Определение по дело №165/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

С присъда №239/22.12.2011год., постановена по н.о.х.дело № 1069/2011год.,Кърджалийският районен съд е признал П. В. В. Р., живущ в С.,О. с ЕГН-*,за виновен в това че:1/при условията на продължавано престъпление на 24.05.2009г. в гр.Димитровград и на 04.06.2009г. в гр.Хасково, управлявал моторно превозно средство марка „М.” с per. номер * в едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото деяние, с наказателно постановление № 2676/ 22.11.2008г. на РПУ- Свиленград, в сила от 03.02.2009г., без свидетелство за управление на МПС, поради което и на основание чл.343в, ал.2 вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 вр.чл.55 ал.1 т.2 б."б" от НК му е наложил наказание „пробация" със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 1 година с периодичност 2 пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 1 година и „вкÙючване в програми за обществено въздействие" за срок от 7 месеца и 2/на 28.10.2010г. в гр.К. управлявал моторно превозно средство марка „М.” с per. номер * в едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото деяние с наказателно постановление № 4284/02.07.2009г. на РУМВР- Хасково в сила от 29.01.2010г., без свидетелство за управление на МПС, поради което и на основание чл.343в, ал.2 вр.ал.1 вр.55 ал.1 т.2 б."б" от НК му е наложил наказание „пробация" със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 1 година с периодичност 2 пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 1 година и „включване в програми за обществено въздействие" за срок от 7 месеца.На основание чл.23 ал.1 от НК е определил едно общо наказание по отношение на П. В. В. Р., а именно „пробация" със следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 1 година с периодичност 2 пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 1 година и „включване в програми за обществено въздействие" за срок от 7 месеца.

Недоволeн от така постановената присъда е останал подсъдимият В. В. Р.,който чрез защитника си адв. И.Б. атакува същата ,като необоснована по смисъла на чл. 313 от НПК-неправилна,незаконосъобразна и постановена в нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон.Моли съда да измени присъдата, и на основание чл. 78а от НК да освободи от наказателна отговорност П. и му наложи административно наказание "глоба" в размер на 1000 лева.В съдебно заседание защитника поддържа жалбата.

Прокурорът от О. П.–К. в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна. Счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна, обоснована и законосъобразна, а наложеното на жалбодателя наказание намира за справедливо, поради което моли присъдата да бъде потвърдена.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на протестираната и обжалвана присъда, с оглед оплакванията, съдържащи се във въззивната жалба, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Подсъдимият В. Р. е притежавал свидетелство за управление на моторно превозно средство, което обаче с влязла в сила на 19.11.2008г. Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №/ 2008г. издадена от началник сектор ПП- KAT при ОД на МВР- К., му е било отнето. С влязло в сила на 03.02.2009г. наказателно постановление № 2676/ 08 на РПУ- Свиленград, подсъдимият Р. е наказан по административен ред за това, че управлявал МПС без да е правоспособен водач. Въпреки това на датата 24.05.2009г. в гр.Димитровград е установен от полицейските служители да управлява МПС, за което му е съставен акт за установяване на административно нарушение и съответно е издадено наказателно постановление срещу него- № 2079/ 09 от 09.06.2009г. влязло в сила на 28.07.2009г. По същият начин на датата 04.06.2009г. деецът В. Р. е установен от полицейските служители при РПУ- Хасково да управлява МПС в гр.Хасково, за което му бил съставен акт и санкциониран по административен ред с наказателно постановление № 4284/09 от 02.07.2009г. на РУП- Хасково, което е влязло в сила на 29.01.2010г.

Отново на датата 28.10.2010г. в гр.К. подсъдимият Р. бил установен да управлява МПС. Това се случило сутринта около 09.20ч., когато свидетелите И.Г. и Я.Я.- полицаи при РУП гр.К., били изпратени по повод на възникнало местопроизшествие в гр.К. на ул.Металург до Пътно управление- К.. На место двамата установили автомобил на фирма „Титан", който бил спрял на пътното платно за почистване на сметта, при което деецът управлявайки лек автомобил „М." при извършване на маневра заобикаляне, не оставил достатъчно странично разстояние и блъснал извършващия товаро- разтоварна дейност работник във фирма „Титан". От удара последният получил наранявания в областта на таза. На место за това нарушение на подсъдимият Р. му бил съставен акт за установяване на административно нарушение, който подписал без възражения. При извършената справка свидетелите Г. и Я.установили, че деецът не притежавал валидно свидетелство за управление на МПС, тъй като му било отнето по административен ред.

