О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 546
гр.
Шумен, 17.12.2018 г.
Шуменски окръжен съд в закрито заседание на седемнадесети
декември, през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Константин Моллов
Членове: 1.
Йордан Димов
2. Ненка
Цветанкова
като разгледа докладваното
от мл.
съдия Цветанкова в.ч.гр.д. № 447 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл. 274
и следващите от ГПК.
С
Определение №822 от 08.11.2018 г. по гр. д. №1300/2018 г. по описа на РС Нови
Пазар е прекратено производството по делото на основание чл.15 от ГПК вр. чл.17
вр. чл.8 от Регламент /ЕО/ 2201/03 от 27 ноември 2003 година относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата,
свързани с родителската отговорност, с
който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000.
Срещу
определението е подадена частна жалба с вх. № 7810/12.11.2018 г. от Д.О.З. ЕГН **********
и Х.Б.Б. ЕГН ********** /действаща със съгласието на родителя Д.З./, със
съдебен адрес ***, чрез пълномощник- адвокат Г.К. от ШАК. В жалбата се изразява
становище за неправилност на атакуваното определение.
Не се възразява относно извода на районния съд, че предявените искове по чл.
127, ал.2 вр. чл. 59, ал.9 от СК за промяна местоживеенето на децата, режима на
лични отношения с ответника и изменение размера на определената издръжката,
както и искането с правно основание чл.127а от СК попадат в предметния обхват
на Регламент /ЕО/ 2201/03 от 27 ноември 2003 година. Съгласно чл. 8, §1 от Регламент /ЕО/
2201/03 компетентен да се произнесе по посочените претенции е съдът по обичайно
местопребиваване на децата, а в случая то безспорно е в Обединено Кралство
Великобритания, Шотландия. Сочи, че това правило не е абсолютно и при
извършване на дължимата служебна проверка за компетентност по чл. 17 от
Регламента, съдът следва да констатира дали компетентността му не произтича не
само от общата разпоредбата на чл.8, § 1, а също и от предвидените в чл. 8, § 2
хипотези. При констатиране на изключение от посочените в чл. 8, §2 от
Регламента, именно съдът за който е приложимо изключението, е компетентен да
разгледа делото, а не съдът по обичайно местопребиваване на децата. Счита, че в
случая е налице именно едно от тези изключения, визирани в разпоредбата на
чл.12, § 3, б. „а“ и „б“ от Регламент /ЕО/ 2201/03, а именно децата имат основна връзка с държавата- членка,
доколкото те и родителите им са гражданин на България и компетентността на българския съд е била изрично приета от двете страни към момента на сезирането на съда и е във висш интерес на детето. По изложените
съображения районният съд неправилно е приел, че не е компетентен да разгледа
спора. Изразява несъгласие с извода на районния съд, че не е в интерес на
децата да се разгледа спора от българския съд. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на
делото на районния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Препис от частната жалба е връчен на другата страна-
Б.Д.Б.като в законоустановения срок по чл.276, ал.1 от ГПК не е подаден писмен
отговор от ответника по частната жалба.
В срока по чл.275, ал.1 от ГПК е подадена частна жалба с вх. № 8015/19.11.2018 г. от Б.Д.Б.ЕГН **********, със съдебен адрес ***,
чрез пълномощник- адвокат И.Д. от ШАК. Счита определението на РС Нови Пазар за
неправилно като излага съображения, които по същество се припокриват с
изложените от насрещната страна. Акцентира върху направеното изявление,
че приема компетентността на българския съд като предпоставка за разглеждане на
делото от РС Нови Пазар. Счита, че в интерес на децата е делото да бъде
разгледано от българския съд. Посочва, че от предявените претенции оспорват
единствено основателността на искането по чл.127а от СК, а по отношение
искането за промяна местоживеенето на децата в Шотландия следва да се съберат
доказателства относно условията за живот там.
Препис от частната жалба е връчен на ищцовата страна
като в законоустановения срок по чл.276 от ГПК е подаден писмен отговор. В
отговора се сочи, че частната жалба на ответника е недопустима поради липса на
правен интерес, тъй като липсват заявени от него насрещни претенции в отговора
на исковата молба. Несъгласието си с определението на районния съд ответникът е
следвало да изрази чрез подаване отговор на частната жалба.
