Решение по дело №211/2020 на Административен съд - Шумен

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 04.12.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на тридесети ноември две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

                                                                   Председател: Росица Цветкова

                                                                          Членове:  Снежина Чолакова

                                                                                              Бистра Бойн

                                                                          

при секретаря Р. Хаджидимитрова и с участие на прокурор О. Куздов от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Сн. Чолакова КАНД № 211 по описа за 2020г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на „Г.“ ООД, ***, с ЕИК *********, със седалище ***, депозирана срещу Решение № 115/15.06.2020г. на Районен съд – гр.Търговище, постановено по АНД № 266/2020г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 487423-F517460/08.01.2020г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ – гр.Варна при ЦУ на НАП – гр.София, с което на основание чл.185, ал. 2 от ЗДДС, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС на „Г.“ ООД, *** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 600 /шестстотин/ лева за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (за краткост Наредба Н-18 от 13.12.2006г.).

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Навежда доводи за „маловажност“ на вмененото му нарушение и отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се представлява.

Ответната страна, ЦУ на НАП – отдел „Оперативни дейности“, гр. Варна, депозира писмено становище, с което оспорва основателността на касационната жалба и отправя претенция за присъждане на разноски. В съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не се представлява.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна и пледира за решение в този смисъл.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна, по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 13.09.2019г. от служители на НАП била извършена проверка в кафе сладкарница „Златната рибка", находяща се в гр. Търговище, ул. Епископ Софроний №13, стопанисвана от „Г.“ ООД.

При проверката било установено, че разчетената касова наличност от ФУ е в размер на 560,45 лева, фактическата наличност на парични средства - в размер на 460,35 лева, сумата на паричните средства в началото на работния ден - 159,75 лв., въведените пари в касата - 159,75 лева, а изведените пари от касата - 0,00 лева. Прието било, че е налице разлика между разчетената касова наличност и фактическата такава в размер на минус 100,10 лева. Въз основа на това било заключено, че за разликата от минус 100,10 лева „Г.“ООД не е изпълнило задължението си извън случаите на продажби, да регистрира във ФУ всяка промяна в касовата наличност чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.

За проверката бил съставен ПИП серия АА № 0387785/13.09.2019г., а за установеното нарушение в присъствието на представител на нарушителя бил съставен АУАН № F517460 от 18.10.2019г. Срещу акта е постъпило възражение /обяснение/, че разликата се дължи на плащане на доставчик в деня на проверката.

Въз основа на съставения акт и на материалите по преписката, административнонаказващият орган издал обжалваното НП, като възприел изцяло констатациите, съдържащи се в АУАН.

При така установената фактическа обстановка предходният съдебен състав е формирал извод, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи санкционната процедура и не са били нарушени процесуалните права на привлеченото към отговорност лице. Съдебният състав е извел и решаващото становище относно безспорната установеност на приписаното на дружеството неизпълнение, което според мотивите на съда не може да бъде възприето за „маловажно“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Воден от тези съображения, районният съд е потвърдил оспорения пред него правораздавателен акт.

Настоящият касационен състав споделя установената от въззивния съд фактическа обстановка, както и формираните от предходната инстанция изводи по приложението на закона. Касационната инстанция намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да накърняват правото на защита на нарушителя и да водят до отмяна на наказателното постановление. Последното е постановено и в съответствие с материалния закон, доколкото от събраните по делото писмени и гласни доказателства вмененото на търговеца нарушение се доказва по несъмнен начин. След като търговецът, в качеството му на задължено лице, не е изпълнил задължението си, произтичащо от чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., да отрази промяната в касовата наличност, извън случаите на осъществени продажби, той е осъществил състава на нарушението по чл.185, ал.2, във вр.с ал.1 от ЗДДС, за което правилно е ангажирана отговорността му. От показанията на актосъставителя и свидетеля по съставянето на акта се установява, че е налице разлика между установената фактическа касова наличност и разчетената от фискалното устройство такава. В тази връзка, законосъобразен е изводът на районния съд, че с оглед събраните писмени и гласни доказателства е установено по безспорен начин, че търговецът е извършило вмененото му нарушение. Тъй като производството е от административнонаказателен характер, АУАН няма доказателствена сила, респективно посоченото в акта не се счита за доказано и в тежест на административнонаказващия орган е да докаже по безспорен начин, че констатираното нарушение е извършено от посочения нарушител. В настоящия случай, с оглед показанията на длъжностните лица, извършили проверката и установяването на твърдяното нарушение, административнонаказващият орган е доказал по безспорен и категоричен начин, че дружеството - касационен жалбоподател е извършило нарушението, за което е санкционирано. Ирелевантни в този смисъл се явяват твърденията, че разликата между разчетената касова наличност и фактическата наличност се дължи на извършвани плащания към доставчици на продукти, доколкото това не отменя произтичащото от чл.33, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. задължение за търговеца.

Настоящият касационен състав споделя и мотивите на районния съд за неприложимост на института на „маловажния случай“. От събраните по делото доказателства не се установява процесното неизпълнение на задължение да притежава значително по-ниска обществена опасност от обичайните случаи на нарушения от посочения вид. Това е така, доколкото се касае за нарушение на просто извършване, за чиято съставомерност не се изисква настъпването на вредоносен резултат. Нещо повече, в случая е приложена разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изр. второ от ЗДДС, която предвижда по-лека наказуемост в случаите, когато допуснатото нарушение не води до неотразяване на приходи, т. е. това обстоятелство е съобразено от законодателя при преценка на обществената опасност на деянията от посочения вид и не може да се отчете отделно и като смекчаващо отговорността обстоятелство. Освен това, нарушаването на изискването на  чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за отбелязване на всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/, извън случаите на продажби, съществено уврежда обществените отношения, регулирани от данъчните закони и насочени към формирането и несмущаваното разходване на държавния бюджет, което изключва извода за неговата маловажност. Констатираната разлика е в значителния размер на 100,10 лева. Освен това, установява се, че търговецът е санкциониран за същото по вид нарушение с влязло в сила НП. С оглед на това се налага извод за законосъобразност на наложената на касатора имуществена санкция.

Въз основа на изложеното настоящият касационен състав приема за неоснователни твърденията на касатора за допуснати от районния съд нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

Решението на районния съд е постановено при правилно установена фактическа обстановка и при правилно направени правни изводи по отношение приложението на закона, поради което следва да се остави в сила.

Относно претенцията на ответната страна за присъждане на направените разноски, съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН /нова, ДВ бр. 94 от 29.11.2019г./ в съдебното производство, образувано по обжалване на наказателно постановление страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на спора, ответната страна има право на разноски по делото. Същите следва да бъдат присъдени в размер на 80 лева, която сума представлява юрисконсултско възнаграждение, определено въз основа на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид изложеното, касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на ЦУ на НАП – отдел „Оперативни дейности“, гр. Варна разноски по делото в размер на 80 лева.

Водим от горното, Шуменският административен съд

 

Р   Е    Ш    И   :   

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 115/15.06.2020г. на Районен съд – град Търговище, постановено по АНД № 266/2020г. по описа на съда.

ОСЪЖДА „Г.“ ООД, ***, с ЕИК *********, със седалище ***, да заплати в полза на ЦУ на НАП – отдел „Оперативни дейности“, гр. Варна разноски по делото в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................           ЧЛЕНОВЕ:  1..........................

                                                                                             

                                                                                                   2..........................

       ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 04.12.2020г.