Определение по дело №409/2020 на Софийски окръжен съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр.София, 21.08.2020 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и първи август две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

          ЧЛЕНОВЕ: РОСИНА ДОНЧЕВА

               ВАНЯ ИВАНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Иванова ч. гр. д. № 409 по описа за 2020 г. на Софийски окръжен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Й. И. М., в качеството му на председател на Църковното настоятелство на Храм „Св. Т.а – А.”, с. Г., срещу определение от 29.05.2020 г. по гр.д. № 291/2020 г. на Самоковски районен съд, с което производството по делото е прекратено на основание чл. 130 от ГПК поради липса на правен интерес.

В частната жалба се сочи, че правният интерес на ищеца от водене на делото произтича от факта, че ответникът Н. Л. Д. неоснователно задържа /като не желае доброволно да се яви в банката/ и отказва да изтегли парите, които са депозирани по съвместна банкова сметка ***тво. Жалбоподателят сочи, че всички направени опити /чрез разговори, нотариална покана и подаден сигнал до прокуратурата/ не довели до резултат като ответникът отказвал да се съгласи да се изтеглят църковните пари от банката. С жалбата е отправено искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответника принудително да върне на църквата парите, които са внесени на депозит в посочените съвместни банкови сметки на името на физическите лица – Й. И. М. и Н. Л. Д..

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството по гр.д. № 291/2020 г. на Самоковски районен съд е образувано по искова молба, подадена от Й. И. М., в качеството му на председател на Църковното настоятелство на Храм „Св. Т. – А.”, с. Г., срещу Н. Л. Д..

В исковата молба се твърди, че от 2012 г. Й. И. М. е назначен за свещеник в С.духовна околия в Храм „Св. Т.-А.”, с. Г., а малко по-късно – и за председател на Църковното настоятелство на храма. По това време ответникът Н. Л. Д. бил църковен настоятел и се занимавал с финансовите дела на църквата. Твърди се, че в църквата била събрана определена сума пари, и тъй като още нямали официална регистрация на църковното настоятелство, решили да депозират църковните пари на срочен депозит в съвместна банкова сметка *** „У.К. Б.” АД, съответно на името на физическите лица Й. И. М. и Н. Л. Д., при условието, че разпореждането с тези средства ще се извършва само заедно от двамата влогодатели. Парите на църквата били депозирани в две банкови сметки, посочени в исковата молба. Твърди се, че на последващите избори за църковен настоятел ответникът не бил избран за църковен настоятел. Веднага след това той категорично отказал да се теглят пари от тези сметки и до момента парите стояли на депозит. Ищецът твърди, че въпреки опитите доброволно да се разберат с ответника и многократно отправените му покани да дойде  в банката и да изтеглят парите, нужни за ремонт и поддръжка на църквата, той отказвал. Съгласно клаузите на договора за съвместен депозит и общите условия на банката с парите по тези сметки може да се разпореждат само двамата влогодатели заедно. Твърди се, че вложената в банката сума била около 7500 лв. и тези пари са необходими за неотложен ремонт и поддръжка на манастира. Изложено е твърдение, че поведението на ответника, с което той без основание задържа пари, собственост на църквата, нанася значителни щети и материални вреди на сградата на църквата, и че единствено църковното настоятелство в качеството му на колективен орган, може да се разпорежда с финансовите средства на църквата. Въз основа на тези твърдения до съда е отправено искане да се постанови решение, с което да се разреши на ищеца да прехвърли от посочените съвместни депозитни сметки с титуляри Й. И. М. и Н. Л. Д. по депозитната сметка на Храм „Св. Т.” в „У.К.Б.” АД с IBAN: ***.

С обжалваното определение от 29.05.2020 г. първоинстанционният съд е прекратил производството поради недопустимост на иска, поради липсата на правен интерес от търсената защита.  Приел е, че доколкото ищецът е отправил до съда искане за разрешаване извършването на банкова операция/транзакция, и при липсата на твърдения за оспорено субективно право, което да се брани с установителен, осъдителен или конститутивен иск, и не се касае за иск за установяване неистинността на документ или за съществуване на факти с правно значение или престъпно обстоятелство, както и за предвидено по реда на чл. 530 от ГПК охранително производство, нито за предвидена в закона възможност за упражняване на спорна администрация на гражданско правоотношение, предявеният иск е недопустим. Посочил е, че никой нормативен акт не запретява извършването на подобна банкова операция, поради което да е необходимо нарочно съдебно разрешение.