Частните
жалби са подадени от процесуално легитимирани страни, в срока по чл. 275, ал.1
от ГПК и са допустими, поради което следва да бъдат разгледани по
същество. Искането с правно основание чл.127а от СК, както и искането за промяна местоживеенето и режима на лични
контакти на другия родител с децата, представляват специфично производство с характер на спорна съдебна администрация, в което водещ е интересът на детето като съдът
не се произнася с акт, с който се признават, респ. отричат материални
субективни права със сила на пресъдено нещо. С оглед на това, съдът намира за
неоснователно възражението за липса на правен интерес от обжалване на
определението за прекратяване на производството от ответника.
Съдът, като съобрази
доводите на страната и приложените
по делото доказателства, приема следното:
Производството
по гр. д. № 1300/2018 г. по описа на
РС Нови Пазар е образувано по искова молба, предявена от Д.О.З. и Х.Б.Б.
/действаща със съгласието на родителя/ чрез адвокат Г.К. от ШАК против Б.Д.Б..
В исковата молба се твърди, че Д.О.З. и Б.Д.Б.са родители на непълнолетната Х.Б.Б.
и малолетните, С.Б.Б.. и Б.Б.Б... С Решение №373/29.04.2015 г. по гр. д.
656/2015 г. по описа на РС Шумен бракът между тях е прекратен, а родителските
права по отношение на четирите деца са предоставени на майката, определено е местоживеенето
им при майката. На бащата е определен режим на лични отношения с децата и е
осъден да изплаща ежемесечна издръжка на всяко едно от децата. Твърди се, че
към настоящия момент майката е омъжена за друг мъж, от който има две деца като
в момента всички живеят в Обединено Кралство Великобритания, Шотландия, Мейпъл
Гардънс 6, Медил файф, а ответникът живее и работи в Испания. По отношение
четирите деца, родени от брака с ответника, твърди, че те посещават училище в
Шотландия и са трайно установени там. През 2019 г. изтича срокът за валидност
на паспортите на децата като бащата към момента не е дал съгласие за издаването
на нови, което възпрепятства пътуването им до България и обратно. Моли да се
постанови решение, с което да бъде променено местоживеенето на четирите деца по
настоящия адрес на майката в Кралство Великобритания, Шотландия, Мейпъл Гардънс
6, Медил, файф,; да бъде изменен
режимът на лични отношения между ответника и децата; да
бъде изменен размерът на издръжката, която ответникът е осъден да плаща
ежемесечно на всяко едно от децата като се увеличи на 150 лева месечно за всяко
дете; да се разреши на децата неограничено във времето да
пътуват от България до Кралство Великобритания /с право на преминаване през
страните членки от ЕС и Сърбия/, придружени от майката без съгласието на
бащата, както и да бъде разрешено издаването на паспорт за задгранично пътуване
на децата без да е необходимо съгласието на бащата.
В
отговора на исковата молба, ответникът чрез процесуалния си представител излага
становище, че предметът на спора попада в обхвата на Регламент /ЕО/ 2201/03,
поради което на основание чл.12, т.1, б.“б от Регламента приема компетентността
на РС Нови Пазар. Не оспорва обстоятелствата, че от декември месец 2016 г.
децата и бившата му съпруга живеят в Обединеното Кралство, Шотландия като
твърди, че тогава подписал декларация, с която дал съгласието си децата да
пътуват с майка им в чужбина за срок от една година. Твърди, че от тогава не се
е срещал с децата си, не е бил уведомен за адреса, на който живеят и при какви
условия пребивават. Имали уговорка с ищцата да се срещнат, за да даде отново
съгласие за пътуване на децата в чужбина. Поради тази причина през лятото на
2017 г. бил във Великобритания, но срещата им не се осъществила. Не възразява
да бъде променено местоживеенето на децата на посочения от ищцата адрес, но
след събиране на достатъчно доказателства за условията на живот в дома на
ищцата в Шотландия. Не възразява да бъде изменен режимът на лични отношения с
децата, както и относно определянето на издръжка в претендирания размер. По
отношение претенцията с правно основание чл.127а от СК счита, че същата е
неоснователна. Сочи, че ищцата се опитва да възпрепятства възможността да се
срещне с децата. Противопоставя се на това да бъде разрешено децата да пътуват
за неограничен период от време от България до Великобритания без съгласието му,
тъй като има опасност той да не види децата си до навършване на пълнолетието
им. Счита, че за уважаване на претенцията по чл.127а от СК следва да бъдат събрани
доказателства за условията на живот на децата в Шотландия.