Видно от приложената по делото Справка на сектор КАТ при ОДП- К. и Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 8029/ 2008г. издадена от началник сектор ПП- КАТ при ОДМВР- К., подсъдимият Р. притежавал свидетелство за управление на МПС, което му било отнето от 19.11.2008г. Освен това с наказателно постановление № 2676/ 2008г. издадено от РПУ- Свиленград и влязло в сила на 03.02.2009г., деецът Р. бил санкциониран за управление на МПС без да притежава свидетелство за това. Така също с наказателно постановление № 4284/ 09 от 02.07.2009г. на РУП- Хасково в сила от 29.01.20 10г. бил наказан по административен ред за управление на МПС без да е правоспособен водач.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от показания на свидетелите И.Г. и Я.Я.,от писмените доказателства- справка за нарушител, Заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 8029/ 2008г. издадена от началник сектор ПП- КАТ при ОДМВР- К., наказателни постановления № 2676/ 08г. на РПУ- Свиленград, № 2079/ 09 от 09.06.2009г. на РПУ- Димитровград, № 4284/ 09 от 02.07.2009г. на РУП- Хасково и акт за установяване на административно нарушение № 2522 от 28.10.2010г. ,съставен от И.Г.,както и от останалите събрани по делото доказателства, приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния ред, които съдът е кредитирал изцяло.

При така установената безспорна,фактическа обстановка съдът е намерил, че подсъдимият В. Р. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.343в, ал.2, вр.ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК за това, че при условията на продължавано престъпление на 24.05.2009г. в гр Димитровград и на 04.06.2009г. в гр.Хасково, управлявал моторно превозно средство марка „М.” с per. номер * в едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото деяние с наказателно постановление № 2676/22.11.2008г. на РПУ- Свиленград, в сила от 03.02.2009г., без свидетелство за управление на МПС. Изпълнителното деяние е извършено чрез управление на МПС без свидетелство за управление на такова в срок една година от наказването му по административен ред, тъй като инкриминираното деяние е извършено съответно на 24.05.2009г. и на 04.06.2009г., а срокът на наказването му по административен ред започва да тече от 03.02.2009г. съгласно наказателно постановление № 2676/ 08 на РПУ- Свиленград. Деянието е осъществено при пряк умисъл, тъй като деецът е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал тяхното настъпване.Съдът е приел, че престъплението е извършено при условията на продължавано престъпление на основание чл.26 ал.1 от НК, тъй като двете деяния извършени на 24.05.2009г. в Димитровград и на 04.06.2009г. в гр.Хасково, осъществяват поотделно един и състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка- по повод на едно наказателно постановление № 2676/ 08 на РПУ- Свиленград, и при еднородност на вината, при което второто се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.

Освен това съдът е приел,че подсъдимият В. Р. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.343в, ал.2, вр.ал.1 от НК и за това, че на 28.10.2010г. в гр.К. управлявал моторно превозно средство марка „М.” с per. номер * в едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото деяние с наказателно постановление № 4284/02.07.2009г. на РУМВР- Хасково в сила от 29.01.2010г., без свидетелство за управление на МПС. Изпълнителното деяние е извършено чрез управление на МПС без свидетелство за управление на такова в срок една година от наказването му по административен ред, тъй като инкриминираното деяние е извършено на 28.10.2010г., а срокът на наказването му по административен ред започва да тече от 29.01.2010г. съгласно наказателно постановление № 4284/02.07.2009 на РУП- Хасково. Деянието е осъществено при пряк умисъл, тъй като деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.

