на моторно превозно средство за служебно
прекратената регистрация на автомобила, поради което липсва както умисъл,
така и небрежност – незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи
на непредпазливост. Не е налице публично достъпен регистър, в който да се
извърши справка за служебно прекратената регистрация.
В хода на въззивното производство, въпреки проявената процесуална
активност от страна на съда, не се събраха доказателства за надлежно
уведомяване или узнаване на собственика и / оттам и на жалбоподателя/ за
извършената служебна дерегистрация на моторното превозно средство,
считано от 03.10.2022 година. Ето защо, констатираното на 26.10.2022 година
от страна на полицейските служителя деяние по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е
несъставомерно. Липсват доказателства за виновно поведение от страна на
жалбоподателя, а вината в административнонаказателния процес не се
предполага.
Предвид горното съдът прие, че и за реализирането на административно
наказателна отговорност спрямо жалбоподателя Ю. липсва умисъл по
смисъла на чл. 11 ал. 2 НК.
Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН административно
наказващият орган следва да да издаде наказателно постановление макар в
АУАН да е допусната нередовност, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина. Съдът прие, че в случая наказващият орган неправилно и в разрез с
разпоредбата на чл. 52 ал. 4 ЗАНН е издал наказателно постановление чисто
механично при все, че обстоятелствата относно липсата на вина у
жалбоподателя са били известни към датата на издаването на наказателното
постановление и въпреки това същото е издадено в разрез с изискванията на
закона. Допуснато е нарушение на процесуалния закон, което налага пълната
6
отмяна на наказателното постановление.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.2 т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0938-000003/ 03.01.2023
година на Н- к сектор ПП при ОД на МВР- Плевен, с което на основание чл.
175 ал. 3 пр. 1 ЗДП на Ф. Р. Ю. от ***н, ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено административно
нарушение по чл. 140 ал. 1 ЗДП, както и отнемане на 10 контролни точки.
Решението може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено пред Административен съд Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7