По
делото са приложени удостоверения за раждане, от които се установява, че ищцата
и ответникът са родители на децата Х.Б.Б. с ЕГН **********, О.Б.Б. ЕГН **********,
С.Б.Б.. с ЕГН ********** и Б.Б.Б.. с ЕГН **********.
Представени
са копия на паспортите на непълнолетната Х.Б.Б. и малолетните О.Б.Б., С.Б.Б.. и
Б.Б.Б.., от които е видно, че срокът на валидност и на четирите паспорта изтича
на 23.01.2019 г.
Представени
са писмени доказателства относно местоживеенето на ищцата и четирите деца с
настоящия й съпруг в Шотландия, както и че четирите деца посещават учебни
заведения в Шотландия от 19.12.2016 г.
Установява
се от представеното удостоверение за сключен граждански брак №0016873, че на
17.08.2018 г. в гр. Каспичан ищцата е сключил брак З.И.З. като от приложените
удостоверения за раждане се установява, че те са родители на децата Е.З.И.ЕГН **********
и И.З.И.ЕГН **********.
С определение № 822/08.11.2018г., предмет на разглеждане в настоящото
производство, районният съд е прекратил производството. В мотивите на атакуваното определение съдът е приел, че
са предявени искове по чл. 127, ал.2
вр. чл. 59,
ал.9, чл. 127а и чл.
150 от СК, които съставляват произнасяне относно родителска отговорност по смисъла на разпоредбата на
чл. 2, т.7 от Регламент /ЕО/ 2201/03 на Съвета на ЕС от 27 ноември 2003 година,
относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент
(ЕО) № 1347/2000 и в случая цитираният регламент намира приложение
при определяне международната компетентност на съда на държава- членка,
компетентен да разгледа делото. Приел е, че обичайното местопребиваване на
четирите деца и майката е в Шотландия, а съгласно чл.8, § 1 на раздел 2 от
Регламента компетентен да разгледа иск за родителска отговорност е съдът на
държавата, в която детето има обичайно
местопребиваване
към момента на сезиране на съда. Посочил е, че в чл.8, §1 от Регламента е
установена обща компетентност, както и че общата компетентност съгласно чл. 8,
§2 от Регламента се прилага при спазване условията на чл.9, 10 и 12 от Регламента.
Съдът е взел предвид обстоятелството, че ответникът е направил изявление, с
което приема компетентността на българския съд. Въпреки това е приел, че е
необходимо наличието на кумулативно предвидената предпоставка разглеждането на
делото от българския съд да е във висш интерес на детето. Изложени са мотиви,
че по делото следва да бъдат събирани доказателства относно условията, при
които живеят децата в Шотландия, тяхната нужда от издръжка и възможността на
ответника да я дава, което би затруднило и забавило разглеждането на делото. В съответствие с
разпоредбите на националното законодателство и Регламент № 2201/2003, за да се
вземе най- доброто в интерес на детето решение, е необходимо неговото
изслушване, а с оглед на установеното местоживеене на децата и учебната
ангажираност изслушването им пред българския съд би било свързано със
затруднения за тях. Взето е предвид обстоятелството, че според твърденията в
исковата молба ответникът също живее извън България- в Испания. По така
изложените съображения районният съд е приел, че независимо от изявлението на
ответника, интересът на децата няма да бъде защитен по най- благоприятния за
тях начин при разглеждане на делото от българския съд. В оглед на направения
извод за липса на компетентност на българския съдът, по отношение на която съгласно
чл. 17 от
Регламент № 2201/2003 г. на Съвета на Европа съдът извършва служебна
проверка, е прекратил производството.
Въззивната инстанция намира определението
на районния съд за правилно и законосъобразно по следните съображения:
Правилен
е изводът на първоинстанционния съд, че предявените в настоящото производство
искове попадат в предметния обхват на Регламент (ЕО) № 2201/2003 г. на Съвета от 27 ноември 2003 г. и компетентният
съд следва да се определи по правилата на този регламент. Същото становище е
изложено и от страните по делото. В тази връзка следва да бъдат съобразени
разпоредбите на чл. 1, § 1, б.