Първоинстанционния съд е приел, че второто престъпление извършено от подсъдимият Р. на датата 28.10.2010г. не е част от продължаваното престъпление, така както е изписано в обвинителния акт, тъй като не са налице условията за това на чл.26 ал.1 от НК и двете деяния- първото извършено съответно на 24.05.2009г. и на 04.06.2009г., а второто- на 28.10.2010г., не са извършени през неп­одължителни периоди от време, тъй като последното е осъществено повече от една година след първото. Освен това е приел,че не е налице и признака на продължаваното престъпление за една и съща обстановка, тъй като първото престъпление е извършено в едногодишния период от наказването му по административен ред с наказателно постановление № 2676/ 22.11.2008г., а второто е в срока по наказателно постановление № 4284/02.07.2009, за което деецът е бил санкциониран за извършеното от него нарушение на 04.06.2009г. в гр.Хасково, което е включено от прокурора в периода на продължаваното престъпление. Поради това и съгласно забраната на чл.78а, ал.7 от НК при множество престъпления, какъвто е и настоящият случай, е приел, че е неприложима процедурата по освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

Настоящата инстанция напълно споделя изводите на районния съд относно множеството престъпления,каквито има в настоящия случай и неприложимостта на чл.78а НК.Безспорно извода,че деянието извършено на 28.10.2010г. не е част от продължавано престъпление е подкрепен от доказателствата по делото и в съответствие с теорията и практиката на съдилищата.На първо място, липсва признака „непродължителни периоди от време”,защото между първото и третото деяние има период от една година и пет месеца; а на второ- не е налице и другия признак „една и съща обстановка ”- деянието извършено на 28.10.2010г. не е във връзка с Наказателно постановление №2676/22.11.2008г. на РПУ- Свиленград,което е предпоставка за наказуемост на деянията извършени на 24.05.2009г. и на 04.06.2009г.Освен това последното деяние не се явява от обективна и от субективна страна продължение на предшестващите.

При определяне вида и размера на наказанието, първоинстанционният съд е съобразил по отношение на престъплението извършено при условията на продължавано престъпление на 24.05.2009г. и на 04.06.2009г.следното: степента на обществена опасност на деянието е типична- предвид начина извършването на тези престъпления и вида обществени отношения, които се засягат и като е отчел наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства- самопризнания на досъдебното производство, чисто съдебно минало, семейното положение, както и отегчаващите такива- лошите характеристични данни и завишената опасност на дееца предвид на упоритостта при извършване на нарушения на Закона за движението по пътищата, за което е бил наказван многократно по административен ред,като е намерил, че и най- лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко, поради което на основание чл.55 ал.1 т.2 б."б" от НК е заменил предвиденото наказание „лишаване от свобода" с „пробация" при следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 1 година с периодичност 2 пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 1 година и „включване в програми за обществено въздействие" за срок от 7 месеца.

За престъплението извършено на 28.10.2010г.съдът е взел предвид степента на обществена опасност на деянието- типична- предвид начина извършването на тези престъпления и вида обществени отношения, които се засягат, отчел е наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства- самопризнания на досъдебното производство, чисто съдебно минало, семейното положение,както и отегчаващите такива- лошите характеристични данни и завишената опасност на дееца предвид на упоритостта при извършване на нарушения на Закона за движението по пътищата, за което е наказван многократно по административен ред и е намерил, че и най- лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко, поради което на основание чл.55 ал.1 т.2 б."б" от НК е заменил предвиденото наказание „лишаване от свобода" с „пробация" при следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 1 година с периодичност 2 пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 1 година и „включване в програми за обществено въздействие" за срок от 7 месеца.Определил е едно общо наказание по двете престъпления, за които П. е признат за виновен, като е наложил по- тежкото от тях- „пробация" при следните пробационни мерки: „задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от 1 година с периодичност 2 пъти седмично, „задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 1 година и „включване в програми за обществено въздействие" за срок от 7 месеца.

Настоящата инстанция намира, че така наложеното на П. наказание по вид и размер напълно съответства на тежестта на извършеното престъпление, както и на степента на обществена опасност на деянието и дееца, като същите са достатъчни за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

Предвид изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, наложеното на П. наказание не е явно несправедливо и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание на основание чл.чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда №239/22.12.2011год., постановена по Н.о.х.дело № 1069/2011 год.,Кърджалийският районен съд .

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.