Частната жалба срещу обжалваното определение е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Така предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес у ищеца от търсената защита.

Видно е от твърденията в исковата молба и заявения петитум, че претенцията на ищеца е за даване от съда на разрешение за прехвърляне от страна на ответника като титуляр на посочена банкова сметка ***а по сметката по банковата сметка с титуляр Храм „Св. Т.”, с. Г., т.е. иска се съдът да даде разрешение за извършване на банков превод. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че сумата, която е депозирана по откритата съвместна спестовна сметка на името на ответника и Й. И. М., е събрана от църквата, и ответникът въпреки отправените му покани не се е явил в банката за изтегляне на сумата, която е необходима за ремонт на църквата. Изложено е твърдение, че чрез неоснователното задържане на сумата ответникът нанася вреди на църквата. При тези твърдения във връзка с направеното въз основа на тях искане до съда не може да се изведе конкретно защитимо материално право на ищеца и наличието на правен спор с ответника по повод на съществуването или упражняването на такова право, който да бъде разрешен по реда на исковото производство. Обстоятелството, че ответникът като титуляр на съвместна с друго лице банкова сметка ***ъс средствата по сметката в полза на ищеца съвместно с другия титуляр на сметката, не може да обоснове наличие на правен спор между него и ищеца.  Ако се приеме, че ищецът търси защита на накърнено в резултат на непозволено увреждане или неоснователно обогатяване негово субективно материално право, или в резултат на неизпълнено от ответника договорно задължение /относими твърдения за което и да е от тези основания няма изложени в исковата молба/, то тази защита се реализира чрез предявяване на осъдителен иск за поправяне на вредите, за отстраняване на неоснователното обогатяване или за изпълнение на договорното задължение. В случая такъв иск не е предявен. Отправеното до съда искане за разрешаване да се прехвърлят сумите по съвместните депозитни сметки с посочените титуляри по сметката на Храма „Св. Т.”, което по същество представлява искане за даване от съда на заместващо съгласие за разпореждане със средства по банкови сметки, е недопустимо. Съдът не разполага с всеобхватна компетентност за намеса в гражданските отношения. Съдебната защита на нарушените субективни материални граждански права чрез общия исков процес се реализира чрез предявяване на установителен, конститутивен или осъдителен иск, с какъвто съдът не е сезиран в настоящия случай. Предявеният спор не може да се подведе и като искане за съдебна администрация на гражданските отношения /спорна или безспорна/ като форма на съдебна намеса в гражданските отношения, тъй като тя се осъществява само в отделни, предвидени от закона случаи.

С оглед на цялостното съдържание на фактическите твърдения и отправеното въз основа на тях искане, така предявената претенция за „разрешаване да прехвърлим сумите от съвместните депозитни сметки с IBAN *** Иванов Мечкаров и Н. Л. Д. по депозитната сметка на Храм „Св Т.” в „Ю. Б.” АД с IBAN ***” е недопустимо. Недопустимостта на предявената претенция следва от самата искова молба, поради което не е нужно да се оставя без движение с указание за отстраняване на нередовности на основание чл. 129, ал. 2, вр. чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от  ГПК. В случая не се касае за нередовности на исковата молба  /като напр. неясни или противоречиви твърдения, несъответствие между фактически твърдения и петитум и пр./, които да могат да се отстранят с уточнителни изявления на ищеца, а до изначална недопустимост на отправеното искане, поради което даването на указания от съда в посока въвеждане на различен петитум /евентуално и различни страни/ би означавало подмяна на процесуалната воля на ищеца и противоречи на диспозитивното начало в процеса.

 Поради съвпадането на извода въззивната инстанция този на районния съд, обжалваното определение следва да бъде потвърдено, като въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл. 272 от ГПК.

             

Воден от горното, Софийски окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 217/29.05.2020 г., постановено по гр.д. № 291/2020 г. по описа на Самоковски районен съд.

 

            Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му, при предпоставките  на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.