"б" и § 2, б. "а" от Регламент (ЕО) № 2201/2003 г.,
съгласно които в предмета на Регламента се включват споровете относно правото
на упражняване на родителски права и правото на лични отношения, както и споровете за определяне, упражняване,
делегиране, ограничаване или лишаване от родителска отговорност. Според чл. 2,
т. 7 от регламента, терминът "родителска отговорност" включва всички
права и задължения, отнасящи се до лицето или имуществото на детето, които са
предоставени на физическо или юридическо лице по силата на решение, на закона
или по силата на споразумение, имащо еднакъв правен ефект, като включва и
правото на упражняване на родителски права, и правото на лични отношения с
детето. По отношение искането за изменение размера на издръжката относима е
разпоредбата на чл. 3, б. "г" от
Регламент (ЕО) № 4/2009 г. на Съвета от 18.12.2008 г., съгласно която
съдът, който по силата на закона на съда е
компетентен да разглежда иск за родителска отговорност, е компетентен да
разгледа и иска за издръжка, когато този иск допълва иска за родителската отговорност
освен, ако тази отговорност не се основава единствено на гражданството на една
от страните, поради което компетентен да разгледа иска за издръжка ще е съдът,
разглеждащ иска родителска
отговорност, към който е съединен. Констатацията,
че искането по чл.127а от СК също попада в приложното поле на Регламента, е
изводима от постановеното в Решение от 21 октомври 2015 г. по дело С-215/15 на Съда на ЕС- искът на единия родител съдът да замести липсващото
съгласие на другия родител за пътуване на детето им извън държавата- член по неговото пребиваване и за издаването на
паспорт на името на това дете попада в материалното приложно поле на Регламент
(ЕО) № 2201/2003 г. на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата,
свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) №
1347/2000 г.
От твърденията на страните и доказателствата по делото се установява, че към момента на сезиране
на българския съд с настоящата искова молба- 01.10.2018 г. ищцата и четирите деца, непълнолетната Х.Б.Б. и малолетните О.Б.Б., С.Б.Б..
и Б.Б.Б.. имат обичайно местопребиваване на територията на Обединено
Кралство Великобритания, Шотландия.
Първоинстанционният съд е взел предвид
тези обстоятелства и е приложил Регламент /ЕО/
№ 2201/2003 г. на Съвета от 27.11.2003 г.. В чл. 8, §1 е уредена общата компетентност, съобразно
която съдилищата на държавата- членка са компетентни по
делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако детето има обичайно
местопребиваване в тази държава- членка по времето, когато съдът е сезиран. Въпреки че в Регламента не се съдържа дефиниция на термина "обичайно
местопребиваване",
то съгласно Решение на Съда на ЕС от 02.04.2009 г. по
дело С-523/07, понятието “обичайно местопребиваване” по смисъла на чл. 8, § 1 от него трябва да се тълкува
в смисъл, че това пребиваване съответства на мястото, което изразява определена
интеграция на детето в социалната и семейна среда. В настоящия случай от
доказателствата
по делото се установява, че от месец декември 2016 г. четирите деца са записани да посещават училище в
Шотландия. В посоченото населено място децата
пребивават
вече почти две години като съжителстват с настоящия съпруг на майката и
родените от съвместния им живот деца. Предвид тези обстоятелства именно това е мястото, в което децата
са се интегрирали към създадената там семейна и социална среда
в
съответствие с даденото тълкуване за понятието „обичайно местопребиваване“.
Особено значение за формиране на извода за приобщаване на децата
към тази социална среда е обстоятелството, че те посещават там учебния заведения
вече почти две години.
В частните жалби се изразява становище, че компетентността на българския съд по делото
произтича от чл. 12, §3, б "а" и б "б" от Регламент 2201/2003 г. Настоящият състав намира за
правилни изложените съображения относно приложението на чл. 8, §1 от Регламент 2201/2003 г., а именно че според чл. 8, § 2, §1 се прилага при спазването на условията на членове 9, 10 и 12. Правилото на чл. 12, § 3 от Регламента урежда хипотезата на отклонение от общото
правило за пророгация на компетентност по отношение на родителската отговорност
в производството, което е различно от това по смисъла на § 1, когато детето има
съществена връзка с тази държава- членка, по специално по силата на факта, че единият от носителите на
родителската отговорност има обичайно местопребиваване в тази държава-членка
или че детето е гражданин на тази държава-членка и компетентността на
съдилищата е била изрично или по друг недвусмислен начин приета от страните в
процеса към момента на сезиране на съда и е във висш интерес на детето. Първоинстанционният
съд при извършената му служебна проверка също е взел предвид дали
компетентността му не произтича от посочените в чл.8, § 2 изключения, но е
приел, че българският съд не е компетентен, тъй като това не е във висш интерес
на детето.
Настоящата инстанция споделя извода, че в случая не следва да се приложи разпоредбата на чл. 12, §3, б "а" и б "б" от Регламент 2201/2003 г. Безспорно е,
че и четирите деца са български граждани. Това обстоятелство се установява и от
представените копия на
удостоверения за раждане и паспорти на
децата, поради
което налице е предпоставката на чл. 12,
§3, б
"а" от Регламент 2201/2003 г. за наличие на основна връзка на децата с тази държава- членка по силата на
факта,
че са нейни гражданин. В случая по смисъла чл. 12, §3, б "б" от Регламент 2201/2003 г. компетентността
на българския съд е била недвусмислено
приета от страните в процеса, тъй като майката е
предявила иска пред български съд, а в депозирания от ответника отговор има изрично
приемане компетентността на този съд. По отношение преценката, че българският съд не е компетентен да се произнесе
по предявените
искове, тъй като това не е във висш интерес на децата, съдът взе
предвид изложеното в съображение 12 от преамбюла на Регламент 2201/2003 г. на Съвета, в
което е посочено, че основанията за определяне на компетентността по делата за
родителската отговорност, създадени с настоящото решение, са оформени в светлината на най- висшия интерес на детето и особено на критерия на
близостта,
т.е. компетентността на първо място трябва да се отнася
към държавата- членка по обичайното
местопребиваване на детето, освен в някои случаи на промяна на пребиваването на
детето по силата на споразумения между носителите на родителската отговорност. С оглед на това,
правилата на посочения нормативен акт са установени с оглед интереса на детето
и той може да бъде защитен само чрез преценка дали пророгацията на
компетентност отговаря на този интерес, като приложението на пророгацията не
може в никакъв случай да противоречи на интереса на детето. В съображение 19 се посочва, че изслушването на детето играе важна роля в прилагането на
настоящия регламент, въпреки че този инструмент не цели да измени приложимите
национални процесуални норми. Предвид гореизложеното, в конкретния
случай е установено, че и четирите деца от 2016 г. живеят и посещават
училище в Шотландия, интегрирани са в социалната и семейна
среда там.
Настоящото производство следва да бъде проведено при охраняване висшия интерес
на всяко от четирите деца, три от които към настоящия момент са малолетни и
едно непълнолетно. Доколкото се иска разрешение, заместващо съгласието на
бащата за пътуване на четирите деца
в чужбина поради промяната в местоживеенето на родителя, при
когото е определено те
да живеят,
което е съединено с искане за промяна местоживеенето на децата, съдът трябва да изследва задълбочено всички условия
за живот на децата,
съобразявайки се с различните потребности според възрастта им. С оглед
постановяване решение в техен интерес, три от тях
следва да бъдат изслушани, а предвид твърденията на ищцата към настоящия момент
бащата не е дал съгласие децата да пътуват до България и обратно. Доколкото при
съблюдаване висшия интерес на детето при
прилагането на правилата за компетентност, въведени с Регламента, основен е критерият за близост, то поради липсата на най- тясна връзка на българския съд с децата, трудно
би преценил най- добрия им интерес. Имайки предвид общия принцип за закрила интереса на детето, както и
с оглед критерия за близост, то според настоящата инстанция, международно компетентен да се произнесе по
предявените искове е съдът
в Обединено Кралство Великобритания, Шотландия.
С оглед
гореизложеното, съдът намира, че
обжалваното определение, следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Определение №822 от 08.11.2018 г. по гр. д. №1300/2018 г. по описа на РС Нови
Пазар, с което е прекратено производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на основание
чл. 274, ал. 3, т. 1 вр. чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.